Решение № 5667 от 01.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5667 гр. София, 01.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Ботева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело № 20251100100903 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба с вх. № 25034/25.02.2020 г., предявена от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК: 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, п р о т и в ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на финансите, конституирана като правоприемник на В.М. И., с ЕГН: **********, починала на 12.09.2011 г. – с определение № 93/21.03.2024 г. (л. 138 от делото на ОС – Велико Търново).

Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД (с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България“ АД) твърди, че на 01.09.2008 г., е сключил с В.М. И., договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41049/01.09.2008 г., по силата на който ищецът предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 84 955 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към еврото на банката в деня на усвояване на кредита, за покупка на недвижим имот и други разплащания. Размерът на предоставения кредит в швейцарски франка бил 138 563 CHF.

Изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора от 01.09.2008 г. било обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот (подробно описаният апартамент № 9), учредена с нотариален акт, вписан в СВ - София под акт № 51, том № 63, дело № 44405, вх. рег. № 64493/03.09.2008 г., подновена по реда на чл. 172 ЗЗД с ново вписване акт № 1

166, том 50, вх. рег. № 56005/24.08.2018 г.

Ищецът твърди, че на 10.09.2008 г. по банковата сметка на В.М. И. е била преведена сумата от 138 563 CHF, с което банката изпълнила задължението си по договора за кредит.

Крайният срок за погасяване на кредита бил 228 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, т.е . до 10.09.2027 г.

Ищецът твърди, че на 16.10.2008 г., е сключил Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит, по силата но който е прехвърлил на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД всички вземания по процесния договор, заедно с всички обезпечения. Кредитополучателят бил уведомен за извършеното прехвърляне при сключване на Допълнително споразумение от 18.05.2009 г. Впоследствие, между „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД и В.М. И. били сключени още две споразумения – на 10.06.2010 г. и на 30.06.2011 г.

На 12.09.2011 г., В.М. И. починала, след което били преустановени плащанията по кредита.

На 22.06.2012 г., с договор за цесия, „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД прехвърлило на ищеца всички вземания, произтичащи от процесния Договор за кредит, заедно с всички обезпечения и принадлежности.

Ищецът твърди, че към 03.02.2020 г., по процесния кредит е имало непогасени и просрочени 97 месечни вноски за главница и 101 месечни вноски за лихва, или дължимите суми по кредита били: сумата от 141 982,54 CHF, за периода от 10.02.2012 г. до крайния срок за - 10.09.2027 г., сумата от 103 963,68 CHF – лихви за периода 10.10.2011 г. - 03.02.2020 г., сумата от 3 675,36 CHF - такси за периода 10.10.2011 г. - 10.01.2020 г. /не са предмет на иска/; сумата от 367,43 CHF – застраховки за периода 12.11.2012 г.-27.08.2019 г., както и сумата от 862,85 лева - нотариални такси за подновяване на процесната договорна ипотека, за периода от 14.08.2018 г. до 03.02.2020 г.

Банката заявява, че с исковата молба упражнява правото си по чл. 18, ал. 2 от договора за кредит и обявява цялото задължение по кредита за предсрочно изискуемо, както и че частично претендираната главница е за период след 10.03.2015 г.

2

С определение № 93/21.03.2024 г., Окръжен съд - Велико Търново, след като е констатирал, че наследниците по закон са се отказали от наследството на В.М. И., на основание чл. 11 от Закона за наследството е конституирал, като ответник по делото, ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на финансите.

Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати:

- сумата от 60 145,44 CHF – частичен иск от сумата от 141 982,54 CHF, главница, дължима за периода след 10.03.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и

- сумата от 862,85 лева – нотариална такса за подновяване на договорната ипотека за периода от 01.08.2018 г. до 03.02.2020 г.

В срока по чл. 131 ГПК, ДЪРЖАВАТА е подала отговор на исковата молба. Ответникът оспорва исковете с възражението, че са недопустими, евентуално – неоснователни. Счита, че не следва да отговаря за задълженията по процесния договор за кредит. Релевира възражение, че претендираните вземания са погасени поради изтичане на предвидения в закона давностен срок, като в тази връзка се позовава и на разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Договора за кредит за покупка на жилище, предвиждаща настъпването на автоматична предсрочна изискуемост.

