Решение № 346 от 03.07.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. Велико Търново, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав С.ски

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря М. ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от Станислав С.ски Въззивно гражданско дело № 20264100500340 по описа за 2026 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК, по въззивна жалба подадена от А. В. П., ЕГН: **********, с адрес: с. М., ул. „****“, № **, общ. Л., обл. В. Т. срещу Решение № 1505/29.12.2025г. постановено по гр. д. № 20244120102813 по описа за 2024 година на Горнооряховския районен съд, с което се ОТХВЪРЛЯ иска на А. В. П., ЕГН: **********, адрес: с. М., общ. Л., ул. „****“, № ** за установяване на основание чл.422, ал.1 вр. чл.

415, ал.1, т.1 от ГПК, във вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че С. Д.

Д., ЕГН: **********, адрес: гр. Г. О., ул. „****“, № **, дължи сумата от 5 523.52лева главница – представляваща стойността на насилствено отнети от ответника, собствени на ищцата движими вещи към момента на отнемане на владението – 10.11.2021 година, както следва: 1. Тръба черна ф70/4мм /3м - 8бр.; 2. Оградни пана винкел и мрежа 1.50 / 1.50 - 6 бр.; 3.

1

Метални стелажи 2.20 / 90 - 10бр; 4. Масивна входна врата 2.00/ 1.00; 5.

Сандъчета от поцинкована ламарина 15бр; 6. Ламарина 2.00 / 85 - 12бр; 7.

Метален варел с дръжки, неръждавейка тип саксия за лимон; 8. Метални кофи поцинковани 10lt - 4бр; 9. Улуци 1м; 10. Грил за пиле неръждавейка, италиански; 11. Хладилна мини бар витрина; 12. Готварска печка; 13. Чадъри големи 3бр, сумата 490.38 лева мораторна лихва за периода 10.11.2021г. до 08.08.2022г. и законната лихва върху главницата, считано от 09.08.2022г. до изплащане на сумата, за които суми е била издадена Заповед № 625/ 17.08.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№ 1349/ 2022г. на Районен съд гр. Горна Оряховица, като неоснователен; се осъжда на основание чл.78, ал.3 от ГПК, А. В. П., ЕГН: **********, с адрес: с. М., общ. Л., ул. „****“, № ** да заплати на С. Д. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. Г. О., ул. „****“, № **, сумата в общ размер на 3 900.00лева съдебно - деловодни производство.

А. В. П. чрез процесуален представител - адв. М. Д., АК гр. В. счита решението за неправилно. Иска отмяна на решението и уважаване на предявения иск.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна, която иска потвърждаване на решението.

Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наличните твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства. Претендира се присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски.

По повод на въззивната жалбата, Великотърновският окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на насрещната страна и с оглед на тях, и събраните по делото доказателства провери обжалвания акт: решение по предявени искове с материалноправно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, във вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД., като приема за установено следното:

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията на съда, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно, допустимо и правилно.

Въззивният съд счита също така решението в обжалваните части за 2 правилно по същество.

От фактическа страна:

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, на основание чл.272 от ГПК, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна намира за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивното производство не са събирани доказателства.

От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи:

Безспорно изложените обосноваващи обстоятелства и формулираното искане дават основание за квалифициране на претенцията на ищеца като такава по 422 от ГПК.

От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства безспорно се установява, че преценката на ГОРС за недоказаността на ищцовата претенцията е правилна. ГОРС точно е отбелязал, че между ищцата А. В.

П. от една страна и Д. С. Д. – син на ответника и Р. С. Д. – снаха на ответника от друга страна, е налице спор относно собствеността на имота в с. М., общ. Л., ул. „****“, № **, също, че относно този имот в различни съдилища на производство са различни дела. И въпреки решенията по различните дела, спорът за собствеността върху имота не може да е предмет на настоящото производство и не следва да се взема предвид при решаване на това дело. Спорът между ищцата и ответника е с облигационен характер, основаващ се на твърдяното от ищцата непозволено увреждане от страна на ответника.

Ищецът не е доказал при пълно и главно доказване дължимостта от ответника на сумите.

