Решение № 20126 от 26.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 7825/2026
- Вид
- Решение № 20126
- Подписан
- 26.10.2026
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 3 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
РЕШЕНИЕ
№ 20126 гр. София, 26.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20261110107825 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 159075/19.05.2026 г./ на М. Б. П. срещу „*******“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищцата не му дължи сума в общ размер на 825.24 евро /евровата равностойност на 1 614.02 лв./, представляваща начислено от ответника задължение за предоставени В и К услуги за имот, находящ се в гр. ******, с абон. № 100*******, по фактури, издадени в периода от 27.07.2022 г. до 29.09.2022 г. Претендират се разноските по делото.
Ищцата твърди, че ответникът претендира от нея процесната сума, която фигурира по партидата на имота в информационната система на дружеството, както и че тя я е оспорила, но служители на дружеството са заявили, че ако не се издължи, вземането ще бъде събрано със съдебен изпълнител. Възразява, че не дължи сумата поради липса на облигационна връзка с ответника, тъй като е само обитател на процесния имот и няма качеството на потребител по силата на закона. Оспорва реалната доставка на услугата при твърдения, че имотът не е водоснабден. Оспорва размера на задължението при твърдения, че не е правен регулярен отчет, не са спазени нормативните изисквания при отчитането на общия водомер и на индивидуалните водомери на адреса, а задължението е начислено въз основа на показанията на несертифицирано средство за търговско измерване. Релевира възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност по отношение на вземането, като твърди, че ответникът е отказал да зачете извънсъдебното й позоваване на давността.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба и допълнение. Оспорва възражението на ищцата за липса на облигационна връзка между страните. Твърди, че партидата е създадена по искане на ищцата. Заявява, че част от процесната сума – 101.76 лв., е приспадната от дружество с кредитни известия от 2024 г. и 2025 г., поради което то изобщо не я претендира от ищцата. Признава факта, че давността за останалата част от сумата – 1 512.26 лв., е изтекла. Моли разноските по делото да се възложат на ищцата на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като не е дал повод за завеждането 1 му.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника цена на предоставени В и К услуги В и К услуги за имот, находящ се в гр. ******, с абон. № 100*******, по фактури, издадени в периода от 27.07.2022 г. до 29.09.2022 г.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК е налице, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по въпроса, че ответникът претендира това право, и липсва необходимост ищецът да доказва правния си интерес.
В случая от представените от ищцата писмени доказателства на л. 78 – 80 се установява, че сумата от 1 605.55 лв. ответникът е претендирал първоначално срещу титуляр на партида с кл. № 100****** – ****** но след откриване на партида с кл. № 100******* на името на ищцата тази сума е прехвърлена като старо салдо по новооткритата договорна сметка към този клиентски номер, след което към нея е добавена допълнителна сума и така е формирана процесната сума от 1 614.02 лв. Всичко изложено сочи на извод, че ответникът претендира от ищцата процесното задължение, поради което за нея е налице правен интерес да иска установяване неговата недължимост със сила на пресъдено нещо. Този извод не се разколебава от твърденията на ответника, че част от процесната сума е приспадната от него с кредитни известия от 2024 г., респ. не се претендира, тъй като не са представени никакви доказателства от него в тази насока, нито се съдържат такива данни в представените от ищцата доказателства. Допълнителен аргумент за наличието на правен интерес от предявения иск и това, че за прилагане на института на погасителната давност е необходимо длъжникът да се позове на нея, както в случая е направила ищцата с исковата молба.
В случая ищцата отрича материалноправните предпоставки за възникване на вземането – наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на В и К услуги между страните, както и наличието на извършени услуги на претендираната цена, а също така релевира възражение за изтекла погасителна давност.
В производството по предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е доказването на фактите, от които произтича отричаното право.
Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили /чл. 154, ал. 1 ГПК/. За разпределението на доказателствената тежест е без значение каква процесуална роля заема страната, а е решаващо каква правна последица страната претендира като настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както правнорелевантните факти, така и спрямо кои лица възникват техните правни последици.
Следователно при предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определена сума кредиторът /ответникът по иска/ трябва да докаже фактите, от които вземането произтича, а длъжникът /ищецът по иска/ – възраженията си срещу вземането. Един и същи спор може да бъде повод било за положителен, било за отрицателен установителен иск, като разпределението на доказателствената тежест е едно и също, защото то зависи не от процесуалната роля на страните, а от отношението към спорното право. Поради това ответникът по отрицателен установителен иск трябва да докаже, че вземането е възникнало 2 и съществува.
По въпроса дали през исковия период е съществувало договорно правоотношение между страните съдът намира следното:
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът, като този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата/доставката на В и К услуги.
Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор. Съгласно § 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от Допълнителната разпоредба на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги „потребители“ по смисъла на закона са: юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи „потребители на услугите В и К“ са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Следователно потребител на В и К услуги по смисъла на посочената нормативна уредба е собственикът или лицето с учредено вещно право на ползване или на строеж за съответния имот, т.е. законът приравнява придобиването на право на собственост, вещно право на ползване или право на строеж за имота със сключването на договор с В и К доставчика.
В случая за доказване наличието на облигационна връзка с ищцата ответникът е представил Заявление за откриване на индивидуална партида за процесния имот, подадено от П., в което тя се е позовала на конкретно посочен документ за собственост, както и Декларация при съсобственост, в която тримата съсобственици, сред които е посочена и ищцата, са заявили съгласие титуляр на партидата за съсобствения имот да бъде именно П..
Посочените документи не са оспорени от ищцата, като в тях е обективирано нейно извънсъдебно признание за неизгоден за нея факт – че е съсобственик на процесния имот, което не е опровергано от други доказателства по делото. Преценявайки съвкупно посочените писмени доказателства, съдът намира, че по делото е доказано пълно и главно от ответника качеството на П. на съсобственик на процесния имот през исковия период, който единствен е сключил с ответника, отправяйки предложение до него, което е очевидно прието, нарочен договор за доставка на В и К услуги за имота. Следователно доказано е наличието на договорно правоотношение между страните за доставка на В и К услуги в процесния имот през исковия период.
От друга страна, ответникът не е провел никакво доказване по отношение на намиращия се в негова доказателствена тежест факт, че през исковия период реално е доставил В и К услуги за процесния имот на претендираната цена. Поради това той следва да понесе неблагоприятните последици от неизпълнение на задълженията си, произтичащи от носената доказателствена тежест, като този факт бъде приет за недоказан, което е достатъчно за уважаване в цялост на предявения отрицателен установителен иск.
На основание чл. 3 и чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България вр.
Решение /ЕС/ 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 08.07.2025 г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026 г., валутата на Република България, считано от 01.01.2026 г., е евро. Ето защо произнасянето на съда следва да бъде в евро, като превалутирането следва да се извърши по правилата на чл. 12 и чл. 13 от Закона за 3 въвеждане на еврото в Република България.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК има ищцата, на която се дължи сумата от 33.01 евро – държавна такса.
По отношение на претенцията на адв. Н. за адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищцата съдът намира следното:
Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗАдв е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗАдв; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна, и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК /в този смисъл – Определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. на ВКС, I ТО/.
В случая по делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищцата и адв. Н., в който е уговорено, че правната помощ се предоставя безплатно съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съобразно константната съдебна практика посоченото в договора за правна защита и съдействие основание по чл. 38, ал. 1 ЗАдв обвързва съда, като в тежест на насрещната страна е, ако оспорва наличието на съответното основание за оказване на безплатна правна помощ, да представи доказателства. В случая ответникът не е направил такова оспорване.
Съдът приема, че на адв. Н. в качеството му на процесуален представител на ищцата се дължи сумата от 204.52 евро /евровата равностойност на 400 лв./ – възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ. От Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C-438/22 следва, че съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. След постановяването му съдебната практика приема, че посочените в наредбата размери могат да служат единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда, и те подлежат на преценка от съда при определяне цената на предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Ето защо е извършено изменение на Наредба № 1/09.07.2004 г. /понастоящем – Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/ и понастоящем тя не определя минимални размери на адвокатските възнаграждения, а посочените в нея размери служат единствено като ориентир. В случая извод за осъществената правна помощ и за размера на съответстващото й адвокатско възнаграждение съдът прави въз основа на данните по делото. Негов предмет е един отрицателен установителен иск за парично вземане, по който има обилна съдебна практика, поради което делото не се отличава с никаква правна сложност. То е лишено и от фактическа сложност – проведено е само едно открито заседание и са приети малко по обем писмени доказателства. Извършените по делото действия от адв. Н. се изразяват в изготвяне на искова молба и молба за отстраняване на нередовности в нея, както и в подаване на становище за насроченото открито заседание /чрез преупълномощен адвокат/, в което дори не се е явила. Същевременно материалният интерес от делото не е голям. При тези факти съдът намира, че именно адвокатско възнаграждение в размер на 204.52 евро съответства на липсата на фактическа и правна сложност на делото, на малкия материален интерес от него и на действително положените от адвоката усилия по него.
Разпечатката съдържа 32 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/06691b69-c5e0-4b0b-b5f8-116622c8bf99