Определение № 1136 от 11.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1136 гр. София, 11.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20248002902280 по описа за 2024 година

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество „Евроинс“АД против решение №77/18.06.2024г. по в.т.д.№59/24г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение

№73/04.12.2023г. по т.д.№24/23г. по описа на Окръжен съд Ловеч, с което е отхвърлен предявеният от дружеството срещу Община Ловеч иск с правно основание чл.410 ал.1 КЗ – за заплащане на сумата 27 393,78 лв., представляваща изплатено на увреден застрахован по застраховка „Автокаско“ застрахователно обезщетение, лихва за забава в размер на 1476,22 лв. за периода 24.12.21г. – 05.07.22г., законна лихва и разноски.

Искането за отмяна на решението на апелативния съд и за уважаване на иска е обосновано с наведени в касационната жалба оплаквания за неправилност по смисъла на чл.281 т.3 ГПК - поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. В тяхна подкрепа касаторът поддържа,че въззивният съд не е приложил правилно относимите към случая материалноправни норми - не е съобразил,че общината, като стопанисваща пътя, на който е настъпило увреждането, има законоустановено задължение да осигурява целогодишно нормалната му експлоатация и не е взела мерки за своевременното отстраняване на препятствието от пътя и за обезопасяването му,а вместо това е приел,че каменният къс не се е откъснал от скалния масив 1 над пътното платно,поради което попадането му на него е непредвидимо по характера си събитие. Поради това касаторът счита,че искът му е основателен и доказан, в който смисъл е и искането му той да бъде уважен.

Претендира разноски за всички инстанции, както и юрисконсултско възнаграждение.

В писменото изложение към касационната жалба по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и ал.2 предл.3 ГПК в искането си за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.

Поддържа,че решаващият състав на ВТАС се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси, които отговарят на изискванията - да са от значение за изхода на делото , разрешаването им да е в противоречие с практиката на ВКС, както и да са от значение “за точното тълкуване на закона“, а именно: 1. Има ли значение за основателността на регресното право на застрахователя по чл.410 ал.1 т.2 КЗ вр. Чл.49 ЗЗД какъв е произхода на препятствието на пътя, нанесло уврежданията по застрахованото имущество и по какъв начин то е попаднало на платното за движение , което се стопанисва от възложителя на работата по чл.49 ЗЗД?; 2. Имат ли служителите на възложителя на работата по чл.49 ЗЗД и стопанин на пътя, на който е възникнало произшествието, законово задължение и могат ли да предвидят, респ. да предотвратят настъпването на увреждания по застрахованото имущество вследствие на попаднало на платното за движение препятствие?; 3. Относими и необходими ли са доказателствата за факти, които нямат значение за решаване на делото и правилно ли е допускането им от съда?; 4. Следва ли да се даде вяра и да се кредитира като доказателство заключение по допусната от съда експертиза,в което вещото лице отговаря и на правни въпроси и формира своите изводи на база данни,които са налице към момента на изготвяне на заключението, а не към момента на настъпване на непозволеното увреждане?

Допълнително касаторът се позовава и на самостоятелното основание за достъп на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, като твърди,че решението на въззивната инстанция е очевидно неправилно.

Ответникът по касационната жалба Община Ловеч, в депозиран чрез процесуалния му представител в законоустановения срок писмен отговор, 2 застава на становище за необоснованост на сочените от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. По същество счита направените от въззивния съд изводи за правилни и законосъобразни, поради което моли решението да не се допуска до касационен контрол, евентуално – да бъде потвърдено. Претендира разноски за настоящото производство.

Върховен касационен съд, Второ търговско отделение констатира, че касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК настоящият състав съобрази следното:

За да постанови решението си , съставът на Апелативен съд Велико Търново е приел,че съдът е сезиран с главен иск с правно основание чл.410 ал.1 т.2 КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД за присъждане на суброгационно вземане на ищеца, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на лек автомобил за вреди, настъпили по застраховано имущество в резултат на ПТП, осъществило се на 18.09.2021г. , в причинна връзка с неизпълнението на задълженията на ответника за обезопасяване на пътищата, както и с акцесорен иск по чл.86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за периода 24.12.21г.- 05.07.2022г. Приел е за установено от приетия по делото протокол за ПТП, че лекият автомобил се е движил с несъобразена с релефа на пътя скорост, ударил е паднал на пътя камък и е реализирал ПТП с материални щети; на водача е съставен акт за административно нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, отнет му е контролния талон и му е издадено наказателно постановление, с което му е наложено наказание глоба. От заключението на вещото лице п о автотехническата експертиза съдът е приел за доказано, че щетите по автомобила са нанесени от твърд предмет, попаднал под автомобила, което кореспондира с показанията на водача му, че автомобилът е преминал върху намиращ се върху пътната лента камък, при което са настъпили поражения по предната броя, окачването, ел. мотора, захващането му, пода и акумулаторната батерия; че в този участък пътят е двупосочен, с много завои и низходящ наклон към гр.Ловеч , пътното платно е с асфалтово покритие и без повреди, като от ляво на пътя п о посоката на движение към 3 гр.Ловеч има отвесни скали, а отдясно стръмен скат; пътят е отграничен с предпазна метална еластична ограда откъм ската.

