Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 22243 от 04.12.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 1741/2024
Вид
Решение № 22243
Подписан
04.12.2025
В сила
04.12.2025
Състав
ДЕНИЦА ИВАНОВА ЦВЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл.155 · Закон за енергетиката
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.14 · Закон за местните данъци и такси

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 22243 гр. С., 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20241110101741 по описа за 2024 година

„Т. С.” ЕАД е предявила против В. Н. М. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 3 090,52 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 11.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 486,51 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 31.08.2023 г., 45,12 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 11.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 10,25 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 31.08.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 29.09.2023 г. по ч.гр. д.

50402/2023 г. по описа на 49 с-в.

Ищецът поддържа, че ответницата се явява собственик на процесния имот, находящ се в гр. С., жк. „З. Б-5“, бл.14, вх.А, ет.16, ап.147, с аб.

№205752. Поддържа, че ответницата е потребител на топлинна енергия.

Поддържа, че е доставял топлинна енергия до процесния имот. От своя страна, последната се явява неизправна страна, тъй като е останала задължена за 1 стойността на доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период, като дължи и обезщетение за забавено изпълнение.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата е представила отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност и недоказаност на претенцията. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от удостоверение, издадено от ГИС С. жилищна сградамногофамилна с шест входа, отразена с идентификатор ***, описвана с адрес:- кв.А., блок 14 има следния настоящ адрес:жк. З. Б.5, блок 14 с вх.А, вх.Б, вх.В, вх.Г, вх.Д, вх.Е.

С молба-декларация от 16.12.1996г. Н. Д. М. е поискал от „Т. С.”АД да бъде открита партида за имот, находящ се в гр.С., жк. „З. Б-5”, ул. „О.”, бл.14, вх.А, ет.16, ап.147.

По силата на договор за продажба от 2.04.1996, обективиран в нотариален акт №93, том XXX, дело №6028/96г. Н. К. Р., действащ с одобрението на своя попечител Р. И. Н. е продал на Н. Д. М. следния свой недвижим имот, а именно: апартамент №147, на 16-ти етаж, в жил.сграда –блок №14, вх.А, построен върху държавна земя в кв. „А.”-гр.С..

По делото е представена данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ за процесния имот на адрес:гр.С., жк.„З. Б5, бл.14, вх.А, ап.147, деклариран от Н.

Д. М..

Видно от протокол от 19.09.2008 ОС на ЕС, с адрес:гр.С., жк. „З. Б-5”, бл.14, вх.А, е взело решение да се сключи договор за услугата „Топлинно счетоводство” с Т. С.”ЕООД.

По силата на договор Д-0-67/3.06.2020 „Т. С.”ЕАД е възложила на „Т.

С.”ЕООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сградата етажна собственост или в сграда с повече от 1 клиент в гр.С..

По делото са представени дялови разпределения и документи за годишни отчети за периода от 01.05.2020 до 30.04.2021 и за периода от 2

01.05.2021 до 30.04.2022г.

Видно от удостоверение за наследници Н. Д. М. е починал като е оставил за свой наследник по закон В. Н. М..

Съгласно заключението на СТЕ топлинната енергия за отопление на имот е определяна по отчет на 1 брой ИРРО с дистанционно отчитане, уред монтиран в хола, и 1 брой-тяло без уред в кухнята по максимална оценка съгласно т.6.5 от приложението по чл.61, ал.1- като отоплителни тела без уреди и щранг лира..Съгласно заключението на СТЕ количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект.Съгласно заключението на СТЕ за процесния апартамент отопляемият обем по проект е 105 куб.м. съгласно Акт за разпределение на кубатурата и скица на апартамента, предоставени на СТЕ.

Съгласно заключението на СТЕ за процесния период топлинната енергия за подгряване на топла вода за БГВ е определена при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 литра на обитател за едно денонощие поради немонтиран водомер.Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение е осъществено в съответствие с нормативната уредба.

Съгласно заключението на ССЕ стойността на топлинната енергия възлиза на сумата от 3090.52 лева, а лихвата за забава в размер на 486.51 лева.Съгласно заключението на ССЕ дяловото разпределение е в размер от 45.12 лева.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

Потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане на цената на доставената такава във връзка с чл.155 от ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.

По силата на договор за продажба от 2.04.1996, обективиран в нотариален акт №93, том XXX, дело №6028/96г. Н. К. Р., действащ с одобрението на своя попечител Р. И. Н. е продал на Н. Д. М. следния свой недвижим имот, а именно: апартамент №147, на 16-ти етаж, в жил.сграда – блок №14, вх.А, построен върху държавна земя в кв. „А.”-гр.С..

Видно от удостоверение, издадено от ГИС С. жилищна сградамногофамилна с шест входа, отразена с идентификатор ***, 3 описвана с адрес:- кв.А., блок 14 има следния настоящ адрес:жк. З. Б.5, блок 14 с вх.А, вх.Б, вх.В, вх.Г, вх.Д, вх.Е.

