Решение № 1970 от 04.05.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 342/2023
- Вид
- Решение № 1970
- Подписан
- 04.05.2023
- Състав
- Таня Аспарухова Георгиева - Точевска
Цитирани разпоредби
- чл. 315, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 325, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 325, ал. 1, т. 5 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 68, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 68, ал. 3 и 4 · Кодекс на труда
- чл. 68, ал. 3 и 4 · Кодекс на труда
- чл. 69, ал. 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 1970 гр. Пловдив, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330100342 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Кодекса на труда.
Ищцата Л. Ф. К., с ЕГН **********, от с. Г. М., общ. *********** , ул. „*****“ № ***, със съдебен адрес: гр. П., ул. “*********” № ***, чрез адв. Б. П. е предявила срещу Детска градина „************“ – с. Д. М., с адм. адрес: с. Д. М., общ. ***********,обл. П., ул. „******” № ***, представлявана от Директора Р. В.обективно съединени искове да бъде признато за незаконно уволнението й, извършено със Заповед № **************** г. на работодателя, с която трудовото правоотношение (ТПО) между страните е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ, поради завръщане на замествания на работа, и като такова да се отмени, както и да се възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „*******“. Претендира разноски.
Твърди се, че между страните е съществувало трудово правоотношение, считано от ********** г. Същото било прекратено със Заповед № *********** г. на работодателя, на осн. чл.
325, ал. 1, т. 5 от КТ, поради завръщане на замествания – Д. Т. Л., на работа. Ищцата твърди, че уволнението й е незаконосъобразно извършено, поради следното:
В сключения тр. договор не било посочено кое лице замества ищцата. На ********** г. с нея било сключено ново доп. споразумение, отново било посочено, че е назначена до завръщане на титуляря, и отново не били посочени данни на заместваното лице. Твърди се с оглед на горното, че тр. договор на ищцата незаконосъобразно е бил сключен като такъв по заместване, поради което и не може да бъде прекратен на посоченото основание. Цитира се практика на ВКС, която счита за относима към случая. С оглед на горното моли уволнението като незаконосъобразно да бъде 1 отменено.
Ето защо се моли уволнението да се отмени, да се възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, и да й се присъдят разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез адв. Г. Н..
С отговора се взема становище за неоснователност на иска и за законност на уволнението.
Твърди се в отговора, че ТПО между страните е възникнало като такова по срочен тр. договор на осн. чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ – тр. договор № **** от **** г., като в самия тр. договор се посочвало, че се сключва за заместване на работник. Твърди се да липсва нормативно изискване името на този работник да бъде изрично посочено в трудовия договор на лицето, с което възниква ТПО по заместване. Твърди се цитираната от ищеца практика да касае период преди влизане в сила на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския Парламент и Съвета, касаещ личните данни.
Твърди се работодателят след приемане и влизане в сила на регламента да няма правото да посочи име на друг служител в трудовия договор по заместване, тъй като това означава да предостави личните му данни на трето лице. Твърди се в настоящия случай да не е имало изрично съгласие на лицето, което ще бъде замествано, да бъдат предоставяни личните му данни от работодателя на трето лице, в случая на заместващия го служител, като вписването му без такова съгласие да е дадено би довело до административно-наказателна отговорност на работодателя съгл. регламента и ЗЗЛД. Също се цитира практика на ВКС, като се сочи и, че в случая в ответната детска градина е имало само една щатна бройка за длъжността „***********“ поради което и не било необходимо конкретизирането му в по-голяма степен – било ясно, че се замества титулярят по единствената щатна бройка. Допълнителното споразумение касаело увеличение на тр. възнаграждение, а не друг вид изменение на ТПО, и отново било посочено, че ТПО е до завръщане на титуляря. С оглед на горното се твърди между страните валидно да е възникнало срочно ТПО по договор за заместване – чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ, поради което и същото законосъобразно е прекратено на осн. чл. 325, ал.
1, т. 5 от КТ.
Излага се фактическата обстановка във връзка със сключването и прекратяването на договора – На ******* г. заместваният служител Д. Л. поискал да ползва неплатен отпуск за срок от една календарна година, ползването му било разрешено и бил сключен тр. договор по заместване с ищцата. На *********** г. замествания служител подал заявление за прекратяване на ТПО по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, взаимно съгласие било постигнато и със заповед от ********* г.
ТПО на титуляря било прекратено. С оглед прекратяване ТПО с титуляря, то отпадало и основанието за сключване на срочен тр. договор по заместване. В тази връзка се цитира практика на ВКС, съгл. която прекратяването на ТПО в тези случаи е законосъобразно, тъй като ТПО по заместване може да съществува само, докато има ТПО със замествания работник/служител.
С оглед на горното се твърди ТПО законосъобразно да е възникнало като срочно по заместване и законосъобразно да е прекратено на посоченото основание.
Ето защо се моли за отхвърляне на исковете и се претендират разноски.
В съдебно заседание всяка от страните счита за доказано становището си и моли същото да се възприеме от съда.
И двете страни представят писмени защити, с които подробно обосновават вече изложените становища по делото и молят съответното становище да се възприеме от съда.
Претендират се разноски.
