Решение № 6590 от 03.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6590 гр. София, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100506101 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 5651 от 29.03.2024 г., постановено по гр. д. № 67254/2023 г. по описа на СРС, 78-ми състав, ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД е осъден да заплати на ЗД „Евроинс“ АД, на основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 220,70 лева, представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка (щета) № 0500895046 от 31.03.2023 г. за ПТП, в което на 30.03.2023 г., в с. Гецово, община Разград, при движение по път с предимство, преминавайки през кръстовище, лек автомобил „Опел Кросленд“, с рег. № ******** е бил ударен от дясната си страна от лек автомобил „Хонда Сивик 3“, с рег. № ********, който се е движел по път без предимство, сигнализиран с пътен знак Б1 – „Пропусни движещите се по пътя с предимство“, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 07.12.2023 г. до окончателното заплащане на сумата, както и на основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 8,37 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за периода 25.08.2023 г. до 06.12.2023 г., като предявеният иск с правно основание чл. 411 КЗ е отхвърлен за разликата над уважения размер от 220,70 лв. до пълния предявен размер от 332,57 лева, предявеният иск с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважения размер от 8, 37 лв. до пълния предявен размер от 12, 61 лева.

Със същото решение ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД е осъден да заплати на заплати на ЗД „Евроинс“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 530,90 лева, представляващи 1 деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за първоинстанцинното производство.

Пак със същото решение ЗД „Евроинс“ АД е осъден да заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от 67,28 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.

Срещу така постановеното решение в частта, с която ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД е осъден да заплати на ЗД „Евроинс“ АД, на основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 220,70 лева, както и на основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 8,37 лева, е подадена въззивна жалба от ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, чрез пълномощника му – юрк. И.К. с оплаквания за неправилност на същото поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че разходите за заместващ автомобил се намират в причинно следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие и са пряка и непосредствена последица от настъпването му. Счита, че разходите за заместващ автомобил не попадат в обхвата на чл.

493 КЗ, поради което и ответното дружество не отговаря за извършването им. Посочва, че сключеният добавък към застрахователния договор с клауза “заместващ автомобил“ не може да породи правни последици за лице, което не е страна по него, каквото се явява дружеството ответник. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове, както и да присъди направените по делото разноски.

Въззиваемият – ищецът ЗД „Евроинс“ АД, в законоустановения срок, чрез пълномощника си – адв. В. Д. е депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения, като счита изводите на районния съд за правилни и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Решението, в частта, с която предявеният иск по чл. 411 КЗ е отхвърлен за разликата над уважения размер от 220,70 лв. до пълния предявен размер от 332, 57 лв., както и в частта, с която предявеният акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважения размер от 8,37 лв. до пълния предявен размер от 12,61 лева, не е обжалвано от ищеца, поради което е влязло в сила.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази оплакванията на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:

2

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, съдът намира следното:

Страните не спорят, че на 30.03.2023 г., в с. Гецово, община Разград., е настъпило ПТП между лек автомобил „Опел Кросленд“, с рег. № ******** и лек автомобил „Хонда Сивик 3“, с рег. № ********, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, като участвалият в процесното ПТП лек автомобил „Опел Кросленд“, с рег. № ******** е застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, с оглед на което при него е заведена преписка по щета № 0500895046, по която е изплатено застрахователно обезщетение на сервиза извършил ремонта и предоставил заместващия автомобил в размер на 1 453,20 лв., от които ответното дружество е изплатило на ищеца 1 135,63 лв.

