Решение № 241 от 22.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. София , 18.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20201000503035 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 2354 от 21.04.2020г., постановено по гр.дело № 498/2018г. на Софийския градски съд, ГО, 24 състав, Застрахователна компания „Лев Инс” АД е осъдена, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, да плати на Н. П. М. сумата 26 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 24.03.2017г. около 12,00 часа, в гр. София, на бул. „П. Ю. Тодоров” на около 100 м след кръстовището с бул. България, по вина на водача на л.а. „Шкода Фабия” с рег. № ***, ведно със законната лихва, считано от 10.01.2018г. до окончателното плащане; на основание чл. 38 ЗАдв, ЗК„Лев Инс” АД е осъдена да плати на адв.

Ц. В. адвокатско възнаграждение в размер 1 310 лева, а на основание чл. 78, ал.6 ГПК е осъдена да плати по сметка на СГС държавна такса в размер 2 240 лева.

Въззивна жалба срещу решението е подадена от ЗК„Лев Инс” АД, чрез пълномощника юрк. М. В., с оплаквания за неправилност и необоснованост.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, сочи, че по делото не е установено по категоричен начин, че причина за настъпване на произшествието е противоправно поведение на водача на л.а. „Шкода Фабия“, изразяващо се в прибързано потегляне след като пътничката е слязла от автомобила. Твърди, че е останало неизяснено обстоятелството от коя врата (предна или задна) на автомобила е излязла пострадалата и оспорва извода на съда, че с поведението си същата не е причина за настъпването на вредоносния резултат. Поддържа, че от данните по делото-САТЕ и събраните гласни доказателства, може да се направи извод, че при твърдяната фактическа обстановка, ищцата е имала възможност да 1 възприеме опасността и да пусне чантата си и че установената в случая загуба на равновесие на пострадалата не е в причинна връзка с действията на водача на лекия автомобил, поради което не е налице деликт. Жалбоподателят сочи също, че от изслушаните и приети в първоинстанционното производство СМЕ може да се направи извод, че причина за настъпването на вредоносния резултат е влошеното здраве на ищцата, страдаща от множество хронични заболявания, включително и ограничения на двигателната способност, поради което не следва да се ангажира отговорността на ответника, тъй като твърдените вреди не са в пряка причинна връзка от увреждането. Сочи също, че не е установена причинна връзка и между влошеното емоционално състояние на пострадалата и процесното събитие. На следващо място излага съображения, че при определяне размера на обезщетението съдът е нарушил правилото на чл. 52 ЗЗД, като е следвало да отчете и да съобрази съпътстващите хронични заболявания на ищцата. Искането е да бъде отменено решението и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемата ищца Н. П. М., чрез пълномощника адв. Ц. В., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва, като неоснователна. Излагат се подробни съображения за правилност и обоснованост на атакуваното решение.

Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледани по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Софийският градски съд е бил сезиран с искова молба от Н. П. М., с която против ЗК „Лев Инс” АД са предявени искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл.

86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 26 000 лева, причинени при ПТП, ведно със законната лихва, считано от 10.01.2018г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 24.03.2017г. около 12.00 часа в гр. София, на бул. „П. Ю. Тодоров” на около 100 м след кръстовището с бул. България, водачът на л.а.„Шкода Фабия”-С. Й. С., поради недостатъчно внимание към уязвите участници в движението, причинил ПТП. Сочи се, че водачът потеглил преди ищцата да е слязла от автомобила, закачил чантата й, след което последвало влачене на ищцата от МПС. Поддържа се, че за инцидента бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица и било образувано административно – наказателно производство, като на водача С. бил съставн АУАН.

Ищцата твърди, че в резултат на инцидента получила контузия и силно изразен оток на дясна глезенна става до степен придаваща „деформитет”; обширно мораво кафеникаво кръвонасядане с размери 12/7 см за външен малеол и 5/3 см за вътрешен малеол и множество охлузвания и рани по цялото тяло.

2

Твърди, че травмите й причинили затруднения в движението на увредения десен крак, поради което се наложило да използва помощни средства. Сочи също, че е имала предходна фрактура на глезена на десния крак и това довело до обостряне на състоянието и до невъзможност да се придвижва самостоятелно и без помощни средства. Твърди, че заради причинената травма изпитвала неудобства в ежедневието и силно главоболие; инцидентът станал причина за негативни емоции, психически стрес и често безпокойство.

В исковата молба се твърди, че към датата на инцидента за л.а. „Шкода Фабия“ имало валидно сключена застраховка ГО с ответната застрахователна компания, поради което ищцата предявила пред ответника извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, но въпреки представените от нея документи, ЗК „Лев Инс” АД не е определило, нито изплатило обезщетение. Предвид изложеното ищцата иска да бъде осъден ответникът да й плати претендираната сума, ведно със законната лихва.

В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва твърденията за наличие на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП, както и обстоятелството, че ищцата е подавала заявление за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на инцидента, твърденията, че водачът на автомобила е нарушил правилата за движение и че с това си поведение е осъществил деликт по отношение на ищцата, както и причинната връзка между описаните травми и процесното ПТП. Сочи, че от представените към ИМ документи се установява, че превозното средство е закачило чантата на пострадалата, но не и самата нея, като поддържа, че липсват данни тя да е била в невъзможност да пусне чантата си. Предвид това, при условията на евентуалност поддържа, че заявените от ищцата увреждания са настъпили в резултат на собственото й поведение. Сочи, че претендираното обезщетение е прекомерно по размер и оспорва акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от 10.01.2018г.

