Решение № 302 от 21.12.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Плевен, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:

МАРИАН В. ИВАНОВ

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КАЛОЯН В. ГЕРГОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20234400600813 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба подадена от П. И. Г. от гр.Левски срещу Присъда № 21/11.07.23 г., постановена по НЧХД № 351/2022 г. по описа на РС – Левски.Постъпило е допълнение към нея,в което се развиват изложените във въззивната жалба доводи.

Във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, като е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон.

Заявява се липса на мотиви поради допуснато от първостепенния съд нарушение при анализа и оценката на доказателствата в колизия с нормите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Навеждат се доводи, че основният съд не е извършил пълно, всестранно и обективно обсъждане на доказателствените източници по делото като е останал неясен начина, по който съдът е формирал вътрешното си както по фактите, така и по правото.

Акцентира се върху двойнствената правна природа на обясненията на подсъдимия – като гласно доказателство и като средство за защита по обвинението, с оглед процесуалното поведение на подсъдимия Г. пред първата инстанция и решението на съда да цени същите като доказателствено средство. Несподелен е останал изводът на основния съд, че обясненията на подсъдимия са подробни, последователни, логични и в синхрон с фактите, 1 изложени от съпругата и дъщеря му – свидетели в производството пред първата инстанция, тъй като същите са в противоречие с приетата по делото експертиза. Заявява се порочност на процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда поради това, че същия не е търсил логическа връзка и взаимна обусловеност между доказателствените източници. Също така се твърди, че е налице неправилна присъда, постановена в явно противоречие с материалния закон и необоснована от гледище на събраните по делото доказателства, респективно същата се явява неправилна и по отношение на предявения граждански иск. В заключение е направено искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият П. Г. бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнатото обвинение, както и да бъде уважен предявеният граждански иск като основателен и доказан, също и присъждане на разноски за две съдебни инстанции.

Настоящото производство е второ по ред пред въззивната съдебна инстанция, като процесуалната хронология е следната:

С Присъда № 19/08.08.2022 г. по НЧХД № 118/2021 г. по описа на Районен съд – Левски подсъдимият П. С. Г. е признат за виновен в това, че на 14.03.2021 г. в гр. Левски, обл. Плевен, причинил на П. И. Г., от гр. Левски, обл. Плевен, **********, ЕГН********** лека телесна повреда – разкъсноконтузна рана на главата, отоци и кръвонасядания по лицето, главата, гърдите и китката на едната ръка, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - престъпление по чл. 130, ал.1 от НК. На основание чл. чл. 78а от НК е от наказателна отговорност за престъплението по чл. 130, ал.1 от НК и му е наложено административно наказание глоба в полза на държавата в размер на хиляда лева. На основание чл. 45 от ЗЗД е осъден да заплати на тъжителя П. И. Г. сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 14.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

По въззивна жалба на подсъдимия П. Г. е постановено Решение № 216/25.11.2022 г. по ВНЧХД № 724/2022 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, с което първоинстанционната присъда е отменена изцяло и делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

При повторното разглеждане на делото от Районен съд – Левски е постановена Присъда № 21/11.07.2023 г. по НЧХД 351/2022 г. по описа на същия съд, с която подсъдимият П. С. Г. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК и на основание чл. 304 от НПК е оправдан. Отхвърлен е и предявеният срещу него граждански иск като неоснователен.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивната жалба и допълнението се поддържат от жалбоподателката П. Г., както и от процесуалния й представител адв. М. Б. от АК – Плевен.

Ответникът по въззивната жалба П. С. Г. се явява лично и с адв. А. К. от АК – Плевен, които оспорват въззивната жалба.

2

Ответникът по въззивната жалба П. Г. моли първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден.

Плевенският окръжен съд като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата, становищата на страните, събраните по делото доказателства и като провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В мотивите си Районен съд – Левски е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият П. С. Г. е роден на ********** г. в гр. Левски, обл. Плевен, с постоянен и настоящ адрес: гр. Левски, обл. Плевен, **********, българин, български гражданин, с висше образование, работи, женен, неосъждан, ЕГН:

**********.

Подсъдимият П. Г. живее на адрес в гр. Левски, ********** заедно със съпругата си свидетелката С. Г.а и дъщеря си свидетелката С. Г.а. Освен жилището на подсъдимия и семейството му на посочения адрес се помещава и учебен кабинет, в който подсъдимият работи.

Частният тъжител П. Г. живее заедно със съпруга си свидетелят Д. Г. и дъщеря си свидетелката Д. Г. в жилище, находящо се в гр. Левски, на **********, срещу жилището, обитавано от подсъдимия и семейството му.

На 14.03.2021 г., около 17:00 часа подсъдимият П. Г. се намирал в кабинета на учебния център. Съпругата и дъщеря му били в двора на обитаваната от тях къща.

Частният тъжител П. Г. и съпругът й свидетелят П. Г. били на улицата пред дома си, където посредством метла с дълга дървена дръжка почиствали строителни отпадъци. Дъщерята на частния тъжител свидетелката Д. Г. се движела с инвалиден електрически скутер по улица ********** в близост до дома на родителите си. Г.и напълнили кофа с почистваните строителните отпадъци и свидетелят Д. Г. изхвърлил отпадъците на тревна площ в близост до дома на подсъдимия.

