Решение № 106 от 02.03.2020, Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

02.03.2020г.

ДУПНИЦА

Номер

Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

НО - V състав

Районен съд – Дупница

17.02

2020 на Година

СТРАХИЛ

ГОШЕВ

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

1.

Росица

Ганева

2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

А Н

29

2020 дело № по описа за година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 19-0348-000852 от 30.12.2019 г. издадено от началник РУ към ОДМВР Кюстендил, РУ-Дупница, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушения на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП и на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на С.Й.С., с ЕГН **********,***, са наложени административни наказания, както следва:

1.

За нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 – неносене на СУМПС, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДВП на С. е наложено наказание „глоба” в размер на 10 лева;

2.

За нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 – неносене на контролен талон, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДВП на С. е наложено наказание „глоба” в размер на 10 лева и

3.

За нарушението по чл. 140, ал. 1 – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 от ЗДВП на С. е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 6 месеца.

Недоволен от наказателното постановление е останал санкционирания водач, който заявява, че го обжалва изцяло в срок. В жалбата излага подробни съображения и доводи единствено срещу третото нарушение, това по чл. 140, ал.1 ЗДвП. Не коментира другите две нарушения. Сочи, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Твърди, че е налице несъответствие между АУАН и НП относно правната квалификация и изложените факти. Заявява, че в АУАН и НП не е описано точно нарушението. Оспорва фактическата обстановка и твърди, че не са описани доказателствата и не е извършил посочените в АУАН и НП нарушения. Твърди, че е налице маловажен случай Иска отмяна изцяло на обжалваното НП. Не се явява лично в съдебно заседание, представлява се от упълномощен процесуален представител – адв. З.. Същата пледира за отмяна на НП в цялост.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.12.2019 г., около

11:21 ч., в гр. Дупница, жалбоподателят С.С. е управлявал лек автомобил марка и модел „Тойота Рав 4 Д 4 Д“, с рег. № 227М662, движейки се по ул. „Орлинска“, в посока към ул. „Самоковско шосе“. Водачът бил спрян от автопатрул съставен от полицейските служители - свидетелите К. и С., като при проверката е установено, че С. не е представил на служителите на МВР СУМПС и контролен талон. След извършена проверка на представеното от същия разрешение за временно движение с № ********* и направени допълнителни справки от полицейските органи с техническо средство РСОД в системата АЙС на МВР е установено, че табелите поставени на МПС са с изтекъл към датата на проверката срок на валидност – до 01.12.2019 г.

За така установените нарушения св. К. съставил в присъствието на нарушителя акт за установяване на административно нарушение. Същият му е бил връчен лично и жалбоподателят го е подписал без възражения, като АУАН е подписан и от свидетеля при съставянето му С..

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното горепосочено НП № 19-0348-000852 от 30.12.2019 г., издадено от началник РУ към ОДМВР Кюстендил, РУ-Дупница, с което са наложени подробно описаните административни наказания, в посочените по-горе размери.

Словесното описание на нарушенията и възприетата за тях правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци за нарушенията по чл. 100, ал.1, пр. 1 и пр.

2 ЗДвП, санкционирани по реда на чл. 183, ал.1, т.1, пр. 1 и пр. 2 ЗДвП, но не и изцяло за нарушението по чл. 140, ал.1 ЗДвП, санкционирано по реда на чл.

175, ал. 3 ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели К. и С., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, вкл. служебно исканите такива и представени от АНО. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични, последователни и ясни.

Свидетелите са изпълнявали надлежно служебните си задължения, няма данни за предходни конфликти с жалбоподателя или каквито и да други основания за евентуалната им предубеденост спрямо него. Наистина и двамата заявяват съвсем добросъвестно на няколко пъти относно определени факти и обстоятелства, че не си спомнят, но в същото време се придържат неотклонно и не отричат в нито един момент с категоричност констатациите отразени в съставения във връзка с нарушенията, непосредствено след установяването им АУАН, който носи подписите на всички присъствали при проверката лица. Съдът отдава липсата на спомен изключително на изтеклия период от време, който макар и не толкова дълъг, с оглед ежедневната професионална заетост на двамата с установяване на нарушения по ЗДвП е бил достатъчен, за да се заличат някои по-конкретни детайли от спомените им.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд винаги се явява инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, както и съдържание относно нарушенията по чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП, при спазване на установения за това ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя – лично на него. НП е също връчено редовно, видно от разписката върху същото. Наказателното постановление е издадено от компетентен за това орган.

