Определение № 225 от 18.10.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 225 гр. Бургас, 18.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниел Н. Марков като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно частно наказателно дело № 20232000600218 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Добрич срещу определение от 03.07.2023г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 243/2023 г. по описа на Окръжен съдШумен, в частта му с което е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на прокурора за отстраняване на констатирани от съда съществени процесуални нарушения.

С определение №435 от 05.10.2023г. по к.н.ч.д.№853/23г. по описа на ВКС, Второ наказателно отделение делото е изпратено на основание чл.43, т.3 от НПК за разглеждане от Апелативен съд-Бургас.

В частния протест се поддържа становище за неправилност на определението. Според прокурора обвинителния акт напълно отговаря на изискванията на чл.246 от НПК за неговото съдържание, защото в него са били посочени всички обстоятелства от значение престъплението, в което е обвинен обв.Т.. Намира, че предвид наличието на съдебна практика и тълкувателни решения не е необходимо в обвинителния акт да се прави изрична обосновка защо нарушенията на два различни данъчни закона представлява едно единно престъпление и защо данъчните периоди м.май 2011 г. и м.март 2013 г. представляват непродължителен период от време.

Изложени са доводи за отсъствието на съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство,защото самият обвиняеми е предпочел да 1 дава кратки обяснения и да депозира писмени становища. Сочи се, че всички искания, бележки и възражения, които обвиняемият прави в досъдебното производство могат да бъдат направени и пред съда, поради което и правото на защита на обвиняемия не се нарушава, дори и при непроизнасяне по тях или при неправилното им отхвърляне от прокурора. Моли се протестираното определение да бъде отменено и делото върнато на съда за продължаване на наказателното производство.

В предвидения по чл342, ал.2 от НПК са постъпили писмени възражения от подсъдимия, в които той е изложил своите тези и виждания по законосъобразността на проведеното досъдебно производство. Изразена е позицията на подсъдимия да бъде оставен без уважение частният протест.

В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при Апелативна прокуратура-Бургас са развити доводи за частична основателност на протеста. В него се приема, че съдебното определение е правилно единствено по отношение критиката относно качеството на обвинителния акт (чл. 246, ал. 2 от НПК), поради което се предлага в тази му част то да бъде потвърдено.

Бургаският апелативен съд намира частния протест за допустим.

Същият е депозиран срещу акт, подлежащ на въззивна проверка, от процесуално легитимиран субект и в предвидения законов седемдневен срок.

Разгледан по същество е частично основателен.

С внесения обвинителен акт подсъдимият З. Ж. Т. е предаден на съд за престъпление по чл.255, ал.3 във вр. с ал.1, т.2, предл. 2-ро във вр. с чл.26, ал.1 от НК, намерило израз в това, че в периода 09.06.2011 год. до 27.04.2014 год. в гр.Варна при условията на продължавано престъпление, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДФЛ и ЗДДС в особено големи размери, възлизащи на 518 073,35 лева.

За да върне делото на прокурора, първостепенният съд е изложил съображения за наличие на допуснати на досъдебната фаза съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на подсъдимия.

1.) Окръжният съд-Шумен е констатирал, че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва ясна фактическа обстановка, която да обоснове посоченото в диспозитива престъпление, както и защо всеки от 2 посочените по четирите пункта приходи е приет като облагаем доход, който съответно не е бил деклариран по надлежен ред. Настоящият състав на БАС споделя извода на първата инстанция, че обвинителният акт не е изготвен съобразно изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК, а начинът по който е представена фактологията на твърдяната престъпна деятелност, неминуемо ще доведе до ограничаване на правото на защита на подсъдимия в съдебното производство. Доколкото ролята на обвинителния акт е да очертае рамките на доказване по делото, то в този смисъл следва да бъдат изчерпателно посочени в обстоятелствената му част фактите, отнасящи се до всеки елемент от обективната и субективната страна на включващото четири деяния продължавано престъплението, в чието извършване е обвинен Т..

В конкретния случай, в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва изложение на фактическа обстановка, вместо която са възпроизведени чрез цитати и преразкази съдържание на показания на свидетели, заключения на експертизи и писмени документи, без въз основа на тях да бъде изведено описание на приета от прокурора фактологическата основа на направените правни изводи. Така възприетият подход на оповестяване на информация, съдържаща се в съответните доказателствени източници, не може да подмени ясно изразена възприета фактология, свързана с време и начин на осъществяване на отделните деяния. Липсва каквато и да е яснота защо се счита, че са възникнали данъчни фактически състави, какви са техните конкретни елементи, както и за какви правно значими обстоятелства е затаена истината в четирите подадени декларации (две ежемесечни справки декларации по ЗДДС и в двете годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ). Това от своя страна предполага в обвинителния акт да намерят място всички тези релевантни за изясняването на делото факти, които описват детайлно собственото предхождащо поведение на подсъдимия, с което обвинението свързва реализирани облагаеми доставки по ЗДДС или третира като източник, формиращ облагаем доход по ЗДДФЛ. В тази връзка също е нужно да се уточни какъв конкретен „данъчен документ“ е следвало да бъде издаден, а не е издаден от подсъдимия и какъв съставомерен признак се очаква да очертае неговата употреба в диспозитива на обвинителния акт.

