Решение № 2615 от 15.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2615 гр. София, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г.А при участието на секретаря Г.Х като разгледа докладваното от Г.А Гражданско дело № 20231110142592 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ, предявен от Г. Р. Ш. с ЕГН *********************************** против „**************************“ АД с ЕИК *************************, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7 154,30 лв., представляваща остатък от застрахователно обезщетение в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва за забава в размер на сумата от 182,94 лв., изчислена от деня на изпадане в забава на ответника - 17.05.2023 г., до датата на подаване на настоящата искова молба – 31.07.2023 г., както и законната лихва за забава от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното плащане на сумата.

Ищецът твърди, че по силата на договор

№

******************/04.04.2022 г. с ответника, сключил застраховка „пълно каско“ за МПС - лек автомобил, марка „*******************“, модел „***************“, с peг. № ********************, за сумата от 20 000 лв. с ъ с срок на действие. от 00:00 часа на 05.04.2022 г. до 23:59 часа на 04.04.2023 г. Твърди се, че на 28.01.2023 г. (събота) настъпило застрахователно събитие - кражба на лекият автомобил, за което ищецът уведомил ответника, както и правоохранителните органи. Твърди се, че било образувано досъдебно производство № 194/2023г. по описа на 06 РУ на СДВР, което с постановление от 22.03.2023 г. било спряно на основание чл.

244, ал.1, т.2 и чл. 199 НПК. Твърди се, че на 25.04.2023 г. ответникът извършил плащане на сумата от 12 845,70 лв., представляваща застрахователно обезщетение, която сума постъпила по сметката на ищеца на същата дата.

Сочи се, че изплатената сума от 12 845,70 лв. била значително по-ниска от застрахователната стойност на автомобила, който бил оценен на 20 000 лв.

1

Излагат се твърдения, че направомерно ответникът начислил коефицент овехтяване за сумата от 1 649 лв., която приспаднал от 20 000 лв. и получената сума в размер на 18 351лв. ответникът намалил с допълнителни 30 %, в резултат на което достигна л до размера на изплатеното обезщетение от 12 845,70 лв.

Предвид изложените твърдения, моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника със становище за неоснователност на предявените искове.

Не оспорва обстоятелството, че между страните да е сключена застраховка “Автогрижа“, обективиран в застрахователна полица № ******************, със срок на действие от 05.04.2022 г. до 04.04.2023 г. и уговорено рисково покритие “пълно каско”.

Не спори, че през време на действие на посочената по - горе застраховка, застрахованото МПС е било обект на престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК.

Твърди, че намира за правилно, предвид неизпълнението от страна на застрахования на задължението му по т. 66.11. от ОУ по застраховка „Каско на МПС”, да намали застрахователното обезщетение по реда на чл. 395, ал. 4 КЗ с 30 %. Счита, че определената стойност /преди прилагането на процент на редукция/ в размер на 18 351 лв. реално отразявала и съответствала на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.

Оспорва момента, от който ищецът твърди, че дружеството е изпаднало в забава. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

Предвид становищата на страните и на основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1 т.3 и т.4 ГПК – като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, а именно че е сключен валиден договор за застраховка “Автогрижа“, обективиран в застрахователна полица № ******************, със срок на действие от 05.04.2022 г. до 04.04.2023 г. и уговорено рисково покритие “пълно каско”; че през време на действие на посочената по - горе застраховка, застрахованото МПС е било обект на престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК; че на 25.04.2023 г. ответникът извършил плащане на сумата от 12 845,70 лв., представляваща застрахователно обезщетение, която сума постъпила по сметката на ищеца на същата дата.;

Съдът приема тези факти за доказани включително като ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.

Съгласно чл.343, ал.1 КЗ с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума. Разпоредбата на чл.386, ал.1 КЗ предвижда, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати 2 застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в този кодекс.

В разглеждания случай не е спорно, че ответникът-застраховател е поел риска да заплати обезщетение на ищеца за причинени на застрахования вреди от кражба на лек автомобил.

Основните спорни въпроси по делото са каква е стойността на процесния лек автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие и дали застрахователят има право да намали размера на застрахователно обезщетение поради неизпълнението от страна на застрахования на задължението му по т. 66.11. от ОУ по застраховка „Каско на МПС”, изразяващо се в това да остави която е и да е част от свидетелството за регистрация в мпс-то, в резултат застрахователя да намали застрахователното обезщетение по реда на чл. 395, ал. 4 КЗ с 30 %.

Ответникът поддържа, че посочената клауза е в съответствие с разпоредбата на чл.395, ал.4 КЗ.

