Решение № 303 от 11.08.2026, Районен съд - Гоце Делчев
- Съд
- Районен съд - Гоце Делчев
- Дело
- Гражданско дело 1643/2024
- Вид
- Решение № 303
- Подписан
- 11.08.2026
- В сила
- 14.10.2026
- Състав
- Магдалена Атанасова Жбантова Стефанова
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.110 б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 365 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 66 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 303 гр. Гоце Делчев, 11.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова при участието на секретаря Борислава Г. Тункова като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова Гражданско дело № 20241220101643 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от страна на ПК „Е.”,със седалище и адрес на управлението в с.Д., обл.Бл.против С. Х. И. от с. Д. Д., обл.Бл.
Иска се следното: 1. На основание на основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 365 от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовата кооперация сумата в размер на **** лева, представляваща дължима сума по сключен договор за спогодба на 07.08.2019 г. и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата **** лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение по сключеният между страните договор, считано от 05.2021 г. до 31.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане и
2. На основание чл. 365 от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД да бъде осъден ответника за заплати на кооперацията сумата в размер на *****лева, представляваща дължима сума по сключен договор за спогодба на 07.08.2019 1 г. - представляваща дължими вноски след датата на предявяване на заповедта за изпълнение 31.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, ведно с всички произтичащи от това законни последици.
Твърди се от ищецът, че ответницата е бивш служител на ПК „Е.”.
Същата работела като м.в магазин, собственост на к. в с. Д.Д.в периода 2016 2018 г. и в с. Крушево в периода 2018 - 29.10.2019 г. Съгласно длъжностната й характеристика и изпълняваната работа тя имала качеството на материално отговорно лице. По време наизпълнение на трудовите й задължения и във връзка с прекратяване на трудовия й договор били извършени три ревизии на магазина, в резултат на което били установени липси в размер на ***********лева. Извършените ревизии и констатирани липси са отразени в Акт за резултатите от проверка на стоково - материални ценности, съответно: за сумата ******** лева от 25.09.2016 г., за сумата от *********лева от 26.04.2017 г. и за сумата от******** лева от 10.11.2018 г. За удовлетворяване на вземането на кооперацията между страните бил подписан споразумителен протокол (договор за спогодба) от 07.08.2019 г., в който са посочени размерът на дължимата сума, начинът на плащане и срокът за плащане на всяка дължима вноска. Ответницата направила две вноски с общ размер ******** лева, след което спряла да изпълнява задължението си. Тъй като изпълнението на задължението е с определен срок за изпълнение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Тъй като задължението не било изплатено, от страна на кооперацията било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. дело № 659/2024 г. по описа на РС Гоце Делчев. Заявлението е уважено и е издадена заповед, но тя е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на ищеца е указано да предяви иск за вземането си.
Правната квалификация на предявения иск е по чл. 365 от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал.1, пр.1, чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.415 и чл.422 от ГПК.
Ответницата представя писмен отговор в определения законов срок, намира исковата молба за редовна. Предявените искове счита за допустими, но неоснователни. Заявява, че представените по делото писмени доказателства не установяват нито редовността на твърдяните от ищеца финансови ревизии, 2 нито на какво основание са извършени, ако въобще е имало такива.
Представените, като писмени доказателства споразумителен протокол от 07.08.2019 г., в неговите два варианта не представляват документи, надлежно удостоверяващи съдържащата се в тях информация, нито редовността на твърдяните с тях начети, констатирани размери на суми, и поето от ищцата задължение за тяхното възстановяване. Също така заявява, че относно така претендираните вземания е настъпила изискуемата от закона погасителна давност и на основание чл.110 от ЗЗД и чл.111, б. „б“ и „в“, пр.2 от ЗЗД във вр. с чл.114, ал.1 от ЗЗД прави възражение за настъпила погасителна давност по отношение на претендираните с исковата молба вземания.
Правна квалификация на възраженията на ответника е по чл.110 от ЗЗД и чл.111, б. „б“ и „в“, пр.2 от ЗЗД във вр. с чл.114, ал.1 от ЗЗД.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а се установява и от представените доказателства, че ответницата С. Х. И. е работила за ищцовата П. к. „Е.“ с.
Д.като продавач и продавач - консултант. Въз основа на трудов договор от 01.12.2015 г. ответницата работила в ищцовата ПК като продавач в смесен магазин в с.Д. Д., а въз основа на трудов договор от 01.05.2018 г. започнала работа като продавач – консултант в хранителен магазин в с.К.
През 07.08.2019 г. между страните били подписани два споразумителни протокола.
Единият споразумителен протокол, изписан частично печатно и частично ръкописно, е сключен между ПК с. Д. чрез председател на кооперацията – Г. М. и лицето – длъжник С. И., ЕГН **********. Постигнато е споразумение дължимата сума в размер на ******** лв. да се погаси на ежемесечни вноски по ******** лева, чтитано от 07.08.2019 г., като за всяко закъснение на вноска се начислява лихва по 0.3% за всеки просрочен ден.
Посочено е, че към протокола се прилага личното обяснение и съгласие на длъжника С. И.. Поставени са подписи за длъжник и председател на ПК, както и е поставен печат на кооперацията.
Другият споразумителен протокол, изписан изцяло ръкописно, е сключен между С. И. – МОЛ, отговорник на смесен магазин в с.К. и ПК с.
3
Д.чрез председател на кооперацията – Г. М. Било постигнато споразумение дължима сума в размер на ********* лева, която е сбор от направените ревизии от м.09.2016 г., 26.04.2017 и 15.11.2028 г. да се изплатят, както следва: чрез кандидатстване за кредит от ВН банка, цялата сума от който ще се внесе в касата на кооперацията, а останалата сума ще се внася ежемесечно от трудовото възнаграждение по 200 лева. Положени са подписи за длъжник и за председател.
