Решение № 697 от 23.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 697 гр. Пловдив, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Светлана Анг. Станева

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20235300501237 по описа за 2023 година Производството е образувано по жалба депозирана от Д. Н. Г. с ЕГН-**********, чрез процесуалния му представител адв. С. Б. против отказа на ЧСИ К. П. с рег.№***** да прекрати на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. изпълнително дело №2016*****0400598 по описа на последния с район на действие ПОС, обективиран в Разпореждане от 28.02.2023г.. Жалбоподателят излага твърдения за неоснователност на отказа, със съображения, че срещу длъжникът по изпълнителното дело не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две години. Иска се отмяна на отказа на съдебния изпълнител, като вместо това съдът реши спора по същество като удовлетвори молбата на длъжника ведно със законните последици.

Ответниците по жалбата – взискателят в изпълнителното производство РС гр.Пловдив и присъединения взискател ТД НАП **** не взимат становище по жалбата.

По реда на чл.436 ал.3 ГПК са постъпили писмени мотиви от ЧСИ К.

П., в които е изразено становище относно допустимостта на жалбата, а по 1 същество - относно нейната неоснователност.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Съдът е сезиран с жалба от лице, имащо качеството на длъжник в изпълнителното производство против действия на съдебния изпълнител – Разпореждане от 28.02.2023г, с което ЧСИ К.П. е отказал да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК т.е налице е акт подлежащ на съдебен контрол, предвид на което и доколкото жалбата е депозирана в срок, то същата се явява процесуално допустима.

По отношение на нейната основателност:

Видно от данните по делото, изпълнително производство е образувано на 24.02.2016г. по молба/ възлагателно писмо/ на взискателя РС гр.Пловдив, на основание на издаден в негова полза изпълнителен лист от 09.02.2015г. от ПРС въз основа на влязла в сила Присъда №386/18.12.2014г. по НОХД №6720/2014г. по описа на ПРС., наказателна колегия, двадесет и първи гр.с. срещу длъжника Д. Н. Г. с ЕГН-**********, за събиране на парично вземане .

По повод постъпила молба с вх.№19139/24.02.2023г. за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемция депозирано от Д. Н. Г. с ЕГН-**********, е постановен отказ от съдебния изпълнител К.П., с мотиви, че не е налице двугодишен срок, през който взискателят да не е поискал предприемането на изпълнителни действия.

За да се произнесе по основателността на жалбата, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на ал. 1, т. 8 на чл. 433 ГПК, производството се прекратява когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Постановлението на съдебния изпълнител само прогласява настъпването на някое от визираните в чл. 433, ал.1 ГПК основания, то има декларативно, а не конститутивно действие. Идеята на законодателя с разпоредбата на ал.

1, т. 8, чл. 433 ГПК, е да бъдат прекратени тези производства, взискателят по които, с пасивното си поведение демонстрира незаинтересованост от събирането на вземането. Според разясненията, съдържащи се в т. 10 от ТР 2

2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В конкретният случай, видно от данните по делото, от депозиране на възлагателното писмо на взискателя през февруари 2016г. до конституирането на присъединения взискател ТД НАП **** през юли 2020г., са налагане запори върху банковите сметки на длъжника през март 2017г., а през януари 2018г. и съответно през юли 2019г. са предприети действия по извършване на опис на движими вещи на длъжника, находящи се на постоянния му адрес.. Изложеното обосновава извода, че пред посочения период до конституирането на присъединения взискател ТД НАП ****, не е налице 2 годишен период, през който взискателят н е е предприел изпълнителни действия.

След юли 2020г. от данните по делото се установява, че отново не е налице 2 годишен период, през който взискателят не е предприел изпълнителни действия. През септември 2021г. и съответно през февруари 2023г. е насрочен опис на движими вещи, находящи се на постоянния адрес на длъжника.

Основанието за прекратяване, заложено в разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК е свързано с изтичането на 2 годишен срок, през който взискателят не е предприел изпълнителни действия, като житейски обосновано е предположението, че той е загубил интерес от продължаване на процеса. В конкретният случай не би могъл да се направи такъв извод. Взискателят 3 периодично е искал извършването на конкретни изпълнителни действия за събиране на вземането, с оглед на което не би могло да се приеме, че е налице пасивно поведение от страна на последния, което би могло да се квалифицира като незаинтересованост от негова страна за събирането на вземането.

При тези данни, съдът приема, че не е налице двугодишен период, през който взискателят не е предприел изпълнителни действия. Изложеното обосновава извода, че изпълнителното производство не се е прекратило „екс леге“, тъй като предвиденият преклузивен двугодишният срок не е изтекъл.

Мотивиран от гореизложеното, отказа на съдебният изпълнител да прекрати изпълнителното производство се явява законосъобразен, а жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба депозирана от Д. Н. Г. с ЕГН**********, чрез процесуалния му представител адв. С. Б. против отказа на ЧСИ К. П. с рег.№***** да прекрати на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. изпълнително дело №2016*****0400598 по описа на последния, с район на действие ПОС, обективиран в Разпореждане от 28.02.2023г..

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4