Определение № 1846 от 23.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1846 гр. София, 23.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Диляна Господинова Касационно търговско дело № 20268002900599 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Дженерали застраховане“ АД срещу решение № 656 от 29.12.2025 г., постановено по в.т.д. № 840/ 2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение № 1305/ 17.09.2025 г., постановено по т.д. № 1326/2024 г. по описа на Софийски градски съд, VI-5 състав, „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да заплати на „Европейски пътища“ АД следните суми: - на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 26 362, 50 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Автогрижа“, клауза „Пълно каско“, сключен със застрахователна полица № 0320239907002806/ 08.02.2024 г., дължимо за нанесени имуществени вреди на лек автомобил „Фонд Транзит Кустом“, с рег. № СВ 2302СК, причинени в резултат на ПТП от 18.12.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от 27.06.2024 г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 413, 76 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начислено за периода от 08.02.2024 г. до 26.06.2024 г.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост. Касаторът счита, че изводът на въззивния съд, че не е налице изключен от застрахователното покритие риск не отговаря на установените по делото факти за начина на настъпване на произшествието и на уговорките, включени в застрахователния договор. По делото се установява, че произшествието, при което е 1 било увредено застрахованото МПС, е причинено в резултат на това, че то е управлявано с несъобразена с атмосферните условия скорост по път, който е бил затворен за движение за извършване на строителни работи по него. Това поведение на водача на превозното средство представлява грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата и има за последица застрашаването на неговите и на пътниците здраве и живот, поради което следва да се квалифицира като груба небрежност съгласно определението на това понятие, дадено в т. 16.11 от общите условия, приложими към договора за имуществена застраховка. Това е основание да се приеме, че е осъществена уредената в посочената клауза хипотеза на изключен риск. По делото се доказва, че произшествието със застрахованото МПС е настъпило при неговото използване извън регламентираната пътна мрежа, защото е реализирано на път, по който са се извършвали ремонтни действия и е бил забранен за движение, поради което не е отговарял на техническите изисквания за безопасно движение, което е задължително изискване, за да бъде квалифициран като част от пътната мрежа съгласно дефиницията в т. 92.17 от приложимите към застрахователния договор общи условия. Това покрива хипотезата на изключен риск по т. 16.21 от общите условия.

Касаторът счита за неправилен изводът на въззивния съд, че застрахованото МПС представлява специализиран транспорт, защото няма характеристиките нито на строителна техника, нито на селскостопанска или горска техника. Посочва, че въззивният съд не е съобразил, че ищецът не е собственик на увреденото МПС, поради което няма правото да получи застрахователно обезщетение. Намира, че в обжалваното решение не е определен правилно размерът на дължимото обезщетение.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Ответникът по касация „Европейски пътища“ АД е подал отговор на касационната жалба, в който заявява, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и че то е правилно. Претендира присъждане на разноски за защита в касационното производство.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа касационната жалба, съобрази данните по делото и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е подадена в установения в чл. 283 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на касационно обжалване, поради което е допустима.

За да постанови обжалваното решение, Софийски апелативен съд е приел, че е сезиран със следните искове, предявени от „Европейски пътища“ АД срещу 2

„Дженерали застраховане“ АД: 1) иск с правна квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца застрахователно обезщетение, дължимо по договор за имуществена застраховка „Автогрижа“, сключен на 08.02.2024 г., за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в повреда на застрахования лек автомобил марка „Форд Транзит Кустом“, които са настъпили в резултат на ПТП от 18.12.2023 г.; 2) иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на задължението за застрахователно обезщетение, начислено за периода от 08.02.2024 г. до 27.06.2024 г. Счел е, че по делото са безспорни следните обсоятелства: - че на 08.02.2024 г. между ответника, като застраховател, и „Мото Пфое Лизинг” ЕООД, като застрахован, е възникнало облигационно отношение по сключен договор за имуществено застраховане с предмет лек автомобил марка „Форд Транзит Кустом“, който е ползван от ищеца, като лизингополучател; - че срокът на уговореното по този договор застрахователно покритие е от 22.02.2023 г. до 21.02.2024 г.; - че покрит по застраховката риск е причиняването на щети по автомобила при пътнотранспортно произшествие /ПТП/; - че в срока на застрахователното покритие на 18.12.2023 г. е настъпило ПТП със застрахования автомобил; - че на 22.04.2024 г. собствеността върху застрахованата вещ е прехвърлена от „Мото Пфое Лизинг” ЕООД на ищеца.

