Решение № 190 от 11.05.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Кюстендил, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20231500500037 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба с вх.

№10415/16.12.2022г. подадена от „***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.***, бул.“***“*** бл.***, вх.В чрез пълн-к юрк Г.П., редовно упълномощен с пълномощно с рег. №1712/23.02.2022г. на Нотариус с рег. №271 на НК срещу решение №551 от 01.12.2022г. постановено по гр.д.

№2327/2021г. по описа на Районен съд – ***. С посоченото решение са отхвърлени, като неоснователни исковете на „***“ЕООД, ЕИК *** срещу Г.

Х. Н., ЕГН ********** за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, както следва:4252.32 лв- главница по Договор за потребителски кредит №*** от 04.08.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; 1620.77 лв- договорно възнаграждение, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца 1724.59 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по договор за потребителски кредит №*** от 04.08.2017г. „***“ ЕООД е осъдено да заплати на Г. Х. Н. разноски по водене на делото , възлизащи на 705.00 лв. Съдът е приел, че в 1 отношенията между страните по делото, ответницата е действала, като поръчител, а не като солидарен длъжник – не било доказано, че И. П. и Г. Н. са действали, като солидарни длъжници, че сумата по кредита е преведена на посочена от двамата банкова сметка.В договорните клаузи според първоинстанционния съд било проведено ясно разграничение между кредитополучателя и ответницата:И. П., навсякъде е посочен, като клиент, а не като съдлъжник, именно той е получил сумата по кредита, на него е предоставен пакет от допълнителни услуги, той е поел задължение за връщане на кредита, на него е предоставен пакет от допълнителн услуги, договорната лихва и цената на пакета от допълнителни услуги при уговорен с него погасителен план.Съдът се е позовал на чл.10 от ОУ/ озаглавен „Обезпечение по договора за потребителски кредит“ – според който задълженията на ответницата ,като съдлъжник са да отговаря за задълженията на клиента за погасяване на кредита и цената на пакета от допълнителни услуги.Посочената договореност 1 е определена като изпълваща съдържанието на текста на чл.138, ал.1 изр.1 ЗЗД – с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение.Намеренията на страните и преследваната от тях цел, била ответницата да обезпечи дълга на И.

П..Задължението е акцесорно и е уговорено, като поръчителство.Съдът изрично е отбелязъл, че падежът на вземането е настъпил на 10.10.2019г., заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 28.07.2021г.- след срока по чл.147, ал.1 изр.1 ЗЗД.

В подадената въззивна жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.Изложени са доводи за обосноваване на тезата, че в конкретната сделка Н. е действала, като съдлъжник, при условията на чл.121 – чл.127 ЗЗД, а не поръчител, с оглед Общите условия към Договор за потребителски кредит №***, предадени на кредитополучателя и съдлъжника, които при подписването са декларирали, че са запознати със съдържанието им и ги приемат без забележки към тях и се задължават да ги спазват.Позовава се на употребения в договора термин за определяне качеството на Н. – „съдлъжник“, а не „поръчител“, както и на установената в чл.304 ТЗ презумпция, според която – лицата, които при сключване на търговска сделка поемат общо задължение, се смятат за солидарни длъжници, ако от сделката не следва друго.Счита, че по този начин 2 е учредено вид лично обезпечение, тъй като кредиторът може да иска от всеки един от длъжниците осъществяване на една и съща по предмет престация, за която отговаря с цялото си имущество – арг.чл.133 ЗЗД.Аргумент в подкрепа на този извод извлича и от сравнение между солидарни длъжници и поръчители – задължението на поръчителя предполага съществуване на главно задължение, но винаги е акцесорно на главното задължение, за разлика от встъпването в чужд дълг, и от солидарната задълженост, при което поръчителят отговаря на свое собствено правно основание, докато встъпилият в дълг респ. солидарен длъжник по чл.121 ЗЗД дължи на същото правно основание, по силата на което дължи и първоначалният длъжник, солидарно с него.Съдържанието на ДПК , общите условия – при тълкуването им по реда на чл.20 ЗЗД сочат, че отговорността в случая е поета именно, при условията на солидарно съзъдължаване, а не при условията на поръчителство- решение №903658 от 20.08.2020г. постановено по възз.гр.д.№341/2020г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.Сочи се като аналогичен казус за който е налице произнасяне с решение №654/08.01.2008г. на ВКС по т.д.№320/2007г. на ВКС, ТК, ІІ т.о, в което е прието, че за „разлика от поръчителството, при което поръчителят отговаря за чужд дълг, при уговорена солидарна задълженост, всеки от солидарните длъжници дължи на свое независимо основание и отговорността няма акцесорен характер“.При задълженост при условията на солидарна отговорност ограничението по чл.147 ЗЗД според изложеното в жалбата не намира основание.В обобщение е направен извод, че съдът не е зачел „истинската „ воля на страните,“ и „недопустимо“ е изменил същата.Предвид качеството на Г. Х. Н. на солидарен длъжник, то според същия отговорността и следва да бъде ангажирана на основание чл.127 ЗЗД.В съответствие с изложеното е искането в жалбата, за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на рлешение, с което да бъде признато за установено съществуващото вземане.Претендират се и разноски – за платена държавна такса за въззивна жалба и юрисконсултско възнаграждение, в размер на 300.00 лв.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна – Г. Х. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.***, ж.к.“***“, ***, ***, ***, ***, със съд.адрес гр.***, ул.“***“№1.В срока определен в чл.263, ал.1 ГПК е подаден отговор на жалбата.В отговора е изразено становище за правилност и 3 законосъобразност на обжалвания съдебен акт.Жалбата е определена, като бланкетна в отсъствие на конкретни факти и обстоятелства, обуславящи незаконосъобразност на 2 определението с оглед предвиденото в разпоредбата на чл.260, т.3 и т.4 ГПК, при превес на изложените съображения, досежно присъдените разноски, а не по съществото на спора.Въззиваемата страна в процеса, поддържа, че изложените в жалбата доводи, представляват преповтаряне на твърденията от исковата молба, по които първоинстанционния съд е изразил становище.С оглед обстоятелствто, че в разглеждания договор И. П., навсякъде бил посочен, като клиент, а не съдлъжник , той е получил по посочената банкова сметка, сумата по кредита, на него е предоставен пакет от допълнителни услуги, той е поел задължение за връщане на кредита, договорната лихва и цената по пакета от допълнителни услуги изводът на районния съд, за недоказаност на твърдението, че в отношенията между страните Н. е действала, като солидарен длъжник се споделя, като обоснован и законосъобразен.Сочи разпоредбата на чл.10 ОУ и чл.138, ал.1 ЗЗД според който – с договора за поръчителство, поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лица да отговаря за изпълнение на неговото задължения с които обосновава извода, че разглеждания казус ответницата е действала именно, като поръчител, а не солидарен длъжник.Счита, че искът е предявен извън срока по чл.147, ал.1 ЗЗД ,срок за който съдът следи служебно и пропускането на който е основание за прекратяване на производството по делото – при настъпил по процесното вземане падеж на 10.10.2019г. и подадено едва на 28.07.2021г. заявление по чл.410 ГПК.В съответствие с изложеното е искане за потвърждаване на обжалваното решение. На основание чл.267,ал.1 ГПК - в закрито заседание въззивният съд извършва проверка на допустимостта на жалбите при съответно прилагане на чл. 262 , произнася се по допускане на посочените от страните нови доказателства и насрочва делото за разглеждане в открито заседание.

Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК прие за установено следното:

На 04.08.2017г. в ***“ ЕООД е постъпило искане от И. Д. П. и Г. Х. Н., за потребителски кредит със сума на кредита 5000 лв., размер на месечна вноска 390.93 лева, срока на кредита 24 месеца, дата на погасяване 10 ден от 4 месеца.В посоченото искане – представляващо утвърден формуляр, са отделени полета за подпис, означени за клиенти, солидарен длъжник 1, солидарен длъжник 2, посредник.Данните за И. Д. П. са посочени в поле за клиент, отразено е, че лицето е пенсионер, а негов работодател НОИ,с движение на средствата по банкова сметка.Посочен е месечен доход на лицето 650.00 лв., други доходи 450.00 лв.

Данните за Г. Х. Н. са отразени в поле , означено солидарен длъжник , посочени са данни за работодател, осигурителен доход 460.00 лв., допълнителен доход над осигурителния 200 лв.

В частта от формуляра, означена Декларации е посочено, че Клиентът и Солидарният длъжник , са получили безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма на български език – информация във формата на стандартен европейски формуляр, разяснения които са им дали възможност да преценят доколко предлаганите продукти съответстват на техните възможности и финансово състояние , разяснения на преддоговорна информация, основни характеристики на предлаганите продукти и въздействието, което могат да окажат върху тях, в т.ч. последиците в случай, на просрочени плащания, разяснения на пакета от допълнителни услуги , които КР може да предостави на КЛ и СД, по искане на КЛ, въздействието, което могат да окажат върху КЛ и СД, както и правата и задълженията на КЛ, СД И КР по тях.Посочените правни субекти, декларират истинността на предоставените от тях данни на трети лица.

По делото е представен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.Посочен е посредник А. В., размер на кредита 5000.00 лв.,посочен е фиксиран лихвен процент по кредита 41.17%, и други данни за кредита( ирелевантни за произнасяне на съда, предвид предмета на спора).Формулярът е подписан от клиент И. П..

Друг формуляра – допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, също е предаден и подписан само от И. П..

Представени са анекси два броя означени №1 към Договор за потребителски кредит №3019111329 за отлагане на вноски, подписани за клиент от лицата Анна Киролова Войнова( за номер на договор, който не е 5 идентичен с процесния) и И. Д. П., ва процесния договор за кредит.

В делото са приложени Общи условия на „***“ ЕООД към договор за потребителски кредит.Представените Общи условия версия 08/27.01.2017г. съдържат означение за подписи на клиент и солидарен длъжник и кредитор.В разписаните обвързващи страните договорки,навсякъде в Общите условия се сочат клиент и солидарен длъжник.В полето означено за подписи за Клиент и Солидарен длъжник 1, както и за кредитор се съдържат подписи( не са посочени имената на лицата).Липсва оспорване на подписите.

В чл.8, озаглавен задължения на КЛ/ СД по ДПК е посочено, че КЛ се задължава да върне отпуснатия кредит, както и да погаси всички задължения ,във връзка с ДПК и ОУ по банковата сметка на КР, посочена в погасителния или друг план или други известия за дължими суми.Права и задължения на кредитора са разписани по следния начин: КР отпуска кредита на КЛ съгласно и при изпълнение условията по чл.3, КР има право да получи плащане по кредита по начина и в сроковето по чл.6 и погасителния план, КР има право да получи от КЛ/СД своевременно информация по чл.8.2 от ОУ, КР има право да прекрати ДПК при възникване на условията по чл.12, КР има право да събира всички свои вземания спрямо КЛ/СД по начина и със средствата описани в ОУ и предвидени в бългорското законодателство.