Акт от 23.11.2022, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Русе, 23.11.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Русе, 8-ми състав, в публично заседание на 18 ноември, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА при секретаря ЦВЕТЕЛИНА

ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 454 по описа за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 404, ал. 1, т.1 и чл. 405 от КТ, във връзка с чл.

145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на “Вуелта България” ЕООД, със седалище: гр. Русе, представлявано от управителя С.И.С., против задължителни предписания по т. 3, т.4 и т. 5, дадени по реда на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ от главен инспектор И. Д. И., старши юриск. П. П. С.-Й. и главен инспектор И. Й. Д., всичките служители в Дирекция “Инспекция по труда” - Русе /ДИТ – Русе/, материализирани в Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2217489 от 24.08.2022 г., потвърдени с Решение изх. № 22080943 от 20.09.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА “Главна инспекция по труда” /ИА-ГИТ/. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на процесните предписания като постановени извън кръга на компетентност на административния орган, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Претендира се съдът да отмени оспорените предписания по т. 3, т.4 и т. 5, материализирани в Протокол за извършена проверка изх.№ПР2217489 от 24.08.2022 г. на контролните органи на ДИТ-Русе.

Ответникът по жалбата - Дирекция “Инспекция по труда” - Русе, чрез процесуален представител, счита жалбата за неоснователна. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – В.И.В., не взема становище по жалбата.

Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, приема за установени следните факти:

От материалите по приложеното адм.дело №268/2021 г. по описа на АС-Русе се установява, че за периода 19.02.2021 г. – 23.02.2021 г. инспектори в ДИТ – Русе извършили проверка за спазване на трудовото законодателство на „Вуелта България“ ЕООД, със седалище: гр. Русе с обект на контрол: търговски обект – магазин за велосипеди „Веломастърс“ в гр. Русе, бул.„Цар Освободител“ № 10.

За констатациите от проверката е съставен Протокол за извършена проверка изх. № ПР2010847 от 12.03.2021 г. (л. л. 2 и 3 от преписката по адм.дело №268/2021 г. на АС-Русе). За отстраняване на констатирани нарушения на трудовото законодателство от контролните органи, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, са издадени предписания, между които и тези по т.2 и т. 3 от протокола, а именно:

2. По т. 2 от констатираните нарушения, работодателят „Вуелта България“ ЕООД да начисли трудово възнаграждение за отработените дни през м. март 2020 г. на В.И.В., съгласно чл. 128, т. 1 от КТ. Срок за изпълнение – 29.03.2021 г.

3. По т. 3 от констатираните нарушения, работодателят „Вуелта България“ ЕООД да изплати трудово възнаграждение за отработените дни през м. март 2020 г., на В.И.В., съгласно чл. 128, т. 2, във вр. с чл.270, ал. 2 от КТ. Със срок за изпълнение – 31.03.2021 г.

Посочените предписания са били оспорени по съдебен ред и са били предмет на приложеното адм.дело №268/2021 г. на АС-Русе. Съдебният спор за законосъобразността им е разрешен окончателно с влязло в сила съдебно решение – Решение №595 от 25.01.2022 г. по адм.д. №8530/2021 г. по описа на ВАС.

Решението на първоинстанционния съд е отменено от касационната инстанция и жалбата на „Вуелта България“ ЕООД срещу задължителните предписания по т.2 и т.3 от Протокол за извършена проверка изх. №

ПР2010847 от 12.03.2021 г. е отхвърлена. В мотивите на решението на ВАС е установено, че В.И.В. е започнал да работи през м.март 2020 г. в обекта на контрол /магазин за велосипеди/ като управител и е полагал труд в полза на „Вуелта България“ ЕООД в продължение на 12 работни дни. Според касационната инстанция наличието на реално възникнало трудово правоотношение обуславя задължението на работодателя да начисли трудово възнаграждение за отработените дни на служителя си и съответно да му го изплати. Като са дали предписания в този смисъл /има се предвид горецитираните по т.2 и т.3 от протокола/, контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“-Русе са действали в съответствие на приложимия материален закон при наличието на приложното поле на чл.404, ал.1, т.1 от КТ.

От установеното по-горе се следва извод, че предписанията по т.2 и т.3 от Протокол за извършена проверка изх. № ПР2010847 от 12.03.2021 г. на ДИТ-Русе, са влезли в законна сила индивидуални административни актове.

На 01.06.2022 г. от контролни органи на ДИТ-Русе отново е извършена проверка за спазване на трудовото законодателства в същия обект – магазин за велосипеди в гр. Русе, бул.„Цар Освободител“ № 10, стопанисван от „Вуелта България“ ЕООД. Констатациите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2217489 от 24.08.2022 г. /л.1 и л.2 от преписката по настоящото дело/.

В т.3 от протокола е установено, че работодателят е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с В.И.В., считано от 13.03.2020 г. на основание чл.71, ал.1 от КТ. При прекратяване без предизвестие, трудовият договор се прекратява от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора. Заповедта не е връчена на лицето. С това е нарушен чл.335, ал.2, т.3 от КТ.

В т.4 от протокола контролните органи, позовавайки се на Решение №5958 25.01.2022 г. по адм.д. №8530/2021 г. на ВАС и горецитираните мотиви от него, са констатирали, че работодателят не е начислил във ведомост за заплати трудово възнаграждение на В.И.В. за отработени 12 дни през м. март 2020 г., в нарушение на чл. 128, т. 1 от КТ вр.чл.270, ал.3 от КТ.

