Решение № 18619 от 05.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18619 гр. София, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20261110102098 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

„Омникар Ауто“ ООД е предявило срещу Министерство на отбраната искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 393,59 лева (201,24 евро) – възнаграждение за сервизно обслужване на автомобили, за което е издадена фактура № 2000596024/04.07.2025г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (26.01.2026 г.) до окончателното плащане, за сумата от 11,34 евро – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода за периода 05.08.2025 г. – 25.01.2026 г., за сумата от 393,59 лева (201,24 евро) – възнаграждение за сервизно обслужване на автомобили, за което е издадена фактура № 2000596026/04.07.2025 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (26.01.2026г.) до окончателното плащане, за сумата от 11,34 евро - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода за периода 05.08.2025г. – 25.01.2026г., за сумата от 393,59 лева (201,24 евро) – възнаграждение за сервизно обслужване на автомобили, за което е издадена фактура № 2000599254/31.07.2025 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (26.01.2026г.) до окончателното плащане, за сумата от 9,47 евро – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода за периода 02.09.2025г. – 25.01.2026г., за сумата от 329,30 лева (168,37 евро) – възнаграждение за сервизно обслужване на автомобили, за което е издадена фактура № 2000599711/04.08.2025 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (26.01.2026 г.) до окончателното плащане, за сумата от 7,82 евро – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода за периода 04.09.2025 г. – 25.01.2026 г., за сумата от 393 лева (200,94 евро) – възнаграждение за сервизно обслужване 1 на автомобили, за което е издадена фактура № 2000601722/20.08.2025 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (26.01.2026 г.) до окончателното плащане, за сумата от 8,26 евро – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода за периода 20.09.2025г. – 25.01.2026г., за сумата от 801,43 лева (409,76 евро) – възнаграждение за сервизно обслужване на автомобили, за което е издадена фактура № 2000602935/29.08.2025 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (26.01.2026г.) до окончателното плащане и за сумата от 15,49 евро – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода за периода 30.09.2025 г. – 25.01.2026 г., които възнаграждения се дължат за извършени услуги извън уговоР.то гаранционно обслужване в сключения между страните договор № УД-03-23/12.09.2018г.

Ищецът твърди, че след проведена процедура по възлагане на обществена поръчка бил сключен договор № УД-03-23/12.09.2018 г. между него и ответника Министерство на отбраната, въз основа на който ищецът в качеството на изпълнител се е задължил да достави на ответника 13 бр. нови и неупотребявани леки автомобила. Ищецът изпълнил задължението си да достави автомобилите на ответника съгласно договоР.то. В периода м.07.2025 г. - м.08.2025 г. ответникът възложил на ищеца сервизни дейности извън обхвата на гаранционното обслужване на доставените автомобили, за което били издадени процесните 6 бр. фактури. По отправена извънсъдебна покана за заплащане на стойността на фактурите ответникът отказал плащане с довод, че дейностите се дължат без отделно възнаграждение, вън от това по сключения между страните договор. Ответникът бил възразил, че сервизното обслужване попада в обхвата на гаранционното обслужване по договора, поради което и всички разходи по извършените дейности по фактурите следвало да са за сметка на ищеца. Ищецът поддържа, че извършените сервизни дейности по процесните фактури са извън обхвата на гаранционното обслужване на доставените автомобили. Извършените от ищеца дейности касаели извънгаранционно сервизно обслужване - смяна на масла ,филтри, уплътнение пробка картер и др. консумативи. Ищецът поддържа, че посочените дейности, извършени в сервиза на ищеца, не представлява дейност, обхваната от гаранцията. За обосноваване на тезата си, че извършените от ищеца дейности не се включват в гаранционното обслужване на автомобилите по договора ищецът се позовава на клаузите по чл. 1, чл. 3, чл. 5, чл. 8.8, чл. 13, чл. 22, чл. 26.2, чл. 26.3 и чл. 27.2 от договора, както и на сертификата за гаранция на автомобилите. При тълкуване на договора следвало, че ищецът е поел задължение да извършва за своя сметка сервизното обслужване, което е свързано само с основателни рекламации за гаранционната отговорност.