О т заключението на геоложката експертиза, с ъ щ о неоспорена от страните, е прието за установено, че поради състава на скалния масив в района на ПТП - варовикови и пясъчно- мергелни наслоявания, е практически невъзможно скален къс с такъв достатъчно голям размер да измине разстояние от около 8-9 м до мястото на ПТП/,като остане в ненарушена консолидирана форма; участакът в района е обезопасен с мрежи с малки отвори, които на практика не позволяват на откъсналите се скални отломки да попаднат на пътя; мрежите са б е з разкъсвания, деформации или компроментирани участъци от тях, като изпълняват адекватно своето предназначение и функция.

Съобразен е от съда фактът, установен с писмени доказателства /докладна записка от отдел „Контрол и сигурност“ Община-Ловеч и справка от МВР –Ловеч/, че на 18.09.21г. не е подаван сигнал за паднал скален къс на пътното платно в Община- Ловеч.

Въз основа на тези обстоятелства съставът на апелативния съд е формирал правните си изводи,посочвайки,че уважаването на регресния иск по чл.410 ал.1 т.2 КЗ е обусловено от установяването на две групи факти: от една страна - наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и изплащане на обезщетение за настъпили в срока на застрахователното покритие вреди, както и направени от застрахователя разноски за определяне размера на застрахователното обезщетение, а от друга възникнали права на увредения срещу лицето, носещо обективна гаранционна отговорност като възложител за бездействието на деликвента на основание чл.49 във вр. чл.45 ал.1 ЗЗД, като вредите следва да са в пряка причинно- следствена връзка с виновното и противоправно поведение на делинквента. Възлагайки върху ищеца тежестта да докаже предпоставките за възникване на деликтната отговорност на ответника по отношение на увредения застрахован по см. на чл.49 във вр. чл.45 ЗЗД вр. чл.31 ЗП, съдът е констатирал,че същият не е установил противоправно бездействие на служители на общината с неизпълнение на установеното в закона нейно задължение да поддържа общинския път, както и причинната връзка между такова неизпълнение и настъпилото застрахователното събитие - ПТП.

4

Аргументирал се е с установените по делото обстоятелства, че общината е положила необходимата грижа да ограничи и изключи попадането на скални отломки на пътя, тъй като в началото на 2021г. е наела изпълнител, който да обруши, почисти и замрежи скалния масив, като възложената дейност е изпълнена и приета, поставените мрежи са на място, без нарушения и изпълняват функцията си; от друга страна камък със структурата на скалния масив и размери е невъзможно да падне отвисоко и да не се натроши, не е възможно да се изхлузи от мрежата, да се претърколи през банкета и да отиде в насрещното платно, тъй като пътят има обратен наклон; на трето място за наличието на камък върху пътното платно, определено като непредвидимо събитие, служителите на общината не са били сигнализирани и не е било възможно да узнаят при липсата на сигнал, а осъществяващите дейности по поддръжка на пътищата служители на общината не са в състояние да предвидят случайното попадане на камък или каквото и да било друго препятствие върху пътната настилка и при липса на подаден сигнал не биха били в състояние да предприемат съответните действия за отстраняването му и предотвратяване на евентуални вреди за участниците в движението.

Въз основа на тези разсъждения съдът е достигнал до извод, че не е налице противоправно бездействие от страна на служители на общината, каквото иначе би било налице ако при подаден сигнал за наличие на камък на п ъ т я те не са предприели съответните мерки или такИ. са б и л и късно предприети, или са били недостатъчно адекватни, или ако не са били предприети действия за обезопасяване на скалния масив /и то ако е доказано,че камъкът се е откъснал от него/. Съобразено е от съда това,че отговорността на лицето, възложило на друго някаква работа по чл.49 ЗЗД е обективна, но е посочено, че, за да може същата да бъде ангажирана , следва лицето, осъществяващо работата, виновно да е причинило вредата при или по повод на работата, като, независимо че вината се предполага, тази презумпция е оборима. Приел е,че в случая със събраните по делото доказателства /за положена грижа за обезопасяване/ и с липсата на други /за знание,че е налице препятствие на пътя/ , тази презумпция е оборена, а събитието е непредвидимо, което опровергава тезата за виновно и противоправно бездействие за изпълнението на задължението на общината за поддържане на общинския път, установено в чл. 31 ЗП и чл.167 ЗДвП. Заключил е,че липсва основание за ангажиране отговорността на Община Ловеч да заплати на 5 ищеца претендираното регресно обезщетение, поради което регресният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Настоящият състав на Върховен касационен съд намира,че не са обосновани предпоставки за допускан е н а касационен контрол на така постановеното въззивно решение.

Според задължителните указания , дадени с ТР №1/2010г. по тълк.д.

№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, по прилагане разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, до разглеждане по същество от ВКС се допускат въззивни съдебни решения, при посочени и формулирани конкретно от касатора правни въпроси, намерили разрешение в обжалвания въззивен съдебен акт по обуславящ крайния изход начин и при обосновано от него наличие на някоя от допълнителните предпоставки за селектиране на жалбата му, посочени в т.т.13 на същия член и алинея. От значение за осъществяването на достъпа до касация е, че въпросите следва да са свързани с конкретно оплакване в касационната жалба и да са от правен, а не от фактически характер, което означава непосредствено да са мотивирали крайния извод на въззивния съд, но разрешението им, което касационната инстанция дължи да даде с отговора си, да има общоважимо и общоприложимо към други случаи значение.