Тези му действия били забелязани от подсъдимия, който излязъл от кабинета на учебния център и направил забележка на свидетеля Г. да не изхвърля отпадъци на тревната площ, тъй като била негова собственост. По този повод между подсъдимия П. Г. и свидетеля Д. Г. възникнал словесен конфликт с размяна на остри реплики. Чувайки скандала към тях се приближила и се намесила в конфликта частният тъжител П. Г., която носела 3 в ръцете си метлата, с която чистела. Ядосан, свидетелят Д. Г. тръгнал рязко към подсъдимия. Частния тъжител П. Г. се опитала да спре съпруга си, като се приближила към него. Свидетелят Г. бутнал жена си встрани и нанесъл удар с юмрук в лицето на подсъдимия. Последният залитнал, след което свидетелят Г. го ритнал в крака и подсъдимият паднал на земята. Свидетелят Д. Г. взел метлата от съпругата си и с дървената дръжка на метлата нанесъл няколко удара в гърба на подсъдимия, докато същият бил на земята.

Свидетелите С. Г.а и С. Г.а видели от двора където се намирали, случващото се между подсъдимия и свидетеля Г., поради което излезли на улицата. Свидетелката С. Г.а дръпнала свидетеля Г., като в този момент подсъдимият успял да се изправи. Д. Г. замахнал отново с дръжката на метлата към подсъдимия. В този момент частният тъжител П. Г. отново се опитала да се намеси и спре мъжа си като застанала пред него, при което дръжката на метлата, с която замахнал Г. се ударила в китката, гърдите и в челото на П. Г.. От челото на Г. потекла кръв и участниците в конфликта преустановили действията си. Подсъдимият се прибрал в дома си заедно със съпругата и дъщеря си. Свидетелката Д. Г. подала сигнал на тел.112 за нанесен на майка й побой от съседа им П. Г.. Мястото на инцидента било посетено от свидетелите С. С. и И. П. - служители на РУ Левски, които снели сведения от двете семейства. Пристигнал екип на ФСМП - Левски, който отвел частния тъжител П. Г. до ЦСМП за оказване на медицинска помощ.

В резултат на нанесените на П. Г. удари, на същата били причинени натъртване с оток в дясната челна окосмена област на главата, натъртване с разкъсно-контузна рана на челото вдясно, оток и кръвонасядане на десните клепачи, кръвонасядане по гърдите вляво, оток в областта на дясната гривнена става (китка). Разкъсно-контузната рана довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а останалите увреждания до болки и страдания.

В резултат на нанесените на подсъдимия П. Г. удари на същия били причинени натъртване по лицето в областта на десните око и скула с оток и кръвонасядане по клепачите (тип хематом), кръвоизлив под лигавицата на очната ябълка, охлузвания по носа и скулата, три ивицовидни кръвонасядания, съответно по левите рамо и мишница, гърба, кръста.

Травмата на окото довела до временно затрудняване на физиологичната функция (зрението) и причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота, останалите увреждания довели до болка и страдание.

Изводите на първоинстанционния съд, че така изложената фактическа обстановка се установява от събрания доказателствен материал, а именно: гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Д. Д. Г.

(частично), Д. И. Г. (частично), С. В. С. – Г.а, С. П.а Г.а, С. М. С. – пред настоящия съдебен състав и пред друг състав на съда, прочетени на основание чл.281, ал.1, т.2 от НПК, И. С. П. - пред друг състав на съда, прочетени на основание чл.281, ал.1, т.2 от НПК, Д. П. Д., са правилни и законосъобразни, поради което настоящият въззивен съдебен състав възприема фактическа обстановка, идентична с тази, приета от първоинстанционния съд.

4

Налице е противоречие в събраните гласни доказателства относно действията на подсъдимия Г. и тъжителката Г. по време на конфликта и найвече относно механизма на получените травматични увреждания на двамата.

По делото са налице две групи свидетели - от една страна съпругът и дъщерята на тъжителката Г., а от друга съпругата и дъщерята на подсъдимия Г., като всяка, от тях е заинтересована от изхода на процеса.

Първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на съпругата и дъщерята на подсъдимия П. Г. – свидетелите С. Г.а и С. Г.а, като е приел същите за подробни, последователни, безпротиворечиви помежду си, както и с доказателствата с обективен характер. Настоящата съдебна инстанция споделя извода на РС-Левски. Нещо повече, изследвайки показанията на горепосочените свидетели поотделно и съпоставяйки ги с установените по делото факти, съдът намира, че същите изясняват в достатъчна степен обстоятелства по делото. Тези показания в частта относно травматичните увреждания на подсъдимия категорично са подкрепени, както от заключението на вещото лице по СМЕ на подсъдимия, а така също и от показанията на полицейските служители С. С. и И. П., пристигнали непосредствено след приключване на конфликта. Правилно първата инстанция преимуществено е дала вяра на обясненията на подсъдимия като разглеждани като доказателствено средство, а не само като израз на упражнено право на защита. Същите са детайлни, последователни, логични, като се подкрепят от показанията на свидетелите С. Г.а и С. Г.а, както и от показанията на полицейските служители и заключението на вещото лице.

Първостепенният съд правилно не е кредитирал другата група свидетелски показания – тези на съпругът и дъщерята на тъжителката П. Г., тъй като същите са вътрешно противоречиви, объркани и противоречащи на останалите събрани доказателства по делото. Първо, в показанията си Д. Г. и Д. Г. твърдят, че Г. не е нанасял удар на подсъдимия, а единствено го е бутнал. Тези твърдения са категорично опровергани както от заключението на експертизата, така и от свидетелските показания на полицейските служители, пристигнали на мястото. Травматичните увреждания на подсъдимия Г., изразяващи се в натъртване по лицето в областта на десните око и скула с оток и кръвонасядане по клепачите (тип хематом), кръвоизлив под лигавицата на очната ябълка, охлузвания по носа и скулата, съгласно заключението е невъзможно да се получат от падане по лице върху асфалта. В подкрепа на давността на получените от Г. увреждания са и показанията на свидетелите С.