Между страните били водени други производства за дейности за различни периоди, по които били постановени влезли в сила решения и в които било решен със сила на присъдено нещо спорът за това дали гаранционното обслужване на техническата поддръжка на автомобилите по договора се включва в обема на гаранционното обслужване на договора. При това счита за преклудирани от силата на присъденото нещо всички възражения на ответника, касаещи обема на гаранционното обслужване по договора. В посочените съдебни решения било прието, че дейностите по техническа поддръжка, доставени по договора, не са включени в обема на гаранционното обслужване по договора, поради което възнаграждението за тези 2 дейности не е включено в общото възнаграждение по договора и следва да се плати от ответника съгласно договорите за изработка, удостоверени в издадените фактури за извършените дейности. Последният извод бил задължителен за страните и за настоящия съд съгласно чл. 297 ГПК.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете. Оспорва да е налице сила на присъдено нещо по отношение на правопораждащите факти, на които се основат претенциите по настоящото дело, като поддържа, че само диспозитивът, не и мотивите, на съдебното решение се ползва със сила на присъдено нещо.

Оспорва правното твърдение на ищеца, че същият по силата на сключения между страните договор не се е съгласил изрично да извършва сервизно обслужване на автомобилите, като такова задължение било поето от ищеца съгласно клаузата на чл.27 от договора. С позоваване на клаузата на чл. 5 от договора поддържа тезата, че изпълнителят е поел задължение в рамките на общата договорена цена, без допълнително заплащане, да извършва предвиденото в договора задължение за сервизна поддръжка на автомобилите.

Навежда довод, че сервизното поддържане означава и гаранционна поддръжка в рамките на гаранционния срок по договора. Ответникът бил заплатил уговоР.то възнаграждение съгласно чл. 4 и чл. 5 от договора. Поддържа, че видно от клаузата на чл. 5 от договора, в цената за гаранционна поддръжка се включват и разходите за труд, резервни части и консумативи.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

Страните не спорят, а от събраните по делото доказателства се установява, че след проведена процедура по възлагане на обществена поръчка са сключили договор № УД-03-23 от 12.09.2018 г. (л. 40 и сл.), по силата на който ответникът Министерство на отбраната е възложил на ищеца “Омникар Аут” ООД, а последният в качеството на изпълнител по договора е приел да извърши доставка на 13 бр. нови и неупотребявани автомобила марка “Р.”. Посочено е, че предметът на договора включва гаранционното (сервизно) обслужване на МПС (чл. 1 от договора). В клаузата на чл. 3 от договора е уговоР., че ищецът се задължава да осигурява гаранционно обслужване на доставените МПС в рамките на уговорения гаранционен срок, както и 24 - часова възможност за техническа и пътна помощ в периода на гаранционния срок. В клаузата на чл. 8.3 от договора е уговоР., че след доставката и предаването на автомобилите се подписва приемо - предавателен протокол след проверка на отсъствие на несъответствие, представени в техническото предложение на изпълнителя. Дефинирано е “несъответствие” в чл. 8.6 от договора и е посочено, че това са явни или скрити дефекти, липси, недостатъци, несъответствия на МПС с техническото предложение на изпълнителя и/или с изискванията за окомплектовка на мас и документите по чл. 8 от договора, като изпълнителят (ищец) е поел задължение да отстрани несъответствията в срок и по ред, предвидени в констативния протокол. УговоР. е, че приемането на доставката на МПС с приемо - предавателен протокол няма отношение към установените впоследствие в гаранционния срок несъответствия, които изпълнителят е 3 длъжен да страни впоследствие за своя сметка (чл. 8.8 от договора).

Съгласно чл. 4 от договора за изпълнение на предмета на договора възложителят се задължава да плати на изпълнителя обща цена в размер на 494 000 лева без ДДС/592 800 лева с ДДС.

