Решение № 1113 от 29.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1113 гр. София, 29.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Яна Вълдобрева

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Николова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20211000503317 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение от 25 май 2021г. по гр. д. № 491/2019г. Софийски градски съд, І ГО, 22 състав е осъдил ЗАД „ДаллБог: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Г. М.

Димитров“ № 1 , да заплати на С. Н. Ч. ЕГН ********** от гр.***, жк „***“ бл. *** вх. * ет. * ап. ** сумата от 120 000 лв. /сто и двадесет хиляди/ застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки, стрес и страдания от ПТП на 10.02.2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.11.2017г. - датата, на която е приложила банкова сметка по искане на ответника, до окончателното заплащане на сумата, като за разликата от присъдения размер от 120 000лв. до претендирания размер от 250 000лв. за неимуществени вреди, отхвърлил иска като неоснователен; осъдил на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК ЗАД „ДаллБог; Живот и Здраве" АД, ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр.сосрия, бул.“Г,М.Димитров“ №1, да заплати държавна такса по сметка на Софийски градски съд в размер на 2 800 лв. /две хиляди и осемстотин/, платима по сметка на СГС ; осъдил ЗАД „ДаллБог: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615 1 със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „ Г. М. Димитров“ №1, да заплати на С. Н. Ч. ЕГН ********** от гр.***, жк „***“ бл. *** вх. * ет. * ап.

**, разноски в размер на 1 248 лв. /хиляда двеста четиридесет и осем/, съобразно уважената част от иска; осъдил С. Н. Ч. ЕГН ********** от гр.***, жк „***“ бл. *** вх. * ет. * ап. **, да заплати на ЗАД „ДаллБог: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Г.М.Димитров“ №1, разноски в размер на 676 лв. /шестстотин седемдесет и шест/, съобразно отхвърлената част от иска, както и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв. /четиристотин/; осъдил на осн. чл.38 ал.2 от ЗА вр. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ЗАД „ДаллБог: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615 със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Г. М. Димитров“ №1, да заплати на адв.В.О. от САК сумата от 4 716 лв./четири хиляди седемстотин и шестнадесет/ с ДДС - адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ищцата.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу решението по гр. д. № 491/2019г. на СГС в негова осъдителна част. С доводи за неправилност на решението, концентрирани върху нарушения на материалния закон – чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД - при определяне размера на търсеното обезщетение и на приноса на пострадалата към вредоносния резултат, който според жалбоподателя надхвърля 20 %, както и неправилна преценка, че спорното правоотношение се регулира от КЗ (отм.), в това число, че се дължи лихва за забава от датата на ПТП, а не от 15.02.2018г., иска отмяна на решението в осъдителната му част и вместо това отхвърляне на иска. С молба от 27.04.2022г. ответникът е уточнил, че обжалва решението над присъдения размер на обезщетението от 14 000 лв., изчислено на база справедлив размер от 70 000 лв., – при съобразяване и, че пострадлата е предприела едва през 2017г. лечение, в това число с антиконвулсанти, не е спазвала хигиенно – охранителен режим и медикаментозна терапия, не е посещавала редовно лекари, довело до удължаване на възстановителния период и общо 80 % съпричиняване поради предприетото от нея пресичане.

С. Н. Ч. е оспорила жалбата на ответника и е подала насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, но в частта, в която искът, предявен от нея иск, е отхвърлен. С доводи за неправилност на решението в 2 обжалваната част също поради нарушение на чл. 52 ЗЗД – при неотчитане на интензитета, продължителността и характера на претърпените от нея болки и страдания, и лимитите на застрахователните обезщетения, както и нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД - поради недоказаност на възражението за съпричиняване - поради липса на доказателства до каква степен е навлязла в опасната зона на лекия автомобил, иска отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разликата до пълния предявен размер на обезщетението от 250 000 лв.

ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е оспорил насрещната въззивна жалба, подадена от ищцата.

За да постанови решението си, СГС е приел, че ищцата е кредитор на вземане по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) в размер на 120 000 лв., определено в приложение на чл. 52 ЗЗД, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици от тях.

