Решение № 1479 от 11.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1479 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Здравка Иванова

Иванка Иванова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20251000500748 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Ответникът в първоинстанционното производство

ЗАД

„ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 06.01.2025 г., а въззивната жалба е подадена чрез куриер на 18.01.2025 г.) обжалва Решение № 260261/06.12.2024 г., постановено по гр.д.№ 4525/2021 г. по описа на Софийски градски съд, І-5 състав, изцяло в неговата осъдителна част, с която искът на Д. Р. Г. с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди е уважен за сумата от 48 000 лв., а искът за имуществени вреди за сумата от 2418,66 лв., ведно със законната лихва от 06.04.2021 г., съответно в частта за разноските.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат Ц.

Б. с надлежно учредена представителна власт по делото с пълномощно приложено към въззивната жалба. Въззивникът-ответник е внесъл дължимата държавна такса с вносен документ от 10.02.2025 г., представен по делото с молба от 12.02.2025 г.

Предвид горното въззивната жалба е редовна и процесуално допустима.

1

Въззивникът поддържа, че е имал желанието да плати част от присъденото обезщетение на ищцата, като обжалва за горницата, но е поставено в невъзможност да стори това, тъй като след многократна комуникация с процесуалния представител на ищцата, данни за банкова сметка на последната не били предоставени. Счита, че не са налице правни и фактически основания за присъждане на обезщетение в присъдените размери.

Счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост всички събрани в хода на делото доказателства. Неправилно взел предвид при определяне на обезщетението на ищцата изготвената СПЕ, въпреки че само формално е анализирал емоциите преживени от Г., които са такива каквито обичайно всеки човек в това състояние преживява. Поддържа, че неправилно решаващият състав е отхвърлил възражението за съпричиняване, релевирано от ответника с отговора на исковата молба. Счита, че приносът безспорно е доказан. Твърди, че размерът на дължимото обезщетение е определен в нарушение на чл.52 от ЗЗД.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него постанови друго, с което да отхвърли исковата претенция, евентуално да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и съответните размери на присъдените разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата по тази жалба страна-ищцата Д. Р. Г. чрез нейния процесуален представител адвокат Г. Й. с надлежно учредена представителна власт съобразно пълномощно приложено на л.47 от първоинстанционното дело.

Оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробни съображения изложени в отговора и моли съда да я остави без уважение и потвърди първоинстанционното решение.

С оглед постъпилата въззивна жалба, Решение № 260261/06.12.2024 г., постановено по гр.д.№ 4525/2021 г. по описа на Софийски градски съд, І-5 състав, в неговата отхвърлителна част, с която искът на Д. Р. Г. с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата от 48 000 лв.до пълния претендиран размер от 80 000 лв., ведно със законната лихва от 06.04.2021 г., е влязло в сила на 21.01.2025 г., поради необжалването му.

В открито съдебно заседание въззивникът-ответник, чрез своя 2 процесуален представител поддържа въззивната си жалба с писмена молба, с която заявява претенции за разноски, вкл.юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В открито съдебно заседание въззиваемата ищца, чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба на ответника. Претендира разноски, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд, І-5 състав е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.497 от КЗ , предявени от Д. Р. Г. против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:

От констативен протокол за ПТП с рег. № К-498/05.10.2020 г., от свидетелските показания на Р. Д. Г.-водачът на увреждащото превозно средство, както и със заключението на САТЕ, неоспорено от страните се установява, че на 05.10.2020 г. около 17,40 часа в гр.София, мотоциклет „Ямаха“ с рег.№ ***, управляван от свидетеля Г., се е движил по ул.

„Камайкчалан“ в посока от ул. „Петър Богданов“ към ул. „Живко Николов“.

При движението си мотоциклетът е достигнал до района на Т-образното кръстовище с ул. „Филип Станиславов“, където поради недостатъчен контрол от страна на водача, мотоциклетът е загубил напречна устойчивост и е паднал с лявата си странична част на платното за движение.

Като техническа причина за настъпване на произшествието, вещото лице сочи субективните действия/бездействия на водача на мотоциклета с органите за управление довели до загуба на напречна устойчивост и падане наляво върху платното за движение. Установява се, че при упражняване на непрекъснат контрол върху мотоциклета, водачът Г. е имал възможност да предотврати произшествието.

3

Свидетелят Г. установява, че към момента на произшествието, както той, така и ищцата са били с поставени каски.

