Решение № 65 от 08.04.2020, Окръжен съд - Кюстендил

Р

Е Ш Е

Н И Е №65 гр. Кюстендил, 08.04.2020 г.

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

СИМОНА НАВУЩАНОВА при участие на секретаря Р. С. , като разгледа докладваното от съдия Савова в. гр. д. №409 по описа за 2019 г. на КнОС и , за да се произнесе взе предвид :

М.А.И.,

ЕГН **********, с адрес: ***, обжалва Решение №215 от 18.03.2019 г., постановено по гр.д. №553 / 2016 г. на Районен съд – Кюстендил.Оспорваният първоинстанционен съдебен акт на КнРС се обжалва в частта, с която съдът е оставил без уважение възлагателната претенция на М.А.И., с ЕГН ********** с адрес ***, по отношение на УПИ-II, с отреден планоснимачен №858, в квартал 62 по плана на с. ****, общ. Кюстендил, целият с площ 646 кв. м. (шестстотин четиридесет и шест квадратни метра) празно и застроено място, ведно с изградената в него паянтова жилищна сграда с РЗП 178 кв. м., състояща се от етаж със застроена площ от 78 кв. м., мазе с площ от 44 кв. м. и таван с площ от 56 кв. м., второстепенна жилищна сграда с площ от 40 кв. м., както и паянтова постройка - яхър с площ от 21 кв. м., при граници и съседи на имота: от юг- УПИ IХ-857, VIII-856, от север - улица, от изток – УПИ III-856, от запад УПИ I-920, всички в квартал 62 по плана на с. *******, общ. Кюстендил, и алтернативната претенция за разпределение на делбените имоти за удобство между наследниците – съделители. От въззивницата се иска отмяната на решението по отношение изнасяне на публична продан на жилищния имот и уважаване на една от алтернативните претенции на въззивницата – поставяне в дял при усл.на чл.349,ал.2 ГПК или разпределение на същия имот в неин дял при усл.на чл.343 ГПК .

Сочи се, че предявената претенция на въззвницата М.А.И. за възлагане е основателна и доказана. Счита се, че съдът неправилно е констатирал, че въззивницата не е живяла при наследодателя си към момента на откриване на наследството, като се сочи, че това свое задължение е изпълнявал и брат й – Г. А.Г. – наследодател на ищците.

За неправилен се приема и изводът на съда относно предявената алтернативна претенция за разпределение на имотите между сънаследниците - съделители.

Приема се, че съдът е мотивирал решението в тази му част по отменена разпоредба на ГПК, което е незаконосъобразно. Изтъква се, че в процеса е доказано, че УПИ-II, с отреден планоснимачен №858, в квартал 62 по плана на с. *****, общ. Кюстендил, целият с площ 646 кв. м. празно и застроено място, ведно с изградената в него паянтова жилищна сграда с РЗП 178 кв. м., се ползва за основно жилище от въззиницата и семейството й от 2014г., тъй като същата не притежава друго жилище. Приема се, че няма пречка имотите, обект на делбата, да се разпределят в собственост на ищците. Изтъква се и тежкото здравословно състояние на въззивницата и на членовете на нейното семейство. Твърди се, че липсва произнасяне на съда в диспозитива на решението по алтернативната претенция за разпределение на имота в дял на въззивницата.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, чрез пълномощника адв. И.Д.. Приема се, че правилно не е уважена претенцията на въззивницата за възлагане на процесния имот, тъй като не са налице предпоставките на чл.349, ал.2 ГПК, доколкото от събраните по делото гласно доказателства е установено, че тя не е живяла трайно в процесния делбен имот към момента на откриване на наследството, с оглед на което се иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна срещу подлежащ на въззивна проверка първоинстанционен съдебен акт.

Окръжният съд съгласно правомощията си по чл.269 ГПК приема, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, а по направените оплаквания по същество намира следното:

Предявен е иск за делба на съсобствен недвижими имоти, с правно основание чл. 69 от ЗН във връзка с чл. 341 и сл. от ГПК, като производството е във фаза след допускане на делбата.

