Решение № 397 от 23.09.2026, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 858/2026
- Вид
- Решение № 397
- Подписан
- 23.09.2026
- В сила
- 21.10.2026
- Състав
- Доротея Младенова Димова-Северинова
Цитирани разпоредби
- чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 228 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 45 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 45, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1-3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1-3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1-3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 4 · Кодекс на труда
- чл. 403а, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 415в · Кодекс на труда
- чл. 415в, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 397 гр. Русе, 23.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Доротея Мл. Димова-Северинова при участието на секретаря С. Е. като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова
Административно наказателно дело № 20264520200858 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Девал 2017“ ЕООД, ЕИК 204910954, чрез адв. Б. Д. от АК - Русе, депозирана против Наказателно постановление № 18-2600056/14.05.2026 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Русе, с което на основание на чл. 416, ал.
5, във вр. с чл. 414, ал. 1, вр. с чл. 12 от ЗЗВЕРБ на дружеството - жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 800 евро за осъществено нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ.
В жалбата се излагат съображения касателно необоснованост и назаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление при допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Сочат се и неправилност на фактическите констатации. Иска се отмяна на процесното наказателно постановление и в условията на евентуалност се моли за изменение на същото при преквалификация на нарушението и приложение на чл. 415в, ал.1 от КТ.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от адв. Б. Д., която поддържа жалбата и моли за нейното уважаване. Представя писмени бележки по подробно изложени съображения. Претендира за присъждането в полза на нейния доверител сторените по делото разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, като се представлява от ст. юрисконсулт П. Й., която оспорва изложеното в жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно, като в тази насока развива съображения. Намира, че нарушението не може да се приеме за маловажен случай, тъй като не е отстранено, докато контролните органи са били на място в проверявания обект. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
1
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото наказателно постановление, имащо право и интерес от обжалване на същото. Представител на жалбоподателя лично е получил препис от наказателното постановление на 18.05.2026 г., а жалбата е депозирана на 28.05.2026 г. с вх.№ 26082855/28.05.2026 г. Същата е подадена в преклузивния срок за обжалване и е в съответствие с изискванията за редовност, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от дружество-жалбоподател фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалвания електронен фиш съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Н а 24.02.2026 г. служители на ДИТ-Русе – инспекторите Р. Р. и П. П. извършили проверка за спазване на трудовото законодателство на „Девал 2017“ ЕООД и обект на контрол - ресторант „Българче на адрес гр. Русе ул. „Бистрица“ № 2, стопанисван от наказаното дружество. В хода проверката било установено, че дружеството в качеството му на работодател не държи на разположение на контролните органи в обекта на контрол екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. С призовка по чл.
45, ал. 1 от АПК били изискани заверени копия на документи сред които и правилника за вътрешния трудов ред и график за работа за м. февруари 2026 г. В хода на проверката същите били представени от жалбоподателя, ведно с обяснения и снимков материал за поставените в обекта графици.
На 22.04.2026 г. бил съставен протокол за извършената проверка на 24.02.2026 г. по работни места и в периода от 02.03.2026 г. до 20.04.2026 г. по документи - № ПР2607608/22.04.2026 г. като в точка първа било констатирано посоченото като нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ. Със същия протокол било предписано във връзка с констатираното в т.1 работодателят да държи в обекта на контрол на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и поименни графици за работа за периода за който е установено сумирано изчисляване на работното време като бил даден срок за изпълнение един ден до 23.04.2026 г.
На същия ден – 22.04.2026 г. св. Р. приел, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да държи на разположение на контролните органи в обекта на контрол екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време в проверявания обект, поради което е нарушил чл. 403а, ал. 1 от Кодекса на труда, с оглед на което съставил АУАН №18-2600056/22.04.2026 г.
В последствие, с вх № 26059206/24.04.2026 г. във връзка с предписанията на горепосочения протокол за извършена проверка жалбоподателят представил обяснителна записка по какви причини графикът е липсвал в проверявания обект (а именно поради самоотлъчки на две лица), което наложило неговата промяна и заявил че същият е бил наличен още в 13 ч в същия ден на място. Приложил и фотоснимки за мястото където били поставяни ежемесечните графици.
