Решение № 3639 от 28.05.2012, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№ град С., 28.05.2012 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І отделение, 1 състав, в публичното заседание на трети април, през две хиляди и единадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ при секретаря А.Р., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 7641 по описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът И.М.В. излага в исковата си молба, че ответника „Р.Б.” ЕАД и „Х.-С” ООД сключили на 14.02.2008 год. договор за банков кредит в размер на 1 600 000 евро и договор за револвиращ банков кредит в размер на 210 000 евро, като по така сключените договори се явява ипотекарен длъжник, обезпечаващ с имуществото си отпуснатите кредити. Като такъв, заедно с други ипотекарни длъжници, учредил в полза на ответника договорна ипотека /оформена с нотариален акт № ***, том I, дело № 125/2008 год./ върху недвижим имот, находящ се в гр.С., бул. „К. Д.К.” № **, представляващ Апартамент № 11 на 5-ти етаж от вход „А”. Твърди, че сключения ипотечен договор е нищожен, тъй като е сключен в противолечие с чл.149 от ЗЗД и ипотеката може да обезпечава само едно главно вземане. В тази връзка моли съда да признае за установено, че сключения ипотечен договор, в частта по отношение на неговия имот е нищожен поради противоречие със закона, както и да бъде обезсилен нотариалния акт за учредяване на договорната ипотека.

Ответника „Р.Б.Б.” АД, чрез процесуален представител оспорва предявеният иск и моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноските по делото.

По делото е приет за съвместно разглеждане по реда на чл. 225 от ГПК иск на главно встъпило лице Л. Г.В..

В исковата молба ищеца по този иск излага твърдения, че имота предмет, послужил за обезпечение на отпуснатия заем, представлява семейно жилище, по смисъла на чл.28 от СК /отм./, поради което е нужно съгласието й за сключване на договора.

Поддържа, че не е давала такова съгласие по чл.23 от СК и поради това сделката е нищожна. Моли съда да прогласи нищожността на сключената сделка в частта касаеща имота, придобит в СИО, на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, поради липса на съгласие.

Ответника по иска на главно встъпилото лице и ищец в производството И.М.В. не взема становище и не ангажира доказателства.

Ответника по иска на главно встъпилото лице и ответник по главния иск „Р.Б.Б.” АД, чрез процесуален представител оспорва предявеният иск, като твърди, че ищеца е дал съгласието си в писмена форма, на основание чл.23 от СК. Моли иска да бъде отхвърлен, като претендира и разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните, и прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235, ал.1 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти, сключен на 18.02.2008 год. и оформен с нотариален акт № ***, том I, дело № 125/2008 год. по описа на Нотариус Ц.Д., се установява, че „Р.Б.Б.” АД е отпуснала на „Х.-С” ООД по договор за банков кредит сума в размер на 1 600 000 евро и по договор за револвиращ банков кредит, сума в размер на 210 000 евро. за обезпечаване на вземанията на банката са учредени няколко договорни ипотеки от различни юридически и физически лица. За обезпечение на отпуснатите кредити ищеца И.М.В., като ипотекарен длъжник е учредил в полза на кредитодателя „Р.Б.Б.” АД ипотека върху следния собствен недвижим имот, а именно: Апартамент № 11, находящ се в гр.С., бул. К. Д.К.” № **, вх.”А”, ет.5, със застроена площ от 123.34 кв.м., състоящ се от три стаи, бокс, дневна-столова и сервизни помещения, при съседи: апартамент № 10, апартамент № 12 и от две страни – улици, заедно с мазе № 22 с площ от 6.82 кв.м., заедно с припадащите се 3.868 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя.

От нотариален акт № *, том LXXIV, н.д. № 15811/92 год. се установява, че И.М.В. е придобил собствеността върху ипотекирания имот, а от удостоверение за брак се установява, че И.М.В. и Л.Г.В. са сключили граждански брак на 04.02.19** година.

От декларация по чл.23 от СК, нотариално заверена под № 547/18.02.2008 год. се установява, че Л.Г.В. е дала съгласието си съпругът й И.М.В. да учреди договорна ипотека върху процесния недвижим имот. Така представената декларация е оспорена от главно встъпилото лице, досежно положения подпис. От приетите по делото единична и тройна съдебно-почеркови експертизи, които съдът кредитира като обективно дадени, категорично се установи, че подписът за „декларатор” в изследваната декларация е положен от лицето Л.Г.В..

При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:

По главният иск с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД предявен от И.М.В. срещу„Р.Б.Б.” АД, съдът приема следното:

Наведените доводи от ищцовата страна за нищожност на договора, поради противоречие със закона са неоснователни. Съгласно чл.149, ал.1 от ЗЗД за обезпечение на едно вземане може да се учреди залог върху движима вещ или върху вземане и ипотека върху недвижим имот. Законодателя е предоставил право на избор на кредитора с какво имущество да обезпечи вземането си. Няма правна пречка обаче с учредяването на ипотека да бъдат обезпечени повече от едно вземания, стига кредитора да е преценил възможността си от удовлетворение при неизпълнение, за каквото служи ипотеката. При граматическа тълкуване на съдържащата се в нормата дума „едно”, настоящият състав приема, че законодателя не е придал значение на числително, а е използвана за да обозначи приложимостта си към всяко вземане. По подобен начин са приети нормите на чл.183, чл.228, чл.250 от ЗЗД и т.н., като не следва да съществува съмнение, че при първата /183 ЗЗД/ продавача може да продаде, респективно купувача да купи повече от една вещ или недвижим имот, с един договор. Настоящият състав намира, че няма правна пречка, един недвижим имот да обезпечава няколко вземания, поради което в настоящият случай не е налице противоречие със закона. Въз основа на изложеното предявения иск за прогласяване нищожността на ипотечния договор се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По искът с правно основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД предявен от Л.Г.В. против И.М.В. и „Р.Б.Б.” АД, съдът приема следното:

Исковата претенция е неоснователна. Според чл. 22, ал. 3 от СК /отм., нодействащ към момента на сключване на сделката/ разпореждането с обща на двама съпрузи недвижима вещ или с право върху такава вещ, извършено само от единия съпруг, поражда действие и за другия, ако последният в шестмесечен срок от узнаването не го оспори по исков ред. Условието на тази норма не е възпроизведено в чл. 23 от