3

По заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 1349/2022г. на Районен съд гр. Горна Оряховица. Заявлението е подадено от ищцата А. В. П. против ответника С. Д. Д.. Издадена е Заповед № 625/17.08.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за следните вземания: сумата от 6 490,50 лева (шест хиляди, четиристотин и деветдесет лева и петдесет стотинки), главница, представляваща стойността на насилствено отнети от длъжника, собствени на заявителката движими вещи към момента на отнемане на владението – 10.11.2021 година, както следва: 1.Тръба - черна ф70/4мм /3м - 8бр. х 45 лв. на стойност 360,00 лева; 2. Оградни пана - винкел и мрежа 1.50м/1.50м - 6 бр. х 42 лв. на стойност 252,00 лева; 3. Метални стелажи 2.20/90 – 10 бр. х 100 лв. на стойност 1000,00 лева; 4. Масивна входна врата 2.00/1.00 – 120 лв. на стойност 120,00 лева; 5. Сандъчета от поцинкована ламарина 15 бр. х 20 лв. на стойност 300,00 лева; 6. Ламарина 2.00/85 – 12 бр. х 39 лв. на стойност 468,00 лева; 7. Метален варел с дръжки неръждавейка тип „саксия за лимон“ на стойност 50 лева; 8. Метални кофи - поцинковани 10 литра – 4 бр. х 11 лв. на стойност 44,00 лева; 9. Олуци 1м х 16.50 лв. на стойност 16,50 лева; 10. Грил за пиле неръждавейка, италиански на стойност 1600,00 лева; 11. Хладилна мини бар витрина на стойност 400,00 лева; 12. Готварска печка на стойност 680,00 лева; 13. Чадъри големи 3 бр. х 400 лв. на стойност 1200,00 лева. Против така издадената заповед С.

Д. Д. е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК, с което е оспорил изцяло дължимостта на посочените суми.

Налице е недоказаност на елементите от състава на непозволеното увреждане - чл.45 ЗЗД. Липсва доказано деяние - не е доказано по несъмнен начин, че именно ответникът физически е отнел вещите. Не е доказано, че вещите изобщо са съществували или че са били в патримониума на ищцата.

Не е установено, че липсата на вещите е директен резултат от действията на ответника. Ищцата не е ангажирала доказателства (фактури, касови бележки, договори, гаранционни карти), че е била собственик на вещите към момента на твърдяното отнемане. Само по себе си владението или държането на една вещ не я прави автоматично собственост на лицето.

Стойността от 5 523,52 лева не е подкрепена със съдебно-оценителна експертиза по конкретното дело.

4

Освен това: налице е липса на индивидуализация и идентичност относно вещите: описаните вещи (черни тръби, оградни пана, ламарина, улуци, кофи, стелажи и др.) представляват масово произвеждани стоки и материали, които са заместими по своя характер. Ищцата не ангажира доказателства за техните специфични индивидуални белези - серийни номера, производствени марки, специфични дефекти или белези от употреба, които да позволяват те да бъдат разграничени от други вещи от същия вид и да се докаже, че именно те са били предмет на твърдяното увреждане. По отношение на готварската печка и трите броя големи чадъри, ищцата не е ангажирала писмени или гласни доказателства, които да потвърждават, че към момента на твърдяното увреждане тези вещи реално са съществували на процесното място, че са били в изправно състояние и са притежавали описаните характеристики.

С оглед гореизложеното съдът приема, че предявеният иск е неоснователен. Предвид направените изводи за неоснователност на предявения иск следва да се потвърди решението на първостепенния съд.

Относно отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора и искането за произнасяне по направените по делото разноски, на ответник жалба следва да се присъдят сторените по делото разноски в претендирания размер.

Така мотивиран, Великотърновският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1505/29.12.2025г. постановено по гр. д. № 20244120102813 по описа за 2024 година на Горнооряховския районен съд.

ОСЪЖДА А. В. П., ЕГН: **********, адрес: с. М., ул. „****“, № **, общ.

Л., обл. В. Т. да заплати на С. Д. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. Г. О., ул.

„****“, № ** съдебно - деловодни разноски за въззивната инстанция, в размер на сумата от 500,00 евро - разходи за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6