Посочил е, че съобразява и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за справедливост; като обстоятелства, обосноваващи сравнително по-висок размер на обезщетението, е отчел характера на получените травматични увреждания, най - тежкото от които е черепно-мозъчна травма и последиците, които са свързани с нея - посттравматична епилепсия и световъртеж от централен произход. Посочено е още, че СГС е съобразил и, че пострадалата не е напълно възстановена, макар със значително подобрено общо състояние, което изисква обаче непрекъснат медицински контрол и провеждане на лекарствена терапия с цел редуциране до минимум на епилептичните припадъци, за чието изчезване не може да бъде даден категоричен положителен отговор. Съдът е отчел и, че ищцата е в трудоспособна активна възраст, чието ежедневие е съпроводено с усещане на последиците от процесното ПТП. Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат е счетено за основателно по следните съображения – пострадалата не е предприела никакви действия за предотвратяване на сблъсъка с автомобила, който тя е имала възможност да възприеме, предприемайки пресичането на пътното платно; СГС е приел е още, че пострадалата е пресичала на място, на което липсва пешеходна пътека, с което е нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП - чл.113, в тъмната част на денонощието при намалена видимост, като на около десетина метра от мястото, където е 3 предприела пресичане, е имало пешеходна пътека. Съдът е обобщил, че със своето поведение ищцата е създала затруднение в процеса на движение и е допринесла за настъпването на вредоносния резултат, като приносът й е оценен на 20 %, с колкото е намалено определеното по справедливост обезщетение от 150 000 лв. Така се е стигнало до присъждане на обезщетение от 120 000 лв.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно; то е и допустимо - съдът е разгледал предявеният иск,с оглед обстоятелствата, на които е основан, въпреки дадената неточна правна квалификация на спорното право по КЗ (отм.). В обжалваните части, като косвен резултат от решаващата си дейност, въззивният съд счита решението за правилно като резултат.

Предявен е пряк иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 250 000 лв., настъпили в резултат от ПТП, станало на 10.02.2016г., срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента, с твърдения, че той не e пропуснал пресичащата от ляво надясно спрямо посоката му на движение пешеходка, която паднала от удара и си ударила главата, като за кратко изгубила съзнание. Иска се присъждане на законна лихва от 15.11.2017г.

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи 4 момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо, въпреки че в случая тя е установена с акт на наказателния съд.

В настоящото производство, доколкото първоинстанционният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на ПТП е съществувало валидно застрахователно правоотношение между ответника и твърдения причинител на вредите К. А. като водач на л.а. марка Пежо, модел 301, с рег. № *** по застрахователна полица № ВG/30/116000361413, валидна от 22.01.2016г. до 21.01.2017г., и по делото не е доказано, че застрахователният договор под формата на тази полица е сключен преди 01.01.2016г., САС намира, че спорното правоотношение се регулира от действащия КЗ, в сила от 01.01.2016г., а не от КЗ (отм.) в приложение на § 22 ПЗРКЗ, съгласно който за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането („Застрахователен договор“), освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс.

Срещу така предявения иск, в срока за отговор на исковата молба ответникът е предприел защита по същество, - част от спорния предмет и във въззивното производство с оглед релевираните във въззивната му жалба доводи, с която обжалва частично решението на първоинстанционния съд.

Той е оспорил размера на иска и е упражнил и възражение, с което цели намаляване на отговорността си, - за съпричиняване на вредоносния резултат от самата пострадала, предприела пресичане в тъмната част на деня не на пешеходна пътека, на натоварена софийска улица в пиков за движението час, както и поради поведението й след настъпването на ПТП по повод лечението й – отказала е да бъде хоспитализиран в деня на ПТП и не е провеждала препоръчителни и други прегледи и/или изследвания, което допълнително е затруднило възстановяването й.

С оглед предмета на въззивното производство и обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд в осъдителна в полза на ищцата част не е обжалвано, както и с оглед решението по НОХД № 18365/2019г., влязло 5 в сила на 15.02.2020г., въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че тя е пострадало лице от ПТП, станало на 10.02.2016г., от което са й причинени телесни увреждания, а ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, признат за виновен за причиняването на ПТП и на средна телесна повреда на ищцата като е освободен на основание чл. 78а НК от наказателната отговорност и му е наложено административно наказание (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. чл. чл. 429 – 437 вр. чл. 477 и сл. КЗ; чл. 300 ГПК вр. чл. 413, ал. 2 и 3 НПК).

Като съставомерни последици от деянието на делинквента в акта на наказателния съд е посочена причинената средна телесна повреда на ищцата от травматичното увреждане от ПТП, станало на 10.02.2016г., около 18.30 ч. в гр.София, в района на ул. „Г.С. Раковски“ № 157, която като пешеходка е пресичала пътното платно на ул.“Г.С. Раковски“ от ляво надясно спрямо посоката на движение на управлявания от обвиняемия автомобил. Тази телесна повреда се изразява в черепно-мозъчна травма, проявена с контузия на главния мозък, счупване на лявата слепоочна кост и на скуловата кост в орбиталната част – страничния ръб на лявата орбита, кръвовизлив под твърдата мозъчна обвивка в лявата слепоочна област, реализирали в съвкупност медико-биологичния квалифициращ признак „разстройство на здравето, временно опасно за живота“ – извършено по престъпление по чл.