Решение № 454 от 14.04.2026, Административен съд - Монтана
- Съд
- Административен съд - Монтана
- Дело
- Административно дело 133/2026
- Вид
- Решение № 454
- Подписан
- 14.04.2026
- В сила
- 14.04.2026
- Състав
- Огнян Евгениев
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.170, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140, ал.1, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл.171, т.1, б."з" · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.574, ал.10 · Кодекс за застраховането
- чл.574, ал.11 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 454
Монтана, 14.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Монтана - II състав, в съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
При секретар АЛЕКСАНДРИНА АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ административно дело № 20267140700133 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закон за движение по пътищата ЗДвП) във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Ц. Т. А. от [населено място], [улица], подадена чрез пълномощник адвокат А., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1280526/10.03.2026г. на Младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“, ОДМВР Монтана, с която на основание чл.171, т.1, б.”з” пр.“гг“ от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, който е извършил нарушение на чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от шест месеца. В жалбата се иска оспореният административен акт да бъде отменен, като се поддържа, че е издаден при неспазване на изискването за форма, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. В съдебно заседание, оспорващият, чрез пълномощника си адвокат А., поддържа жалбата, развива доводите изложени в нея и моли оспореният административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен, като претендира присъждане на разноски по делото.
Ответната страна оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена.
Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановеният срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
Предмет на спора е законосъобразността на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1280526/10.03.2026г. на Младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“, ОДМВР Монтана, с която на основание чл.171, т.1, б.”з” пр.“гг“ от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, който е извършил нарушение на чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от шест месеца. Мотивите се свеждат до това, че с АУАН серия GA №3288811 от 10.03.2026г. е установено по отношение на оспорващия, че на 10.03.2026г., около 21,32 часа в [населено място] по [улица]с посока на движение [улица]към [улица], управлява лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег.№[рег. номер], като след справка в РСОД и ОДЧ при ОД на МВР Монтана се установява, че автомобила е със служебно прекратена регистрация поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл.143, ал.10 от ЗДвП от 03.02.2026г. При така описаната фактическа обстановка, административният орган е приел за установено нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, както и че са налице материално-правните предпоставки на чл.171, т.1, б.”з” пр.“гг“ от ЗДвП и е наложил ПАМ, която се оспорва в настоящето съдебно производство.
От фактическа страна, съдът, намира за установено следното:
По делото не е спорно, че на оспорващият е издадено свидетелството за управление на МПС №********* (л.23 по делото).
С приетия на л.33 по делото АУАН серия GA №3288811 от 10.03.2026г. е установено по отношение на оспорващия, че на 10.03.2026г., около 21,32 часа в [населено място] по [улица]с посока на движение [улица]към [улица], управлява лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег.№[рег. номер], като след справка в РСОД и ОДЧ при ОД на МВР Монтана се установява, че автомобила е със служебно прекратена регистрация поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл.143, ал.10 от ЗДвП от 03.02.2026г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1280526/10.03.2026г. на Младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“, ОДМВР Монтана, с която на основание чл.171, т.1, б.”з” пр.“гг“ от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, който е извършил нарушение на чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от шест месеца. Административният акт е връчен на оспорващият на 10.03.2026г., както се установява от разписка, тоест жалба вх.№634/19.03.2026г., с която е оспорен административният акт е подадена в законоустановеният срок.
От така описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът извежда следните правни изводи по същество на спора:
По аргумент от разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки (ПАМ) по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая административния акт е издаден от П. А., който е назначен на длъжност Младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ Монтана, ОДМВР Монтана, като той е овластен с правомощия със Заповед №301з-4401/09.10.2024г. на Директора на ОДМВР Монтана (л.40,41 по делото), тоест налице е компетентност на органа издал оспорения административен акт.
Административния акт е издаден в писмена форма и съдържа фактически и правни основания, които са мотивирали издаването му. Действително изложените мотиви са лаконични, но те описват фактическата обстановка и ясно отразяват волята на издателя на административният акт да наложи оспорената ПАМ.
По разбиране на настоящата съдебна инстанция, оспорения административен акт е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Това е така, тъй като в случая с АУАН серия GA №3288811 от 10.03.2026г. е установено по отношение на оспорващия, че на 10.03.2026г., около 21,32 часа в [населено място] по [улица]с посока на движение [улица]към [улица], управлява лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег.№[рег. номер], като след справка в РСОД и ОДЧ при ОД на МВР Монтана се установява, че автомобила е със служебно прекратена регистрация поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл.143, ал.10 от ЗДвП от 03.02.2026г. По делото не се ангажираха доказателства от които да се установи по безспорен начин, че лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег.№[рег. номер] е със служебно прекратена регистрация поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ от 03.02.2026г. По аргумента на чл.170, ал.1 от АПК в тежест на ответника е да установи фактическите и правни основания за издаване на оспорения административен акт, като указания в тази насока са му дадени с призовката за делото. При липсата на доказателства от който да се установят фактическите основания довели до налагане на ПАМ, настоящият съдебен състав не установява материалноправните правните предпоставки за налагане на ПАМ. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.18б, ал.2 във вр. с ал.1, т.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредбата № I-45), при служебно прекратяване на регистрацията по чл.143, ал.10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд се уведомява собственика на превозното средство. В случая по делото не се ангажират доказателства от който да се установи наличието за предпоставките за служебно прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег.№[рег. номер], респективно доказателства, че собственика му е уведомен за служебно прекратената регистрация поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Безспорно за всеки водач на превозно средство е задължение да го управлява след като то е надлежно регистрирано по реда на Наредбата № I-45, но в случая при липса на доказателства за служебно прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег.№[рег. номер], респективно за уведомяването на собственика му за това обстоятелство не може да се приеме, че оспорващия е знаел факта за настъпилото неправомерно поведение, което е дало основание за налагане на оспорената ПАМ.
Пълнотата изисква да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.574, ал.10 от Кодекс за застраховането КЗ), информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка, а съгласно чл.574, ал.11 от КЗ, компетентните органи по ал.1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал.10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство. По делото не се установява с надлежни доказателства да е спазен така предвидения специален ред за уведомяване, който да даде възможност на оспорващия да ангажира доказателства и или да отстрани евентуалното си неизпълнение на задължение, тоест не може да се изведе извод, че налагането на ПАМ е при спазване на административнопроизводствените правила.
Предвид изхода на делото и направеното искане от пълномощника на оспорващия за присъждане разноски по водене на съдебното производство и съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, ОД на МВР Монтана, следва да бъде осъден да заплати в полза на оспорващия разноски по делото, съобразно списък на разноските по чл.80 от ГПК (л.46 по делото), изразяващите се в разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 511 евро, което е съответно на фактическата и правна сложност на делото и процесуалното представителство, осъществено от пълномощника на оспорващият.
Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1280526/10.03.2026г. на Младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“, ОДМВР Монтана, с която на основание чл.171, т.1, б.”з” пр.“гг“ от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, който е извършил нарушение на чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от шест месеца е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, предвид което на основание чл.172, ал.2 от АПК, настоящият състав на Административен съд Монтана Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1280526/10.03.2026г. на Младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“, ОДМВР Монтана.
ОСЪЖДА ОД на МВР Монтана да заплати на Ц. Т. А. от [населено място], [улица], [ЕГН] разноски по делото в размер 511 (петстотин и единадесет) евро.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: