Решение № 1265 от 01.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1265 гр. София, 30.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20211000502531 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.623,ал.6 вр. 274 и сл. от ГПК.

С разпореждане от 19.05.2021г по гр.д. № 1224/2021г Варненски окръжен съд, ГО, е признал и допуснал до изпълнение в Република България решение № 291/18.09.2014г на Първоинстанционния съд-Тива, Република Гърция, по което дело иск е предявен от Х. А. К. срещу М.К. Д. за родителските права по отношение на децата П. и К., като родителските права са предоставени на бащата.

Разпореждането е предмет на въззивно обжалвано, изцяло, от ответника по молбата М. К. К., представлявана от адв. М.. Въззивникът поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като не са налице предпоставките на чл.622 и чл.623 от ГПК за допустимостта и основателността на молбата. Жалбоподателката сочи, че призоваването й за воденото в Гърция производство е било нередовно, че съдът в гр.

Тива е бил некомпетентен да разгледа иска за родителски права, предявен от Х.К., че не е уведомена за постановения съдебен акт. Поддържа, че правото й на защита по този процес е било нарушено. Отделно от това сочи, че от 2014г до 2020г страните по делото са живели в Гърция и съвместно са упражнявали родителски права върху децата и към настоящия момент брака им не е прекратен с развод. Сочи, че пред РС-Варна е 1 висящо производство по гр.д. № 8257/2020г , в рамките на което е постановено определение за привременни мерки, съобразно което упражняването на родителски права върху децата е предоставено на майката. Представя доказателства към жалбата .

Моли определението на ВОС да бъде отменено и молбата на Х.К. за признаване на решение № 291/2014г на Първоинстанционния съд в Тива, Р Гърция да бъде оставена без уважение.

Ответникът по жалбата, ищец пред първата инстанция Х.К. е депозирал отговор на въззивната жалба на М.К., с който оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че са налице предпоставките по ГПК и Регламент /ЕО/ 2201/2003г на Съвета за признаване и допускане изпълнение на представеното решение на съда в гр. Тива, Република Гърция. Поддържа, че не е уведомен за водените производства в България.

Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

В о.с.з. жалбоподателката не се явява, представлява се от адв. К., която моли жалбата да бъде уважена, по съображения изложени в нея.

Въззиваемата страна Х.К. се представлява от адв. Р., който оспорва жалбата и моли разпореждането на ВОС да бъде потвърдено. Поддържа отговора на жалбата ,който е депозирал. Счита, че постановяването на привременни мерки по отношение на родителските права върху децата на страните няма значение за настоящото дело.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно чл.622 -623 от ГПК и Регламент ЕО 2201/2003, за да се търси признаване и допукане изпълнение в България на решение касаещо въпроси за родителската отговорност, постановено в държава – членка следва да се представи пред компетентния съд- окръжния съд по адреса на ответника, искане от заинтересовано лице, към което да се представи решение или какъвто и да е било друг акт, съобразно определителната норма на чл.2, т. 4 от Регламента, свързан с родителската отговороност. Право да иска признаване и допускане изпълнение или да оспорва такова искане има всяко заинтересовано лице. Съгласно изискването на ГПК този акт се представя в заверен препис , ведно с удостоверение съгласно чл. 39 от Регламента и в превод на български език. Изисквания за документи, които следва да се представят за признаване и изпълняемост на актове за родителска отговорност се съдържат и в чл.37 от Регламента, като в този член разграничение се прави в зависимост от това дали ответника по молбата е участвал в производството, по което е постановен съответния акт.

При разглеждане на въпроса дали представения акт подлежи на признаване и изпълнение на територията на страна съдът не може да навлиза в разглеждане на делото по същество - чл. 26 от Реламента. При обсъждане на въпроса за признаването 2 и изпълняемостта на представения акт касаещ родителската отговорност съдът следва да се съобразява само с основанията за непризнаване на решения за родителска отговорност по чл.23 от Регламента. При обсъждане на въпроса за признаване и изпълняемост на решение с предмет родителската отговорност съдът не може да преразглежда компетентността на съда в държавата- членка, който е постановил решението.

По настоящото дело се иска от Х.К., баща на децата П., роден на ********г и К., родена на ********г да бъде признато и допуснато изпълнението на решение на Първоинстанционния съд в гр. Тива, Република Гърция, с което са му предоставени родителските права над децата. В решението е посочено , че се постановява против майката на децата М.К., че производството е задочно, т.е. решението е постановено неприсъствено и че препис от исковата молба е редовно връчен на М.К.. Прието е, че децата имат обичайно местоживеене в Гърция, откъдето майката ги е отвела със съгласието на бащата. Съдът е постановил, че майката няма възможност да се грижи пълноценно за децата и че техният интерес е, с оглед разпада на брачното съжителство между родителите, родителските права да бъдат предоставени на бащата.

Към така представеното решение ищецът е представил и заверен препис от решението и удостоверение по чл.39 от Регламент ЕО 2201/2003г, като решението е представено и с превод на български.

Доколкото в самото решение е удостоверено, че производството се е развивало в отсъствието на ответника, молителят К. е представил и доказателства за това, че ответницата е получила препис от ИМ, по която е образувано производството пред Първоинстанционния съд в гр. Тива.

По делото се установява още, че след постановяване на решението, чието признаване и изпълнение се търси, страните са се събрали и са живели заедно. В о.с.з. на 18.11.2021г безспорно е установено, че в периода от 2014г до 2019г страните са живели заедно в Република Гърция.

