Решение № 9864 от 25.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9864 гр. София, 25.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110110741 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на подадена от „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД - гр. Пловдив срещу Н. А. А. искова молба Ищецът твърди, че ответникът Н. А. А. в качеството си на собственик на имот, находящ се на адрес: ***, се явява потребител на водоснабдителните и канализационните /„ВиК“/ услуги, като същият фигурира в базата данни на оператора като потребител с аб. №0101280572. Поддържа, че партидата за имота е променена на името на ответника след подадено от същия заявление с вх. №В-П-7546/05.08.2016г.

Посочва, че отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се уреждат от публично известни общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите са общодостъпни на сайта на дружеството. Твърди, че в имота на потребителя са доставяни ВиК услуги, които са отчитани по показания на наличния водомер с номер в системата на дружеството 11401389984. С оглед липсата на изпълнение на задължението за заплащане на цената на доставените във водоснабдения имот услуги, със заявление вх. №3806/21.10.2024г. ищецът поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответната страна, която не влязла в сила поради постъпило от длъжника възражение. Въз основа на изложеното отправя молба към съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи процесните суми - главница и лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

1

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. В нея ответникът не оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца, свързано с предоставяне на ВиК услуги в процесния имот, както и обстоятелството, че е собственик на водоснабдения имот. Оспорва да са издавани фактури за процесните суми, съответно да е получавал такива, поради което счита, че срокът за тяхното заплащане не е започнал да тече. С тези аргументи оспорва и дължимостта на акцесорната претенция за обезщетение за забава. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на главницата за доставени ВиК услуги и начислената върху нея лихва за забава. Аналогични доводи излага и в подаденото от него възражение по чл.414 ГПК. Въз основа на тях моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като съобрази становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени по реда на чл.422 ГПК искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД - гр. Пловдив срещу Н. А. А. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 309,89 лева, представляваща цена за предоставени ВиК услуги в имот, находящ се на адрес: ***, за периода от 14.08.2018г. до 12.09.2024г., ведно със законна лихва от 21.10.2024г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 78,87 лева за периода от 30.06.2016г. до 30.09.2024г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 26.11.2024г. по ч.гр.дело №68824/2024г. по описа на СРС, 25-ви състав.

За да бъдат същите основателни, в тежест на ищеца е да докаже валидно възникнало договорно отношение с ответника за предоставяне на ВиК услуги за процесния период, осъществявано при ОУ, одобрени от КЕВР, изпълнението на задължението за предоставяне на ВиК услуги за посочения период и стойност, както и изпадането на ответника в забава, съответно размера на обезщетението за забава. С оглед релевираното възражение за погасяване на претендираните вземания по давност в негова тежест е да установи и наличието на обстоятелства, водещи до нейното спиране или прекъсване.

При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на претендираните от него задължения.

Съгласно чл.193 от Закона за водите /ЗВ/ обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл.1, ал.2 ЗРВКУ водоснабдителните и канализационните /„ВиК“/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за 2 питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Тяхното предоставяне се осъществява от ВиК оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на ВиК услуги на територията на гр. Пловдив е ищцовото дружество.

На следващо място, според дадената в §1, т.2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция „потребители на ВиК услуги“ са юридически или физически лицасобственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл.3, ал.1 от приложимата Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на ВиК услуги са и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти. В случая между страните не е спорно, а и с приетия за окончателен по делото доклад е обявено за ненуждаещо се от доказване, че ответникът Н. А. А. е собственик на процесния имот, находящ се в ***, поради което с оглед на посоченото по-горе, съдът намира за установено по делото, че през исковия период между страните е било налице облигационно правоотношение, породено от договор за предоставяне на водоснабдителните и канализационните услуги по отношение на същия В подкрепа на този извод са и представените от ищеца писмени доказателства, а именно- Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №88, т.V, дело 2454/97г., Удостоверение за наследници с изх. №1669/19.09.2012г., Преписизвлечение от акт за смърт №48/08.03.2007г. и подадено от ответника Н. А. А. на 05.08.2016г. заявление за откриване на партида.