Между страните не е било спорно, че към 05.10.2020 г. за мотоциклет „Ямаха“ с рег.№ *** е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество със застрахователна полица № BG/30/12000253978, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие, а именно от 04.09.2020 г. до 04.09.2021 г.

Веднага след произшествието ищцата е настанена за лечение в болница Пирогов, като на 08.10.2020 г. е извършена оперативна интервенция – открито наместване и фиксация на голямопищялна кост с два метални винта.

Проведено е лечение с венозни системи, антибиотик, обезболяващи и противосъсирващи лекарства. Изписана на 12.10.2020 г. На 10.12.2020 г. на ищцата е извършен амбулаторен преглед и е насочена към рехабилитация. На 17.12.2020 г. е извършен преглед от физиотерапевт, а на 04.01.2021 г. ищцата е постъпила в болница за рехабилитация в Овча купел, като по време на престоя й до 11.01.2021 г. е проведено лечение-механотерапия, аналитична ЛФК, ЕС с подобрение на функционалната и двигателна активност. В периода от 12.01.2021 г. до 02.03.2021 г. ищцата е провеждала прегледи при ортопед и физиотерапевт.

От заключението на приетата и неоспорена от страните СМЕ се установява, че от процесното ПТП ищцата е получила счупване на горния край на лявата голямопищялна кост. С прекъсвания в периода от 05.10.2020 г. до 11.01.2021 г., за 14 дни е проведено болнично лечение. Домашноамбулаторно лечение е проведено за около пет месеца, през което време ищцата е ходила на контролни прегледи, превръзки и е провеждала раздвижване на левия долен крайник. Налице са трайни последициоперативен белег в областта на лявото коляно 7 см, лявата колянна става извършва движения в обем по-малък от норма с 10%. На ищцата й предстой нова операция за изваждане на металните винтове, което ще й причини болки и страдания за около 1-2 месеца. Ищцата би могла да изпитва болки и страдания при влажно и студено време, при по-голямо натоварване на левия долен крайник до около 2-3 години след инцидента. Болки с голям интензитет, ищцата е търпяла за около 7-8 дни, с умерен интензитет около 4-5 месеца.

Вещото лице установява, че разходите за лечение в размер на сумата от 4

2 418,66 лв. са в причинно-следствена връзка с травматичното увреждане от процесното ПТП, като разходът в размер на 900 лв. е направен за избор на екип.

Към момента самостоятелната пострадалата са възстановени. походка и самообслужване на

От приетото пред първата инстанция заключение на СПЕ се установява, че най-вероятно в резултат на понесената психотравма, при ищцата е настъпило разстройство в адаптацията, краткотрайна депресивна реакция.

Останалите преживявания като страх, уплаха, са нормалпсихологично обясними негативни емоции, които се срещат много често и при други хора, попаднали в тази ситуация. Към настоящия момент ищцата може да функционира нормално в социален и личен план. Няма отклонения от психичното й здраве.

При така установената фактическа обстановка и с обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел основателност на исковите претенции, като за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди е приел сумата от 48 000 лв. Уважил иска за имуществени вреди в пълен размер, като приел, че всички направени от ищцата разходи са в пряка причинно-следствена връзка с произшествието и са били необходими за нейното лечение. Приел за неоснователно и недоказано възражението за съпричиняване от страна на пострадалата.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна-ответникът в първоинстанционното производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, съдът квалифицира по 5 чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.

На първо място така предявеният иск е процесуално допустим.

На 28.10.2020 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенцията си пред ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1 от КЗ, изтекъл на 28.01.2021 г., ответникът не е определил и не е изплатил застрахователно обезщетение.

Исковете са предявени пред първоинстанционния съд на 06.04.2021 г. т.е. след изтичане на законоустановения тримесечен срок, поради което се явяват процесуално допустими.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Безспорно по делото се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 05.10.2020 г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.

Безспорно с обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства, както и със заключенията на САТЕ и СМЕ, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинени телесни увреждания на ищеца.

Установява се, че с поведението си водачът Р. Г. е нарушил нормата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато управлявания от него мотоциклет, което довело до загуба на напречната устойчивост и падане наляво върху платното за движение.

Не са налице обстоятелства, изключващи вината на водача на моторното превозно средство, доколкото вещото лице безспорно установява, че в конкретната пътна ситуация и при упражняване на непрекъснат контрол върху мотоциклета, водачът Г. е имал възможност да предотврати произшествието.