Определение № 22975 от 26.10.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22975 гр. София, 26.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Ковачев

Членове:

Пламен Ив. Шумков

Иван В. Стоянов като разгледа докладваното от Пламен Ив. Шумков Въззивно гражданско дело № 20261100503282 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по жалба, наименувана „частна жалба“ (вх. № 45194/12.02.2026 г. по описа на СРС), подадена от ищцата В. И. Г., чрез пълномощника й адв. К.Х.П., против Решение № 1423 от 26.01.2026 г., постановено по гр. д. № 75299/2024 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 36 състав.

С посоченото първоинстанционно решение Софийският районен съд е отхвърлил като неоснователни предявените от В. И. Г. срещу Е. С. Ч. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне изградените в съсобствения поземлен имот с идентификатор *** по ККР на гр. София сгради: 1) работилница с кад. идентификатор ***, заедно с построените до основната сграда склад и навес; 2) гараж с кад. идентификатор ***; и 3) масивна беседка – барбекю, разположена между жилищната сграда и работилницата, като е възложил и дължимите разноски и държавни такси.

При извършената проверка по реда на чл. 267 във връзка с чл. 262, ал. 1 от ГПК въззивният съд е констатирал, че подадената въззивна жалба страда от нередовност относно изискванията на чл. 260, т. 2 и т. 4 от ГПК – индивидуализацията на обжалвания съдебен акт/негова част и формулирането на искането към въззивния съд.

Така, в уводната част на жалбата въззивницата е посочила, че обжалва решението „ЧАСТИЧНО /без частта, в която е признато, че изградената в дъното на дворното място автосервизна работилница кад. идент. *** се явява незаконна постройка/“. В диспозитива на първоинстанционното решение обаче няма отделно произнасяне или установителен диспозитив, с който работилницата да е „призната за незаконна“. Констатацията, че автосервизната работилница е изградена без строителни книжа, се съдържа единствено в мотивите на съдебното решение. Със сила на пресъдено нещо се ползва единствено диспозитивът на решението, а мотивите не формират сила на пресъдено нещо и не подлежат на самостоятелно въззивно обжалване. Същевременно в обстоятелствената част на жалбата са изложени доводи за неправилност на решението и относно дейността и статута на автосервизната работилница, а в петитума е направено искане за пълно уважаване на предявения иск по чл. 109 ЗС. Това вътрешно противоречие създава обективна неяснота относно 1 действителния предмет на въззивното производство и обхвата на дължимия въззивен контрол по чл. 269 ГПК.

Жалбоподателката заявява в уводната част на жалбата, че обжалва решението „ЧАСТИЧНО /без частта, в която е признато, че изградената в дъното на дворното място автосервизна работилница кад. идент. *** се явява незаконна постройка/“. Тази формулировка поражда обективна и непреодолима неяснота:

От една страна, ако се изключва от обжалване произнасянето относно работилницата, това би означавало, че отхвърлянето на иска за премахване на работилницата влиза в сила, а предмет на въззивна проверка остава единствено отхвърлянето на исковете за гаража и беседката.

От друга страна, в обстоятелствената част на жалбата са изложени обширни оплаквания именно срещу изводите на съда за липса на пречки от експлоатацията на работилницата, за шума, замърсяването, оценката на свидетелските показания за дейността в нея и приложението на чл. 92 ЗС, а в петитума е поискано цялостно уважаване на предявения иск по чл. 109 ЗС.

В резултат на това е невъзможно да се установи дали действителната воля на въззивника е: а) да обжалва отхвърлянето на исковете само за гаража и беседката; б) да обжалва отхвърлянето на исковете и за трите сгради, като изразява съгласие с фактическия мотив за незаконността на работилницата; в) или атакува само отделен иск, опитвайки се недопустимо да обжалва мотивите на съдебното решение ( в този смисъл Решение № 141 от 14.07.2016 г. по дело 7446/2014 на ВКС; Решение № 221 от 20.11.2017 г. по дело 4797/2016 на ВКС и др.).

Тъй като съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд служебно проверява допустимостта на решението само в обжалваната част, а по правилността му е ограничен от посоченото в жалбата, липсата на ясна воля кои от кумулативно предявените искове са предмет на обжалване препятства определянето на предметния обхват на въззивното производство и влязлата в сила част от първоинстанционния акт (така напр. Определение № 6058 от 02.01.2025 г. по к.ч.гр.д. 4831/2024 на ВКС;

Решение № 81 от 04.05.2015 г. по дело 5534/2014 на ВКС и др.).

С постановеното по делото Разпореждане № 14243 от 19.05.2026 г. въззивният съд изрично е указал на въззивника в едноседмичен срок от съобщението, с писмена молба с препис за насрещната страна, да конкретизира коя част от първоинстанционното решение обжалва – кои от обективно кумулативно предявените искове за премахване на различни самостоятелни сгради са предмет на въззивното производство. Страната е била изрично и надлежно предупредена за законовата последица при неизпълнение на указанията, а именно: че при неизпълнение на указанието в срок въззивната жалба ще бъде върната.

Препис от Разпореждане № 14243 от 19.05.2026 г. е редовно връчен на въззивната страна на 29.05.2026 г. В рамките на законоустановения едноседмичен срок по чл. 262, ал. 1 от ГПК, както и до датата на настоящото произнасяне, от страна на въззивника не е подадена молба за изпълнение на дадените указания и нередовността на въззивната жалба не е отстранена.

Срокът за отстраняване на нередовностите е преклузивен. След като констатираните нередовности на жалбата по чл. 260, т. 2 и т. 4 от ГПК не са отстранени в срока по чл. 262, ал. 1 от ГПК въпреки надлежните и ясни указания на съда, са налице предпоставките на чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК за връщане на въззивната жалба и прекратяване на производството по делото. Насрочването на делото в открито съдебно 2 заседание за 10.12.2026 г., постановено с Разпореждане № 14243/19.05.2026 г., следва да бъде отменено.

На осн. чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на насрещната страна следва да се присъдят сторените във въззивното производство разноски в размер на 1800 евро за заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 260, т. 2 и т. 4 от ГПК въззивна жалба (наименувана „частна жалба“) с вх. № 45194 от 12.02.2026 г. по описа на Софийския районен съд, подадена от В. И. Г., ЕГН **********, чрез адв. К.Х.П., срещу Решение № 1423 от 26.01.2026 г., постановено по гр. д. № 75299/2024 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 36 състав.

ОТМЕНЯ на осн. чл. 253 ГПК Разпореждане № 14243/19.05.2026 г. в частта, с която е насрочено разглеждането но делото в открито съдебно заседание за 10.12.2026 г. от 14:00 часа.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК В. И. Г., ЕГН ********** да заплати на Е.

С. Ч., ЕГН ********** сумата от 1800 евро с вкл. ДДС, представляваща заплатено адв. възнаграждение за въззивното производство.

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гражданско дело № 3282 по описа за 2026 година на Софийския градски съд, ГО, Въззивен II-А състав.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3