На основание чл.405 ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, чийто размер, съгласно чл.386 ал.2 от КЗ, е равен на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато изключение в случая не е налице, като действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието съвпадат с действителната пазарна стойност на МПС, предмет на кражба, към датата на настъпване на застрахователното събитие. Съгласно чл.394 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение, съгласно условията на застрахователния договор.

Съгласно разпоредбата на чл.395 ал.1 от КЗ, застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки. В процесният случай по делото е безспорно установен факта, че част втора на свидетелството за регистрация на процесното МПС по см. на чл.33 ал.4 от „Наредба №1-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС“, т.е. т.н. малък талон не е наличен, т.к. е останал в процесното МПС и при отнемането му е бил отнет и талона. Безспорно застрахованият ищец е допуснал неизпълнение на задълженията си по т.66.11 от ОУ, неразделна част от застрахователния договор, да не оставя в ППС която и да е от двете части на неговото свидетелство за регистрация, т.е. налице е неизпълнение на задължението на застрахования по чл.395 ал.1 КЗ да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди. Установено е и, че предвид допуснатото от застрахования - ищец неизпълнение на задължението му по т. 66.11 от ОУ, ответният застраховател на основание чл. 395, ал.4 КЗ е 3 намалил дължимото на ищеца застрахователно обезщетение с 30%.

Застрахователният договор между страните и процесното застрахователно събитие са настъпили при действието на действащия КЗ, в сила от 01.01.2016г., приложим в случая.

Съгласно разпоредбата на чл.395 ал.1 от КЗ, застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки. В чл.395 ал.3 КЗ е предвидено, че при неизпълнение на задължението по ал.1, застрахователят има право да прекрати застрахователния договор, но само, ако не е настъпило застрахователно събитие. За случаите, в които е настъпило застрахователно събитие, са приложими нормите на чл.395 ал.4 и ал.5 от КЗ. Според чл.395 ал.4 КЗ, при настъпването на застрахователно събитие застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на задължението по ал.1 и само ако изрично е предвидил това в договора. Съгласно чл.395 ал.4 изр.2 КЗ, в случай че настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението по ал.1, но това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора, застрахователят може да намали застрахователното обезщетение съответно на тежестта на неизпълнението.

Следователно, изводимо от нормата на чл.395 ал.4 изр.2 от КЗ, съгласно действащия КЗ, приложим в случая, упражняването от застрахователя на правото му да намали застрахователното обезщетение и то съответно на тежестта на неизпълнението, е предпоставено от наличието на следните две кумулативно дадени предпоставки: 1/ настъпването на застрахователното събитие да е следствие от неизпълнение на задължението по чл.395 ал.1 КЗ, т.е. следва да е налице причинно - следствена връзка между неизпълнението на задължението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие и 2/това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора. Или установяването на наличието на причинно - следствена връзка между неизпълнение от застрахования на задължението му по чл.395 ал.1 КЗ и настъпването на застрахователното събитие, съгласно действащия КЗ, е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на застрахователя да намали по реда на чл.395 ал.4 изр.2 от КЗ застрахователното обезщетение съответно на тежестта на неизпълнението, като наличието на причинно следствена връзка, която е въпрос фактически, съгласно трайната практика на ВКС, не следва да се презюмира, а подлежи на доказване от застрахователя в процеса. Съгласно разпоредбата на чл.395 ал.5 от КЗ, която няма аналог в КЗ /отм./, независимо от ал.4 /от правото да откаже плащане на обезщетение или да намали застрахователното обезщетение съответно на тежестта на неизпълнението/, застрахователят е длъжен да изплати обезщетение, когато неизпълнението на задължението на застрахования по ал.1 и 2 не е в причинно - следствена връзка с настъпването на застрахователното събитие или с невъзможно определянето на вида или размера на вредата.

В процесният случай неизпълнението от застрахования на 4 задължението му по т.66.11 от ОУ не е предвидено като основание за отказ в договора по смисъла на чл.395 ал.4 изр.2 КЗ. След съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства съдът приема, че в процесният случай по делото не е доказано от застрахователя, в чиято тежест е, че настъпването на процесното застрахователното събитие - кражба на цялото процесно ППС е вследствие, т.е. е в обективна причинно - следствена връзка с неизпълнение от застрахования на задължението му по т. т.66.11 от ОУ да не оставя в ППС която и да е от двете части на неговото свидетелство за регистрация /в случая т.н. малък талон/, поради което не е налице едната от двете кумулативно изискуеми предпоставки по чл.395 ал.4 изр.2 КЗ, предвид което не са налице в случая основания за намаляване от ответния застраховател на дължимото, съгласно чл.405 ал.1 вр. чл.386 ал.2 КЗ, застрахователно обезщетение на ищеца и отказът на застрахователя да изплати на застрахования - ищец пълния размер на дължимото застрахователно обезщетение се явява незаконосъобразен.