Налице е в същото време допуснато съществено процесуално нарушение в текста на АУАН и пренесено идентично в НП относно съдържанието на същите по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т. 5 от ЗАНН, във връзка с описанието и обстоятелствата, при които е било извършено нарушението на чл.

140, ал.1 ЗДвП.

По нарушението на чл. 140, ал.1 ЗДвП:

Според настоящия съдебен състав, съобразявайки се изцяло със законовите норми на ЗАНН и ЗДвП и с най-новата и актуална практика на касационната инстанция по идентичен казус, отразена в Решение №

13 от 17.01.2020 г. по к. адм. н. д. № 320 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил, с докладчик съдия Карамфилова и членове съдиите Демиревски и Стойчева, в което касационните съдии са изоставили изцяло предходното свое виждане относно пълнотата на съдържанието при описанието на нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП и обстоятелствата при които е било извършено, изразено в по-рано постановено Решение № 264 от 21.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 207 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил, с докл. съдия Демиревски, член съдия Карамфилова, което и настоящият състав на районния съд споделяше изцяло до този момент в предишни свои въззивни актове, приема че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН относно дължимото съдържание на АУАН и НП, по повод описание на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП относно обстоятелствата при които е било извършено. Актът и постановлението са съставени в нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Визираните разпоредби се отнасят до задължителното съдържание на двата акта и са абсолютно императивни по своя характер.

С оглед даденото описание на фактическата обстановка относно посочената за нарушена разпоредба от ЗДвП - чл. 140, ал.1 от ЗДвП, районният съд приема, че повдигнатото обвинение е непълно и неясно, т.е. съдържанието му не е в обем, позволяващ проверка на материалната законосъобразност на постановлението. Съгласно сочените норми на ЗАНН, АНО дължи описание на нарушението с всички съставомерни елементи от обективна и субективна страна. В случая управлението на МПС с поставени /неиндивидуализирани по вид в АУАН и НП/ рег. табели с изтекъл срок, видно от разрешение за временно движение не е достатъчно, за да се направи извод и повдигне обвинение за осъществено нарушение на императивното изискване за управление по пътищата, отворени за обществено ползване само на регистрирани по надлежния ред превозни средства. Съобразно изложеното следва да се акцентира изрично, че отношение към табелите с регистрационни номера и регистрацията на МПС има действащата Наредба № I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, която е издадена въз основа на законовата делегация по чл. 140, ал. 2 ЗДвП, която предвижда, че за всяко регистрирано превозно средство се предоставят табели с регистрационен номер.

Наредбата урежда и съответните срокове на валидност на регистрацията, респ. табели с регистрационни номера и видове регистрации на МПС според срока им на валидност. Конкретно според текста на чл. 22 от Наредбата е посочено, че според срока на валидност регистрацията е постоянна

- без срок на валидност /чл.22, т.1/ и временна

- с определен срок на валидност над 3 месеца /чл.22, т.2/. Извън това в нормата на чл. 27, ал.1 от Наредбата пък са изброени случаите, в които се извършва транзитна регистрация.

С оглед гореизложеното съдът счита, че посочвайки само и единствено управление на МПС с табели с изтекъл срок, АНО не е извършил в пълнота, дължимото по обем описание на нарушението, доколкото не е конкретизирано изобщо, към кой вид табели /временни транзитни и т.н./ се отнасят процесните, съгласно хипотезите в чл. 27, ал.1 от Наредбата. Не е посочено прекратена ли е регистрацията, респективно начина по-който е сторено това /служебно и т.н./ с оглед хипотезите в Наредбата. Този съществен пропуск на актосъставителя не може да се отстрани чрез събраните по-късно доказателства, вкл. разясненията дадени в съдебно заседание при разпита на свидетеля-актосъставител К., който разграничава според своите разбирания и възприятия различните видове табели издавани за временно движение на МПС.