Акт от 29.07.2021, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Велико Търново, 29.07.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Административен съдия: Евтим Банев при участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 326 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба, подадена от С.Х.Т. с ЕГН **********, адрес *** и посочен адрес за призоваване гр. Велико Търново, ул. „Читалищна“ № 23, срещу Заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП с № 21-1275-000268/ 23.04.2021 г., издадена от началник група в с-р „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново. С оспорената заповед на С.Х.Т. е наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС“ за лек автомобил „Ауди А8“ – черен цвят, номер на рама WAUZZZ4H2EN009999 за срок от 6 месеца, като е отнето СРМПС и две регистрационни табели с номер ***.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради издаването му при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Конкретно се сочи, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка, като от служителите на МВР не са били взети предвид дадените от него на място обяснения, както и писмени такива от други две присъствали лица – С.С.К.и К.А.И.. По същество твърди, че той не е управлявал забелязания от полицейския патрул автомобил и е бил възприет от служителите от него за пръв път пред хотел „Царевец“, където работи и бил излязъл да изхвърли сметта. Въпреки опитите му да окаже съдействие и да обясни, че не е управлявал автомобила, и показанията на намиращите са на място свидетели, полицейските служители са поискали да му направят проба за употреба на алкохол, при което той отказал. След тази му реакция се стигнало да издаването на АУАН, снемане рагистрационните табели на автомобила и издаването на заповедта за прилагане на ПАМ. С тези доводи от съда се иска оспорената ПАМ да бъде отменена. В хода на съдебното производство жалбоподателят лично и чрез пълномощника си ***Н. от ВТАК, поддържа оспорването и моли за присъждане на направените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Ответникът – началник група в с-р „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново, издал Заповед за прилагане на ПАМ № 21-1275-000268/ 23.04.2021 г., редовно призован за открито съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. Не ангажира становище по жалбата.

Във връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. тези от административната преписка и допълнително ангажираните от жалбоподателя, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно отразеното в самата заповед и в приложени към преписката докладни записки от 23.04.2021 г. и от 01.06.2021 г., процесната принудителна административна мярка е наложена на С.Х.Т., за това че на 23.04.2021 г., около 00:15 часа, в гр. Велико Търново, по ул. „Климент Охридски“, управлявал лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № ***, негова собственост като навлязъл към ул. „Читалищна“ срещу пътен знак „В1 – Забранено навлизането на ППС“. Това било забелязано от намиращ се в близост полицейски патрул, който последвал автомобила до кръстовището между ул. „Читалищна“ и ул. „М. Кефалов“, до хотел „Царевец“. При последвала проверка се установило, че Т. не носел свидетелство за управление на МПС и контролен талон към СУМПС. При покана от служители на сектор „ПП“ в ОД на МВР – Велико Търново, същият отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ фабричен номер ARNA-0128, като заявил че не е управлявал посоченото МПС. Тъй като бил с мирис на алкохол в устата, му е издаден талон за медицинско изследване номер 085340, не е изпълнил предписанието за медицинско изследване и вземане на проби за лабораторно изследване за съдържание на алкохол в кръвта. Съгласно отразеното в посочените по-горе докладни записки, на място при проверката първоначално присъствала К.А.И., а малко по-късно дошла и С.С.К.. Последните, както и самият Т. твърдяли, че при установяването му от служителите на МВР, автомобилът „Ауди А8“ е бил управляван от Коева. В този смисъл са били и снетите от И.и К.писмени обяснения. Същите не са Последвало е издаването на обжалваната заповед, мотивите на която е посочено, че с описаните си действия С.Т. е извършил административни нарушения по чл. 174, ал. 3, пр. първо, чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

За същите нарушения от мл. автоконтрольор при ОД на МВР – Велико Търново е издаден АУАН № 353284/ 23.04.2021 г., копие от който е приложено в преписката.

От С.Т. е било подадено писмено възражение от 23.04.2021 г. до началника на сектор „ПП“ в ОД на МВР – Велико Търново с твърдения за незаконосъобразни действия на извършилите проверката служители. Във връзка с това в периода 12.05.2021 г. – 01.06.2021 г. са били снети сведения от въпросните служители и допълнителни писмени обяснения от Т., от К. И.и С. К./служителки на жалбоподателя в хотел „Царевец“/, както и от лицата В.И.К./бил на гости при Т. на 23.04.2021 г./ и А.С.Б.

/при когото се е твърдяло, че е бил на гости синът на Т. на същата дата/. Според писмените показания на изброените лица, на 22 срещу 23.04.2021 г. вечерта, С.Т. и негови приятели, между които и В.К., се черпели в хотел „Царевец“. Тъй като синът на Т. *** на гости при А. Б., жалбоподателят изпратил К.и И.с личния си автомобил да го приберат. Автомобилът бил управляван от К./рецепционистка/, която на връщане от гр. Горна Оряховица получила обаждане, че в хотела са дошли гости и трябва да бъдат настанени. Понеже бързала, навлязла в забранената улица, без да обърне внимание на намиращия се близост патрулен автомобил.

