Определение № 1280 от 06.10.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1280 гр. София, 06.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Въззивно частно гражданско дело № 20251800500819 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК във връзка с чл.

248 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба, депозирана от „Банка ДСК“ АД против Определение № 64/28.03.2025 г., поправено с Определение № 131/30.06.2025 г., по гр.д. № 49/2024 г. на РС – Етрополе, в частта с която е приета за неоснователна молба с правно основание чл. 248 ГПК за изменение Решение № 12/17.01.2025г., постановенo по гр.д. № 49/2024 г. на РС – Етрополе, в частта за разноските от 300 лева, които „Банка ДСК“ АД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Оборище“, ул. „Московска“ № 19 е осъдена да заплати на С. С. К., с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Е., обл. С., ул. „С.“ № ., вх. ., ет. ., ап. ...

В жалбата се твърди, че определението е неправилно. Районният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, послужила като основание за присъждане на разноски в полза на ответника в първоинстанционното производство С. К., тъй като тя е дала повод за завеждане на производството. Всички доброволни плащания, послужили за частично погасяване на вземането на банката, са извършени в периода между издаване на заповедта за изпълнение и образуване на второто по ред първоинстанционно производство – гр.д. № 49/2024 г. на РС-Етрополе.

Акцентира се, че до исково производство не би се стигнало ако длъжникът не 1 е възразил по издадената заповед за изпълнение. Напомня се и разрешението, дадено в т. 9 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Иска се отмяна на определението и на решението в обжалваната част.

В срока за отговор ответникът по частната жалба не изразява становище.

Софийският окръжен съд, като съобрази материалите по делото и изложените доводи, намира, че жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния срок за обжалване от активно легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество е основателна.

С Решение № 12/17.01.2025 г. по гр.д. № 49/2024 г. на РС-Етрополе е признато за установено, че ответницата в първоинстанционното производство С. С. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Е., обл. С., ул. „С.“ № ., вх. ., ет. ., ап. .. дължи на „БАНКА ДСК“ АД, с ЕИК .............., със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Оборище“, ул. „Московска“ № 19 следните вземания, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 14.08.2007 г.: 723,06 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2012 г. до окончателното й изплащане, 833,27 лева – договорна лихва, дължима за периода от 26.03.2011 г. до 29.11.2012 г., за които е издадена Заповед № 278 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 03.12.2012 г., издадена по ч.гр.д. № 437 по описа на РС – Етрополе за 2012 г., като иска за главница е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 12 513,70 лева.

С. С. К. е осъдена да заплати на „БАНКА ДСК“ АД сумата от 596,63 лева – разноски в производството по т.д. № 917/2022 г. по описа на ВКС,ТК, II т.о.

С. С. К. е осъдена да заплати на „БАНКА ДСК“ АД сумата от 238,59 лева – разноски в първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част от исковете.

„БАНКА ДСК“ АД е осъдена да заплати на С. С. К. сумата от 300 лева – разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

В срока за обжалване „БАНКА „ДСК“ АД е депозирала Молба с вх. № 412/18.02.2025 г. за изменение на Решение № 12/17.01.2025 г. по гр.д. № 49/2024 г. на РС-Етрополе в частта за разноските от 300 лева, които са 2 възложени в тежест на ищеца в първоинстанционното производство.

С обжалваното Определение № 64/28.03.2025 г., поправено с Определение № 131/30.06.2025 г., по гр.д. № 49/2024 г. на РС – Етрополе, молба с правно основание чл. 248 ГПК за изменение

Решение №

12/17.01.2025г., постановенo по гр.д. № 49/2024 г. на РС – Етрополе, е отхвърлена като неоснователна. Допуснато е изменение на решението, като разноските са присъдени по компенсация, след която С. С. К. е осъдена да заплати на „БАНКА ДСК“ АД сумата от 535.22 лева – разноски по компенсация в производството.

За да отхвърли молбата за изменение на решението в частта за разноските, като неоснователна е посочено, че заповедта за изпълнение е издадена през 2012 г., а искът по чл. 422 ГПК за установяване съществуване на вземането е подаден през 2020 г. През 2020 г. ответницата е възразила срещу заповедта за изпълнение и във връзка с това е образувано гр.д. № 1/2021 г. по описа на РС – Етрополе, решението по което е обезсилено в една част и отменено в друга, във връзка с което е образувано и гр. дело с № 49/2024 г. по описа на същия съд. Безспорно е установено, че всички плащания от страна на ответницата за погасяване на вземанията към банката – ищец са извършени в периода между издаването на процесната заповед за изпълнение и образуването на гр. дело с № 49/2024 г., като последното такова плащане е от 2017 г. Макар и цедирани в полза на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за определен период от време, тези вземания отново са били прехвърлени в патримониума на банката-ищец, като, предвид встъпването й в производството на по-късен етап, на същата е дадена възможност да вземе становище по предявените искове, респ. по предявените с тях претенции.