Съгласно чл. 5 от договора посочените цени са крайни, остават непроменени за срока на действието на договора и включват всички разходи и възнаграждения на изпълнителя за изпълнение на предмета му, като в тях се включват разходите за придобиване ….. всички разходи за извършване на гаранционна поддръжка в срока на гаранцията (за труд, резервни части и консумативи), както и разходите за отстраняване от изпълнителя на всички технически неизправности и повреди, възникнали не по вина на възложителя и покрити от гаранционните условия и гаранционната отговорност на изпълнителя.

Съгласно чл. 12 от договора изпълнителят е поел задължение да извършва текуща поддръжка и сервизно обслужване на автомобилите в рамките на гаранционния срок, при условията и сроковете на договора и при условията на гаранцията.

Съгласно чл. 13 от договора изпълнителят се е задължил да отстрани за своя сметка и в договорените срокове всички несъответствия на доставените МПС, проявени и/или открити в рамките на гаранционния срок, констатирани и предявени по реда на договора и съгласно гаранционните условия.

Съгласно чл. 25 от договора възложителят е длъжен да следи и осигурява чрез изпълнителя извършването на поддръжка и сервиз на МПС в рамките на гаранционния срок при условията и сроковете на договора и съответно при условията на гаранцията.

Съгласно чл. 27 от договора изпълнителят е длъжен да осигурява гаранционно (сервизно) обслужване за период 7 години или 200 000 км. (посочено в техническото предложение на участника), което настъпи първо, считано от датата на подписване на приемо – предавателен протокол между доставчика и крайния получател при стриктно спазване на инструкциите за експлоатация.

Предмет на делото са претенции за заплащане на възнаграждение по дейности по сервизно обслужване на автомобилите, обект на доставка договора, за които ищецът е издал следните фактури: фактура № 2000596024/04.07.2025 г., фактура № 2000596026/04.07.2025 г., фактура № 2000599254/31.07.2025 г., фактура № 2000599711/04.08.2025 г., фактура № 2000601722/20.08.2025 г. и фактура № 2000602935/29.08.2025 г.

Спорът се отнася до това дали дейностите по сервизното обслужване (смяна на филтри, масла и др. консумативи) на автомобилите, доставени от ищеца на ответника по силата на процесния договор, подлежат на отделно заплащане, извън общата цена съгласно чл. 4 от договора.

На първо място съдът не споделя тезата на ищеца, че е бил решен със сила на присъдено нещо въпросът за обема на гаранционното обслужване, уговоР. в процесния договор, и относно това дали в общо договорената цена са включени дейностите по сервизна поддръжка в рамките на гаранционния срок. Със сила на присъдено нещо се ползва само 4 решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Мотивите не се ползват със сила на присъдено нещо. С решението съдът подвежда фактите под правната норма и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват със сила на присъдено нещо. За това диспозитивът на решението представлява източникът на силата на присъдено нещо. Мотивите към решението не са част от него. По отношение на съдържащите се в тях констатации относно юридическите и доказателствените факти, както и по преюдициалните правоотношения, не се формира сила на присъдено нещо. Мотивите на решението съдържат редица юридически или доказателствени факти, но те не се ползват със задължителна сила по отношение на тези факти и доказателствената сила на мотивите може да се опровергава с всякакви доказателствени средства. Мотивите към решението не се ползват със сила на присъдено нещо, затова не се смятат нито признати, нито отречени със сила на присъдена нещо доказателствените и правно-релевантните факти. По други дела между същите страни те могат да бъдат отново предмет на спор, на доказване и на установяване, без да може срещу това да се предяви отвод за присъдено нещо. В такъв смисъл е съдебната практика, обективирана в решение № 57 от 27.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2736/2017 г., IV г. о., ГК, решение № 340 от 1.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 923/2011 г., III г. о., ГК, решение № 19 от 6.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1385/2012 г., III г. о., ГК и решение № 1040 от 27.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 339/2006 г., I г. о., ГК.