Решение № 601 от 01.06.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 601 гр. Кюстендил, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20251520103154 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Подадена е искова молба с вх. № 282900/25.08.2025 г. на СРС, изпратена на настоящия съд по подсъдност, от Х. М. К., ЕГН **********, и Ю. Д. К., ЕГН **********, и двамата с адрес: *********************, чрез пълномощника адв. Е. Й., против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, ж. к. „Младост 4“, ул. “Бизнес парк София“ № 1, бл. 15, вх. „А“, ет. 4, представлявано от Р. И. М.

- Т. и Т. И. В.

В исковата молба се твърди, че по силата на изпълнителен лист от 17.01.2014 г., издаден по ч. гр. д. № 57/2014 г. по описа на Районен съд Кюстендил, ищците били осъдени солидарно да заплатят на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК 000694959, общата сума от 10 657, 05 лева /десет хиляди шестстотин петдесет и седем лева и пет стотинки/, включваща, както следва: главница в размер на 8 532, 84 лева /осем хиляди петстотин тридесет и два лева и осемдесет и четири стотинки/, дължима по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен на 28.05.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.01.2014 г. до изплащането й; договорна лихва в размер на 353, 83 лева /триста петдесет и три лева и осемдесет и три стотинки/ за периода 15.12.2011 г. до 14.01.2014 г.; наказателна лихва в размер на 1 770, 38 лева /хиляда седемстотин и седемдесет лева и тридесет и осем стотинки/ за периода от 15.12.2011 г. до 14.01.2014 г., както и деловодни разноски. По този изпълнителен лист било 1 образувано изп. дело № 50/2014 г. по описа на ЧСИ Е. Х. с рег. № ***.

По силата на извършена на 31.01.2018 г. цесия на мястото на първоначалния взискател по изп. дело № 50/2014 г. - „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЧСИ Е. Х. конституирала ответното дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Твърди се, че ищците не са извършвали плащания по горепосочените вземания и не са извършвани годни изпълнителни действия за период по-дълъг от пет години, считано от датата на извършване на цесията до предявяване на настоящите искове, поради което вземанията били погасени по давност. Сочи се, че процесното вземане произтичало от договор за кредит и била приложима общата 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД.

С оглед на това се иска да бъде установено, че ищците не дължат на ответното дружество сумата от общо 10 657, 05 лева /десет хиляди шестстотин петдесет и седем лева и пет стотинки/, включваща, както следва: главница в размер на 8 532, 84 лева /осем хиляди петстотин тридесет и два лева и осемдесет и четири стотинки/, дължима по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен на 28.05.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.01.2014 г. до изплащането й; договорна лихва в размер на 353, 83 лева /триста петдесет и три лева и осемдесет и три стотинки/ за периода 15.12.2011 г. до 14.01.2014 г.; наказателна лихва в размер на 1 770, 38 лева /хиляда седемстотин и седемдесет лева и тридесет и осем стотинки/ за периода от 15.12.2011 г. до 14.01.2014 г., за които суми бил издаден изпълнителен лист от 17.01.2014 г. по ч. гр. д. № 50/2014 г. по описа на КРС, поради изтекла погасителна давност.

Претендират се разноски по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който са изложени твърдения, че предявеният иск, макар и допустим, се явява неоснователен. Излагат се следните съображения, а именно: на първо място, посочва се, че по процесния изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 50/2014 г. по описа на ЧСИ Е. Х.. Твърди се, че с оглед на задължителната практика на ВКС погасителна давност не е текла до 26.06.2015 г., а след този период били депозирани молби с искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия с цел принудително събиране на вземането и давността била прекъсната. Сочат се изпълнителни действия по посоченото изпълнително дело в хронологичен ред. След прекратяване на горепосоченото изпълнително дело на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 от ГПК и преди да изтече петгодишната погасителна давност на 13.11.2025 г. било образувано изпълнително дело № 827/2025 г. по описа на ЧСИ Е. Х.. Сочи се, че прекратяване на изпълнителното производство не водело до погасяване на материалното право и перемпцията била без правно значение досежно прекъсването давността. Наред с това, с молбата за образуване на последното изпълнително дело, било поискано извършване на изпълнителни действия, с което без съмнение се прекъсвала давността. Твърди се, че давността е била спряна в периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. по силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците. Предвид гореизложеното, ответникът намира 2 предявения иск за неоснователен и като такъв моли да бъде отхвърлен.

Отправено е искане делото да се гледа в отсъствието на ответника. В условията на евентуалност, в случай че съдът уважи иска, е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираните от ищците разноски за адвокатско възнаграждение.

В проведените съдебни заседания ищците се представляват от процесуалния си представител – адв. Й., който поддържа исковата молба.

Ответникът не изпраща представител, но с нарочни молби оспорва исковете.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на издаден на 1 7.01.20214 г. изпълнителен лист издаден по ч. гр. дело № 57/2014 г. по описа на Районен съд – Кюстендил ищците са осъдени в условията на солидарност да заплатят на „Обединена българска банка“ АД сумата 10 657, 05 лева /десет хиляди шестстотин петдесет и седем лева и пет стотинки/, включваща, както следва: главница в размер на 8 532, 84 лева /осем хиляди петстотин тридесет и два лева и осемдесет и четири стотинки/, дължима по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен на 28.05.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.01.2014 г. до изплащането й; договорна лихва в размер н а 353, 83 лева /триста петдесет и три лева и осемдесет и три стотинки/ за периода 15.12.2011 г. до 14.01.2014 г.; наказателна лихва в размер на 1 770, 38 лева /хиляда седемстотин и седемдесет лева и тридесет и осем стотинки/ за периода от 15.12.2011 г. до 14.01.2014 г., както и деловодни разноски в размер на 768, 91 лв.

