Решение № 207 от 25.05.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Плевен, 25.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА Въззивно гражданско дело № 20214400500567 по описа за 2021 година Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано на основание въззивна жалба, подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението “- МВР ( ГД“ПБЗН“МВР) чрез пълномощника ст.юрк.Н.– ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№28/2021г. по описа на Никополски районен съд, срещу постановеното по делото от ІІІ-ти гр.с-в съдебно решение №20/19.05.2021г.,с което са уважени осъдителни искове с правно основание чл.178,ал.1,т.3 във вр. чл.179,ал.1 от ЗМВР и по чл.86 от ЗЗД, предявени от ищеца В. О. С., чрез пълномощника адв. В.В. от АК-Плевен, и са присъдени разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави се искане да бъде отменено и вместо него Окръжният съд да постанови друго, с което да отхвърли исковата претенция. Въззивната жалба е изключително подробна. В нея се излагат многобройни оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, които се свеждат до следното: Незаконосъобразно съдът е допуснал субсидиарното приложение на НСОРЗ при заплащане на нощния труд на служители на МВР. Заплащането на труда на работещите в МВР е уредено в ЗМВР и в специалните Наредби, издадени от Министъра на вътрешните работи. Цитира се съдебна практика.

Въззивната жалба съдържа особено искане за спиране производството 1 по делото на основание чл.633 във вр. чл.631,ал.1 от ГПК поради отправено преюдициално запитване от РС-Луковит до Съда на Европейския съюз.

Ответникът по въззивната жалба не е подал писмен отговор на същата.

С Определение №1029/21.07.2021г., въззивният съд е спрял на основание чл.633 във вр. чл.631,ал.1,изр.1 от ГПК производството по делото до приключване на производството по преюдициално дело №С-262/2020г, образувано в Съда на Европейския съюз.

С Определение №352/09.03.2022г. спряното производство е възобновено на основание чл.631,ал.2 от ГПК, приложено е копие на Решение на СЕС от 24.02.2022г., постановено по преюдициалното запитване и делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

В проведеното о.с.з. на 26.04.2022г, страните чрез процесуалните представители – гл. юрк.Ст.Н. - за въззивния жалбоподател и адв. Вл.В.а - за ответника по въззивната жалба, поддържат становищата изразени във въззивната жалба и в отговора на същата, като представят и писмени бележки, в които подробно развиват съображенията си.

Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.

Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед твърдените оплаквания, приема следното:

Въззивната жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР- ответник в първоинстанционното производство по гр.д.

№28/2021г. по описа на Никополски районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното по делото съдебно Решение №20/19.05.2021г.,е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д.№28/2021г. по описа на Никополски районен съд е образувано на основание обективно съединени осъдителни искове за парични вземания с правно основание по чл.178,ал.1,т.3 във вр. чл.179,ал.1 от ЗМВР и по чл.86,ал.1 от ЗЗД, с цени, обуславящи родова подсъдност на РС като първа инстанция, предявени от ищеца ( понастоящем ответник по въззивната жалба) В. О.

С. срещу ответника ( понастоящем въззивен жалбоподател) - Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР. ( ГД“ПБЗН“- МВР).

В исковата молба се твърди следното:Ищецът е служител на ответника, с когото е в служебно правоотношение. През периода 01.08.2017г.- 01.08.2020г. е заемал длъжност „Командир на екип“ в