Независимо от извършените от страна на ответницата плащания банката – ищец не е предприела действия по изменение на исковата си претенция, с оглед на което се е стигнало и до отхвърляне на част от същата, респ. за осъждането й за разноски предвид императива на чл. 78, ал. 3 ГПК.

Обстоятелството, че ответницата е подала възражение срещу процесната заповед за изпълнение по реда на чл. 414 ГПК, в настоящия случай, не може да се приеме за обстоятелство, обосноваващо образуването на делото по нейна вина, в смисъла, визиран от банката – ищец в молбата й по чл. 248 ГПК. Както на първоначалния ищец по делото, така и на банката – негов правоприемник изначално са били известни обстоятелствата за извършените плащания от 3 страна на ответницата и в този смисъл именно в те са следвали да уточнят своите претенции към нея като размер.

На първо място, е необходимо ясно да се определи предметът на частно въззивно обжалване. Макар в частната жалба да е посочено, че се обжалва Определение № 64/28.03.2025 г., поправено с Определение № 131/30.06.2025 г., по гр.д. № 49/2024 г. на РС – Етрополе в частта за разноските, като се оспорват всички аргументи за приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК предмет на обжалване е единствено поправеното определение в частта за разноските от 300 лева, които „Банка ДСК“ АД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Оборище“, ул. „Московска“ № 19 е осъдена да заплати на С. С. К., с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес в гр. Е., обл. С., ул. „С.“ № ., вх. ., ет. ., ап. ... В останалата част първоинстанционното Решение № 12/17.01.2025г., постановенo по гр.д. № 49/2024 г. на РС – Етрополе, е влязло в сила, тъй като Молба с вх. № 412/18.02.2025 г. е поискано изменението му са в частта за разноските от 300 лева, които са възложени в тежест на ищеца.

Първоинстанционното определение в обжалваната част е неправилно.

Това е така, защото видно от служебно събраната като доказателство от въззивната инстанция справка за извършените плащания в погашение на главница от ответницата в първоинстанционното производство липсват такива, които са направени в периода от 03.12.2012 г. (датата на издаване на заповедта по чл. 417 ГПК) до 08.10.2020 г. (дата на подаване на исковата молба). След като плащанията, станали основание за отхвърляне на иска за главница, са извършени от ответника след завеждане на исковата молба, т.е. касае се до нововъзникнали факти, по аналогия с разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, в полза на ответника не следва да се присъждат разноски. В този случай по ответникът следва да репатрира сторените от ищеца разноски, след като инициирането на процеса е резултат от собственото му поведение, тъй като по същество отговорността за разноските представлява санкция за неоснователно предизвикан правен спор (вж. Определение № 2897 от 9.10.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3591/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 688 от 2.10.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2337/2014 г., I т. о., ТК).

За пълнота следва да се посочи, че доколкото Решение № 12/17.01.2025 г. по гр.д. № 49/2024 г. на РС-Етрополе се ползва със сила на пресъдено нещо в 4 тази част, в настоящото частно производство въззивният съд не разполага с правомощие да преразглежда въпроса дали погашенията за главница за сумата от 2 909.05 лева са направени в периода след 03.12.2012 г. (датата на издаване на заповедта по чл. 417 ГПК) или преди това.

Поради изложеното обжалваното Определение № 64/28.03.2025 г., поправено с Определение № 131/30.06.2025 г., както и Решение № 12/17.01.2025г., постановени по гр.д. № 49/2024 г. на РС – Етрополе, в частта за разноските от 300 лева, които „Банка ДСК“ АД е осъдена да заплати на С.

С. К. следва да бъдат отменени.

Определението подлежи на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл. 113, изр. 2 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК поради материалния интерес на иска, който надвишава 5 000 лева.

Водим от горното

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 64/28.03.2025 г., поправено с Определение № 131/30.06.2025 г., постановени по гр.д. № 49/2024 г. на РС – Етрополе.

ОТМЕНЯ Решение № 12/17.01.2025г., постановено по гр.д. № 49/2024 г. на РС – Етрополе, в частта, с която „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Оборище“, ул.

„Московска“ № 19 е осъдена да заплати на С. С. К., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Е., обл. С., ул. „С.“ № ., вх. ., ет. ., ап. .. сумата от 300 лева – разноски по делото.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд.

Препис от определението да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5