За вземанията си, кредиторът е инициирал образуване на изпълнително дело с №50/2014 г. по описа на ЧСИ Е. Х.. След събиране на данни за имуществото на длъжниците, на 23.04.2014 г. е наложен запор върху лек автомобил, собственост на Ю. К.. На 27.06.2016 г. от ЧСИ Е. Х. са наложени запори на банковите сметки на ищците в банката-кредитор по вземането. На 23.11.2017 г. са наложени запори върху банкови сметки на Х. К.a в „Търговска банка Д“ АД и в „Юробанк България“ АД, а по отношение на Ю. К. – в „Първа инвестиционна банка“ АД. На 25.11.2019 г. е наложен запор върху банковите сметки на Ю. К. и Х. К. в „Банка ДСК“ ЕАД. На 31.08.2021 г. са наложени запори върху банковите сметки на ищците в „Банка ДСК“ ЕАД. На 26.09.2023 г. е наложен запор върху банковите сметки на К. в „Общинска банка“ АД. На 02.07.2025 г. са наложени запори върху банковите сметки на ищците в „Уникредит Булбанк“ АД. С молба с вх. №18189/22.08.2025 г. от ищците до ЧСИ Х. е поискано прекратяване на изп. дело №50/2014 г. и с постановление от 01.09.2025 г. от съдебния изпълнител делото е прекратено.

Съгласно Договор за прехвърляне на парични вземания от 31-ви януари 2018 г. „Обединена българска банка“ АД е прехвърлило на ищцовото дружество вземания, включително и процесните. Въз основа на молба от цесионера до съдебен изпълнител е образувано изп. дело №827/2025 г. по 3 описа на Е. Х. с взискател ответника. На 13.11.2025 г. е наложен запор върху банковите сметки на Ю. К. в „Първа инвестиционна банка“ АД. Направени са справки за трудовата ангажираност на ищците.

Събрани са данни от „Уникредит Булбанк“ АД, „ОББ“ АД, „Общинска банка“ АД, „Търговска банка Д“ АД, „Банка ДСК“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „ФИ банк“ АД, от които се установява, че към периода на предоставяне на справката – февруари – март 2026 г. ищците нямат банкови сметки в „Уникредит Булбанк“ АД, „ОББ“ АД /, но в предишен период по сметка на Х. К. е налаган запор във връзка с изпълнително дело, по което взискател е същата банка/, „Общинска банка“ АД, „Търговска банка Д“ АД сочи, че Х. К. е имала две банкови сметки, и по двете са налагани запори по изп. дело №50/2014 г. по описа на ЧСИ Е. Х., но са закрити на 26.07.2022 г., ищците не са имали банкови сметки в „Банка ДСК„ АД през периода 14.01.2014 г. до 24.02.2026 г., в „ЦКБ“ АД К. е имала една банкова сметка, закрита на 25.07.2019 г., в „Първа инвестиционна банка“ АД К. има една разплащателна сметка, а няколко пъти са налагани запори върху вземанията по тази сметка след запорни съобщения от ЧСИ Х., „Юробанк България“ АД сочи, че Х. К. е била титуляр на банкова сметка, актива в периода 04.03.2010 г. до 31.01.2022 г., по която е наложен запор на вземанията от ЧСИ Е. Х..

Горната фактическа обстановка съдът възприе на базата на приобщения писмен доказателствен материал.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439 от Гражданския процесуален кодекс, който подлежи на разглеждане по реда на Част втора – Общ исков процес от с. к. В изготвения доклад по делото на страните е указана доказателствената тежест. В хипотезата на чл. 439 от ГПК длъжникът в изпълнително производство може да оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване несъществуване на задължението му, основавайки се на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Именно заради това в доказателствена тежест на ищеца – длъжник в изпълнителното производство, е да установи със средствата на ГПК материалните предпоставки за уважаване на иска - 1/ наличие на валидно възникнали парични вземания на ответника срещу ищеца, за чието удовлетворение е образувано изпълнителното дело; 2/ неизпълнение на задължението за заплащане на същите от страна на ищецадлъжник; 3/ отпаднало основание, настъпило след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено основанието, въз основа на което е образувано процесното изпълнително производство или макар и да съществува, не подлежи на принудително изпълнение, респективно да установи твърденията си за погасяване на процесното вземане по давност.

Доколкото се касае за отрицателен установителен иск, в тежест на ответната страна е да установи съществуването на задължението по процесния изпълнителен лист, включително да установи спирането или 4 прекъсването на предвидения давностен срок за процесното вземане.

Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД погасителната давност започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо и с оглед текста на чл. 116 б. „в“ от ЗЗД – се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху този обект. В цитираното тълкувателно решение е възприето, че давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ, като изрично е посочено, че и само искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.