Определение № 1159 от 10.10.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1159 гр. Стара Загора, 10.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500564 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Подадена е въззивна частна жалба от "Б.Д.” АД, ЕИК ***, чрез юрисконсулт Д. Г., срещу разпореждане № 3162/27.06.2025 г. по ч. гр. д. № 1701/2025 г. на Районен съд – Казанлък в частта, в която подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника С. Ю. И., ЕГН **********, е отхвърлено като неоснователно за сумата от 162,76 лева – дължими заемни такси по договор за предоставяне на платежни услуги и допълнително споразумение за кредитен лимит по кредитна карта от 11.03.2024 г.

В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че претендираната сумата от 162,76 лева, представлява сбор от такса за нереволвиране на кредитна карта /83,63 лева/, такса теглене от АТМ /25,50 лева/, такса паричен трансфер /2,70 лева/ и годишна такса карта /50,93 лева/. В случая банката не е предявила едновременно с вземането за таксата за нереволвиране и претенция за наказателна лихва, поради което дори тази такса да има мораторен характер, същата не противоречи на чл. 33 ЗПК. Не противоречи на ЗПК и вземането за такси за теглене на пари в брой от АТМ, тъй като тегленето на суми от банкомат не представлява изричен и единствен начин за усвояване на кредита, каквито са изводите на заповедния съд, а е свързано с предоставянето на допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а ЗПК, за която е допустимо събирането на такса. Изложени са съображения за дължимост и на претендираните със заявлението годишна такса карта и такса паричен трансфер, съгласно подписаните от кредитополучателя условия за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит към договора за кредит.

Жалбоподателят моли съда да отмени разпореждането, като постанови издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за 1 посочените по-горе суми. В жалбата се съдържа искане за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК, вр. чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК. Същата е подадена в срока по чл. 413, ал.

2 ГПК, вр. чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна.

По делото се установява, че ч. гр. д. 1701/2025 г. на Районен съд – Казанлък е образувано по подадено от „Б.Д.“ АД заявление вх. № 25.06.2025 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за следните дължими от С. Ю. И. парични суми: 1/ 963,61 лева - главница; 2/ 125,44 лева – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 10.11.2024 г. до 15.06.2025 г.; 3/ 2,77 лева – законна лихва за периода от 16.06.2025 г. до 23.06.2025 г.; 4/ 162,76 лева – дължими заемни такси. Претендира се законната лихва за забава за периода от 24.06.2025 г. до изплащане на вземането.

В заявлението е посочено, че претендираните парични вземания произтичат от сключен с длъжника договор за предоставяне на платежни услуги и допълнително споразумение за кредитен лимит по кредитна карта от 11.03.2024 г., като кредитът е отчитан по кредитна сметка № 13/0000000031709874. Посочва се, че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, за което длъжникът е надлежно уведомен.

Заявителят е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на приложен към заявлението документ по чл.

417, т. 2 ГПК – извлечение от счетоводните книга на банката. В него е посочено, че кредитополучателят С. Ю. И. дължи на банката заемни такси в размер на общо 162,76 лева, представляващи такса теглене от АТМ /25,50 лева/, такса за нереволвиране на кредитна карта /83,63 лева/, такса паричен трансфер /2,70 лева/ и годишна такса карта /50,93 лева/.

За да отхвърли частично заявлението, районният съд е приел, че в случая се поражда съмнение, че претендираните заемни такси не са компенсация за направен разход по допълнителна услуга, а компенсация за забава, поради което уреждащите ги клаузи противоречат на разпоредбата на чл. 33 ЗПК. Поради липса на действително предоставена услуга е налице и противоречие с чл. 10а ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 1 ГПК когато със заявлението е представен документ по чл. 417 ГПК, на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист.

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай са налице пречки по чл. 418, ал. 2 ГПК за издаването на заповед за изпълнение за претендираната сума от 162,76 лева, представляваща дължими заемни такси, тъй като представеното със заявлението извлечение от счетоводните книги на 2 банката не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане в посочения размер. От съдържанието на документа е видно, че претендираните заемни такси всъщност представляват четири самостоятелни вземания, произтичащи от различни основания и с различни размери, като общият им сбор се равнява на 162,76 лева.

Със заявлението си обаче "Б.Д." АД претендира издаването на заповед за незабавно изпълнение за едно вземане, което индивидуализира по основание като заемни такси и размер от 162,76 лева, а в настоящото производство извън правомощията на въззивният съд е приложението на разпоредбата на чл. 411, ал. 1, т. 1 ГПК относно даването на указания на заявителя за отстраняване на нередовности на заявлението.

Съдът следва да извърши преценка по съществото, вземайки предвид, че заповед за незабавно изпълнение може да се издаде само за вземане, което е удостоверено надлежно с представения от заявителя документ по чл. 417 ГПК и подлежи на изпълнение, а в случая извлечението от счетоводните книги на банката не удостоверява вземане за такса в размер на 162,76 лева, произтичаща от договора за кредит.

Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна, поради което разпореждането на районния съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3162/27.06.2025 г. по ч. гр. д. № 1701/2025 г. на Районен съд – Казанлък в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3