В т.5 от протокола е посочено, че във връзка с констатацията, направена в т. 4 от протокола, работодателят не е изплатил трудово възнаграждение за 12 отработени дни през м. март 2020 г. на В.И.В., съгласно изискванията на чл.

128, т. 2 от КТ, във вр. с чл. 270, ал. 3 от КТ.

За отстраняване на констатираните нарушения и на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, административният орган издал следните предписания, материализирани в т.3, т.4 и т.5 от Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2217489 от 24.08.2022 г., предмет на оспорване в настоящото съдебно производство:

3. По т.3 от констатираните нарушения, работодателят да връчи издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с В.И.В., съгласно чл. 335, ал.2, т.3 от КТ. Срок за изпълнение – 01.09.2022 г.

4. По т.4 от констатираните нарушения, работодателят да начисли трудово възнаграждение за 12 отработени дни през м. март 2020 г. на В.И.В., съгласно чл. 128, т. 1 от КТ вр. чл.270, ал.3 от КТ. Със срок за изпълнение – 01.09.2022 г.

5. По т.5 от констатираните нарушения, работодателят да изплати трудово възнаграждение за 12 отработени дни през м. март 2020 г. на В.И.В., съгласно изискванията на чл. 128, т. 2 от КТ, във вр. с чл.270, ал. 3 от КТ. Със срок за изпълнение – – 01.09.2022 г.

Процесните предписания са оспорени по административен ред пред Изпълнителния директор на ИА “Главна инспекция по труда” – София (л.92-л.96 от преписката). С Решение изх. № 22080943 от 20.09.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА “Главна инспекция по труда” жалбата е отхвърлена като неоснователна (л.86-л.90 от преписката).

По правото.

Жалбата е процесуално допустима.

Насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, който създава задължения за жалбоподателя, и който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК, съгласно изричната разпоредба на чл. 405, изр.първо от КТ. Оспорващият е адресат на акта, с който за него са разпоредени задължения, поради което е непосредствено и неблагоприятно засегнат от акта и има правен интерес от оспорването. Решението на горестоящия орган - Изпълнителния директор на ИА “Главна инспекция по труда” – София, постановено при обжалването по административен ред на задължителните предписания, е съобщено на дружеството на 26.09.2022 г., видно от приложеното на л.91 от преписката известие за доставяне. Жалбата до съда е подадена чрез административния орган на 10.10.2022 г., с което е спазен преклузивният 14 дневен срок за оспорване по чл.149, ал.3 вр. ал.1 от АПК..

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

С правната норма на чл. 404, ал. 1, т. 1 – т. 12 контролните органи на инспекцията по труда са овластени да прилагат принудителни административни мерки, като дават задължителни предписания на работодателите за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.

В чл. 21, ал. 1 от

Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, е предвидено, че при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за държавния служител и в други нормативни актове. В ал. 2 на същия член е предвидено, че правомощия на инспектор имат ръководителите на административни звена в специализираната администрация, служителите, назначени на длъжност инспектор, юрисконсултите, както и други служители на Главната инспекция по труда, назначени на експертни длъжности, които са изрично упълномощени от изпълнителния директор. Лицата, извършили проверката и постановили процесните принудителни административни мерки, към момента на постановяването им са били в служители в ДИТ Русе, заемащи съответно първият и третият - длъжността главен инспектор, а втората - юрисконсулт и следователно са били компетентни да прилагат ПАМ от вида на тези по чл.404, ал.1, т.1 от КТ.

Задължителните предписания чл. 404, ал.

1, т. 1 от КТ, на каквото основание са издадени оспорените в съдебното производство, се дават на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс.

Предписанието по т.3 от протокола е относно констатирано невръчване от работодателя на издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с В.И.В.. Такава е издадена от работодателя на основание чл.71, т.1 от КТ /л.32 от преписката/, разписана е от представляващия по закон на дружеството-работодател, но на нея липсва подпис на служителя. Както при оспорването по административен ред, така и в подадената до съда жалба оспорващият не е изложил конкретни съображения относно незаконосъобразността на акта в тази част. Даденото предписание е в съответствие със закона. Съгласно чл. 71, ал. 1 КТ, посочен като основание за прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовият договор е със срок за изпитване, страната, в чиято полза е уговорен, може да го прекрати без предизвестие до изтичане на срока за изпитване. В чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ е уреден изрично моментът на прекратяване на трудовия договор без предизвестие – от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. Следователно, упражняването на субективното потестативно право от работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение изисква обективираното от него волеизявление да бъде връчено на насрещната по правоотношението страна. В производството не са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства от ответника, че изявлението му за прекратяване на трудовия договор на заинтересованата страна – В.В., по реда на чл. 71, ал. 1 от КТ, е достигнало и е получено от последния. Следователно работодателят не е изпълнил задължението за връчване на изявлението за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което контролните органи законосъобразно са дали предписанието по т.3 от протокола - работодателят да връчи издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с В.И.В., съгласно чл. 335, ал.2, т.3 от КТ.

Съдът намира, че при издаването на обжалвания административен акт по т.4 и т.5 от Протокол за извършена проверка изх.№ПР2217489 от 24.08.2022 г., са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.