Въз основа на съставения АУАН, Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“Русе издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се 2 в АУАН-а, като на дружеството - жалбоподател на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал.1 във вр. с чл. 12 от ЗЗВЕРБ било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 800 евро за осъществено нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства - Акт за установяване на административно нарушение № 18-2600056/22.04.2026 г., Наказателно постановление № 18-2600056/14.05.2026 г., Призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК 1бр., Протокол за извършена проверка № ПР2607608/22.04.2026 г., Извлечение от ТР за актуално състояние, Правилник за вътрешния трудов ред в „Девал 2017“ ЕООД, Работно време, начало и края на работните смени на обект Ресторант „Българче“, Работно време, начало и края на работните смени на обект Кафе-бар „Госсип“,Заповед, график на ресторант „Българче“, молба вх.№ 26059206/24.04.2026 г., Обяснение от 23.04.2026 г., фотоснимка – 1 бр., молба вх.№ 26080171/22.05.2026 г., преводни нареждания – 2 бр., електронно писмо – 2 бр., констативни протоколи – 4 бр., гласни доказателства, събрани чрез разпит в хода на съдебното следствие на свидетеля Р. Д. Р..
Изброените доказателствени източници са логични, еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което и по аргумент от противното /per argumentum a contrario/ на чл. 305, ал. 3 от НПК подробен анализ и съпоставянето им помежду им не е наложително да се извършва, като същите следва да бъдат кредитирани в цялост.
По отношение на писмените доказателства и доказателствени средства:
Съдът кредитира изцяло приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства.
По отношение на гласните доказателства:
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Р. Р.. Същият излага преките си възприятия относно различни по естеството и характера си правнорелевантни факти.
Показанията му са последователни, безпротиворечиви, подкрепят се от приетите по делото писмени доказателства и са относими към основния въпрос в настоящото производство по реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Свидетелят описва точно и ясно кога и къде е била извършена проверката, факта, че не са били налични в проверявания обект екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. Съдът не кредитира правните съждения и заключения на свидетеля, доколкото показанията в тази част не съставляват доказателствено средство.
От правна страна:
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 314 от НПК предвижда, че в настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.
В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава, за които е ангажирана отговорността на дружеството- жалбоподател.
По този начин е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво 3 конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател от формална страна.
По възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения, съдът намира следното:
По отношение на съставянето на АУАН рамките на дадения срок за изпълнение на задължително предписание в протокола за проверка, съдът намира, че същото не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като със същото предписание, а именно:
„Работодателят да държи в обекта на контрол, на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време в проверявания обект“ се предписва бъдещо поведение на работодателя, което не може да се отрази на съществуването или не на твърдяното нарушение на 24.02.2026 г. Жалбоподателят не е наказан за неизпълнение на даденото му предписание с протокола от 22.04.2026 г., а за недържането в обекта на контрол на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време в проверявания обект на 24.02.2026 г.
Съдът не констатира и твърдяното вътрешно противоречие и непълнота в обстоятелствената част на процесното наказателно постановление. Действително, както се сочи от жалбоподателя АНО първо е възпроизвел в НП, че: „От обективна страна на 24.02.26 г. „Девал 2017“ ЕООД, с ЕИК 204910954, в качеството му на работодател е извършил нарушение, като не държи на разположение на контролните органи в обекта на контрол правилника за вътрешния трудов ред“ и в следващия абзац, че: „От обективна страна на 24.02.26 г. „Девал 2017“ ЕООД, с ЕИК 204910954, в качеството си на работодател е извършил нарушение, като не е изпълнил задължението си да държи в обекта на контрол, на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и поименни графици за работа за периода за който е установено сумирано изчисляване на работното време. По посочения начин АНО е допуснал единствено повторение по отношение на единият от двата документа, чието наличие не е установил в проверявания обект – а именно правилника за вътрешния трудов ред. В останалата част се касае до разлика в структурата на изречението, което по никакъв начин не води до промяна на неговата семантика. Посоченото повторение не би могло да обуслови извод за наличие на съществено нарушение, водещо до нарушаване правото на защита на наказаното лице. По никакъв начин не е налице двузначност или многозначност или формулировка, която да води до неяснота. Нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, което води до отмяна, е само онова, което е довело до невъзможност нарушителя да разбере какво нарушение е извършил и въз основа на кои норми от действащото законодателство. От самото начало на образуваното административнонаказателното производство жалбоподателят е бил наясно, за какво точно нарушение се привлича към отговорност – за това, че не държи на разположение на контролните органи определени документи, както и кои са тези документи, а именно правилника за вътрешния трудов ред и поименни графици за работа за периода за който е установено сумирано изчисляване на работното време.Възможността му да организира своята защита и да оспори както съставения АУАН, така и НП не е била ограничена,а в НП е допусната техническа грешка – повторение. Ето 4 защо съдът намира, че изложеното не може да съставлява основание за отмяна на наказателното постановление.