Решение № 2185 от 08.09.2026, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 2185

Кърджали, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - II състав, в съдебно заседание на единадесети август две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ВИКТОР АТАНАСОВ

При секретар МАРИАНА КАДИЕВА и с участието на прокурора ДИМИТРИНА ДЕЛЧЕВА РИГОВА като разгледа докладваното от съдия ВИКТОР АТАНАСОВ административно дело № 20267120700376 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.203 и следв. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба от В. И. Л., с посочен постоянен адрес – [населено място], [адрес], [община], [област], с [ЕГН], подадена чрез пълномощник – адвокат Б. М. от АК – [област], със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа – [населено място], [улица], [адрес], срещу Национален осигурителен институт – София, със седалище и адрес на управление – [населено място], [п.к.], [улица], представляван от управителя му В. Н. К.-Н., с посочена цена на иска, в размер на 255.65 евро/двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента/, представляваща обезщетение за причинените на ищцата имуществени вреди, изразяващи се в направени от нея разноски - платен в брой адвокатски хонорар, за обжалване по административен ред на Разпореждане №083-00-308-6 от 25.07.2025 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане, като с исковата молба се иска присъждане и на направените по настоящото дело разноски.

В исковата молба ищцата твърди, че с Разпореждане №083-00-308-6 от 25.07.2025 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, бил определен нов размер на отпуснатото й парично обезщетение за безработица. Недоволна от така постановеното разпореждане, ищцата обжалвала същото пред директора на ТП на НОИ – Кърджали и предвид липсата на правни познания и опит, в хода на административното производство била представлявана от упълномощен от нея адвокат - адвокат Б. М. от АК - [област], за което заплатила адвокатско възнаграждение, в размер на 500.00 лева/255.65 евро/. Сочи, че с Решение №2153-08-276 от 14.08.2025 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, жалбата й срещу горното разпореждане била отхвърлена, като неоснователна. Това решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали обжалвала пред Административен съд – Кърджали, като с Решение №1306 от 15.06.2026 год., постановено по адм.дело №523/2025 год. по описа на Административен съд - Кърджали, решението на директора на ТП на НОИ - Кърджали било отменено, както и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали, като със същото съдебно решение било осъдено ТП на НОИ - Кърджали да й заплати сумата в размер на 255.65 евро, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Ищцата твърди, че направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение при обжалване на Разпореждане №083-00-308-6 от 25.07.2025 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, съставляват за нея имуществена вреда. Сочи, че поради особеностите на предвиденото в специалния закон - КСО, административно производство, разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали не може да бъде обжалвано директно пред съда и че в КСО липсва специален ред, по който страната, оспорваща административен акт по административен ред, може да търси направените разходи по повод на оспорването. Сочи на следващо място, че в АПК въпросът с разноските в административното производство е уреден в чл.12, ал.3 от АПК в смисъл, че не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в АПК или в друг закон, както и в случаите на обжалване на административни актове по съдебен ред и че в глава шеста „Оспорване на административните актове по административен ред“ по АПК липсва норма, уреждаща този въпрос, а в съдебното производство, на основание чл.143 от АПК, съдът се произнася по отговорността за разноските и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция по делото, но не и за направените пред съответния административен орган при упражнено право на защита по административен ред. Излага и довод, че съдебната практика приема, че липсва процесуален ред за присъждането на разноските, направени във връзка с обжалването по административен ред, като сочи и такава съдебна практика, както и че този законодателен пропуск не може да се запълни с прилагането на чл.143 от АПК по аналогия, тъй като той касае понасянето на разноските, направени в съдебното производство, поради което нормата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, в случая е неприложима, като сочи съдебна практика и в този смисъл. Предвид това счита, че претенцията за обезщетяване на страна, направила разноски в производство по оспорване по административен ред, поради липсата на друг специален ред, следва да се реализира по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В исковата молба са изложени подробни доводи и съображения за наличие на всяка една от трите предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. С исковата молба ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди Националния осигурителен институт, да й заплати сумата от 255.65 евро, като обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, във връзка с обжалването по административен ред на Разпореждане №083-00-308-6 от 25.07.2025 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. С исковата молба претендира присъждане и на направените по настоящото дело разноски.