Отправеният от Шуменският окръжен съд упрек към съдържанието на обвинителния акт за липса на обосновка относно квалифицирането на 3 отделните деяния като единно продължавано престъпление по смисъла на чл.

26, ал. 1 от НК, също е основателен. Проблемът при формулиране на обвинението относно инкриминираната престъпна деятелност се изразява в това, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не се съдържат никакви фактически твърдения, отнасящи се към квалифициране на обособените в диспозитива деяния като продължавано престъпление. Това води до отсъствие на факти от съществено значение за предложената в обвинителния акт квалификация по чл.26 от НК от обективна и субективна страна - вж. п. II, п.III от ТРОСНК № 3/1971 г. и п.2 от ТРОСНК № 1 от 7.05.2009 г.

Страните по делото не следва да бъдат поставяни в положение, в което да е необходимо да анализират и оценяват механично възпроизведените и цитирани в обвинителния акт доказателствени източници и способи на доказване, за да узнаят каква е действителната воля на прокурора по фактите, на които се основава обвинителната теза, за да са в състояние да упражняват ефективно процесуалните си права. Когато обвинителният акт не съдържа фактическите обстоятелства, които са приети за установени, са нарушени правата на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество - чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, която разпоредба охранява правото на обвиняемия „да бъде в подробности информиран за характера и причините за обвинението срещу него“ по чл. 6, т. 3 б. „а“ от ЕКЗПЧОС.

Описаните по-горе недостатъци на съдържанието на обвинителния акт безспорно обосновават нарушение на това право на обвиняемия. Напълно несъстоятелен е доводът, развит в частния протест, че подсъдимият е напълно наясно в какво престъпление е обвинен, предвид направените от него изложенията и поставените въпроси при обсъждането по чл.248 от НПК в разпоредително заседание. Нужно е да се подчертае, че от решаващо значение за законосъобразното провеждане на съдебната фаза на процеса е качеството на внесения в съда обвинителен акт. В съдържанието на внесения против подсъдимия З. Т. обвинителен акт е налице сериозна непълнота относно факти и обстоятелства, които следва да се присъстват при описанието на фактологията, за да станат част от предмета на доказване. В този смисъл, констатираното от Окръжен съд-Шумен нарушение на чл.246, ал.2 от НПК действително е довело до ограничаване на процесуалните права 4 на подсъдимия.

2.) Настоящият въззивен съдебен състав споделя съображенията на окръжния съд за отсъстващото дължимо съдържание на обвинителния акт, но не възприема становището за допуснати ограничения на правата на обвиняемия при реализиране на правото му дава обяснения и по повод получените отговори на направените от него искания в хода на досъдебното производство.

Не е налице предвиденото по чл.249, ал.4, т.1 от НПК нарушение на правото на обвиняемия да дава или да откаже да дава обяснения, видно от коментираните от първия съд протоколи за проведени разпити на обвиняемия. Обстоятелството, че освен съобщаваната от него информация непосредствено по време на разпитите, той е представял и допълнителни писмени „обяснения-искания“ не накърнява това му правото, защото му е била предоставена възможност надлежно да го упражни и той го е сторил по начин, което е избрал и е преценил, че съответства на възприетата линия на защита.

Произнасянията по искания и бележки на обвиняем в досъдебното производство не могат да се разглеждат като нарушаващи неговото право на защита, независимо дали доказателстените му претенции са били уважени.

Дори да е налице пропуск в доказателствената дейност на разследващите органи, той не води до прекратяване на съдебното производство, предвид обхвата на нормата на член 248, ал. 4 от НПК, по силата на която в разпоредителното заседание не се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства и защото са преодолими в съдебната фаза.

Значителна част от съображенията и исканията на обвиняемия са били поддържани от него в качеството му на подсъдими и в разпоредителното заседание при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК и са получили отговори от окръжния съд, обективирани в мотивите към обжалваното протоколно определение.

Преценката на окръжния съд за допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебното производство, ограничаващи правата на обвиняемия да дава обяснения и да прави искания, бележки и възражения и обсъдени по-горе в т.2 от настоящото изложение, е неправилна.Тя обаче не 5 води до промяна на постановения краен резултат, защото констатираните недостатъци в съдържанието на обвинителния акт са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и са отстраними единствено чрез изготвяне на нов обвинителен акт, поради което правилно с атакуваното определение окръжният съд е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора.

Така мотивиран и на основание чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 03.07.2023г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 243/2023 г. по описа на Окръжен съдШумен, в частта му по чл.248, ал. 1, т. 3 от НПК, с която е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на прокурора.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6