Решение № 4267 от 16.07.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 16.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI – „В“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА

МАРИНОВА – ТОНЕВА

КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от младши съдия Трендафилов въззивно гражданско дело № 15551 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 30549 от 09.02.2017 г., постановено по гр.д. № 22968/2013 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 123 – ти състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Т.С.” ЕАД срещу Е.Н.Й. и Р.В.Н. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца при условията на разделност следните суми: 3054,27 лв., от които: 1145,35 лв. (3/8 от 3054,27 лв.) - дължими от Е.Н.Й. и 1910,79 лв. (5/8 от 3054,27 лв.) - дължими от Р.В.Н., представляващи главници за неизплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.10.2009 год. до м.04.2012 год. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. “*********, ап. № 9, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 4423/2013 год. по описа на СРС, ГО, 85 с-в –12.03.2013 год. до окончателното им изплащане, както и сумата от 399,51 лв., от които: 149,82 лв. (3/8 от 399,51 лв.) - дължими от Е.Н.Й. и 249,69 лв. (5/8 от 399,51 лв.) - дължими от Р.В.Н., представляващи обезщетения за забава в размер на законната лихва за периода 01.12.2009 г. – 07.11.2012 г.

Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач "Т.С." ЕООД.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон. Твърди се, че по делото липсвала молба, в която да е било заявен от ищеца отказ от релевираните доказателствени искания, в това число и от експертизите. Моли решението на СРС да бъде отменено, а исковете – уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответниците по жалбата Е.Н.Й. и Р.В.Н. не са депозирали писмен отговор на въззивната жалба.

Третото лице-помагач "Т.С."

ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е частично неправилно.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, предявени по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК:

За уважаването на предявения по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД иск, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

По делото не е спорно, a и от представения Нотариален акт № 1204, том VII, дело 4 от 25.03.1974 г. на I нотариус при Софийския народен съд, се установява, че собствеността върху процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. “*********, ап. № 9, е придобита на посочената дата от Н.Й.Н.. Не се спори и от представеното удостоверение за наследници на собственика Н.Й.Н. се установява, че същият е починал на 07.10.2001 г., като е оставил за наследници своята съпруга Р.В.Н., както и своите деца Е.Н.Й., Й.Н.Й. и П.Н.Й.. Р.В.Н. е придобила по силата на транслативната сделка (в режим на СИО, прекратена със смъртта на Н.Н.) ½ от процесня имот, а останалата ½ е разпределена на основание чл. 5, ал. 1 вр. с чл. 9, ал. 1 ЗН както следва: по ¼ х ½ (т.е.

1/8) за Р.Н., Е.Й., Й.Й. и П.Й.. Установява се и не се оспорва, че при така установеното разпределение на квотите в съсобствеността на имота, към момента на смъртта на Н.Н., Р.Н. е притежавала 5/8 идеални части от правото на собственост върху топлоснабдения имот (1/2 + 1/8), а Е.Й., Й.Й. и П.Й. притежавали всеки по 1/8 ид. ч. от правото на собственост върху имота.

От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 5, том VI, рег. № 24646, дело 1056/2001 г. на Нотариус А.Ч., се установява, че на 21.12.2001 г. Р.Н. дарила на сина си Е.Й. притежаваните от нея 5/8 идеални части от процесния топлоснабден имот, но съгласно т. 2 от нотариалния акт си запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване на дарения недвижим имот.

От представения по делото Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 58, том II, рег. № 15410, дело 241/2002 г. на Нотариус Б.Я., се установява, че на 04.06.2002 г. П.Й. дарил на брат си Е.Й. собствената си 1/8 идеална част от процесния топлоснабден имот.

От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 79, том VI, рег. № 36050, дело 1081/2003 г. на Нотариус А.Ч., се установява, че на 22.12.2003 г. Й.Й. продал на брат си Е.Й. притежаваната от него идеална част от процесния топлоснабден имот.

Представените нотариални актове се ползват съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК с обвързваща материална доказателствена сила относно правото на собственост на Е.Й. върху процесния имот, както и относно учреденото в полза на Р.Н. вещно право на ползване.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/.