По отношение на процесната сума, която ищецът твърди, че е заплатил за предоставен на застрахования по имуществената застраховка заместващ автомобил следва да се отбележи, че по делото са представени Общи условия за застраховка „Каско на МПС“ на ЗД „Евроинс“ АД, в сила от 26.03.2016 г., които са действали към момента на сключване на застраховката Каско, обективирана в застрахователна полица № 50500100009225 от 14.07.2022 г. От представената от ищеца застрахователната полица, се установява, че покритите рискове по силата на застрахователния договор попадат в приложното поле на клауза „А“ от раздел III на общите условия – пълно каско. Към застрахователната полица е представен и добавък № 1, като съгласно чл. 7, ал. 3, т. 2, пр. 1 от посочените по-горе Общи условия за застраховка „Каско на МПС“, неразделна част от всеки застрахователен договор са застрахователната полица, общите условия, както и добавъците към застрахователната полица. По силата на посочения добавък № 1 от 14.07.2022 г. спрямо застрахователния договор се прилага „клауза Е+“ – „Заместващ автомобил“, която е част от общите условия на „ЗД Евроинс“ АД за застраховка „Каско на МПС“. Съгласно пък чл. 3, ал. 2 от „Клауза Е+“, същата се прилага съвместно с „Клауза А“ от общите условия на „ЗД Евроинс“ АД за застраховка „Каско на МПС“. „Клауза Е+“ е одобрена с решение на УС на „ЗД Евроинс“ АД от 9.01.2017 г. и представлява неразделна част от общите условия на „ЗД Евроинс“ АД за застраховка „Каско на МПС“. Същата е в сила от 9.01.2017 г. и съгласно същата застрахователят по застраховката „Каско на МПС“ предоставя на застрахования услугата „Заместващ автомобил“ в случай на настъпване на застрахователно събитие и при наличие на следните условия, посочени в чл. 2, ал. 1 от въпросната клауза: 1. застрахователното събитие е покрито от общите условия на застрахователя; 2. собственик е физическо или юридическо лице; 3. застрахованото МПС има право на доверен сервиз; 4. документи, които доказват обстоятелствата във връзка със застрахователното събитие, са протокол за ПТП или 3 двустранен констативен протокол за ПТП; 5. отстраняване на щетата, по преценка на доверения сервиз, ще отнеме повече от 5 работни дни, считано от датата на приемане на автомобила в сервиза за извършване на ремонта; 6. не представлява тотална щета по смисъла на общите условия на застраховка „Каско на МПС“ на застрахователя; 7. всички застрахователни премии по застраховка „Каско на МПС“ са изплатени от застрахования в пълен размер.

Предоставянето на тази услуга, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от „Клауза Е+“, се извършва след изрично писмено искане на застрахования. Заместващият автомобил се предоставя от определено от застрахователя дружество, предлагащо услугите „рент-а-кар“, и заплащане в негова полза на депозит от страна на застрахования. Застрахователят изплаща стойността на наемната цена на заместващия автомобил, съгласно подписан между дружеството наемодател и застрахования договор. Застрахователят предоставя заместващия автомобил с издаването на възлагателно писмо за заместващ автомобил само за периода от приемането на увредения лек автомобил в указания доверен сервиз до деня на приключване на ремонта. За приемането и предаването на автомобила за ремонт се изготвят изрични протоколи между застрахования и посочения доверен сервиз.

Като доказателство по делото е прието възлагателно писмо за заместващ автомобил от 11.04.2023 г. до “Булвария“ ЕООД, като въз основа на същото е сключен договор за наем на заместващ автомобил между увреденото лице и юридическото лице, предоставящо услугата „рент-а-кар“. Обстоятелствата, че застрахователят е възложил на доверен сервиз по силата на „Клауза Е+“ от общите условия за застраховка „Каско на МПС“ предоставянето на заместващ автомобил и че същият е предоставен на увреденото лице не са спорни между страните.

Отговорността на ответника в случая се основава на института на суброгацията и произтича пряко от закона – чл. 411 КЗ, постановяващ, че в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност", какъвто е и конкретният случай.

По отношение отговорността на застрахователя по застраховка "ГО", условията на договора между застрахователя по имуществената застраховка и увредения, са неприложими, същите са му непротивопоставими и не го обвързват, доколкото той не е страна по този договор – арг. чл. 20, ал. 1 и чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД, тъй като отговорността на застрахователя по застраховка "ГО", по отношение на увредения и на неговия застраховател по имуществената застраховка, произтича от закона.

Съществуващото правоотношение между застрахователя по застраховка "ГО" и застрахованото при него по застраховката "ГО" лице – причинител на вредите обаче, е друго правоотношение - това по сключения между тях договор за застраховка "ГО", и в 4 отношенията между тези лица действат уговорките, и приложимата към тях съществуваща нормативна уредба, и съобразно тях застрахователят по застраховка "ГО" отговаря пред увредения като деликвента – пряк причинител, и за всичко, за което последният отговаря. В този смисъл отговорността на застрахователя по застраховка Гражданска отговорност е ограничена от една страна от заплатено от застрахователя по имуществената застраховка застрахователно обезщетение, а от друга страна, от това за което деленквентът /виновния водач/ отговаря по реда на чл. 45, ал. 1 ЗЗД.