Въззивният съд е разгледал възраженията на ответника, че за него не е възникнало задължение за изплащане на застрахователно обезщетение за вредите, причинени на автомобила при реализираното ПТП, тъй като са налице хипотезите на изключен риск, уговорени в т. 16.11 и т. 16.21 от общите условия, приложими към процесния застрахователен договор. Посочил е, че в т. 16.21 от общите условия е постигнато съгласие между страните, че застрахователят не покрива вреди в резултат на рискове, проявили се поради или във връзка с използване на МПС извън регламентираната пътна мрежа, като това не се отнася за специализирана и строителна техника, селскостопанска или горска техника и прикачен към такава техника инвентар. В тази връзка съдът е приел, че по делото е безспорно, че ПТП-то със застрахования автомобил е настъпило на пътен участък, до който достъпът е бил ограничен поради извършване на строително-монтажни работи. Направил е извод, че регламентираната пътна мрежа е тази, определена в чл. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, в която норма е предвидено, че тя обхваща всички пътища в страната – републикански и местни, които са включени в списъка на пътищата, утвърден от Министерския съвет по реда на чл. 3, ал. 4 ЗП. Въззивният съд е счел, че друг извод за понятието пътна мрежа не следва и от дефиницията му, дадена в т. 92.17 от приложимите общи условия. В тази клауза е посочено, че пътната мрежа включва всички пътища специално пригодени за движение на ППС и отговарящи за тази цел на определени технически изисквания. С второто изречение на тази уговорка от обхвата на понятието регламентирана пътна мрежа са изключени конкретни пътища, които са селскостопанските пътища, 3 осигуряващи достъп до земеделски земи, горските пътища и всички други черни пътища. Тълкувайки клаузата, съдът е заключил, че всички пътища, извън изброените в изричното изключение, са част от регламентираната пътна мрежа. Без значение за опреД.ето на това дали един път е част от регламентираната пътна мрежа е дали този път може да се ползва или е налице временна забрана за това. Ето защо и доколкото пътят, на който е настъпило ПТП-то, е включен в списъка по чл. 3, ал. 4 ЗП като част от републиканската пътна мрежа, въззивният съд е намерил, че не е налице изключен риск по т. 16.21 от приложимите към договора общи условия. Аргумент за този извод е и това, че автомобилът, който е увреден, е използван за превоз на служители на работодател, извършващ строителна дейност по ремонт на пътя, поради което той следва да се квалифицира като специализирана техника, по отношение на която е уговорено, че не се прилага обсъжданата хипотеза на изключен риск. Въззивният съд е посочил, че в т. 16.11 от общите условия към застрахователния договор е уговорено, че застрахователят не покрива вреди в резултат на рискове, проявили се поради или във връзка със злоумишлени действия или груба небрежност на всички лица, които са оправомощени да управляват, ремонтират, охраняват МПС или да извършват други дейности, свързани с него. В тази клауза е дефинирано понятието груба небрежност, като съзнателно пренебрегване или неполагане на необходимата за всеки конкретен случай разумна грижа, което завишава риска от причиняване на вреди на превозното средство. Въззивният съд е съобразил тази уговорка, това, че небрежността в гражданското право представлява неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел на поведение, както и това, че в съдебната практика е изяснено, че поведение, което представлява пренебрегване на основни правила за конкретна дейност, се квалифицира като груба небрежност. С оглед на това е счел, че груба небрежност ще е налице, когато водач на МПС наруши поредица правила за движение по пътищата или извърши грубо нарушение на едно единствено правило. В случая е установено, че водачът на застрахования автомобил го е управлявал по пътен участък, по който за него не е съществувала забрана за движение, защото чрез него е осъществявана ремонтната дейност на пътя. Водачът на МПС-то е допуснал само едно нарушение, което се изразява в това, че го е управлявал с несъобразена с пътните условия скорост от около 50 км/ч. Съдът е приел, че тази скорост не представлява грубо несъобразяване с правилата за движение. Намерил е, че водачът на автомобила е проявил невнимание, като не е забелязал своевременно, че на пътното платно, по което се е движил, което вероятно е било влажно поради мъгла, е имало струпани инертни материали, в резултат на което е преминал през тях и това е довело до преобръщане на превозното средство. Така установените обстоятелства за поведението на водача свидетелстват за небрежност, но тя не е груба – такава, която и най-небрежният водач не би проявил, поради което не е налице изключен риск по т. 16.11 от общите условия, приложими към застрахователния договор. След като по делото е установено, че със 4 застрахованото МПС е настъпило събитие, което представлява покрит риск, от което то е било увредено, както и че не са налице обстоятелства за изключване на отговорността на застрахователя, то за последния е възникнало задължение да заплати на ищеца застрахователно обезщетение. Предвид обхвата и размера на получените повреди по автомобила, които се установяват от заключението на изготвената автотехническа експертиза, съдът е счел, че в случая е налице тотална щета. Размерът на застрахователното обезщетение се определя от действителната стойност на вредата, като предвид уговорката на страните от нея трябва да се приспадне стойността на запазените части. Определеното по този начин застрахователно обезщетение възлиза на сумата от 26 362, 50 лв. За неотносимо за размера на обезщетението е преценено обстоятелството дали автомобилът е бил дерегистриран, на което се позовава ответникът, тъй като уговорката в тази насока, постигната с т. 91 от общите условия противоречи на изискванията на чл. 400, ал. 1 и ал. 3 КЗ. С оглед на тези съображения въззивният съд е заключил, че предявеният главен осъдителен иск е основателен за сумата от 26 362, 50 лв. Ответникът е изпаднал в забава при изпълнението на задължението за заплащане на застрахователно обезщетение. Датата на забавата е определена при прилагане на чл. 405, ал. 1 КЗ и това е тази, на която застрахователят е постановил отказ за изплащане на застрахователното обезщетение – 08.02.2024 г., като въззивният съд е приел за неотносима разпоредбата на чл. 390, ал. 1 КЗ, която урежда административното задължение за дерегистрация на тотално увредено МПС, което обаче не възниква за застрахования, когато е получил отказ от застрахователя да изплати застрахователно обезщетение, както е в случая. Предвид изложеното е налице частично разминаване между изводите на въззивния съд и тези на съда от първа инстанция, поради което обжалваното решение е частично отменено и предявеният иск за главница е уважен за сумата от 26 362, 50 лв., а този за акцесорното вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва е уважен за сумата от 1 413, 76 лв. и за периода 08.02.2024 г. до 26.06.2024 г. В останалата обжалвана част първоинстанционното решение е потвърдено.

Разпечатката съдържа 19 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0669375b-1862-4fa6-9ae4-c7697f299111