От горепосочените доказателства се установява, че през исковия период Е.Й. е бил собственик на целия топлоснабден имот. Въпреки това, за доставената до процесния имот топлинна енергия Е.Й. следва да отговаря до размера от 3/8 ид. части, тъй като Р.Н. си е запазила правото на ползване на същия имот, което обаче е до размер от 5/8 ид. части, а не по отношение на целия недвижим имот, тъй като липсват доказателства да е било учредено в полза на Р.Н. право на ползване за останалите 3/8 ид. части от имота. При наличие на учредено вещно право на ползване за 5/8 ид. части от имота, облигационното правоотношение възниква между топлопреносното дружество и вещния ползвател за посочените ид. части. Съгласно правната норма, уредена в чл. 57, ал. 1 ЗС ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, поради което по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ при учредено ограничено вещно право на ползване за определена ид. част от имота, потребител на топлинна енергия за тази част е неговият носител, т.е. вещният ползвател. Ето защо, предвид запазеното право на ползване, за доставената до процесния имот топлинна енергия Р.Н. следва да отговаря до размера от 5/8 ид. части. Ответникът Е.Й. отговаря за останалите 3/8 ид. части на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ в качеството му на собственик на имота. В тази връзка и с оглед гореизложеното, съдът намира, че пасивно материалноправно легитимирани по предявените претенции са именно ответниците Е.Н.Й. и Р.В.Н..

Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в действалата през процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн.

ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл.

145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на "Т.С." ЕООД.

Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана във въззивното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК въззивният съд намира, че следва да бъде кредитирано, че начисляваните суми за топлоенергия за абонатен № 98878, за процесния период м.10.2009 г. – м.04.2012 г. в технически аспект /методология, алгоритъм и изчислителна база/ са били начислени съобразно изискванията на действащата към процесния период нормативна уредба /като са съобразени обстоятелствата, че: ищецът е отчислявал за своя сметка технологични разходи на абонатната станция; в процесното жилище е имало 4 монтирани отоплителни тела и съответно 4 топлоразпределители, както и щранг-лира за отопление в банята, за която се изчислявала служебна ТЕ, отдадена от щранг – лирата; в имота се ползвала топла вода и имало 2 водомера за топла вода, по които се отчитал разхода; отопляемият обем на имота е 270м3; изчисленото количество ТЕ, отдадена от сградната инсталация, било разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в сградата; ТЕ за отопление включвала топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на имота (отдадена от отоплителните тела) и ТЕ за загряване на топла вода, като ТЕ за общите части не се начислявала Следователно доказана е по несъмнен и категоричен начин по делото потребената от ответника топлоенергия в определено количество.

Относно количеството на доставената топлинна енергия експертните заключения по СТЕ и ССчЕ са единодушни по въпроса, че прогнозно начислената сума по фактури за процесния период е в размер на 2583,37 лева. Разминаване между двете заключения е налице единствено по отношение на резултатите от изравнителните сметки: според заключението по СТЕ той е сума за доплащане в размер на +343,70 лева, а според заключението по ССчЕ той е сума за доплащане в размер +370,34 лева. При това положение съдът кредитира експертното заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, тъй като вещото лице е изготвило същото въз основа на представените от третото лице-помагач документи за главен отчет, както и при преизчисление на сумите на база денградуси за процесния период. С оглед гореизложеното, стойността на реално потребената топлинна енергия следва да бъде определено чрез прилагане на изравнителния резултат от +343,70 лева (за доплащане) към прогнозно начислената сума по фактури за периода (2583,37 лева) или цената на реално потребената енергия за периода от м.10.2009 год. до м.04.2012 год. е в размер на 2927,07 лв. Посочената в заключението по ССчЕ сума от 79,56 лева – такса за предоставяне на услугата дялово разпределение не е предмет на настоящото производство, тъй като такава претенция не е била релевирана по делото. Същевременно от експертното заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че не са извършвани плащания на задълженията за исковия период.