Решение № 41 от 11.01.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Варна , 07.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова

Доника З. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20203100502664 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на адв.Н.Х.В. - особен представител на Д. Й. Ж. вх.№ 53955/7.08.2020 срещу решението на ВРС-49с-в № 13178/16.07.2020г по гр.д.№ 14633/2019г, с което е прието за установено в отношенията между страните, че Д. Й. Ж.

ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Енерго Про проаджби“ АД ЕИК ............. със седалище и адрес на управление гр.В. бул.„В .В.” № ... В. Т.–Г, сумите, както следва: сумата от 218,41лв за обект на потребление заведен с аб.№ 0901407072 и адрес на потреблението с.Пролез, общ.Шабла, ул.5-та № 4, включваща неплатените фактури в размер 195,52лв, представляваща главница за ел.енергия по ф-ри, издадени в периода 20.09.2017г20.11.2017г, както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 22,89лв, представляваща сбор от мораторната лихва на всяка фактура за ел.енергия от падежа й до 25.01.2019г, посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл.№ 1200121937 към същата дата, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски по настоящото дело, за което вземане е издадена Заповед № 1734/01.03.2019г за изпълнение на парично задължение ч.гр.д.№ 3258/2019г ВРС, както и е ОСЪДЕНА Д. Й. Ж. да заплати на ,,Енерго Про продажби“ АД сумата от 550лв-разноски за първата инстанция.

Счита постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно, като излага следните доводи.

1) За да потвърди или отрече съществуването на спорно право, съдът трябва да бъде убеден че съответният правопораждащ, правоизключващ или правопогасяващ факт е 1 възникнал. От приложените към делото доказателства не можело да се установи, че е налице надлежно задължение на Д. Й. Ж. към „Енерго- Про Продажби" АД.

Неправилно съдът бил приел като доказано задължение въз основа на извода „количеството ел. енергия е констатирано въз основа на редовен отчет по данни на инкасторите от отчитането на потребената от абоната ел.енергия", като е кредитирал доказателствата, относими по партида с кл.№1200121937 за обект, находящ се в с.Пролез, общ. Шабла, ул. 5та, № 4.

Не са обсъдени в цялост и поотделно всички събрани доказателства. За да се приеме като доказано, че претендираните количества са разходвани от ответницата, следва безспорно да е установено, че са били ползвани от Д. Й. Ж..

Фактът, че ответницата имала настоящ адрес в гр.Шабла не бил в пряка причинноследствена връзка с потреблението на ел. енергия. Д.Й.Ж. имала постоянен адрес в гр.Варна, който сочи на нейното постоянно местопребиваване.

В хода на съдебното производство не били събрани необходимите доказателства, въз основа на които да се установи, че действително служители на „Енерго Про Продажби" АД са замерили като ползвани твърдяните количества ел.енергия по партидата с кл.

№1200121937, от където да се направи категоричен извод, че замерването е действително извършено.

Не било установено по безспорен начин къде били монтирани електромерите - вътре в къщата или извън нея, и ако били в къщата-за да се достигне до тях, това можело за стане единствено в присъствието на живущите. Както е видно няма и индикации за отказване на достъп на инкасатора до електромера от страна на ответницата.

Неправилно решаващият състав не е обсъдил един от съществените моменти, а именно че са приложени фактурите, с които „Енерго Про Продажби" АД е начислило съответните задължения, на базата на които дружеството твърди, че съществуват процесиите вземания. Предоставени са документи, съобразно които не могат да бъдат определени като категорично доказателство, че твърдените от ищеца вземания действително съществуват. Също така приложените фактури не могат да бъдат основание за претендиране на посочените суми от страна на ищцовото дружество, т.к. в същите няма подпис на лицето, изготвило документа.

Сумите в представените фактури били начислявани едностранно, т.е. служебно и самите ф-ри не доказвали реалното доставяне на ел. енергия до адреса;

2) Оспорва качеството „потребител" на ответника. Счита, че няма данни в процесния период ответницата да е живяла в имота, т.е. да е ползвала ел.енергия за домакинството съобразно чл.4 ал.1 от ОУД за продажба на ел.енергия на „Енерго Про Продажби" АД;

3) Оспорва стойността на мрежовите услуги и доставката на ел. енергия в претендираните количества. Твърди, че няма данни измерването им да е станало с годно устройство за отчитане, измерване и потребление на електрическа енергия, което да е минало проверка през държавен контролен орган, с което да е гарантирана Поради изложеното моли за отмяната на постановеното от ВРС решение В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 265914/15.09.2020г от ,,ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ“АД, в който се оспорва въззивната жалба като 2 неоснователна.

Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно изатова моли за неговото потвърждаване.

Претендират се сторените разноски за въззивното производство,вкл. и заплатено адв.възнаграждение.

Производството е образувано по искова молба на „ЕНЕРГО – ПРО

ПРОДАЖБИ”АД против Д. Й. Ж., като се твърди, че страните са съконтрагенти по договор за доставка на ел. енергия при Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия, приети на осн.чл.98а ЗЕ. по същият ищцовото дружество бил изправна страна, тъй като изпълнявал задълженията си за редовна доставка на ел.енергия.

Твърди, че ответницата не била заплатила стойността на потребената ел.енергия за процесния период, а също и дължимата такса за възстановяване на електрозахранването.

С уточняваща молба вх.№76826/2019 /л.86-І/ ищцовото дружество е пояснило, че настоящата му искова молба касае част от вземането, за което му е било издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3258/2019 на ВРС, т.е не включва вземането по ф-ра от 16.11.2017г за сумата от 19лв.

