Решение № 108 от 20.02.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Благоевград, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Г. като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20251210100168 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от „ДИПЛАН ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК 207426499, със седалище и адрес на управление: ***** изпълнителен директор, чрез адв. К. К., САК, ЛНА 1300798310, съдебен адрес: **** против А. С. Н., ЕГН ****, с постоянен адрес *****, Р. А. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес *****, "Асли" ЕООД, ЕИК 200515269, със седалище и адрес на управление - гр. ***** представлявано от В. А. Н.-управител и В. А. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.

****.

Ищецът е предявил против ответниците при условията на обективно евентуално съединяване следните искове:

1/ главен иск за обявяване на нищожността поради заобикаляне на закона на Споразумение, сключено на 19.03.2019г. между А. С. Н., ЕГН **********, Р. А. Н., ЕГН ********** от една страна и от друга „Асли“ ЕООД, ЕИК 200515269 и В. А. Н., ЕГН **********, за което вземане е издаден изпълнителен лист от 16.05.2019г. по ч.гр.д. № 826/2019г. по описа на PCБлагоевград.

2/ евентуален иск за установяване спрямо ответниците относителната недействителност на споразумение, сключено на 19.03.2019г. между А. С. Н., ЕГН **********, Р. А. Н., ЕГН ********** от една страна и от друга „Асли“ ЕООД, ЕИК 200515269 и В. А. Н., ЕГН **********, за което вземане е издаден изпълнителен лист от 16.05.2019г. по ч.гр.д. № 826/2019г. по описа на PC-Благоевград.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК по отношение на всички ответници, като в едномесечния срок последните са депозирали отговори на исковата молба, с които оспорват ищцовите претенции.

Ищцовото дружество заявява, че се явява титуляр на вземане към ответниците по силата на частно правоприемство – два последователни договора за цесия, с които е било прехвърлено вземане на първоначалния кредитор „Уникредит Булбанк“ АД срещу ответниците, произтичащо от договор за кредит от 13.08.2010г. и анекс към него от 07.08.2014г. Поддържа, че бил засегнат от атакуваното Споразумение от 19.03.2019г., сключено между страните. Сочи, че атакуваното споразумение между ответниците А. и Р.

1

Н.и от една страна, и ответниците „Асли“ ЕООД и В. Н., от друга страна, било сключено за плащане на разноски в размер на 23 423,08 лв., касаещи ремонт на ипотекиран в полза на „Уникредит Булбанк“ АД имот. Излага, че въз основа на процесното споразумение била издадена по ч.гр.д. № 826/2019г. на РС – Благоевград заповед за изпълнение, която била влязла в сила, съответно бил издаден ИЛ в полза на ответниците А. и Р. Н.и срещу ответниците „Асли“ ЕООД и В. Н.. Навежда, че целта на сключеното между ответниците споразумение е било да се изключи привилегията на ипотекарния кредитор „Уникредит Булбанк“ АД при разпределението постъпилите суми от публичната продан на ипотекирания имот, т.е. да се заобиколил чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД. Смята, че ответниците са знаели за съществуването на задълженията им към банката, тъй като са били страни по договора за кредит, като се намирали в родствена връзка, тъй като ответниците А. и Р. Н.и са родители на ответника В. Н.. В тази връзка искат да се обяви за нищожно процесното споразумение поради заобикаляне на закона. В условията на евентуалност, в случай, че не бъде уважен главния иск и съдът счете Споразумението от 19.03.2019г. за действително и пораждащо правни последици, е предявен евентуален иск по чл. 135 ЗЗД за прогласяване на относителната му недействителност спрямо ищеца като кредитор на ответниците.

Ответниците изцяло оспорват предявените искове. Не оспорват обстоятелството, че ответниците А. и Р. Н.и са родители на ответника В. Н.. Оспорват всички останали твърдения на ищеца. Развиват подробни доводи, с които обосновават позицията си, че процесното споразумение е валидно и не заобикаля закона. Поддържат, че предявеният иск евентуален иск по чл. 135 ЗЗД е погА. по давност, тъй като е предявен след изтичането на 5 г. от сключването на сделката, която се атакува като увреждаща.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази данните по делото и приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство при условията на активно и обективно евентуално съединяване са искове по чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД и чл. 135, ал. 1 ЗЗД.

Предявените искове са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд, като правото на иск е упражнено по надлежен начин.

В тази връзка следва да се отбележи, че са неоснователни доводите на ответниците за недопустимост на производството.

Относно главния иск по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.

Уважаването на посочената искова претенция е детерминирано от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ сключеното между ответниците Споразумение от 19.03.2019г. заобикаля закона, като ответниците със споразумението са се стремили да постигнат забранен от закона резултат; 2/ ответниците са съзнавали при сключването на сделката този забранен от закона резултат, като са искали една цел, която законът им забранява, и затова са използвали определена пролука в законите – че същата цел може да се постигне и по начин, който формално не е забранен.

Необходимо е да се изтъкнат следните принципни положения:

Заобикаляне на закона има, когато законът установява забрана за постигане с определена сделка на даден правен резултат. Ако страните искат да постигнат този резултат по друг начин, с друга сделка, която изрично не е забранена, но която води до забранения резултат, налице е заобикаляне на закона. Следователно по околен път страните се стремят да постигнат забранения им резултат. За да има заобикаляне на закона, страните трябва да съзнават това, трябва да искат една цел, която законът им забранява, и затова използват определена пролука в законите – че същата цел може да се постигне и по начин, който формално не е забранен. Чрез тълкуване на законите се установяват забраненият резултат, забранените средства за постигането му и останалите средства, чрез които те могат да се заобиколят, за да се постигне същият забранен резултат. Следователно това основание за нищожност има субективен състав. За да заобиколи една сделка закона е необходимо и двете 2 страни по нея да имат съзнание за това, нужно е тяхното съгласувано желание.

Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.

Безспорно е между страните, че ответниците А. и Р. Н.и са родители на ответника В. Н..

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 13.08.2010г. между ответното търговско дружество "Асли" ЕООД, като кредитополучател и ответника В. А. Н., като солидарен длъжник, от една страна и третото неучастващо по делото лице „УниКредит Булбанк"АД, като кредитодател, е бил сключен Договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства с № 463884, по силата на който кредитополучателят е получил парична сума в размер на 40 000 лв. За обезпечаване на вземането на кредитодателя по този договор за кредит била учредена договорна ипотека върху собствения на ответниците А. и Р. Н.и недвижим имот, представляващ втори етаж от жилищна сграда, находяща се с. ****.

Впоследствие е бил сключен Анекс № 4 от 07.08.2014г. към този кредитен договор, с което като солидарни длъжници по него били станали и А. и Р. Н.и.

Третото неучастващо по делото лице „УниКредит Булбанк"АД е било подало заявление по чл. 417 ГПК. Въз основа на това заявление било образувано ч.гр.д. № 1729/2017г. по описа на РС-Благоевград. По това заповедно производство били издадена на 14.07.2017г. заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и ИЛ. Въз основа на издадения ИЛ било образувано от „УниКредит Булбанк"АД срещу длъжниците "Асли" ЕООД, В. А. Н., А. С. Н. и Р. А. Н. изп.д. № 842/2017г. по описа на ЧСИ *****. В рамките на това изпълнително производство е била извършена публична продан на имота. Извършено е и разпределение по чл. 463 ГПК, което е било обжалвано пред ОС-Благоевград.

На 19.03.2019г. е било сключено оспореното Споразумение за възстановяване на разходи на основан ремонт на ипотекирания в полза на УниКредит Булбанк"АД недвижим имот. По силата на това споразумение "Асли" ЕООД и В. А. Н. се били задължили в тридневен срок да заплатили на А. С. Н. и Р. А. Н. сума в размер на 23 423,08 лв. за направените от последните подобрения в имота, които подобрения са били подробно изброени в текста на споразумението. Спорно е по делото дали тези подобрения са били направени от ответниците А. и Р. Н.и. В тази връзка освен писмените доказателства по делото бе приета и изслушана съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице инж. ****, както и гласни доказателствени средства чрез показанията на разпитаните свидетели, а именно ***** /съседи на ответниците А. и Р. Н.и/.

Става ясно от заключението на вещото лице инж. ****, по допусната и и приета съдебнооценителна експертиза, както и от изслушването му, проведено в открито съдебно заседание на 18.09.2025г., че описаните СМР в Споразумението от 19.03.2019г. са изпълнени в количества и стойности съгласно количествено-стойностна сметка в общ размер на строително-монтажните работи по части: Архитектура, Електро и ВиК - 24 301,34лв. с вкл.

ДДС. Установява се, че отоплителната инсталация в процесното жилище на място е без отоплителен котел, без циркулационни помпи, без отоплителна лира в банята, поради което технически не е в състояние да функционира, т.е. да отоплява процесното жилище и поради това СМР в тази част на недвижимия имот не водят до увеличаване на пазарната стойност на имота. Поради тази причина експертът не е включил отоплителната инсталация в стойността на подобренията в обекта. Вещото лице е установило от огледа и измерването на място, че всички, описани в споразумението СМР, са били изпълнени към месец март 2019г.

Експертът е категоричен, че процесиите СМР са довели до увеличаване пазарната стойност на имота, предмет на публичната продан, към момента на публичната продан с 24 301,34 лв. с вкл. ДДС.

От показанията на разпитаните по делото свидетели (*****) се установява, че ответниците А. и Р. Н.и в периода от 2016г. до 2019г. са били направили основен ремонт на ипотекирания имот. В тази връзка става ясно, че сменили врати, дограма, плочки, баня, кухни, тераси. А. и Р. Н.и направили електрическа инсталация, водопровод, парно, шпакловки на стени.

3

Показанията на свидетелите следва изцяло да се кредитират, тъй като не се опровергават от останалия събран по делото доказателствен материл. В тяхна подкрепа са и изводите на вещото лице по приетата по делото съдебно-оценителна експертиза.

При това положение се налага изводът, че описаните в процесното споразумение от 19.03.2019г. подобрения реално са били извършени от ответниците А. и Р. Н.и.

Въз основа на това споразумение А. и Р. Н.и били депозирали заявление по чл. 410 ГПК.

Въз основа на това заявление било образувано ч.гр.д. № 826/2019г. по описа на РСБлагоевград. По това заповедно производство били издадена на 25.04.2019г. заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която била влязла в сила. По това заповедно производство бил издаден на 16.05.2019г. ИЛ в полза на ответниците А. и Р. Н.и срещу другите двама ответници „Асли“ ЕООД и В. Н.. Въз основа на издадения ИЛ последните били конституирани като взискатели по изп.д. № 842/2017г. по описа на ЧСИ ***** и са участвали в разпределението на сумите.

Става ясно по делото, че с два последователни договора за цесия (съответно от 11.12.2023г., сключен между цедента „Уникредит Булбанк“ АД и цесионера „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, и от 13.03.2024г., сключен между цедента „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ ААД и цесинера ищец „ДИПЛАН ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ” АД) е било прехвърлено вземане на първоначалния кредитор срещу ответниците, произтичащо от договор за кредит от 13.08.2010г. и анекс към него от 07.08.2014г.