Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260034 от 31.03.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 7523/2020
Вид
Решение № 260034
Подписан
31.03.2023
В сила
06.12.2024
Състав
РУМЯНА ДИМОВА ХРИСТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.87,ал.5 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.95 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е

№260034 гр.Варна,31.03.2023год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ХVI състав, в открито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА при участието на секретаря Галя

Дамянова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7523 по описа на ВРС за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело се развива след обезсилване от ВОС на решението на ВРС, 26-ти състав по гр.дело №5906/2018год. и частична отмяна на определение за прекратяване на производството като недопустимо, постановено от ВРС, 16-ти състав по гр.дело №7523/2020год.

Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбите на чл.87, ал.3 вр.ал.2 от ЗЗД.

Ищците С.А.Т. и

К.К.Т. претендират от съда да постанови решение срещу

„В.2.“ ЕООД, с което да развали договора за продажба на недвижим имот срещу задължение за извършване на ново строителство, обективиран в НА №*, том *, рег.№*/2006год. на нотариус С. С. с рег.№193 в регистъра на НК до размера на 4 кв.м. идеални части, поради настъпила субективна невъзможност за изпълнение на задълженията на ответника, предвид започналото делбено производство, поради прехвърляне на идеални части от ответника на трети лица и евентуално поради липса на законосъобразен идеен проект.

Ищците аргументират правен интерес от предявения иск, навеждайки следните фактически твърдения:

Считат, че с инициирането на делбеното производство по гр.д.№ 1986/2018 г. ВРС, ответното дружество едновременно се е дезинтересирало от изпълнението, както и се е поставило в невъзможност за изпълнение. Ноторно известно е, че целта на делбеното производство е да прекрати съсобствеността между страните. Очевидно е, че последващо изпълнение на договора за строителство между тези страни би било невъзможно, доколкото делбата не може да приключи с отхвърлителен диспозитив на решението. След като бъде прекратена съсобствеността – независимо от това по какъв начин – с възлагане на имота на една от страните или с изнасянето му на публична продан, строителство по процесния договор не може да бъде извършено. От което следва единствено възможният извод, че със започване на делото за делба „В.2.“ ЕООД от една страна се поставят сами в невъзможност за изпълнение, както и демонстрират нежеланието си за приключване на договора чрез изпълнение.

Същото считат, че е демонстрирано още и с прехвърляне на идеални части от имота на трето лице, което по никакъв начин не е и не може да бъде обвързано от подписаният Договор за строителство. И именно тук следва да се съобрази, че нотариалният акт за прехвърляне на идеални части от недвижимият имот не съществува самостоятелно в правният мир, а е част от Договора за строителство и има за цел именно да обезпечи изпълнение на строителството. Насрещната страна е причинила виновна невъзможност за изпълнение на договора за строителство и с прехвърлянето на идеална част от имота – предмет на договаряне. В тази хипотеза невъзможността за изпълнение произтича от придобиването на собственост върху имота от трето, различно от страните по договора за строителство лице, което не е поело задълженията нито на възложител, нито на строител, нито е встъпило в договора или заместило строителя със съгласието на възложителите. Отделно от това като се е разпоредил с част от съсобствения имот, ответникът се е поставил и в невъзможност да изпълни задължението си по Раздел II, т. 5 и т.6 за всички получени от него 12кв.м. ид.ч. от процесния имот.

В условие на евентуалност от горните две основания, изпълнението е станало невъзможно изцяло поради липса на законосъобразен идеен проект, на база на който ищците да извършат избор на обекти в бъдещата сграда и който да послужи за законосъобразно извършване на строителството.

От започване на гр.дело №7349/2007год. до

20.04.2018год., нито ответника, нито ищците са предприемали действия във връзка с продължаване на изпълнението по договора.

На 09.02.2018год. „В.2.“ ЕООД е депозирало иск за извършване на съдебна делба на имота в град **. След получаване на исковата молба ищците на 20.04.2018год. са изпратили уведомление-покана до ответното дружество, с което правят изявление за избора си на обекти от бъдещата сграда, а на 26.04.2018год. инициират настоящото производство ,като към исковата молба прилагат за връчване и съгласуваният от тях идеен проект част „ Архитектура“.

В първото по делото о.с.з. при предходното му разглеждане от първоинстанционния съд страните са поискали спирането му с цел водене на преговори и постигане на спогодба. През месец юни 2019год. е проведена среща с участието на всички възложители на която възложителите са заявили,че са направили избора си на обекти,но представляващият ответното дружество е заявил,че старият идеен проект вече не може да бъде използван за изготвянето на законосъобразен инвестиционен проект и че ще изготви друг,но само в случай на подписване на нов договор между възложители и строител. До настоящият момент на ищците и на другите възложители не е предоставян проект на нов договор за строителство или нов идеен проект, различен от изготвения в 2007год.

В срока за отговор, ответникът депозира такъв.

Сочи, че поддържа изцяло всички наведени възражения за недопустимост и неоснователност на иска.

Изрично заявява, че ответникът винаги е имал интерес от изпълнението на договора, но същото е било препятствано от бездействието на възложителите, като ответникът нито изрично, нито мълчаливо се е отказвал от уговорките между страните.

Счита за будещи недоумение продължаващите опити на насрещната страна да внуши на съда, че „от страна на ответника се заяви, че се е дезинтересирал от изпълнението, както и че няма възможност да извърши строителството" (т.5 от молбата).