С решение № 608/21.11.2016 г., постановено по гр.дело №553/2016г.на КнРС, е допусната съдебна делба по отношение на УПИ-II с отреден планоснимачен №858, в квартал 62 по плана на с. *****, общ. Кюстнедил, целият с площ 646 кв. м. празно и застроено място, ведно с изградената в него паянтова жилищна сграда с РЗП 178 кв. м., състояща се от етаж със застроена площ от 78 кв. м., мазе с площ от 44 кв. м. и таван с площ от 56 кв. м., второстепенна жилищна сграда с площ от 40 кв. м., както и паянтова постройка - яхър с площ от 21 кв. м., при граници и съседи на имота: от юг- УПИ IХ-857, VIII-856, от север - улица, от изток – УПИ III-856, от запад УПИ I-920, всички в квартал 62 по плана на с. ***, общ.

Кюстендил, като правата по отношение на този имот са: С.И.Г., ЕГН ********** – 1/6 ид.ч. ; за Р.Г.Г., ЕГН ********** – 1/6 ид. ч. ;за Е.Г.А., ЕГН ********** – 1/6 ид. ч. и за М.А.И., с ЕГН ********** – 3/6 ид. ч. Съсобствеността е възникнала при условията на наследствено правоприемство от общия наследодател А.

Г. К. – починал на ***г., като въззивницата е дъщеря на наследодателя, а останалите съделители са наследници / преживяла съпруга и деца/ на починалия на ****г. – след общия наследодател- негов син Г. А.Г. /срвн.удостоверения за наследници – л.63-л.65 от първоинстанционното дело/.

От заключенията по назначените във втората фаза на делбата съдебно-технически експертизи – единична, изпълнена от в.л.Е. Т., и комплексна, изпълнена от в.л.Д.

М. и В. П., се установява, че недвижимият имот – дворно място с жилищна сграда и описани подробно сгради от допълващо застрояване в с.**** е изцяло неподеляем .

В случая, за доказване на направеното искане за възлагане / от всяка от страните / са събрани гласни доказателства - срвн.протокол от с.з.на 11.07.2018г.по гр.дело №553/2016г.на РС-Кюстендил.При преценката им се установява, че към правно релевантния момент не е установено въззивницата да се е установила да живее при наследодателя А. К. – свид.Е. Н. сочи, че когато наследодателят е починал през ***г.никой не е живял при него; свид. Й. В. поддържа, че М. е гледала наследодателя, когато е бил болен - без конкретизиране на времеви период – дали въобще или към момента на смъртта му – предвид на това, че посочва още, че преди да почине наследодателят не може да каже кой се е грижил за него; свид.М. Ц. поддържа, че въззивницата живее в този имот от четири години, а преди това е работела и живеела под наем в ***- идвала е всеки петък и в неделя се е прибирала , уточнява и, че двамата с починалия брат на М.И. /наследодателят на останалите съделители/ са се разбрали да гледат баща си , като се редуват на седмици. Въззивницата също посочва, че към момента на смъртта на баща й е живяла на квартира в ****; респ.че живее със съпруга си 13-14 години в спорния жилищен имот в с.****- протокол от о.с.з.на 23.01.2020г./.

Насрещната страна е представила справка от службата по вписванията-София на името на въззивницата М.И. за периода 01.01.1992г.-02.11.2016г., където е отразено, че същата е продавач на самостоятелен обект – апартамент в гр.**** /с посочено описание/ – по сключен през м.02.2002г. договор за продажба. Липсват данни за притежаване от страна на въззивницата право на собственост по отношение на друг жилищен имот .

