Решение № 114 от 28.10.2025, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Търговище, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. Д.А при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. Д.А Гражданско дело № 20243500100314 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба, подадена от адвокат Р. Барашка от гр. Русе, като пълномощник на В. Ш., против Н. С. Д. от гр. Търговище и И. Н. Д. от гр.

Варна, за заплащане на сумата от 37 879 лв. главница и 21 365,94 лв. лихва, произтичаща от договор за заем. Парите били дадени в заем на първия ответник, но изплатени по банковата сметка на втория. Затова искът се предявява при условията на евентуалност спрямо втория ответник. Според указанията, които ищецът е получил от Н. Д., той превеждал сумата по банкова сметка, с титуляр – вторият ответник. До датата, уговорена в договора, общият размер на преводите бил 37 879 лв. Подробно са описани банковите преводи, които са направени като дата и размер. Ищецът многократно бил разговарял с ответника Д. за връщане на дадените в заем парични средства и всеки път получавал обещание, че това ще стане в кратки срокове, но плащане така и не последвало. По тази причина и ищецът завежда делото. Представя като доказателства договор за заем и извлечение от банковата си сметка.

В последствие, след оставяне без движение, адвокат Барашка подаде молба, в която заявява, че цената на иска по чл. 86 от ЗЗД – обезщетение за 1 забавата, определено съобразно законната лихва е в размер на 13 705,35 лв. Тя се търси за периода от 28.11.2021 г. до 27.11.2024 г.

Допуснато е и обезпечение на иска спрямо първия ответник.

В хода на връчване на книжата на ответниците, което се забави заради връщането на призовки в цялост, вторият ответник почина. На негово място като наследник беше конституирана майка му И. И. Д. от гр. София, като единствен най-близък наследник по закон, по права линия.

След като й беше връчен препис от исковата молба, от г-жа Д., чрез нейния пълномощник адв. Т., постъпи молба с доказателства за отказ от наследството на сина й. Спрямо нея производството по делото беше прекратено и на ищеца беше даден срок да представи доказателства за наследниците от следващия ред – по съребрена линия. В дадения срок не постъпиха доказателства и указанията на съда не бяха изпълнени. Това доведе до прекратяване на производството спрямо този ответник. Определението на съда вече е влязло в сила. В последствие искът беше поддържан от адв.

Барашка, която поради служебни ангажименти поиска ход на делото да се даде в нейно отсъствие. В писмената й молба се съдържа и искане, ако са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съдът да издаде такова, като уважи изцяло иска.

По отношение на първия ответник Н. Д.. Същият не беше открит на регистрирания от него адрес в гр. Търговище, на ул. „П...“. На този адрес ответникът не живее от години и жилището е собственост на друго лице. Няма данни в системата за регистриран нов адрес на този ответник. С оглед на това, че същият е бил страна по други дела в ОС – Търговище, съдът разпореди да се издири друг адрес или книжата да се връчат на адвокатите му по тези дела.

В същото време се установи, че ответникът е подавал заявление за ел. достъп до предишно свое дело, по което има действащ електронен адрес, който съдържа и неговите имена. Препис от исковата молба и разпорежданията на съда по чл. 131 от ГПК и Р № 68 от 06.03. 2025 г. бяха връчени на адрес:

**********. От този адрес се получи потвърждение за получаването на разпорежданията, с дата 06.03. 2025 г. На 06.04.2025 г. изтече срокът за отговор, но такъв не постъпи. До настоящия момент няма каквото и да било становище от този ответник.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи 2 следното:

Между ищеца В. Ш. и ответника Н. Д. е бил сключен писмен договор за заем, на 11.12. 2018 г., по силата на който В. Ш. предоставя на Н. Д. сума в размер на 53 000 лв. Тази сума обаче е следвало да бъде преведена на лицето И. Н. Д., на части, в неговата банкова сметка в банка „Алианс банк“ АД.Сумата е следвало да се върне в указаните в договора срокове – 30.11.2019 г. Договорът обаче е следвало да влезе в сила от 02.07.2019 г., според т. 6, раздел IV – „Общи условия“.

В изпълнение на договора обаче ищецът започва да превежда суми по сметката на И. Д., с номер BG78BUIN95611000598531, още в деня на сключване на договора. Като правно основание в първия превод е посочено захранване на сметка. След това са превеждани различни суми на 12.12.2018 г., на 14.12.2018 г., на 31.01.2019 г., 06.02.2019 г., на 28.02.2019 г., на 01.03.2019 г., на 15.03.2019 г., 19.03.2019 г., 25.03.2019 г., 05.04.2019 г., като за всички тези преводи като основание се сочи „захраване за/от Н. Д.“. Това се установява от издадените от „Банка ДСК“ АД извлечения от банковата сметка на ищеца.

Общата сума по тези преводи е в размер на 37 879 лв.

От представената справка относно законната лихва върху сумата по главницата е видно, че стойността на законната лихва за периода от 28.11.2021 г. до 27.11.2024 г. е в размер на 13 705,35 лв.

При така установените факти, съдът намира, че искът е изцяло основателен. Налице е договор за заем, като в случая заемното правоотношение възниква между ищеца като заемодател и ответника Н. Д. като заемател. Задължението за заплащане и връщане на уговорената сума е възникнало за заемателя, като именно по негово искане сумата се превежда на трето лице. Какви са били взаимоотношенията между това лице и заемателят е без значение, защото задължението за връщане на сумата възниква за ответника. С оглед на това, че не е изплатена изцяло договорената сума, задължението за връщане възниква само за реално предадените средства в размер на 37 879 лв.

Ответникът не е изпълнил в срок това задължение и е изпаднал в забава, като дължи обезщетение за неизпълнението по реда на чл. 86 от ЗЗД. Това задължение също е установено по размер.

3

Съдът приема, че искът е установен по основание и размер и следва да бъде уважен. Ответникът не взе каквото и да е становище и не възрази против нито едно от твърденията в исковата молба и не опроверга представените доказателства. Поведението му е предпоставка за постановяване и на неприсъствено решение, но съдът прецени, че не следва да постановява решение по този ред. Поведението обаче е показателно, че липсва какъвто и да било интерес у ответника да предприеме действия по своята защита.

По разноските. Предвид изхода от делото и основателността на иска, разноски се дължат на ищеца. Налице са доказателства за заплащането на държавна такса за водене на делото и 5 лв. за удостоверение. Общо се дължи сумата от 2070 лв.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Н. С. Д., ЕГН **********, от гр. Търговище, ул. „П...“ № 6, редовно призован по електронен път на електронен адрес **********, ДА ЗАПЛАТИ на В. В. Ш. от гр. Русе, ЕГН **********, ул. „С...“ № 8, представляван от адв. Р. Барашка от гр. Русе, ул. „Б....“ № 8, ет. 5, сумата от 37 879 лв. (тридесет и седем хиляди осемстотин седемдесет и девет лева) – задължение по договор за заем от 11.12.2018 г., заедно със законната лихва, считано от 29.11.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 13 705,35 лв. – обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД за периода от 28.11.2021 – 27.11.2024 г., както и сумата от 2070 лв. – направени по делото разноски.

Решението може да се обжалва, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Апелативен съд – Варна.

Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________ 4