С оглед на което съдът намира, че Н. М. е придобил собствеността върху процесния имот, а именно: апартамент №147, на 16-ти етаж, в жил.сграда – блок №14, вх.А, жк. „З. Б5”, гр.С..

Видно от удостоверение за наследници Н. М. е починал като е оставил за свой наследник по закон ответницата В. Н. М..

В качеството си на наследник по закон ответницата е придобила по наследяване процесния имот.С оглед на което ответницата се легитимира като собственик на процесния имот.Качеството потребител се обуславя от притежанието на вещни права – право на собственост, съответно вещно право на ползване.В качеството си на собственик на процесния имот ответницата се явява и потребител на топлинна енергия.

Поради това съдът намира, че е доказана облигационната връзка между ищеца и ответницата относно доставката на топлинна енергия до процесния имот.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.Общите условия са валидни и обвързват ответницата и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответницата да се е възползвала от правото си по чл.150, ал.3 от ЗЕ.

Кредитирайки заключението на СТЕ съдът приема, че е доказано количеството на доставената топлинна енергия. Съгласно заключението на СТЕ топлинната енергия за отопление на имот е определяна по отчет на 1 брой ИРРО с дистанционно отчитане, уред монтиран в хола, и 1 брой-тяло без уред в кухнята по максимална оценка съгласно т.6.5 от приложението по чл.61, ал.1- като отоплителни тела без уреди и щранг лира..Съгласно заключението на СТЕ количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по 4 проект.Съгласно заключението на СТЕ за процесния апартамент отопляемият обем по проект е 105 куб.м. съгласно Акт за разпределение на кубатурата и скица на апартамента, предоставени на СТЕ. Съгласно заключението на СТЕ за процесния период топлинната енергия за подгряване на топла вода за БГВ е определена при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 литра на обитател за едно денонощие поради немонтиран водомер.Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение е осъществено в съответствие с нормативната уредба.

Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че стойността на топлинната енергия възлиза в размер от 3090.52 лева.

Основателността на претенцията обуславя произнасяне на съда по възражението за давност.

Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 11.09.2023, с оглед на което погасени по давност са всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 11.09.2020.Вземанията за м.08.2020 са станали изискуеми на15.10.2020, поради което същите не са погасени по давност.Вземанията за м.07.2020 са станали изискуеми на 15.09.2020 и същите не са погасени по давност.Вземанията за м.06.2020 са станали изискуеми на 15.08.2020, т.е. преди 11.09.2020 и същите са погасени по давност.

Предмет на делото са вземания за топлинна енергия за периода от м.05.2020 до м.04.2022.С оглед на което съдът намира, че погасени по давност са вземания за периода от м.05.2020-м.06.2020.Видноот заключението на ССЕ за м.05.2020 са начислени 38.04 лева, както и е издадена изравнителна сметка за преиода от 01.05.2020 до 30.06.2020 в размер на 6 лева.С оглед на което съдът намира, че общата сума погасена по давност е в размер от 44.04 лева за периода от 01.05.2020 до 30.06.2020..

С оглед на което е останала непогасена по давност главница в размер от 3046.48 лева за периода от м.07.2020 до м.04.2022..

Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен до размера от 3046.48 лева и да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 3090.52 лева.

По лихвата за забава

5

Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че лихвата за забава е в размер от 486.51 лева. С погасяване на главното вземане се погасяват и акцесорните вземания.Лихвата за забава върху сумата от 3046.48 лева възлиза в размер на 479.57 лева.

С оглед на което предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен до размера на сумата от 479.57 лева и да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 486.51 лева.

По отношение на дяловото разпределение

Съгласно заключението на ССЕ дяловото разпределение възлиза в размер от 45.12 лева.Вземанията за дялово разпределение са начислени за периода от м.07.2020, поради това същите не са погасени по давност.

По отношение на лихвата за забава върху дяловото разпределение Лихвата за забава върху дяловото разпределение се дължи от получаване на поканата от ищеца до ответника.По делото не са ангажирани доказателства ответницата да е канена от ищеца да изпълни задълженията си .С оглед на което съдът приема, че ответницата не дължи лихви за забава върху дяловото разпределение.

С оглед на което искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за лихви за забава върху дяловото разпределение следва да бъде отхвърлен.

По разноските

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищеца съобразно уважената част от исковете.Ищецът е реализирал разноски в исковото производство в размер от 672.65 лева, от които 72.65 лева- държавна такса, 250 лева – депозит за СТЕ, 250 лева –депозит за ССЕ и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в исковото производство в размер от 661.31 лева.

Ищецът е реализирал разноски в заповедното производство в размер от 6

122.65 лева, от които 72.65 лева – държавна такса и 50 лева –юрисконсултско възнаграждение.Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер от 120.58 лева.