Определение № 463 от 23.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 463 гр. Пловдив, 23.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20235000600517 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 345 вр. с чл. 440, ал.2 от НПК.

Образувано е по жалба на лишения от свобода Ч. А. А. против определение № 980 /07.11.2023 г., постановено по ЧНД № 2215/2023 г. по описа на ОС-Пловдив, с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание лишаване от свобода. От изнесеното в жалбата се извлича оплакване за незаконосъобразност на съдебния акт, макар да не се сочат никакви конкретни възражения. Отправено е искане за уважаване на молбата за УПО.

За постъпилата жалба са били уведомени Окръжна прокуратураПловдив и Началника на Затвора- *. Те не са депозирали становище за основателността на жалбата.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с изложените в жалбата оплаквания и материалите по приложеното дело, за да се произнесе, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С атакуваното определение съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода Ч. А. А. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част от наказание лишаване от свобода, поради 1 липса на предвидените в чл. 70, ал. 1 от НК основания. Не е налице незаконосъобразност на обжалваното определение.

В настоящия случай е несъмнено, че жалбоподателят А. изтърпява в Затвора – * ефективно наказание лишаване от свобода, в размер на 7 години, наложено му по ЧНД № 4101/2019 г. по описа на Софийски градски съд /присъда на Кралство * за престъпление по чл. 159, ал. 2, т. 2 от НК – трафик на хора с цел сексуална експлоатация. Осъденият е постъпил в Затвора – * на 24.09.2019г. Наказанието е приведено в изпълнение с начало 11.10.2017г.

Определен е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.

Придобил е право на условно предсрочно освобождаване на 19.10.2023г.

Изтърпял е повече от 1/2 от наказанието си ефективно. Неизтърпеният остатък от наказанието е 6 месеца и 21 дни към 15.11.2023г. ( датата на влизане в сила на първоинстанционния съдебен акт, ако не беше иницииран инстанционен контрол).

Тези данни обуславят наличието на първата визирана в закона предпоставка за прилагане на разпоредбата на чл. 70 от НК, а именноизтичането на предвидения по чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК срок.

Първостепенният съд е изложил още ясни, убедителни и поради това споделяеми мотиви относно отсъствието на втората предпоставка на чл. 70, ал. 1 от НК- поведение на осъденото лице, което да сочи на пълното му поправяне и в този смисъл- постигнати цели на наказанието.

Такава информация се съдържа в приложените към делото писмени доказателства – в изготвените от затворническата администрация становища за целите на настоящото производство, в съответствие с изискванията на чл.

437, ал. 2 и ал. 3 и чл. 439а, ал. 1 и ал. 2 от НПК, в справката за наложени награди и наказания, в справката за остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, в лично досие на осъдения.

Видно е от събраните по делото доказателства – становище на Началника на затвора, пробационен доклад, справка относно изтърпяване на наказанието, Заповеди на Началника на затвора за наложени дисциплинарни наказания на осъдения, че осъденият не е имал необходимото изискуемо от закона поведение, от което да се направи извод за положителни доказателства за неговото поправяне. Не признава и не поема отговорност за извършеното закононарушение, омаловажава възможните вреди и поддържа самооправдателна позиция. Награждаван е веднъж, наказван е 4 пъти.

Становището на Началника на затвора е, че планът към присъдата не е изпълнен и досегашния престой в контролирана среда не е оказал необходимия превъзпитателен ефект. Осъденият е с непоследователно поведение – няколко пъти е назначаван и спиран от работа. Налице е 2 злоупотреба с алкохол и наркотични вещества, а в затвора – с алкохол, за което е наказван. Осъденият е описан като егоцентричен, лекомислен, със завишена себеоценка и необосновани претенции към другите.

Рискът от рецидив е бил във високи стойности при постъпването в Затвора – 68 т., повишил се е на 86 т., според актуалната оценка е още позавишен – 89 т., което сочи на липсата на резултати от провежданата корекционна работа. Осъденият А. не осъзнава последиците от допуснатите грешки. Проблемните зони са отношение към правонарушението, начин на живот, липса на образование и професионална квалификация, злоупотреба с алкохол и наркотици и умение за мислене. В съответствие с доказателствата по делото е изведено, че работата по плана на присъдата с А. трябва да продължи, предвид липсата на достатъчно доказателства за поправяне, липсата на съзнание за нанесените вреди, необходимостта от изграждане на умения за прогнозиране на резултатите от собствените действия, формиране на по-сериозно и отговорно самокритично отношение, както и на нагласи за съобразяване с общо установените норми и правила.

Изводимото от обсъдените доказателствени източници подлежи на кредитиране.

И според настоящия съд остатъкът от наказанието следва да се изтърпи, за да се даде възможност на затворническата администрация да продължи корекционната дейност спрямо осъдения, тъй като видно и от приложените материали, към момента отсъства желание за промяна от негова страна, той не осъзнава последиците от действията си.

Утвърдено е в съдебната практика по приложението на чл. 70, ал. 1 от НК, че УПО на осъден на наказание лишаване от свобода е допустимо при кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. започнало и реално търпяно от него такова наказание; 2. установяване на фактически изтърпяно наказание в предвидения в закона минимален размер; 3. доказано примерно поведение на лишения от свобода и честно отношение към труда.

Преследваната от законодателя цел с въвеждането на този институт на материалното право е в синхрон с основните цели на наказанието по чл. 36 от НК. Премията да не изтърпи изцяло наложеното му наказание лишаване от свобода, а да бъде освободен от изтърпяване на определена негова част е постижима само за доказал положителни данни осъден, за когото може да се направи извод, че целите на наказанието са постигнати и продължаващият престой в пенитенциарно заведение не е необходим. Такъв извод в настоящия 3 случай не може да бъде направен.

Поради тези съображения въззивният състав намира за правилна и обоснована преценката на окръжния съд, че липсва втората кумулативната предпоставка на чл. 70, ал.1, предл. 1 от НК за условно предсрочно освобождаване на осъдения А. от изтърпяване на остатъка от наказанието.

Цялостното му поведение по време на престоя му в пенитенциарното заведение не позволява да се направи извод за настъпила положителна, още по- малко- трайна промяна у него.

Частната жалба е неоснователна. Атакуваното с нея определение е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 980 /07.11.2023 г., постановено по ЧНД № 2215/2023 г. по описа на ОС-Пловдив.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4