Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 354 от 11.08.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 263/2025
Вид
Решение № 354
Подписан
11.08.2025
В сила
11.08.2025
Състав
Мариана Илиева Димитрова, Албена Георгиева Палова, Иванина Игнатова Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.6, ал.1, т.5 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. Пазарджик, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. Иванова при участието на секретаря Диана Мл. Т. като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20255200500263 по описа за 2025 година

С Решение № 1553/09.12.2024 г., постановено по гр.д. № 20235220102453 по описа на РС – Пазарджик всеки един от тримата ответници в производството Р. К. А., ЕГН **********, от гр. *******“ № ****; Е. К. А., ЕГН **********, от гр. ******************** и М.

К. А., ЕГН **********, от гр. ********, е осъден да заплати на ищеца „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД - гр. Пазарджик, ЕИК 205323041, сумата от по 192,89 лв. - главница, представляваща стойността на В и К услуги, доставени и отчетени по партидата на техния наследодател К.М.А. за периода от 04.07.2020 г. до 28.02.2023 г., заедно с 22,89 лв. лихва за забава за времето от 04.07.2020 г. до 28.02.2023 г., и законната лихва върху главницата, считано от 04.07.2023 г. до изплащането на главниците.

Осъдени е всеки от ответниците Р. К. А., Е. К. А. и М. К. А., да заплати на „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД - гр.

Пазарджик и сумата от по 342,53 лв., представляваща разноски по 1 делото.

Решението се обжалва в срок с въззивна жалба, с доводи за неправилност, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано и в нарушение на материалния закон. Искането е да се постанови друго такова, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни.

Излагат се следните доводи за неправилност на правните изводи на съда, относно основателността на претенцията. На първо място не била спазена процедурата по отчитане на изразходваното количество вода, при констатиран развален абонат. Опорочена била и процедурата по съставяне на карнети, в които са отразени изразходваните кубици вода и съответно суми. Твърди се, че фактическата обстановка по отчитане на количеството употребена вода, не е изяснена. На следващо място се твърди, че не се дължи лихва. Претенцията за лихва била недоказана. Искането е, решението да бъде отменено, въззивната инстанция да реши спора по същество и изцяло да отхвърли исковата претенция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Водоснабдяване и канализационни услуги ЕООД с изложени съображения за неоснователност на жалбата. Искането е, решението да бъде потвърдено.

Във въззивната фаза на процеса не са събирани нови доказателства.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК – подадена е в законовия срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от атакуване на първоинстанционния акт чрез постановилия го съд.

2

След извършване на служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустими искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД и вр. с чл. 198о ЗВ и чл.86 от ЗЗД - предявени от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакувания акт, въззивният съд съобрази следното:

Производството е образувано по иск на „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД – гр. Пазарджик като правоприемник на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Пазарджик срещу Р. К.

А., Е. К. А. и М. К. А., за осъждането им като наследници на К.М.А., да заплатят на ищеца общо сумата 674,01 лв. главница, представляваща цената на доставена вода и канализационни услуги по партидата на техния наследодател, и 88,24 лв. лихва за забава за времето от 01.01.2019 г. до 28.02.2023 г., от които всеки дължи 224,67 лв. главница и 29,41 лв. лихва за забава. Сумата представлява стойност на В и К услуги по фактури, издадени в периода 01.01.2019 г. – 28.02.2023 г. Претендира се и законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска – 04.07.2023 г. В исковата молба се сочи, че след смъртта на титуляра на партидата, при липса на нотариално заверено споразумение между наследниците, партида се открива от оператора на всички наследници и те отговарят съобразно дяловете си.

В хода на делото ищецът се е отказал от претенциите си за 3 сумите, станали изискуеми преди 03.07.2020 г., в която част производството е прекратено и е продължило само за размерите от по 192,89 лв. - главница и 22,89 лв. мораторна лихва за всеки един от ответниците, отнасящи се за периода 04.07.2020 г. - 28.02.2023 г.

Ответниците са били представлявани от особен представител, който в подадения отговор е изразил становище за неоснователност на исковете. Направил е възражение за изтекла погасителна давност.

Изложени са доводи, че представените карнети за отчитане на уредите за измерване не са били надлежно оформени според чл. 23, ал. 4 от ОУ на дружеството, като в част от тях било отбелязано, че водомерът е развален, в друга част - че е затапен, а ОУ изисквали при откриване на повреда да се дадат от оператора предписания за отстраняване на повредата с даване на срок за това и демонтиране на пломбата на холендъра. Не било ясно как при затапен или развален водомер са изчислени показанията, като не за всяко отчитане бил положен подпис, а там, където е бил положен, не било ясно чий е той; освен това двама от тримата наследници не са живели на адреса на това жилище и не следвало да отговарят за потребената там вода.

Обжалваното решение е правилно.

Формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща към нея.

Също така споделя и правните изводи, до които е стигнал първостепенният съд. Правилно съдът, анализирайки относимата правна уредба и фактите по делото е достигнал до правния извод,че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.