Тъй като сумата по спогодителните протоколи не била заплатена от ответника, ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу С. И., по което е образувано ч.гр.д. № 659/2024 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев. В обстоятелствената част на заявлението е пояснено, че между ПК „Е.“ и С. Х. И. е сключен договор за спогодба на 07.08.2019 година, в който И. признава задължението за сума от 20056.70 лева и поема задължение да заплаща същата на равни месечни вноски от *** лева, считано от 07.08.2019 година. Внесла в касата на кооперацията две суми ордер № 467/25.09.2019 година - ** лева и ордер № 534/28.10.2019 година ***лева, поради което към момента на подаване на заявлението дължи погасителни вноски в общ размер на *** лева. При просрочие на всяка една вноска длъжникът дължи и лихва съгласно т. втора от договора или в размер на **** лева.
Съдът уважил заявлението и издал исканата заповед за сумата от ****** лева - главница, сумата от 1531 лева - лихва за периода от 05.2021 г. до 30.04.2021 г., както и разноски в размер на ****** лева за държавна такса и ****** лева за адвокатско възнаграждение. Заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си.
От ответната страна се оспорва авторството на ръкописния текст в двата спогодителни протокола, както и подписите, положени за „длъжник“ върху тях.
Във връзка с направеното оспорване по делото е назначена съдебно графологична експертиза, заключението, по което не се оспорва от страните и се цени изцяло от съда. Вещото лице се е запознало с оригиналите на процесните споразумителни протоколи и след снабдяване със сравнителни образци на подписа и почерка на ответницата дава заключение, че:
4
1. Подписите за „Длъжник в двата Споразумителни протокола от 07.08.2019 година са изписани от С. Х. И. с ЕГН************.
2. Ръкописният текст от Споразумителен протокол от 07.08.2019 година, попълнен изцяло ръкописно, е изписан от С. Х. И. с ЕГН *************.
3. Ръкописният текст от Споразумителен протокол от 07.08.2019 година попълнен частично с ръкописен текст не е изпълнен от С. Х. И. с ЕГН ********* , а от друго лице.
По делото са разпитани като свидетели лицата И. Р. К., дъщеря на ответницата и Г. В. М. – председател на ПК Е.“ с.Д. през 2019 г.
Свид. Креболи обяснява, че майка й С. И. работела в ищцовата кооперация като касиер – продавач в с.Д. Д. и с.К.. В с.Д. Д. започнала работа през 2016 г., в с.К. – през 2019 г. На майка й били извършвани ревизии в магазините и в двете села, и като резултат имало начети. Когато майка й работела в с.К. свидетелката отивала почти всеки ден при нея, за да й помага в магазина. Спомня си, че един ден в магазина дошъл господин Г. М. – собственика на кооперацията, който носел два листа хартия. Поискал от майка й да ги подпише, като се заканил, че ако не ги подпише ще я даде на съд и ще я вкара в затвора. След този случай, може би 1-2 месеца след това, започнали да спират суми от заплатата на майка й. На майка й омръзнало да й спират суми, и напуснала.
При представяне на двата процесни спогодителни протокола, свидетеля Креболи заявява, че в нито един от протоколите текста не е изписан и никой от тях не е подписан от майка й.
Свид.М. заявява, че познава ответницата С. И. от 2016 г., когато започнала работа в кооперацията. Първоначално И. започнала работа в магазина в с.Д.Д., но била освободена, след като били констатирани липси в магазина. Тъй като известно време била без работа, ответницата помолила да я назначат отново на работа в кооперацията, като се съгласила сумата на липсите да се удържа постепенно от заплатата й. Тогава била назначена на работа в магазина в с.К., като от заплатата й били удържани по ****лева на месец. Докато С. И. работела в магазина в с.К. била извършена ревизия на кооперацията от К. М.ски - финансов ревизор към Ц. к. с. Той установил липси и в магазина в с.К., поради което заедно двамата – М. и М.ски посетили 5 ответницата в магазина. И. дала обещание, че ще издължи липсите като изтегли кредит. После собственоръчно написала споразумителния протокол, в който обяснила как ще бъдат възстановени от нея дължимите суми и се подписала на документа. След като се върнал в канцеларията на кооперацията свид. М. написал печатния споразумителен протокол. На следващия ден ответницата отишла в канцеларията на ПК и въз основа на заявеното от нея как да се изплаща задължението, Малаков попълнил в това споразумение ръкописно начина на плащане. След попълването на текста, С. И. се подписала на протокола. При записване на дължимата сума били приспаднати сумите, които ответницата била изплатила чрез удръжки от заплатата й до момента на подписване. След това били направени удръжки от заплатата на ответницата, но през м.10.2019 г. тя напуснала работа, без да съобщи на работодателя. От хора в селото разбрали, че магазина е затворен и след контакт с нея се установило, че е заминала за Германия.
При представяне на двата процесни спогодителни протокола, свидетеля М. обяснява, че спогодителния протокол на л.5 по делото (изписан частично печатно и частично ръкописно) е съставен от него и е попълван на ръка също от него. Подписа за председател е поставен от него, а като длъжник се е подписала С. И.. Спогодителния протокол на л.6 (изписан ръкописно) е написан пред него от С. И., тя се е подписала като „длъжник“, а той като „председател“.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетелката К., че М.е носел два листа хартия и е поискал от майка й да ги подпише, както и че в нито един от спогодителните протоколи текста не е изписан от майка й и на тях няма подпис, положен от майка й, доколкото противоречат на установеното от заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Същото се кредитира от съда и според него и двата протокола са подписани от С. И., а спогодителния протокол, изписан изцяло ръкописно, е и написан от ответницата.