Предвид горното , от правна страна въззивният съд намира следното:

Възлагателната претенция на въззивницата М.И., макар и заявена в преклузивния срок по чл. 349, ал.4 ГПК, не може да бъде уважена поради липса на една от кумулативните предпоставки за това, посочени в закона . За да бъде уважено искането за възлагане на имота по чл. 349, ал.2 ГПК следва кумулативно да са налице следните предпоставки: делбеният имот да е жилищен по своето предназначение, да е реално неподеляем, съсобствеността върху него да е възникнала от наследяването, а съделителят с възлагателна претенция да е живял в него при откриване на наследството и да не притежава друго жилище. Това са единствените условия, за съблюдаване наличието на които се следи при валидно направена възлагателна претенция.

При горните данни - въз основа на събраните по делото доказателства, не може да се обоснове безспорен извод, че е налице изискването на нормата на чл. 349, ал. 2 ГПК ищцата да е ползвала делбеното жилище за задоволяване на жилищните си нужди към момента на откриване на наследството, а следователно претенцията за възлагане е неоснователна./срвн.Решение № 258 от 25.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 144/2011 г., II г. о., ГК/. Обстоятелството, че въззивницата И. се е установила да живее със семейството си впоследствие – в момент, значително отдалечен от релевантния - в описания делбен имот , не би могло да се приравни на установяване на соченото условие, а в тежест на претендиращата страна е да установи наличието на цитираните предпоставки, вкл.- че към момента на откриване на наследството е живяла в делбения имот и че няма друго жилище / по отношение последното съдът счита, че е налице това условие към момента, когато е направена претенцията за възлагане от съделителката М.И./, но доколкото законът изисква кумулативно наличие на всички предпоставки, възлагане не може да бъде постановено по отношение тази страна.

В случая не е възможно и поставянето на спорния жилищен имот в някой от дяловете на страните, тъй като няма други имоти в регулация и други жилищни имоти, които да бъдат поставени в другите дялове; респ.в друг дял при общо възлагане или разпределение- и това би нарушило основния принцип за равнопоставеност на съделителите и разпределяне на съсобствените имоти, като в реален дял на всеки от тях попадне от всеки от видовете допуснати до делба имоти. Съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН и с оглед спазване на равенството между съделителите при разпределението по чл. 353 ГПК, във всеки дял трябва да се включат по възможност еднакви по количество и вид и приблизително равни по стойност имоти, респ. максимално съответстващи по стойност на дяловете на съделителите, като неравенството на дяловете се изравнява в пари. Допустимо е разпределение на различни по вид самостоятелни имоти само, ако между страните липсва спор относно обособяването им в самостоятелни дялове. При наличието на спор обаче, за да е приложим способът на чл. 353 ГПК е необходимо да се образуват еднородни дялове от делбеното имущество. В този смисъл са Решение № 258 от 25.10.2011 г. на ВКС, по гр. д. № 144/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 165 от 8.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 900/2011 г., II г. о., ГК- с които е прието горното, а именно, че - за да е допустимо извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК, е необходимо от допуснатите до делба имоти да се образуват еднородни дялове, а когато делбеното имущество се състои от различни по вид имоти - само ако между страните няма спор относно обособяването им в самостоятелни дялове.

Липсва изразено съгласие за получаване от останалите съделители в общ дял на земеделските земи при евентуално разпределение , като дори е била налице конкуренция на предявена от тях възлагателна претенция по отношение на същия застроен УПИ /съдът е приел, че не са налице условията за възлагането му по реда на чл.349,ал.2 ГПК в общ дял на С.И.Г.Р.Г.Г. и Е.Г.А., като решението не се обжалва от тези съделители/.

В конкретния случай от въззивницата се атакува способът на извършване на делба по отношение на УПИ , застроен със сгради, находящ се в с.****, а именно – иска се възлагането му или неговото разпределение в дял на въззивницата и след като първоинстанционният съд е приел, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 348 ГПК и имотът да бъде изнесен на публична продан, то по ясен начин е определен приложимият способ на ликвидиране на съсобствеността, без да е необходимо допълнително конкретизиране и поясняване на решението.

Интересите на съделителите и в частност на въззивницата , могат да бъдат защитени с възможността за участие при наддаването и изкупуване на делбения имот, заплащайки суми за уравнение на признатите права на останалите участници в делбата.