В допълнителна искова молба ищцата оспорва, като неоснователни изложените в отговора на ответника твърдения и възражения. Сочи, че на 23.02.2018г. е настъпило усложнение на фрактурата на десния глезен, поради развилата се деформация от настъпилото ПТП, изразяващо се в некроза в дясната петна област, със зачервяване, оток, натичане на гноен ексудат и фебрилитет.

Твърди, че заради настъпилото усложнение е била оперирана-направена е ревизия на глезена, евакуиран е гноен ексудат от ставата и е поставен промивен дренаж, след което било предписано антибиотично лечение. Сочи, че на 07.03.2018г. била изписана от болницата, а на 28.03.2018г. след извършен преглед било установено, че липсва пълна чувствителност в зоната на дясното ходило, което е нестабилно с оточен глезен и атонични рани.

В отговор на допълнителната искова молба, ответникът ЗК „Лев Инс” АД оспорва твърденията на ищцата, изложени в допълнителната ИМ, че усложненията в здравословното й състояние са в резултат на ПТП от 24.03.2017г.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните 3 по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

На 24.03.2017г. около 12,00 часа в гр.София на бул. „П.Ю.Тодоров” в посока от бул. „България” към бул. „Бяла черква”, на около 100 м след спирка на обществения транспорт, е спрял л.а. „Шкода Фабия” с рег. № ***, управляван от С. С. и от него е слязла пътничката Н.М., чиято чанта се заклещва при затварянето на вратата и при потегляне на автомобила, М. стъпва на криво, получавайки контузия на десния глезен.

Не се спори, че във връзка с инцидента е съставен констативен протокол с пострадали лица № К-168 от 24.03.2017г. и че на водача С. С. е състав АУАН, въз основа на който е издадено наказателно постановление № 17-4332-006988 от 12.05.2017г., според което С. на 24.03.2017г. около 12,00 часа в гр. София, на бул.

„П.Ю.Тодоров”, като водач на л.а. „Шкода Фабия“ с рег. № ***, на 100 метра след бул. „България” спрял автомобила, за да слезе от него пътничката Н.М.; при затварянето на вратата дръжката на чантата на М. се заклещва и при потегляне на автомобила тя стъпва на криво, като с поведението си водачът поставил в опасност живота и здравето на М., нарушавайки правилото на чл.5, ал.1, предл.1 от ЗДвП. Установява се, че наказателното постановление е връчено на С. на 18.05.2017г. и липсват данни за обжалването му.

В първоинстанционното производство е разпитан като свидетел водачът на лекия автомобил С. Й. С.. Свидетелят твърди, че в деня на инцидента негова клиентка Т., която в същия ден возил от „Илиенци” до „Хемомед” го помолила да откарат Н. до здравната каса. Сочи, че и друг път е возил Н. и че в деня на инцидента тя била с две патерици. Спомня си, че ищцата се качила в автомобила, свидетелят направил обратен завой на бул. „Гешов” и след като подминали бул.

България, тя му казала да спре до една пътека, за да се придвижи от там до здравната каса. Твърди, че спрял след автобусната спирка, плътно до бордюра и тя слязла, след като видял, че ищцата е на тротоара потеглил, а Н. започнала да вика „чантата, чантата”. Смята, че при затварянето, вратата на автомобила затиснала дръжките на чантата на ищцата. Твърди, че след виковете спрял след не повече от 20 см, ищцата взела чантата си и казала, че сигурно няма да може да отиде сама до здравната каса. Твърди, че й предложил да я откара до касата и тя се качила обратно в автомобила, след което я закарал до здравната каса, а Т.другата пътничка в автомобила, която стояла до него, й помогнала да отиде до Здравната каса. Твърди изрично, че след потеглянето на автомобила ищцата не е падала, а е стояла на тротоара. Отново сочи, че и друг път е возил Н. от Люлин до Хемомед и обратно, като твърди, че тя от около година и повече от случката ходи с патерици. Уточнява, че чантата на Н. била дамска, но не помни размерите й, че при потеглянето чантата била извън колата, но предполага, че при затварянето на вратата дръжките й са били защипани. Обяснява също, че след като ищцата слязла от автомобила, той погледнал в дясното огледало и я видял да стои с двете патерици на тротоара, а когато спрял автомобила след виковете на ищцата, тя сама си отворила задната врата и освободила чантата.

Според приетото в първоинстанционното производство заключение на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. А. А., причини за настъпилото ПТП е 4 прибързаното потегляне на автомобила преди водачът му да се увери, че пътничката, след като е слязла и е затворила вратата, се е отдалечила на безопасно странично разстояние от МПС, както и поведението на пътничката, която по невнимание е допуснала затваряне на вратата, при което е заклещила дръжката на носената от нея чанта. Инж. А. е посочил, че водачът е имал възможност да огледа пространството вдясно от автомобила, чрез външното дясно огледало и да забележи, че пътничката е все още в непосредствена близост до МПС, като е могъл да изчака ищцата да се отдалечи от автомобила и чак тогава да потегли.