Съгласно чл.11, ал.7 и ал.8 ЗРВКУ всички ВиК оператори публикуват одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най – малко в един централен и един местен ежедневник, като същите влизат в сила в едномесечен срок от тяхното публикуване. В последващ период от 30 дни потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното експлоатационно дружество заявление, в което да предложат различни условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В настоящия случай по делото са представени и приети като част от доказателствената съвкупност Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „ВиК“ ЕООД- гр.

Пловдив, одобрени с Решение на КЕВР № ОУ-09/11.08.2014г. /“ОУ“/, като доколкото ответникът не твърди, а и по делото не се установява да се е възползвал от 3 възможността за предлагане на различни условия, то с изтичането на посочените в чл.11, ал.7 и ал.8 срокове Общите условия на ищеца са станали задължителни за ответника– чл.298, ал.1, т.2 ТЗ /в този смисъл Решение №129/07.01.2013г. по т. д.

№683/2011г. на ВКС, ТК, І ТО и Решение №191/06.10.2015г. по гр. д. №496/2015г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО/, като същите намират приложение спрямо възникналото между страните облигационно правоотношение във връзка с доставката на ВиК услуги.

С оглед наведените от ответника възражения, съдът намира за безспорно между страните и изпълнението на задължението на ищцовото дружество за предоставяне на ВиК услуги за периода от 14.08.2018г. до 12.09.2024г. на посочената стойност- 309,89 лева, като същото се установява и от приетите по делото копия от карнети. Видно от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, именно в съответствие с тях са изчислени и претендираните в настоящото производство суми.

Както бе посочено, изложените от ответника в хода на производството доводи относно недължимост на процесните суми касаят не липсата на предоставени услуги, а неполучаването на издадените от ищцовото дружество фактури. В тази връзка следва да бъде посочено, че съгласно клаузата на чл.5, т.6 ОУ сред основните задължения на потребителите е да заплащат ползваните водоснабдителни и канализационни услуги при условията на чл.33 ОУ, в който е предвидено, че при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, ВиК операторът издава ежемесечни фактури, като потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях услуги в 30- дневен срок след датата на фактуриране – арг. от чл.33, ал.2 ОУ. От изложеното следва, че за настъпване изискуемостта на задължението за заплащане на цената на предоставените ВиК услуги не е необходимо издадените фактури да бъдат получени от потребителите. Този извод се подкрепя и от заключението на съдебносчетоводната експертиза, където се посочва, че фактурите се връчват единствено при изрично направено искане за това, а потребителите могат да проверяват и заплащат задълженията си на касите на самото дружество, в пощенските клонове, на касите на Easy Pay, по банков път или чрез електронни разплащателни платформи. Предвид посоченото, съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че не е получил издадените от дружеството фактури.

Следва да бъде разгледано и своевременно заявеното от ответника възражение за погасяване на вземанията на ищеца за заплащане на цената на предоставените ВиК услуги по давност. Предвид тяхното естество- а именно парични задължения с единен правопораждащ факт /договор за доставка на ВиК услуги/, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви /в този смисъл ТР № 3/2021 по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС/, съдът приема, че същите представляват задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, спрямо които се прилага тригодишната погасителна 4 давност. Съгласно чл.116, б. „б“, пр.1 ЗЗД давността се счита за прекъсната с предявяване на иска, а според чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се счита за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Тълкувайки съвкупно двете разпоредби се налага изводът, че погасителната давност за нуждите на настоящото производство се счита за прекъсната от 21.10.2024г.- датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. От изложеното следва изводът, че погасени по давност биха били вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 21.10.2021г. Следва обаче да бъде съобразено, че съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното положение давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/ са спрели да текат. Възобновяването на тяхното течение е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което теченето на давностния срок е възобновено на 21.05.2020г.