Тези безпочвени изявления, които са в очевидно противоречие с непроменената в хода на процеса негова позиция, са пример за недобросъвестно процесуално поведение. Както се установява от отговора на исковата молба, възпроизведен в доклада на ВРС- 26-ти състав, по който ищцовата страна не е направила никакви възражения, от самото начало на процеса поддържа, че ответникът не е загубил интерес от договора, но е бил възпрепятстван от възложителите да започне да изпълнява задълженията си по него. Същата позиция е заявена и във въззивната жалба, в о.с.з. пред ВОС, както и в писмените защити на представляващите го адвокати.

Отново заявява, че оспорва наведените от ищците твърдения във връзка с образуваното делбено производство. Инициирането на производство за съдебна делба от страна на ответника не го поставя в невъзможност да изпълни задълженията си по договора, тъй като делбеното производство по никакъв начин не препятства развитието на строителния процес в имота, стига възложителите да изпълнят своите задължения. От посоченото от ищците във всички техни уточняващи молби не става ясно как достигат до обратния правен извод. Видно от всички обстоятелства, производството за делба дори стимулира изпълнението на договора за строителство и с 11 години закъснение част от възложителите започват да изпълняват своите задължения и да избират обекти в бъдещата сграда, а производството по настоящото дело е спряно за провеждане на преговори за споразумение между всички участници в договора.

Необосновани и неясни са твърденията на ищците във връзка с прехвърлянето на ид.ч. от имота на трето лице. Не е посочено поради каква причина ицщите смятат, че притежаването на идеални части от имота от трети лица прави невъзможно изграждането на сградата от ответника. Както се сочи и в отговора на исковата молба, дружеството все още е съсобственик на ид.ч. от процесния поземлен имот, то може както да учредява, така и да приема за себе си право на строеж, като за последното дори не е нужно да е съсобственик. Прехвърлянето на ид.ч. от поземления имот от строителя на лица, които ще придобият обекти в бъдещата сграда, е естествена част от търговския оборот в строителството и по никакъв начин не може да препятства изграждането на сградата.

Поддържа становището си, че след 2.07.2010 г. - датата на влизане в сила на съдебното решение по гр.д.№7349/2007 г. на ВРС, 24-ти състав, се преклудират всички претенции за разваляне на договора поради обстоятелства, които го предхождат, включително извършеното от ответника разпореждане с ид.части от имота с договор за замяна от 23.04.2007 г.

Във връзка с наведените твърдения ,че след влизане в сила на решението по гр.д.№7349/2007год. на ВРС ответникът не е предприел никакви действия сочи, че единствената причина за това е обстоятелството,че 10 година след влизане в сила на решението не е направен избор на обекти от всички възложители.

В тази връзка оспорва твърденията ,че ответникът е уведомен за направения избор от останалите възложители на проведена среща чрез юни 2019год. В о.с.з. на 09.06.2020год. по в.гр.дело №232/2020год. на ВОС процесуалния представител на ищците представя проекти за които се твърди,че са съгласувани и от останалите възложители.Но тези проекти не са приети от съда като доказателство,което да му даде възможност да оспори тяхната истинност.

За пореден път сочи,че ЗУТ е един от най-изменяните закони и не може да се очаква от ответника през 10-годишня период на бездействие от страна на възложителите при всяка промяна на ЗУТ да изготвя нови идейни проекти. Независимо от това, въпросът дали и кога ответникът е уведомен за направен избор на обекти от всички възложители , счита ,че е ирелевантен в настоящото производство. Към настоящият момент висящ в производството е единствено предявен от ищците иск за разваляне на процесния договор,поради настъпила субективна невъзможност за изпълнение на задълженията на ответника в частност евентуално поради липса на законосъобразен идеен проект. С оглед на това релевантния въпрос е дали ответникът е в невъзможност да изготви законосъобразен идеен проект за сградата.

Поддържа и наведеното възражение за изтекла погасителна давност.

В съдебно заседание ищците поддържат иска. В хода по същество,чрез проц.си представител молят за уважаване на иска и присъждане на разноски. Процесуалния представител на ищците депозира писмени бежелщи.

В съдебно заседание ответникът,чрез проц. си представител поддържа заявените с отговора на исковата молба възражения за недопустимост и неоснователност на иска. В хода по същество на делото моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Процесуалния представител на ответника депозира писмени бележки.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Като писмени доказателства по делото съдът приема, приобщените такива в производството по гр.дело №5906/2018год. на Районен съд Варна,ведно с приобщеното към него гр.дело №7349/2007год. на Районен съд-Варна.

В хода на настоящото производство са ангажирани специални познания , чрез заключението на ВЛ по СТЕ. От заключението на ВЛ, което съдът цени, като обективно и компетентно дадено се установява следното:

Приложените чертежи от идейния проект не представляват цял идеен проект. В целостта си следва да има записка, ситуация и разрези. Експертът не допуска,че проектантът не е изготвил тези компоненти ,тъй като без тях не би могъл да работи. Но ги няма приложени към делото. Въпреки това счита,че от видното по разпределението на етажите, идейният проект отговаря на изискванията на ЗУТ и при окомплектоване с всичките си компоненти към настоящия момент може да послужи за изпълнение на инвестиционно проектиране. Това може да се реализира след като се разработят и всички необходими части-конструкции,

ВИК,Ел.топлотехника,ПБЗ и др. във фаза работен проект.

Съобразно договора за строителство,сключен между страните не коментира, тъй като такъв договор не намира приложен във всички дела.Единствено е споменат в НА №*,том *,рег.номер *,дело * от 2006год.

Видно от Констативния протокол от 23.02.2007год., цитираният в обстоятелствената част на експретизата вариант трети е бил съставен от проектанта още преди датата на съставянето му, тъй като в него са описанижилища тип мезонет на последните най-горни 2 нива.