Решение № 2258 от 14.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2258 гр. София, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Въззивно гражданско дело № 20211100508903 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С Решение № 20108343 от 29.04.2021 г. постановено по ГД № 32272 по описа за 2020 г. на СРС, II ГО, 177 състав, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС е признато за установено, че Д. Е. Г., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 следните суми, а именно: сумата от 3519,34 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 19.12.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата от 28,72 лв. – главница, представляваща стойност на такса дялово разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, от 19.12.2019 г. до окончателното й изплащане, като исковете са отхвърлени както следва: иска за стойността на топлинната енергия за разликата над сумата от 3519,34 лв. до пълния претендиран размер от 3723,92 лв., а иска за стойността за услугата за дялово разпределение за разликата над сумата от 28,72 лв. до пълния претендиран размер от 30,10 лв., както и исковете за сумата от 426,42 лв. – законна лихва за забава върху дължимата сума за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 11.12.2019 г. и за сумата от 5,72 лв. – законна лихва за забава върху дължимата сума за такса за услуга дялово разпределение за периода от 31.12.2016 г. до 11.12.2019 г.

1

Решението е обжалвано в срок от ответника в частта, с която предявените искове са уважени. Въззивникът излага съображения, че в обжалваната част първоинстанционното решение е неправилно и постановено в нарушение на процесуалния закон. Излагат се съображения в две групи: 1.

СРС неправилно не е спрял или прекратил производството, въпреки че има по-рано заведено дело, с което е налице тъждество между страни, предмет и търсена защита; и 2. не е взел предвид по-рано влязло в сила решение между същите страни, за същия предмет и което обхваща част от процесния период.

В тази връзка моли първоинстанционното решение да бъде отменено в частта, с която е присъдена сумата от 3519,32 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., като искът бъде отхвърлен в тази част.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна.

Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която е уважен искът за сумата от 28,72 лв. – главница, представляваща стойност на такса дялово разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, от 19.12.2019 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която исковете са отхвърлени както следва: иска за стойността на топлинната енергия за разликата над сумата от 3519,34 лв. до пълния претендиран размер от 3723,92 лв., а иска за стойността за услугата за дялово разпределение за разликата над сумата от 28,72 лв. до пълния претендиран размер от 30,10 лв., както и исковете за сумата от 426,42 лв. – законна лихва за забава върху дължимата сума за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 11.12.2019 г. и за сумата от 5,72 лв. – законна лихва за забава върху дължимата сума за такса за услуга дялово разпределение за периода от 31.12.2016 г. до 11.12.2019 г., доколкото в тази част същото не е било обжалвано в срок от страните – по арг. от чл. 296, т. 2 ГПК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, от процесуално легитимирано лице и при наличието на правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е отчасти основателна, респективно обжалваното решение е частично неправилно, по следните съображения:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като 2 по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно трябва да даде и правна квалификация на исковете.

В мотивите първоинстанционният съд е възпроизвел фактическата обстановка. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни правни норми. Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, изложени във въззивната жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2 ГПК, като в останалата част препраща към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 ГПК.

Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на исковата претенция по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което ищецът е предоставил на ответника на адреса на процесния имот и заявения период услуги, чиято цена възлиза на претендираната сума, а за ответника е възникнало задължението за заплащането им. Установяването на тези обстоятелства е било в тежест на ищеца. В тежест на ответника (при доказване на предпоставките за основателност на иска) е било да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

Във въззивното производство спорни в отношенията между страните се явяват два въпроса: 1. Дали СРС правилно не е спрял или прекратил производството, въпреки че има по-рано заведено дело, с което е налице тъждество между страни, предмет и търсена защита; и 2. Дали правилно не е взел предвид по-рано влязло в сила решение между същите страни, за същия предмет и което обхваща част от процесния период.

3

Предмет на разглеждане в исковото производство е била сумата от 3723,92 лева – незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за периода от м.05.2016 г. до м.04.2019 г. за имот, находящ се в гр.

София, ж.к. ****, по партида с абонатен № 193847, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

С Решение № 106908/03.05.2019 г. по ГД № 75297/2017 г. по описа на СРС, влязло в сила на 30.05.2019 г., е признато за установено, че Д. Е. Г., ЕГН ********** не дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 сумата от 1125,00 лв., представляваща част от цялата претендирана сума в общ размер на 6357,05 лв. за главница представляваща начислена сума за топлинна енергия за периода от м.01.2007 г. до м.09.2017 г. за имот, находящ се в гр.