Спряла пред хотела и отишла да настанява клиентите, като оставила детето с И..

Междувременно самият С.Т. бил излязъл да изхвърли боклук и да прибере сина си, когато на мястото пристигнали полицейските служители и започнали проверката.

След няколко минути С. К.излязла и ги заварила да дискутират с Т., казала им, че тя е управлявала автомобила. Те обаче продължили да настояват Т. да бъде проверен за употреба на алкохол, каквато той отказал. При вида на сигналните им светлини на полицейския автомобил В.К. също излязъл от хотела и се опитал да се приближи, но бил спрян от полицейски служител.

Според сведенията на извършилите проверката служители на ОД на МВР – В. Търново, те са били забелязани от водача на автомобила „Ауди“ още при движението му, при което той рязко променил посоката си на движение и навлязъл в насрещното движение по ул. „Читалищна“. Бил е последван незабавно от патрулния автомобил, спрял на кръстовището между улиците „Читалищна“ и ул. „М. Кефалов“, а полицаите спрели непосредствено след него. Видели от мястото на водача слиза мъж, който тръгнал към входа на хотел „Царевец“, но преди да стигне е бил спрян и е започнала проверката. Отначало мъжът /С.Т./ не представил документи на автомобила, като казал, че не ги носи, след това извадил от автомобила СРМПС част 2. Междувременно служителите видели от автомобила да слиза жена с малко дете /К. И./, поискали й документи, но и тя отказала да представи такива. Самоличността на лицата била установена чрез РСОД. Т. бил във видимо нетрезво състояние и с мирис на алкохол, и когато поискали да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство заявил, че не е управлявал МПС, а водач е била И.. След като разбрал от полицейските служители, че И.не притежава СУМПС казал, че МПС е управлявано от лице с името С. и звъннал по телефона, за да я извика. На място пристигнала С.С.К., която не била забелязана да слиза от МПС. От момента на слизане от автомобила на Т. до приключване на проверката, същия не е влизал в хотела.

Заповед

№ 21-1275-000268/ 23.04.2021 г. е връчена на адресата й на дата 11.05.2021 г., жалбата срещу нея пред АСВТ е подадена чрез сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. В. Търново, на дата 14.05.2021 г., съгласно дадения от ответната администрация входящ номер. По делото са приети писмените доказателства, представени от ответника – административната преписка, съдържаща коментираните по-горе актове и документи, Заповед № 366з-659/ 26.02.2021 г. на директора на ОД на МВР – гр. В. Търново и талон за медицинско изследване № 085340, издаден на С.Х.Т.. От жалбоподателя не са представяни документи, извън тези съдържащи се в административната преписка. По негово искане са изслушани показанията на свидетелите С.С.К., К.А.И., В.И.К.и А.С.Б., които потвърждават фактите, посочени в дадените пред началника на сектор „Пътна полиция“ писмени обяснения, с уточнението, че на процесната дата синът на С.Т. е бил на гости на А. Б. в заведението „Първи май“ в гр. Горна Оряховица, което последният към него момент стопанисвал.

Показанията на свидетелите се ценят от съда при съобразяване разпоредбите на чл. 172 от ГПК и възможната им заинтересованост, поради служебна подчиненост или приятелски отношения с жалбоподателя. Същевременно съдът отчита обстоятелството, че именно Коева, И.и отчасти К.са присъствали на място при провеждането на проверката и са възприели от позицията на очевидци факти и обстоятелства, пряко относими към предмета на разглеждания спор. От друга страна, показанията на същите са дадени под страх от наказателна отговорност и не се оборват по несъмнен начин нито от обсъдените по-горе документи /вкл. докладни записки и сведения/, нито от насрещни свидетелски показания, каквито евентуално би следвало да ангажира ответникът. Предвид горното настоящият състав кредитира с доверие показанията на изброените по-горе свидетели.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, от лице с надлежна легитимация, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. От външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което е допустима за разглеждане по същество.

Във връзка с извършената по реда на чл. 168 от АПК проверка се установява, че обжалваната заповед за прилагане на ПАМ е валиден административен акт, издаден от компетентен за това орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На съда е служебно известно, че със Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016 г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична полиция“ - в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. Видно от приложената Заповед № 366з-2141/ 27.07.2017 г., директорът на

ОД на МВР – гр. В. Търново на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и т. 3 от цитираната по-горе заповед, е оправомощил различни служители при ОД на МВР – гр. В. Търново да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, и т. 6 от ЗДвП. Конкретно в т. 1.2 от заповедта като компетентен да налага ПАМ от вида на изброените е посочен началникът на сектор „Пътна полиция“ в отдел „Охранително полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново – за цялата територия, обслужвана от областната дирекция. Обратно на твърдяното от жалбоподателя, по делото оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на вменените му правомощия. Не може да бъде споделено и предлаганото от оспорващия тълкуване, че при несъгласие с резултатите от техническото средство не следва да се прилага ПАМ до получаване на резултатите от медицинското/химическото изследване, тъй като то не държи сметка за установените в чл. 22 от ЗАНН и в специалната норма на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, цели на прилагане на принудителните мерки от вида на процесната.