Районна служба „ПБЗН“-гр.Гулянци при

ОД“ПБЗН“-Плевен към ГДПБЗН –гр. София. Трудовата си дейност осъществява по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени – дневна и нощна от 22.00 до 06.00 часа и с продължителност 12часа при сумарно изчисляване на работното време 2 съгласно разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМВР. На основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Издавани протоколи и графици за дежурствата и отчитане на положителния труд при работа на смени от служителите, реда за разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на часовете извън установеното работно време. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.) и Наредба №8121з-36/07.01.2020г. в сила от 10.01.202г на Министъра на вътрешните работи. И в двете цитирани Наредби липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм е бил предвиден в предходни наредби, които са отменени, поради което сега е налице празнота в правната уредба. Затова следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, обн. в ДВ от 26.01.2017г В съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд е регламентирано в ЗМВР, но че за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работно време. В конкретния случай, за процесния период е ищецът е положил общо 2000 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143, възлиза на 2286часа, което води до извънреден труд от 286часа, който следва да му бъде платен допълнително. Съобразно заплатата му часовата ставка е в размер на 8 лв., или за 286 часа труд му се дължи сумата от 2288.00лв.

Петитумът на исковата молба е да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца следните суми:

-На основание чл.178,ал.1,т.3 във вр. чл.179,ал.1 от ЗМВР сумата от 2288.00лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 01.08.2017г-01.08.2020г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането;

- На основание чл.86,ал.1 от ЗЗД сумата от 300.00лв., представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен труд за процесния период.

Да бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски;

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от ответника – ГД“ПБЗН“-МВР, чрез пълномощника ст. юрк.Н. . В него се 3 изразява становище за неоснователност на предявения иск и се предлага да бъде отхвърлен, като се излагат подробни съображения, които се свеждат до следното: Ищецът е в служебно правоотношение с ответника, уредено в ЗМВР, поради което цитираните разпоредби на НСОРЗ са неотносими, тъй като се прилагат само за трудови правоотношения по КТ.

В открито съдебно заседание, проведено на 26.04.2021г., е допуснато изменение на основание чл.214,ал.1 от ГПК на предявените искове, като размерът на иска за главница е намален от 2288.00лв. на 1407.10лв. за период от 01.10.2017. вместо от 01.08.2017г, до 11.07.2020г. вместо до 01.08.2020г., а размерът на иска за мораторна лихва е намален от 300.00лв. на 255.15лв.

По делото са събрани писмени доказателства.

Никополският районен съд, ІІІ-ти гр.с-в се е произнесъл с обжалваното Решение №20/19.05.2021г., с което е постановил следното:

Осъдил е ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И

ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“, с адрес на управление гр. София, ***, представлявана от директора Н.С.Н., да заплати на В. О. С., ЕГН:********** следните суми:

-сумата от 1407.10 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2017 год. до 11.07.2020 год., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба11.01.2021г. год., до окончателното изплащане на сумата, и -сумата от 255.15 лв., -мораторна лихва върху присъденото допълнително възнаграждение;

-сумата от 460.00лв. – деловодни разноски.

Осъдил е ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И

ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“, с адрес на управление гр. София, ***, представлявана от директора Н.С.Н., да заплати по сметка на Никополски районен съд държавна такса от 66.49лв.върху уважените искове.

Въззивният съд приема,

ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО. че постановеното

РЕШЕНИЕ е

Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на обжалваното решение, съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.

За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение, съдът съобрази следното:

Безспорни между страните са следните обстоятелства, които се установяват от неоспорените писмени доказателства и от направените признания:

Ищецът В. О. С. през процесния период от 01.10.2017г. до

11.07.2020г. е работил по служебно правоотношение с ответника и заемал длъжността 4

“Командир на екип“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“-гр.Гулянци при Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-Плевен – Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-София, МВР.

Трудовата си дейност осъществявал по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени ( дневна и нощна), като нощната смяна е от 22.00ч. до 06.00ч. и с продължителност 12часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно чл.187,ал.3 от ЗМВР.

Спорни между страните са въпросите: Допустима ли е трансформация на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, на какво основание и в зависимост от това дължи ли ответникът заплащане на ищеца на възнаграждение за извънреден труд и в какъв размер?

За да се произнесе по спорния въпрос, възивният съд съобрази следното:

Отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл. 142 ал. 2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.

187 ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно разпоредбата на чл. 187 ал. 5 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (от 22. 00 часа до 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай приложими в отношенията между страните са и разпоредбите на чл. 187,ал. 5- 6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.