София, ж.к. ****, по партида с абонатен № 193847, поради липса на облигационно отношение с ответника за доставка на топлинна енергия в процесното жилище през периода м.01.2007 г. – м. 09.2017 г. Посоченото решение касае само дължими суми за топлинна енергия.

С Решение № 20020873/14.03.2022 г. по ГД № 26815/2020 г. по описа на СРС, влязло в сила на 06.04.2022 г., е признато за установено, че Д. Е. Т. не дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 1200,00 лв., представляваща част от общо претендираните суми за главница в размер на 5 055,99 лв. за периода от месец януари 2007 г. до месец септември 2017 г., за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ****, за абонатен № 193847, поради погасяване на вземането по давност, като исковата претенция за установяване недължимост на същата сума поради липса на облигационни отношения между страните, както и за сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща част от общо претендираните суми за главница в размер на 942,07 лв. за периода от месец октомври 2017 г. до месец февруари 2020 г., поради липса на облигационни отношения между страните и погасяване на вземането по давност, както и за разликата над уважения размер до първоначално претендирания. По това дело е предявен частичен отрицателен установителен иск за друга част от вземането за периода от м.01.2007 г. до м.09.2017 г., както и частичен отрицателен установителен иск за вземанията на ищеца за периода от м.10.2017 г. до м.02.2020 г. за недължимост на стойността на доставената ТЕ, поради липса на облигационно правоотношение и изтичане на погасителна давност. Това решение също касае само вземания за ТЕ за процесния недвижим имот.

4

От посочените решения се установява, че искът е предявен като частичен. Съгласно задължителните указания, дадени с т. 2 от ТР № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.

При това положение следва да се приеме за безспорно установено, че в периода от м.01.2007 г. до м.09.2017 г. между страните в производството е липсвало облигационно отношение за доставка на топлинна енергия в процесното жилище, доколкото този факт е правопораждащ спорното субективно материално право на ищеца в настоящото производство да получи дължимите за периода от м.05.2016 г. до м.09.2017 г. суми за доставена ТЕ, респ. за сумите за ТЕ, дължими за този период, исковата претенция следва да се отхвърли. Първоинстанционното решение в тази обжалвана част не е недопустимо, доколкото отрицателните установителни искове са били предявени като частични, респ. не се е формирала сила на присъдено нещо относно цялото вземане за този период.

По отношение на периода от м.10.2017 г. до м.04.2019 г. процесното решение е в съответствие с Решение № 20020873/14.03.2022 г. по ГД № 26815/2020 г. по описа на СРС, влязло в сила на 06.04.2022 г., доколкото в производството по последното дело за този период правопораждащите факти са установени по идентичен начин.

При това положение първоинстанционното решение следва да се отмени за разликата над сумата от 2729,17 лв. до пълния присъден размер от 3519,34 лв. и за периода от м.11.2016 г. до м.09.2017 г., като в останалата обжалвана част, решението на СРС следва да се потвърди.

По отношение на разноските:

В съответствие с възприетия от въззивната инстанция резултат следва да бъде преразпределена и отговорността за разноските в производството пред първата инстанция и заповедното производство, като първоинстанционното решение бъде отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разликата над сумата от 551,72 лв. до пълния присъден размер от 709,79 лв., представляваща разноски пред първата инстанция. На Адвокатско 5 съдружие Б. Консулт, ЕИК 177427445 следва да се присъдят допълнително разноски в размер на още 50,13 лв., освен вече присъдените 40,48 лв. до получаване на размер от 90,61 лв. На Адвокатско съдружие Б. и партньори, ЕИК 177440650 следва да се присъдят допълнително разноски в размер на още 73,83 лв., освен вече присъдените 59,63 лв. до получаване на размер от 133,46 лв.

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК право на разноски във въззивното производство имат и двете страни. На ищеца не следва да се присъждат разноски, тъй като единственото процесуално действие, което негов представител е извършил се изразява в подаването на бланкетна молба със становище за неоснователност на жалбата без в молбата да са посочени конкретни доводи, респ. ищецът не е бил представляван в проведените три о. с. з. във въззивното производство.