Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 28833 от 05.07.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 37927/2024
Вид
Определение № 28833
Подписан
05.07.2025
В сила
05.07.2025
Състав
СИЛВИЯ ПЕТРОВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 53 · Закон за наследството

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28833 гр. София, 05.07.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. Н.А като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. Н.А Гражданско дело № 20241110137927 по описа за 2024 година

Ищците А. Д. Н., ЕГН: **********, Н. Д. Х., ЕГН: **********, В. М. П., ЕГН: **********, и К. М. К., ЕГН: ********** твърдят, че са придобили по наследство по закон от своя общ наследодател ...., починал на 25.03.2024 г., следните недвижими имоти, находящи се в гр.

София, ***, блок С-2:

1. Апартамент № 2 с идентификатор ***, с площ от 86,53 кв. м, заедно с 8,467% идеални части от общите части на сградата;

2. Гараж № 4 с идентификатор ***, с площ от 26,59 кв. м, заедно с 2,772% идеални части от общите части на сградата.

Твърди се, че наследодателят не е оставил наследници от предходни редове – низходящи, възходящи, братя, сестри или техни низходящи – и поради това се прилага чл. 8, ал. 4 от Закона за наследството, съгласно който, в подобни случаи, наследници се явяват първите братовчеди на починалия.

На това основание ищците претендират, че са придобили правото на собственост върху процесните имоти в съсобственост, всеки от тях с по ¼ (една четвърт) идеална част.

Като доказателства за наследственото си качество и правото на собственост, ищците се позовават на:

Удостоверение за наследници;

Акт за смърт на наследодателя;

Нотариални актове на името на наследодателя.

Подадена е молба за изменение на иска в открито съдебно заседание, проведено на 13.06.2025г., която излага твърденията, че в хода на производството е представено Заявление от К. М. К. – един от първоначалните ищци, с което същият прави отказ от наследството на .... по реда на чл. 49, ал. 1 от ЗН, като към молбата е приложено 1

Определение по ч.гр.д. № 28166/2025 г., от което е видно, че отказът е вписан в специалната книга на съда под № 1142/16.05.2025 г.

С оглед извършения отказ, К. М. К. губи качеството си на наследник, респективно отпада и активната му процесуална легитимация в настоящото производство.

На това основание, ищците молят съда да допусне изменение на петитума на исковата молба, съобразно промяната в квотите, като новите дялове на наследниците са по 1/3 за всеки от останалите трима ищци, на основание чл. 53 от ЗН.

Съгласно чл. 214, ал. 1 ГПК, в хода на делото ищецът може да измени петитума на иска, стига да не се засяга предметът на спора.

Предметът на настоящото дело е установяване правото на собственост и предаване владението на два недвижими имота. Исковете са неизменени по вид и правно основание, като изменението касае актуализиране на субективния състав на ищцовата страна и съответно преразпределяне на квотите на съсобственост.

Подобно изменение е допустимо, доколкото: не се променя правната същност на иска, не се въвежда нов предмет, не се засяга вида на търсената защита, а отразява настъпила обективна промяна във фактическите отношения, обусловена от отказ от наследство – валидно направен и вписан.

В този смисъл е и практиката на ВКС – Тълкувателно решение № 4/2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГК на ВКС, както и Определение № 273/11.04.2018 г. по ч.гр.д. № 918/2018 г. на ВКС, III г.о., където се приема, че изменение на петитума при промяна на квотите вследствие отказ от наследство е допустимо и не представлява нов иск.

Промяната на квоти между сънаследници при отпадане на един от тях не е изменение на предмета на спора, ако иска си остава за установяване на право на собственост върху същия имот./ така Определение № 273/11.04.2018 г. по ч.гр.д. № 918/2018 г., ВКС, III г.о/. При настъпили обстоятелства, водещи до промяна в активната процесуална легитимация (напр. отказ от наследство), е допустимо изменение на исковата молба по чл. 214 ГПК с отразяване на новите квоти и субекти./ Така Определение № 422/2022 г. на СГС, ГО/ С оглед горното съдът счита, че когато в хода на делото се откаже от наследство един от ищците, това води до прекратяване на участието му, а дяловете на останалите се уголемяват.

Това не е нов иск, нито изменение на основанието, а развитие на първоначалното правоотношение.

С оглед горното, доколкото не се променя основанието - наследствено правоприемство на посочения в искова молба наследодател, катко и не се променя исканата защита, молбата е основателна и следва да се уважи поради което СРС

2

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА изменение на петитума на исковата молба, подадена по Гражданско дело № 20241110137927 по описа за 2024 година на СРС, в частта относно квотите на ищците, като се иска от съда да признае за установено, че А. Д. Н., ЕГН: **********, Н. Д. Х., ЕГН:

**********, и В. М. П., ЕГН: ********** са единствени съсобственици на процесните имоти при квоти по 1/3 идеална част всеки, въз основа на наследяване по закон след отказа на К. М. К. от наследството на .....

Искането за предаване на владението и исковата защита остават непроменени.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в 1седмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3