Акт от 21.07.2020, Административен съд - Силистра
- Съд
- Административен съд - Силистра
- Дело
- 114/2020
- Подписан
- 21.07.2020
- В сила
- 29.03.2021
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 222, ал. 2, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 226, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р
Е Ш Е
Н И Е № 48 гр.Силистра, 21.07.2020 година
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд гр.Силистра, в публично заседание на двадесет и пети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:съдия Павлина Георгиева-Железова, при участието на секретаря Румяна Пенева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 114 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни .
Съдебното производство по настоящото дело
№ 114 / 2020 г. по описа на АС-Силистра се провежда след връщане на делото за ново разглеждане след касация.
"Стеаринос"
ООД, ЕИК ********* с жалба, входирана в Административен съд - София-град /в последствие препратена по подсъдност на АС-Силистра/ оспорва т. 4 и т. 6 от решение № BG05M90P001-1.008-0236/17 / 11.12.2018 г. на ръководителя на управляващия орган на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014 – 2020 г. в Министерството на труда и социалната политика, по която жалба е образувано адм. дело № 25 / 2019 г. по описа на АС-Силистра.
С оспорения административен акт е определена финансова корекция в размер на 3764,00 лв., представляваща 10 % от допустимите разходи по сключените два индивидуални договора в процедура за избор на изпълнители.
С решение № 21 от 03.04.2019 г. по адм. дело № 25 / 2019 г. АС-Силистра е отменил т. 4 и т. 6 от решение № BG05M90P001-1.008-0236/17 / 11.12.2018 г. и е изпратил преписката за ново произнасяне.
С решение № 4075 от 13.04.2020 г. по адм. дело № 6158 / 2019 г. Върховен административен съд, на основание чл. 222, ал.
2, т. 1 от АПК е отменил решение № 21 от 03.04.2019 г. на Административен съд Силистра по адм.дело № 25 / 2019 г. и е върнал същото за разглеждане от друг състав. В съобразителната част е отбелязано, че оспореното решение на УО в частта по т. 1, с която е установено извършеното нарушение по чл. 70, ал. 1, т. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ, квалифицирано като нередност по т. 10 от Приложение 1 към чл. 2 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ /Наредбата/ е влязло в сила, тъй като не е обжалвано /в съдебно заседание от 14.03.2019 г. по адм.дело № 25 / 2019 г. жалбоподателят изрично е уточнил обхвата на оспорването – т. 4 и т. 6 от оспорения акт/. В тази връзка предметът на оспорване и в настоящото съдебно производство,както е указано и в решението на ВАС на Р България, и в какъвто смисъл са изявленията на процесуалния представител на административния орган в съдебно заседание от 25.06.2020 г. и съответно - обратно на поддържаното от процесуалния представител на жалбоподателя, не включват т. 1 от решението, установяваща извършването на нарушение по ЗУСЕСИФ и правната му квалификация. Предмет на делото и съответно на съдебен спор са само т. 4 и т. 6 от решението, касаещи определянето размера на корекцията.
Чрез жалбата се въвеждат оплаквания за нарушения на процесуалните правила - липса на мотиви, нарушение на изискуемата се форма и противоречие с материално-правните разпоредби и с целта на закона– отменителни основания по т. 2, 3, 4 и 5 от АПК.
Претендира се за отмяна на решението и за присъждане на разноски.
Ответникът – ръководителят на управляващия орган на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014 – 2020 г. в Министерство на труда и социалната политика, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Административното правоотношение между страните е възникнало във връзка с проект „Добри и безопасни условия на труд в "Стеаринос" ООД №
BG05M90P001-1.008-0236-С01.
На
09.06.2017 г. е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на основание чл. 37, ал. 3 от ЗУСЕСИФ за финансиране на проекта между Ръководителя на УО на ОП “РЧР“ в МТСП на Р България и бенифициент „Стеаринос“ ООД /л. 80/
Проведена е процедура за избор на изпълнители чрез публична покана с предмет „Разработване и въвеждане на системи за оптимизация организацията на труда, управление и развитие на човешките ресурси“ с четири обособени позиции, както следва:
ОП
1: Разработване, адаптиране и въвеждане на системи за управление на човешките ресурси;
ОП
2: Внедряване на иновативни модели и системи за оптимизиране на работната среда и повишаване на производителността и опазване на околната среда;
С влязлото в сила в частта по т. 1 решение BG05M90P001-1.008-0236/17 / 11.12.2018 г. на ръководителя на УООП “РЧР“ е прието за установено, че бенефициентът е извършил нарушение по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСФ, във връзка с чл. 5 и т. 10 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, въвеждайки необосновано завишени изисквания спрямо потенциалните участници в процедурата като се има предвид несложния обхват и обем на поръчката. Посочените изисквания възпрепятстват участието на потенциални участници в процедурата за обществени поръчки и компрометират конкуренцията. Деянието е преценено като нарушение по чл. 51, ал. 4 от ЗУСЕСИФ, чл. 3, ал. 14 от ПМС 160 / 2016 г., чл. 70, ал. 1, т.
9 от ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 5 от Наредбата и във вр. с т. 10 от Приложение № 1 към Наредбата.
Посочените завишени изисквания представляват: наличие на професионален опит от 10 години за експерти -ръководители в областта на управление на човешките ресурси; екип с минимален състав, включващ: ръководител екип с образователно-квалификационна степен „магистър“, минимум 3 г. управленски опит и опит във внедряване на минимум две системи еднакви или сходни с предмета на процедурата; експерт „Управление на човешките ресурси“ с образователно-квалификационна степен „магистър“, минимум 3 г. професионален опит и специализация в областта на управление на човешките ресурси; експерт „Организация на труда“ с образователно-квалификационна степен „магистър“, минимум 3 г. професионален опит и специализация в областта на „Организация на труда“ и/или „Оптимизация на производствените процеси“.
