Решение № 667 от 30.07.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 667 гр. Бургас, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА

Административно наказателно дело № 20242120202467 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по повод жалба на П. Д. Б., ЕГН: **********, управител на “К” ООД, ЕИК: ****** със седалище и адрес на управление: *****, срещу Електронен фиш серия К №9138841, издаден от ОДМВР-БУРГАС, с който за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева.

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издадения ЕФ, като се моли за неговата отмяна. В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание жалбоподателят, призован по реда на чл.61, ал.4 от ЗАНН, не се явява, не се явява и не се представлява.

За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се явява представител.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.04.2024г. в 16,33 часа в в гр.Бургас, ПП-Е773, км.491 до бензиностанция Ромпетрол в посока от кв.Ветрен към КПП-1, специален автомобил – „ФИАТ ДУКАТО“, peг. № **** се движел с наказуема скорост 109 км/ч., при въведено ограничение на скоростта за движение с пътен знак В-26 до 80 км/ч.

Нарушението е установено и заснето от „MultaRadar SD580“ с отчетен толеранс на измерената скорост от -3%. В срока по чл.189, ал.5 ЗДвП от жалбоподателя не е попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП.

1

АНО приел, че последният като водач на специален автомобил – „ФИАТ ДУКАТО“, peг. № **** е превишил разрешената максимална скорост, за населено място с 29 км/ч., с което виновно е нарушил чл.21, ал.2 ЗДвП, във връзка с което на същия бил издаден Електронен фиш серия К № 9138841 с който на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.189, ал.8 ЗДвП, тъй като процесният ЕФ е връчен на 17.05.2024г., а в процесната жалба е посочено, че е депозирана на 29.05.2024г. /в края на същата, доколкото до входящия номер липсва посочена дата на депозирането й/. Жалбата е подадена и от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в населено място е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – На 30.04.2024г. в 16,33 часа в в гр.Бургас, ПП-Е773, км.491 до бензиностанция Ромпетрол в посока от кв.Ветрен към КПП-1, специален автомобил – „ФИАТ ДУКАТО“, peг. № **** се движел с наказуема скорост 109 км/ч., при въведено ограничение на скоростта за движение с пътен знак В-26 до 80 км/ч.

Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – радарна система тип „MultaRadar SD580“. Системата е заснела и записала скорост на движение на автомобила 113 км/ч., като след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 109 км/ч.

По делото като писмено доказателство е представено ксерокопие на снимка, изготвена чрез системата за видеоконтрол, от което става ясно, че посочената скорост е била засечена на 30.04.2024г. в 16,33 часа, както и че регистрационният номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост е ****. Доколкото посочената снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същата се явява веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Видно от представения като писмено доказателство по делото Протокол от проверка №007-СГ-ИСИС/01.02.2024г., системата за видеоконтрол е одобрена и проверена в процесния период. Фактът, че системата за контрол на скоростта е годна и преминала периодична проверка се явява и публичноизвестно обстоятелство, доколкото на страницата на БИМ се подържа „Регистър на одобрените типове средства за измерване“.

С оглед на изложеното се налага изводът, че автомобилът, управляван от жалбоподателя се е движел с посочената скорост от 109 км/ч. при въведено ограничение на 2 скоростта за движение до 80 км/ч., при което следва да се приеме, че наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била нарушена виновно, а именно чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол тип „MultaRadar SD580“, стационарна техническа система за контрол на безопасността на движението. Нещо повече, по делото е приобщен и протокол за монтаж на пътни знаци, от който се установява, че на главен път I-6, участъка гр.Бургас-кв.Ветрен, км.491 + 700 в посока гр.Бургас е монтиран пътен знак Е 24 /за контрол с автоматизирани технически средства или системи/.

Спазени са и изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В процесния случай се касае за стационарно автоматизирано техническо средство, прикрепени към земята, които се обслужват периодично от служител за: 1. сваляне на заснетите изображения с данни за установените нарушения на правилата за движение в случаите, когато няма изградена преносна среда между АТСС и съответната структура на МВР и 2. осигуряване на условия за непрекъсната работа на АТСС. Не се констатираха нарушения на цитираната Наредба, а възраженията на жалбоподателя в тази насока се явяват неоснователни.

В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол „Multa Radar SD 580”, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър. Ето защо, съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. С оглед на това се приема, че нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, поради което за същото законосъобразно е санкциониран с електронен фиш управителя на дружеството -собственик на МПС, с което е извършено нарушението.

Към датата на нарушението АТС е било преминало задължителната последваща техническа проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Следователно то е притежавало техническите характеристики и параметри, съгласно одобреното средство за измерване, регистрирано в държавния регистър на одобрените средства за измерване и е било в 3 състояние да изпълнява в пълен обем предназначението си. В тази връзка от уведомление от БИМ изх. №20-00-21-1/12.02.2024г. /л.6 от делото/ се установява, че процесното техническо средство – система за контрол над скоростта „Multa Radar SD 580” е одобрен тип средство за измерване, преминало проверка през февруари 2024г., във връзка с което е издаден Протокол от проверка №007-СГ-ИСИС/01.02.2024г. /л.6 от делото/. За пълнота следва да се има предвид, че горното се явява и публично известно обстоятелство, доколкото на страницата на БИМ се подържа „Регистър на одобрените типове средства за измерване“.

В нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, е предвиден 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална структура на МВР, писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В противен случай той е лицето, което носи отговорност за извършеното нарушение. В конкретния случай собственикът не е подал такава декларация, поради което и правилно именно той е бил санкциониран с издадения електронен фиш.

В процесният случай жалбоподателят не е упражнил правата си по чл.189, ал.5 ЗДвП, посредством депозиране на писмена декларация в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи, в която да посочи лице, управлявало МПС на процесните дата, час и на посоченото място. С оглед на изложеното не може да бъде споделен извода, че е оборена презумпцията по чл.188 и сл. от ЗДвП.

Съгласно чл. 91, ал. 1 от ЗДвП моторни превозни средства със специален режим на движение са автомобилите и мотоциклетите, които при движението си подават едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя и/или червена светлина и специален звуков сигнал. Съгласно ал. 3 на с. чл. - специален режим на движение ползват МПС на редица структури, сред които и главните и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи. Условията и редът за ползване на специален режим на движение за МПС се определя с наредба на министъра на вътрешните работи - Наредба № I-141 от 18.09.2002 г. за условията и реда, при които се ползва специален режим на движение от моторните превозни средства. В чл. 2 от нея са посочени моторните превозни средства ползващи специален режим на движение, сред които отново са включени и служебните автомобили на МВР, а в чл. 5, ал. 1, т. 2 изрично е предвидено, че водачът на моторно превозно средство със специален режим на движение може да надвишава разрешената максимална скорост на движение дотолкова, доколкото няма да застраши нечий живот или имущество. Последното правило е буквален препис на разпоредбата на чл. 92, ал. 1, т. 2 ЗДвП, която също предписва същото изключение.