Няма спор между страните, гр.************* е водоснабден. че имота, находящ се в

Не е спорно, че титуляр на партидата на същия имот е бил 4 наследодателя на ответниците по делото К.М.А., починал на 10.07.2017 г., който и до смъртта си е бил собственик на водоснабденото жилище.

От представеното по делото удостоверение за наследници е видно, че абоната К.М.А. е оставил за свои наследници ответниците Р.

К. А., Е. К. А. и М. К. А..

Не е спорно по делото, че наследодателя на ответниците е имал качеството на потребител по смисъла на ЗВ и е бил титуляр на партида с абонатен номер 113400488 за адрес: гр. ***********, а в отношенията между страните са били приложими ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и канализационни услуги" ЕООД, гр. Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение от 11.08.2014 г.

Не е спорно и това, че през процесния период от време, в процесния водоснабден имот, е била извършвана доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води.

За отчитане на потреблението на водата са съставени карнети, заверени копия, от които са приложени по делото, в които като абонат фигурира наследодателя на ответниците К.М.А.. В карнетите, в който попада част от процесния период е отразено, че единия водомер на абоната е развален, а вторият затапен, като в същите на определени дати в процесния период, са поставяни подписи на клиент, който не е оспорил тази констатация.

В хода на производството по делото не са били извършвани съдебни експертизи, но е бил разпитан в качеството си на свидетел инкасатора на обекта. От показанията на разпитания свидетел – служител на ищцовото дружество, който е извършвал отчитането на потребяваните количества вода се установява, че подписите в карнетите са полагани или от наследодателя Красимир А., или след смъртта му - от неговата съпруга или от някоя от неговите снахи въз 5 основа на установените данни от работещия водомер и респ. служебно за този който е бил развален.

От представената в съдебно заседание по делото на 27.09.2024 г. справка за задълженията за абонатен № 113400488 за периода от 03.07.2020 г. до 28.02.2023 г. и фактури за периода от 03.07.2020 г. – 28.02.2023 г., неоспорени от ответната страна, се установява, че за описания период общата стойност на ползваните водоснабдителни и канализационни услуги възлиза на сумата от 578,67 лева, а сумата на лихвата – 68,68 лв.

В мотивите на обжалваното решение първоинстанционния съд е приел, че водомерите в жилището, видно от карнетите и от показанията на разпитания свидетел - служител на "В и К" ЕООД, извършващ отчитането, водомерите в имота са два - с пломба № 0090724 и с пломба № 0090730. Отбелязване "развален" за периода в карнетите е имало отразено за водомер 0090730, а вторият е бил "Затапен", но в по-ранен период, извън процесния - през 2018 и 2019 г., а в процесния период от него са отчитани отчетените показания.

Изяснено е, че за разваления водомер са начислявани служебно (т.е. без отчитане на показания) суми в количество, като за един обитател съобразно предвиденото в чл.23, ал.5 и 7 от ОУ на "В и К" ЕООД за случаите на липса или неизправност на индивидуалния водомер, като е започнато от отчитане на по 5 куб.м. месечно и количеството е увеличавано с по един куб.м. на всеки три месеца. Съдът е приел е, че макар и не навсякъде в карнетите е полаган подпис на клиент и въпреки, че не е представен протокол, предписание или друг специално съставен документ, който да установява повреден водомер, предвид положените подписи, то клиента не е оспорил тази констатация, а подписите са полагани от негови близки, обитаващи жилището, което не поставя под съмнение верността на отчетените показания.

При установената фактическа обстановка районния съд е извел 6 извода, че неполагането на подписи срещу показанията за някои месеци в карнетите не е от решаващо значение, тъй като се отчитат общите показания на водомера от монтирането му нататък, с натрупване на неотчетени количества, неудостоверено с подпис на потребителя показание за предходен период, което се включва в отчетените показания за следващия период, при което изправният водомер от отчитане до отчитане, отразява точното количество на доставената вода за периода, при което исковете са основателни и следва да бъдат уважени за предявените размери. Съдът е приел е за неоснователно възражението, че сумите се дължат само от тези от наследниците, които са живели на адреса, тъй като към В и К оператора отговарят всички наследници на титуляра на партидата съобразно разпоредбата на чл.59 от ОУ, действали към момента на отчитането на задължението, които обвързват потребителите.

От представените по делото, приети и неоспорени писмени доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че ищецът е оператор по смисъла на ЗВ, предоставящ ВиК услуги на потребителите.

Установено е, че през процесния период от време, в посочения водоснабден имот, е била извършвана доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води. За отчитане на потреблението на водата са съставени карнети, заверени копия, от които са приложени към исковата молба. Установено е от показанията на разпитания свидетел, че на карнетите на инкасатора са били полагани подписи от някои от роднините на починалия (съпруга и/или снахи), които именно в посочения момент са обитавали водоснабденото жилище.

Обстоятелството, че същите изрично не фигурират в кръга на наследниците му по закон, само по себе си не поставя под съмнение отчетеното потребление.

Неоснователни предвид на изложеното по-горе се явяват възраженията на жалбоподателите, че потребените количества вода не 7 са били отчитани правилно.