В резултат на проведената процедура за обособена позиция № 1 е сключен индивидуален договор от 11.01.2018 г. със „СТС Софтуер България“ ЕООД с общ размер на плащанията 27 990,00 лв. без ДДС / л. 36 - л. 46/ Съответно, за обособена позиция № 2 е сключен договор от 23.01.2018 г. с „Т и С – Консулт Груп“ ЕООД на стойност 19 300 лв. без ДДС с извършен превод от 9650,00 лв. без
ДДС /л. 362 – л. 365/
Определена е финансова корекция от 3 764 лева, т.е. 10 % от стойността без ДДС на горепосочените договори, възлизаща на 37 640 лева.
Позовал се е на т. 10, б. “б“ от Приложение № 1 към чл. 2 от Наредбата, разписваща правило за налагане на корекция в размер на 10 % при следните показатели: съществуваща нередност, при която стопанските субекти са били възпрепятствани да участват в процедурата за възлагане на обществена поръчка поради технически спецификации, които включват необосновани национални, регионални или местни изисквания, но въпреки това е налице минимално ниво на конкуренция и са допуснати оферти, които отговорят на поставените изисквания.
Въз основа на така установените факти, съдът извежда следните правни изводи:
Оспореното решение е валиден административен акт, издаден в рамките на изискуемата се материална,териториална и по степен компетентност. Чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ посочва, че финансовата корекция се определя по основание и размер от ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. От приложената по делото заповед № РД01-268 от 04.04.2018 г. на министъра на труда и социалната политика /л. 46/ е видно, че е налице делегация за упражняване на правомощия и че издателят на оспорения акт З.Р., в качеството на ръководител на Управляващия орган на ОП “РЧР“ 2014-2020 г. към МТСП притежава съответните правомощия да издава административни актове по приложение на ЗУСЕСИФ, какъвто е процесният.
Решението е издадено в предвидената от закона (чл. 59, ал. 2 АПК) писмена форма. Съдържа фактическите основания за формиране волята на органа /чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК/ в степен, обезпечаваща проследяване на аргументите, послужили за формиране съдържанието на волеизявлението. Същите осигуряват възможност и за извършване на съдебен контрол за материална законосъобразност. Изложил е аргументи, че чрез нарушението, представляващо необосновано ограничаване на конкуренцията и препятстване участието на по-широк кръг потенциални участници, се нанася вреда на бюджета на ЕС, тъй като, ако не беше допуснато, в процедурата за обществена поръчка биха могли да участват по-широк кръг кандидати с по-благоприятни оферти. Изложени са аргументи за прилагане на пропорционалния метод за корекция. Не е налице отменителен порок по чл. 146, т. 2 от АПК-неспазване на законоустановената форма
Спазена е процедурата по чл. 69-73 от ЗУСЕСИФ за администриране на нередности. Зачетено е правото на участие на заинтересованите страни. Бенефициентът своевременно е уведомен в разумен срок за административното производство и имало възможност и е подало съответно възражение. Не е налице отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК - съществени нарушения на административно-производствените правила.
Преценка за нарушения на материалния закон:
Спорът по делото е сведен до преценка за определяне размера на корекцията по т. 4 и т.
6 от оспореното решение, която корекция е 10 % от стойността на получената сума по двата индивидуални договора, с които са избрани изпълнители и крайни получатели на публични средства,при нарушение на правилата на ЗУСЕСИФ и Наредбата.
Установените по преписката изисквания за професионален опит от 10 години, за образователно-квалификационна степен „магистър“ за ръководителя на екипа с минимум 3 г. управленски опит и опит във внедряване на минимум две системи еднакви или сходни с предмета на процедурата,експерт „Управление на човешките ресурси“ с образователно-квалификационна степен „магистър“ с минимум 3 г. професионален опит и специализация в областта на управление на човешките ресурси; експерт „Организация на труда“ с образователно-квалификационна степен „магистър“, минимум 3 г. професионален опит и специализация в областта на „Организация на труда“ и/или „Оптимизация на производствените процеси“ - действително не са пропорционални и не съответстват на несложния предмет на поръчката-разработване, адаптиране и въвеждане на системи за управление на човешките ресурси /обособена позиция № 1/ и съответно-внедряване на иновативни модели и системи за оптимизиране на работната среда и повишаване на производителността и опазване на околната среда /обособена позиция № 2/; Прогнозната стойност на поръчката е ниска – под 40 000 лева без ДДС. Липсват предпоставки за трансграничен интерес. В същото време по преписката са постъпили предложения за участие – по едно предложение по всяка от обособените позиции, които са били допустими и съответно са сключени индивидуални договори. Тези обстоятелства се подвеждат под хипотезата на приложената от административния орган норма на т.
10, б. “б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ/ в сила от 31.03.2017 г./, която точка предвижда корекция от 10 %, какъвто показател е съобразил и административният орган.
Материалните предпоставки попълват състава на чл.
72, ал. 3 от ЗУСЕСИФ и на чл. 5, ал. 1 от Наредбата когато поради естеството на нарушението е невъзможно да се даде количествено изражение на финансовите последици, за определянето на финансовата корекция се прилага процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи, допустими за подпомагане по финансирания договор.
В обобщение, съдът намира,че оспорването е неоснователно, тъй като установеното с влязъл в сила административен акт нарушение по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСФ е обусловило корекция от 10 % от предявените за възстановяване разходи по сключените договори съгласно т. 10, б “б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, .