2
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
От представените от ищеца писмени доказателства – трудов договор № ********* г., допълнително споразумение № *********** г. и оспорената заповед за прекратяване на ТПО № ************* г. се установява, че на ********* г. между ищцата и ответната детска градина е сключен тр. договор, по силата на който ищцата е назначена на длъжност „********“ с ОМВ 1415 лева. В трудовия договор е вписана т. 5, която гласи, че „трудовият договор се сключва на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ“ и т. 7, гласяща, че „*********“. Реквизитите на трудовия договор не се оспорват от страните, няма спор, че в същия не е посочено име на заместван работник/служител. С доп. споразумение е посочен нов размер на ОМВ – 1486 лева, в т. 2 от същото е посочено „за срок: до завръщане на титуляра“. Кой е този титуляр също не се сочи. С оспорената заповед, връчена на ищцата при условията на отказ, удостоверен с подписите на лицата П. Д. и Д. Г., с посочване какви длъжности заемат, е посочено, че ТПО с ищцата се прекратява със завръщане на замествания Д. Т. Л. – ****** детска градина, на работа, и на осн. чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ, и като причини за прекратяване отново е посочено – със завръщане на замествания Д. Т. Л.
От своя страна ответникът представя заповед № ****** от ***********г., с която на Д. Т.
Л., ****** в ДГ „****************“ се разрешава неплатен отпуск за една календарна година, считано от*************г., до ************г., Заповед № **************г., с която се прекратява неплатения отпуск на Д. Т. Л., считано от ********** г., поради подадена от нея молба за прекр. ТПО на *********** г., и Заповед №************* г., с която се прекратява ТПО на Д.
Т. Л., считано от ************ г. на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. На същия ден със следващата по ред заповед № **** е прекратено и ТПО на ищцата. Представено е и длъжностното щатно разписание на детската градина, в сила от *********** г., видно от което в същата има само 4 щатни бройки – 1 за ********, една за *********, 1 щатна бройка – ½ **********, ½ **********, и 1 щатна бройка ½ **************, ½ **********. Представено е поименно такова от ************г., в което е посочено кои са лицата, заемащи тези длъжности, като ********** е посочена Д. Т. Л.
Допълнително ответната страна е представила тр. договор на Р. И. В. и справка БУЛСТАТ, видно от които същата е ******** на детската градина от *********** г. до момента.
По искане на ответника е прието заключение по допуснатата съдебно-икономическа експертиза на в. лице С. К., видно от което към **********г., ***********г., *************г. и ************г. утвърдената численост за педагогическия персонал по щатното разписание на ответната детска градина са две щатни бройки – една за директор и една за учител, в този период назначените за учител лица са били Д. Т. Л., която е била в неплатен отпуск от ********** г. до ********** г., а от ********* г. ТПО й е прекратено, и Л. Ф. К., назначена по чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ, считано от ********** г. до *********** г. и ТПО й е прекратено, считано от ********** г.
Заключението е обективно и компетентно изготвено, същото не се оспорва от страните.
Други доказателства не са събирани.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва да се установи твърдението на ищеца, че ТПО незаконосъобразно е прекратено на посоченото основание, тъй като договорът незаконосъобразно е сключен като срочен, поради което ТПО е 3 възникнало не като срочно по заместване, а като безсрочно такова – че клаузата за срок по чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ е въведена в нарушение на разпоредбите на чл. 68, ал. 3 и 4 от КТ. В тежест на работодателя е да установи както законосъобразното сключване на договора и доп. споразумение като срочни такива на определено основание, така и че основанието за прекр. на ТПО, визирано в оспорената заповед, е било налице.
В случая от събраните по делото доказателства се установява, че първоначално ТПО между страните е възникнало като срочно такова. В трудовия договор е цитирана разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ и че се касае за заместване на работник, но име на такъв не е посочено. В допълнителното споразумение се посочва също, че договорът е за срок: до завръщане на титуляра.
Нито този срок, нито име на титуляр, който се замества, не се сочат в договора и споразумението.
Име на замествано лице за пръв път се появява в заповедта за прекр. на ТПО на ищцата, като от представените от ответника писмени доказателства и експертизата се установява, че щатната бройка за ********** е била само една, титуляр е била Д. Т. Л., която към назначаване на ищцата е ползвала разрешен неплатен отпуск за една календарна година, два дни преди уволнението на ищцата е подала молба за прекр, на ТПО, като е прекъснат отпуска й, а с две последователни заповеди № **** от **** и № *** от ******* г. ТПО на двете са прекратени – първо на Д. Т. Л., считано от ********** г., и после на ищцата Л. Ф. К., считано от ******** г. Спор по фактите няма.
Спорът е правен и касае единствено въпроса съществен реквизит на трудовия договор по заместване ли е името на заместваното лице – титуляр на длъжността, и невписването му, респ. непосочването на периода на заместване в трудовия договор на ищцата види ли до нарушение на изискванията при сключване на договора като срочен до степен да трансформира същия в безсрочен такъв, достатъчно определимо ли е било лицето, което се замества, с оглед установената численост на персонала и щатното разписание, които не са били предоставени на ищцата при възникването на трудовото й правоотношение и при тези обстоятелства законосъобразно ли е възникнало трудовото й правоотношение като срочно такова, за да може да се прекрати на осн. чл.
325, ал. 1, т. 5 от КТ, поради завръщане на замествания, чието име за пръв път се посочва едва в уволнителната заповед на ищцата, на работа. В случая не се спори за обстоятелството, че прекратяването на ТПО на титуляря влече като законосъобразна последица и прекратяването на ТПО на заместника на осн. чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ, спорът е сведен до това невписването на този титуляр при възникването на ТПО на ищцата и последващото му изменение води ли до автоматично трансформиране на договора на ищцата в безсрочен такъв.