Съдът приема следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, че на 01.09.2008 г., между В.М. И., от една страна, като кредитополучател и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД, а впоследствие „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД), е бил сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 41049.

Видно от представения по делото Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 41049/01.09.2008 г., банката е предоставила на ищеца кредит в общ размер на равностойността в швейцарски франкове на 84955 евро по курс „купува” за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, като равностойността в швейцарски франкове на 22 000 евро се усвояват за покупка на недвижим имот, представляващ подробно описания АПАРТАМЕНТ № 9, а равностойността в швейцарски франкове на 62 955 евро се усвоява за други разплащания (чл. 1 от договора). С договора кредитополучателят е поел насрещно задължение да върне ползвания кредит, 3 заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора.

Съгласно чл. 1, ал. 5 от договора, курс „купува“ на швейцарския франк към евро на банката се формира от официалния курс „продава“ на евро към лева на банката, разделен на официалния курс „купува“ на швейцарския франк към лева на банката.

Чл. 5 от договора предвижда, че крайният срок за погасяване (издължаване) на кредита, включително дължимите лихви е 228 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, която се удостоверява чрез подписване на Приложение № 1 към договора.

Съгласно чл. 6, ал. 1, кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план /Приложение № 2/ към договора, представляващ неразделна част от него.

Изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора от 01.09.2008 г. било обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот (подробно описаният апартамент № 9), учредена с нотариален акт от вписан в СВ - София под акт № 51, том № 63, дело № 44405, вх. рег. № 64493/03.09.2008 г., подновен по реда на чл. 172 ЗЗД с ново вписване акт № 166, том 50, вх. рег. № 56005/24.08.2018 г.

В чл. 2, ал. 1 от договора страните са уговорили, че разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя В.М. И. в швейцарски франкове и се ползва от кредитополучателя при условията на ал. 3 и ал. 4.

В чл. 2, ал. 3 от договора е предвидено, че усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по чл. 1 се превалутира служебно от банката в евро по търговски курс „купува” на швейцарския франк към евро на банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка нa кредитополучателя в съответната валута.

Посочено е, че с подписване на договора кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава банката за служебното извършване на описаните действия.

С чл. 3, ал. 1 от договора страните са постигали съгласие, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1,2 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредит в швейцарски франкове е в 4 размер на 5 %.

В чл. 3, ал. 5 е предвидено, че действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените за него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените в договора надбавки не се променят.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата, кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал.1, но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава“, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката.

Съгласно чл. 10, т. 3 от договора, кредитополучателят се задължава да поема изцяло разноските, свързани с оценка, предоставяне, регистриране, вписване и застраховане на обезпеченията, както и разноските по организиране и провеждане на принудителното изпълнение върху предоставеното обезпечение.

С чл. 12, ал. 1 страните са се съгласили, че банката запазва правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си, както и приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 21. Измененията в Тарифата и/или влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора. В чл. 12, ал. 2 е предвидено, че за промените по чл. 12, ал. 1 банката уведомява кредитополучателя чрез съобщения в банковите салони и на интернет страницата й.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от договора, кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно в евро/лева, като за услугата се съгласява да заплати съответната комисионна съгласно действащата към датата на превалутирането 5

Тарифа на Банката. Превалутирането се определя като промяна на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същия (чл. 22).

С чл. 23, ал. 1 от договора кредитополучателят е декларирал, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/ или продава на швейцарския франк към българския лев/евро, както и превалутирането по чл. 21 от договора може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в евро/лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит.

Кредитополучателят е декларирал в ал. 2 на чл. 23 от договора, че изцяло е запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21-23 от договора, както и че е съгласен с настъпването им.

Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора, при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е задължение по договора, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. Според чл. 18, ал. 2, при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска. Изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.