Редовно призована за насроченото съдебно заседание, ищцата В. И. Л., с постоянен адрес - [населено място], [адрес], [община], [област], не се явява и не се представлява. От пълномощника на същата – адвокат Б. М. от АК – [област], преди съдебното заседание е депозирана писмена молба, в която заявява, че поддържа исковата молба по изложените в нея доводи и съображения. По същество излага довод, че с решение по Конституционно дело №28/2024 год., Конституционният съд е обявил за противоконституционна разпоредбата на чл.120, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 10 от 1999 г., последно изм. и доп. ДВ, бр. 25 от 2025 г.), с промените на която се изключвала отговорността на държавата за вреди от незаконни актове и действия на осигурителния орган, свързани с възнаграждение за ангажирането на адвокатска защита при административното обжалване по реда на чл.117 от КСО. Сочи, че според Конституционния съд, това представлява конституционно нетърпимо ограничение на субективното право, произтичащо от прогласения в чл.7 конституционен принцип, както и нарушение на предвиденото в чл.56, изр.2 от Конституцията право на защита, което се реализира чрез явяването на гражданите в държавните учреждения със защитник. Твърди също, че в случая с обжалването на акт на НОИ по реда на чл.117 и следв. от КСО, с оглед на сложността на осигурителноправната материя, както и с цел ефективна защита, напълно естествено е лицето, което счита, че правата или законните му интереси са нарушени с акт на държавен орган, да се обърне за правна помощ към адвокат и че тогава разноските за адвокатско възнаграждение, бидейки в пряка и непосредствена връзка с обявените за незаконни актове или действия на държавен орган, попадат на общо основание в рамките на понятието за вреда по чл.7 от Конституцията. С оглед горните съображения счита, че са доказани всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника, на основание чл.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените имуществени вреди в размер на 255.65 лева, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение за обжалване по административен ред на Разпореждане №083-00-308-6 от 25.07.2025 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали.

Отново моли съда да постанови решение, с което да осъди Националния осигурителен институт, да заплати на ищцата сумата от 255.65 лева, като обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за заплатен адвокатски хонорар, във връзка с обжалването по административен ред на Разпореждане №083-00-308-6 от 25.07.2025 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и отново моли за присъждане на направените и по настоящото дело разноски.

Ответникът по иска – Национален осигурителен институт - град София, редовно призован, не се представлява.

По делото преди съдебното заседание е депозирано писмено становище от упълномощен процесуален представител на ответника - юрк. Д. Д. В., в което се оспорва предявения иск. В становището е заявено, че се поддържат изложените мотиви в депозирания отговор на исковата молба, както и се излагат съображения в подкрепа на твърдението за неоснователност на исковата претенция. В становището се моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковата молба като неоснователна. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че съдът уважи исковата молба и е претендирано адвокатско възнаграждение, се иска такова да не бъде присъждано или да бъде определено съразмерно със стойността на иска в съответствие с принципа за съразмерност, заложен в АПК.

По делото е депозиран и писмен отговор на исковата молба от упълномощен процесуален представител на ответника - юрк. Д. Д. В., в който се заявява най-напред, че искът е допустим, както и се сочат подробни съображение за неговата неоснователност, като се иска същият да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Излагат се доводи относно елементите от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и се сочи, че в случая постановения от административния орган на ТП на НОИ – Кърджали административен акт не се явява незаконосъобразен. Счита също, че не е налице и причинно-следствена връзка между отменения административен акт – Разпореждане №083-00-308-6 от 25.07.2025 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали и претендираните вреди, които счита, че трябва да са пряка, непосредствена и закономерна последица от отменения акт. Излага се довод, че договорът за правна защита и съдействие урежда договорни отношения между страните – клиент и адвокат, по силата на който доверителката е заплатила адвокатско възнаграждение на адвоката, а не на ТП на НОИ – Кърджали и че платеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение при обжалване на административни актове, не представлява вреда и не води до увреждане в патримониума й, тъй като срещу него тя е получила адвокатска услуга, т.е. патримониумът на лицето не е намалял в следствие на направения разход, след като срещу него тя е получила приход – предоставената услуга. Поради това счита, че разходът за адвокатско възнаграждение не може да се квалифицира като вреда и че тези разноски не произтичат пряко и непосредствено от постановения административен акт, а от договора за правна защита и съдействие.

В писмения отговор се излагат и доводи, че обжалването на административни актове по административен ред не изисква юридически познания, нито задължително процесуално представителство на заинтересованата страна и че използването на услугите на адвокат за реализирането на това право е личен избор на заинтересованото лице, както и че нормативните изисквания към жалбата, с която се обжалват административни актове по административен ред са уредени в чл.85, ал.1 от АПК, като данни за жалбоподателя обичайно се посочват във всички видове молби, жалби, възражения и т.н., а възраженията им относно оспорвания акт, тяхното основание и искането, могат да се формулират в свободен текст. Сочи се, че съдържанието на жалбата по чл.117, ал.2 от КСО не изисква цитиране на изрични разпоредби на закона, с които жалбоподателят трябва да е запознат. С отговора се моли съда предявения иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, както и моли, в полза на ответната страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че съдът уважи исковата молба, моли да не се присъжда или да се намали адвокатското възнаграждение съразмерно със стойността на иска и в съответствие с принципа за съразмерност, заложен в АПК.

Разпечатката съдържа 17 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/065cd651-0b93-4a31-a6f4-5a6b401d05e6