Моли за постановяване на решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че Д. Й. Ж. дължи на ищеца заплащане на сумата от 218,41лв за обект на потребление с аб.№ 0901407072, включваща неплатената главница от 195,52лвпо ф-рите, издадени в периода 20.09.2017г-20.11.2017г, и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главниците върху всяко отделно вземане по ф-рите от датата на падежа до подаването на ИМ на 25.01.2019г, чийто общ сбор възлиза на 22,89лв, посочени подробно в извлечение от сметка на ответницата, касаещи обект на потребление с кл.№ 1200121937, както и законната лихва от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

Претендира и присъждането на сторените в производството разноски.

Ответницата Д. Й. Ж., чрез назначения й особен представител – адв. Н. Х.В., депозира писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на иска.

Оспорва реалното потребление на посоченото количество ел.енергия, техническата годност на СТИ, както и качеството си на потребител.

Така предявеният положителен установителен иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.422 ГПК.

СЪДЪТ, предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и поотделно, приема за установено от фактическа страна:

3

Не е спорно между страните, а и от приложеното ч.гр.д.№ 3258/2019 на ВРС е видно, че въз основа на подаденото от ищцовото дружество заявление по реда на чл.410 ГПК ВРС е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 1743/1.03.2019 срещу настоящата ответница за сумата от 214,52лв, представляваща главница за незаплатена цена на ел.енергия по фактури, издадени за периода 20.09.2017—20.11.2017г за обект с кл.№ 1200121937 и аб.№ 0901407072, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда-7.02.2019г до окончателното й изплащане, както и сумата от 22,89лв–мораторна лихва върху главницата от деня, следващ падежа на всяка фактура, първата с падеж 25.10.2017, както и сумата от 75лв-разноски за държ.такса и ю.к.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК вр.чл.26 от Нар. за заплащане на правната помощ.

Посочено е основанието на вземането-консумирана и незаплатена ел.енергия по 4бр ф-ри за периода 20.09.2017-20.11.2017 за обекта в с.Пролез.

Приети по делото са и писмените доказателства: копие от извлечение от сметка към 25.01.2019г по партидата на ответницата за размера на задължението към датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИ, както и за размера на претендираната лихва към същата дата;; справка за консумирана ел. енергия в обекта на потребление на ответницата за процесния период; справка по партида на ответницата със списък на платените и неплатени фактури, копие от ОУДПЕЕ на „Енерго Про Продажби“ АД; Решения на ДКЕВР и публикация на ОУДПЕЕ на „Енерго Про Продажби“ АД.

Приети по делото са копия от издадените от ищцовото дружество фактури, описани в извлечение № 1, със задължено лице Д. Й. Ж. за обект с кл.№ 1200121937 и аб.№ 0901407072 с адрес на потребление с.Пролез, общ.Шабла, обл.Добрич, както следва:

- ФП***/20.09.2017г с падеж 25.10.2017г за 51,83лв- стойност на ел.енергия за период на доставка от 2.08.2017г до 1.09.2017г от 233кВтч, като разлика между старо показание от 2278 и ново показание от 2437 по Тарифа 1 и разлика между старо показание от 893 и ново показание от 967 по Тарифа 2, както и лихва за забава към 25.01.2019г в размер на 6,58лв или общ размер на задължението 58,41лв;

- ФП***/19.10.2017г с падеж 27.11.2017г за 73,39лв- стойност на ел.енергия за период на доставка от 2.09.2017г. до 01.10.2017г от 330кВтч като разлика между старо показание от 2437 и ново показание от 2677 по Тарифа 1 и разлика между старо показание от 967 и ново показание от 1057 по Тарифа 2, както и лихва за забава към 25.01.2019г в размер на 8,64лв или общ размер на задължението от 82,03лв;

- ФП***/20.11.2017г с падеж 28.12.2017г за 70,30лв- стойност на ел.енергия за период на доставка от 2.10.2017г. до 1.11.2017г от 316кВтч като разлика между старо показание от 2677 и ново показание от 2893 по Тарифа 1 и разлика между старо показание от 1057 и ново показание от 1157 по нощна тарифа, както и лихва за забава до 25.01.2019г. в размер на 7,67лв или общ размер на задължението от 77,97лв.

Приета по делото е справка за консумираната ел.енергия от абоната Д. Й. Ж. за партида с кл.№ 1200121937 за обект на потребление, посочен във фактурите, от която е видно, че е налице пълна идентичност между отчетеното по електромер количеството ел.енергия за процесния период и фактурираното такова с горните фактури.

Приобщено към доказателствения материал по делото е и извлечение за фактури и плащания по партида на Ж. за периода м.09.2015г до м.08.2019г.

Неразплатените задължения за обект с аб.№ 0901407072 датират от м.09.2017г, в това 4 число и по процесните фактури.

От приложената по делото справка за адресна регистрация на отв.Д.Й.Ж. се установява, че настоящият й адрес е с.П., общ.Ш., ул.... № ., който се явява адресът на обекта на потребление с кл.№ 1200121937 и аб.№ 0901407072.

Въз основа на установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да установи чрез главно и пълно доказване дължимостта на претендираната сума чрез установяване наличието на релевантните за спора факти : успешно проведено заповедно производство по реда на чл.410 ГПК чрез издадена Заповед за изпълнение; съществуването на твърдяното вземане по основание, размер и длъжник, в т.ч. валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по продажба на ел.енергия и съществуването му в рамките на исковия период, по силата на които на ответника е предоставено спорното количество ел.енергия през процесния период; стойността на доставената и потребена от ответника ел.енергия; настъпилата изискуемост както на главното вземане, така и на вземането за мораторна лихва.

Разпечатката съдържа 52 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/066c1402-6e46-4fa0-9850-aa1b7a73a18c