По делото се установява още, че ответницата М.К. е инициирала брачен процес против Х.К. , като са предяви и искове за родителска отговорност. Проведено е о.с.з. по това брачно дело на 15.12.2020г , като Х.К. е бил представляван от свой процесуален представител по пълномощие. В това о.с.з. съдът е постановил привременни мерки касаещи упражняването на родителски права върху децата П. и К..

Настоящото производство е образувано по молба на Х.К. , депозирана пред ВОС на 17.05.2021г.

От изложеното съдебният състав приема, че по делото се установява,че решението на Първоинстанционния съд в Тива от 18.09.2014г е изпълнено. Децата, след постановяване на това решение, са живели в продължение на поне пет години в Гърция със своя баща. Без значение е , че фактическото изпълнение на съдебното 3 решение се дължи на постигнато съгласие на страните да живеят заедно. Решението на Първоинстанционния съд в гр. Тива е постановено с оглед висшия интерес на децата и то изисква децата да живеят при своя баща и това е изпълнено. След постановяване на решението децата са върнати в Гърция и са живели със своя баща, така както съдебното решение изисква.

Настоящият съдебен състав намира, че след като решението е било изпълнено доброволно, при настъпилата следваща раздяла между страните следва отново да бъде съобразен интерес на децата, вече пораснали и новите отношения в семейството.

Постановяването на мерки касаещи родителската отговорност по отношение на деца винаги е до изменение на обстотяелствата. Житейски логично е да се приеме, че от 2014г- когато е постановено решението на съда в Тива до последващата раздяла между страните през 2019-2020г са променени децата , родителите, отношенията между тях и интереса на децата, за който съдът дължи и служебно да се произнесе. Неправилно би било съдът да постанови изпълнение на едно вече изпълнено съдебно решение, по отношение на деца, чийто интерес е изследван преди пет години и по отношение на които е висящо производство с предмет родителската отговорност на настоящите страни.

На посоченото основание съдът намира, че липсва съдебен акт, който понастоящем да подлежи на изпълнение и които да отговаря на изискванията на Регламент /ЕО/ 2201/2003г за съобразяване на висшия интерес на децата към настоящия момент. Представеният съдебен акт, както беше посочено, вече е изпълнен и обстоятелствата са променени.

На следващо място, ако се приеме, че и понастоящем решението на Първоинстанционния съв в гр. Тива обвързва страните и може да се търси негово принудително изпълнение, съдът счита, че е налице пречка по признаване на решението , визирана в чл.23,б”Д” от Регламент /ЕО/ 2201/2003 на Съвета.

Съдебният състав намира, че формалните изисквания на закона , посочени погоре в мотивите на решението , са спазени. Съдът е сезиран от заинтересовано лице, представен е акт , който по смисъла на чл.2 от Регламента, представлява решение касаещо родителска отговорност и който е предружен с изискуемите по закон документи.

Съдебният състав намира, че е налице и изискването за допустимост на признаване и допускане на изпълнението на цитираната заповед по смисъла на чл.

37,т.2 от Регламента, съобразно която се изисква, ако актът, чието признаване и изпълнение се търси, е постановен при отсъствие на една от страните да се удостовери, че на отсъстващата страна е връчен препис от исковата молба.

По делото са представени доказателства- приемателна разписка, молба за връчване на документи и удостоверение за връчване на документи- които 4 удостоверяват, че на 03.04.2014г на М. К. в гр. ***, кв. ***,бл.*, вх.*,ет.*, ап.**/адрес идентичен с този по настоящото дело/ е връчен лично документ за образуване на съдебно производство, подаден от Х. К.. С оглед така представените доказателства съдебният състав приема, че оспорването на връчването на препис от исковата молба за образуваното дело пред Първоинстнационния съд в Тива , направено от М.К. е неоснователно. Връчването е надлежно оформено, редовно , лично на адресата и същата е имала възможност и време да организира защитата си, ако е имала желание да участва в производството пред съда в гр. Тива.

По същество, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се признае и допусне изпълнението на горецитираната заповед от 16.10.2018г , поради наличие на пречка по чл.23, б.Д от Регламента.

По делото се установява , че М.К. е предявила брачни искове против Х.К. , като в това производство следва да се решат и въпроси за родителската отговорност към настоящия момент. В рамките на висящото дело , при участието на ответника , съдът се е произнесъл със съдебен акт относно родителската отговорност. Съгласно чл.23,б”Д” от Регламент /ЕО/ 2201/2003 на съвета решение , отнасящо се до родителската отговронст на страните не се признава, ако решението е в противоречие с издадено по-късно решение относно родителската отговорност, постановено в държавата-членка, където се иска признаване. Имайки предвид определението за решение съгласно чл.2,т.4 от Регламента съдът приема, че определението , постановено от ВРС от 15.12.2020г попада сред категорията актове, визирани в Регламента, като съдебни актове имащи за предмет родителската отговорност на страните. Това определение е постановено след решението на Първоинстанционния съд в Тива и по смисъла на Регламента представлява пречка за признаване на представеното от Х.К. решение на Първоинстанционния съд в Тива. В рамките на висящия брачен процес между страните съдът следва да събере доказателства и съобрази към настоящия момент какъв е висшия интерес на децата и съобразно това да се произнесе със съдебен акт относно родителската отговорност на страните.