Решение № 40 от 13.03.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Ловеч, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ТАТЯНА МИТЕВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно гражданско дело № 20244300500123 по описа за 2024 година Постъпила е въззивна жалба от Д. П. С. от ****, чрез адвокат Й. М. П., против Постановление за разпределение на постъпили суми Изх. № 1556/12.01.2024 г. по изп. дело №1412/2016 по описа на ЧСИ В. П..

Излага, че Постановлението за разпределение на постъпили суми е незаконосъобразно и неправилно, тъй като ЧСИ е разпределил постъпили суми по изп. дело №1412/2016 описа на ЧСИ В. П. в размер на 107 965.20 лева от публична продан на 42 броя земеделски земи, проведена от 03.07.2022 г. до 03.08.2022 г. Сочи се, че публична продан е завършила с Постановление за възлагане на недвижим имот по изп. дело № 1412/ 2016г. по описа на ЧСИ В.

П., с peг. № 879 с район на действие - ЛОС, което е обжалвано от Д. П. С. с жалба от 20.10.2022 г. Твърди се, че жалбата е изпратена до ЧСИ П. чрез куриерска фирма Еконт, входирана е при ЧСИ В. Г. с вх. №67925/21.10.2022 г., но ЧСИ е постановил резолюция, съгласно която оставил жалбата без движение и е указал заплащането на дължимата такса. Посочва, че дължимата държавна такса в размер на 25 лева е платена на 29.12.2022 г., на ЧСИ е представено банково бордеро №IBD2022122905514**** и към настоящия момент все още не е налице администриране на жалбата от страна на ЧСИ.

Налага довод, че Постановление за възлагане на недвижим имот не е 1 влязло в сила и това препятства изготвянето на разпределение по реда на чл.

460 от ГПК. Застъпва становище, че като е пристъпил към разпределение на постъпили суми при липсата на влязло в сила постановление за възлагане, ЧСИ е постановил един незаконосъобразен акт.

По делото са постъпили мотиви от ЧСИ В. П., peг. № 879, в които приема, че подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Сочи, че изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя Н.

Г. К. и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 01.08.2016 г., по гр.д. № 114/2015 г. по описа на Апелативен съд Велико Търново срещу длъжника Д.

П. С. за събиране на парично вземане.

Посочва, че с молба за вписване на възбрана с вх. № 25941 09.06.2020 г. взискателят е приложил Решение № 240/14.12.2017 г. на Окръжен съд Ловеч по гр. дело № 35/2017 г., влязло в сила на 08.10.2019 г., във връзка с искова молба с вх. № 466/19.01.2017 г. от Н. Г. К. срещу Д. П. С., П. С. П. и И.

Т. П., с правно основание чл. 135 от ЗЗД. Излага, че в Служба по вписванията - Луковит с вх. peг. № 506/15.06.2020 г./, том 1, акт 37 е вписана възбрана по отношение на недвижимите имоти, които са предмет на отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД.

Застъпва тезата, че по отношение на взискателя Н. К. изнесените на публична продан 42 броя ниви е безспорен факта, че същите са собственост на длъжника Д. С., което се потвърждава с искова молба с правно основание чл. 135 от ЗЗД, вписана в Служба по вписванията - Луковит под Акт № 188, том 1, вх. peг. № 379/20.03.2017 г., дв. вх. peг. № от 20.03.2017 г., с ищец Н. Г.

К. и ответници Д. П. С., П. С. П. и И. Т. П., влязло в законна сила Решение на Окръжен съд Ловеч по така предявените искове, както и вписана възбрана в Служба по вписванията - Луковит под вх. peг, № 506/15.06.2020 г./, том 1, акт 37. ЧСИ налага довод, че настоящото изпълнително производство прехвърлителната сделка между Д. П. С., П. С. П. и И. Т. П. е обявена от съда за относително недействителна спрямо кредитора Н. Г. К. и адв. П. е запознат с Решение № 240. 14.12.2017 г. на Окръжен съд Ловеч, както и че спрямо взискателя Н. Г. К. са обявени за относително недействителни извършените от длъжника сделки на разпореждане с недвижимите имоти, предмет на делото. Сочи, че преди прехвърлителната сделка по отношение на тези 42 2 броя недвижими имоти е вписана възбрана в Служба по вписванията – Луковит и ако длъжникът се разпореди/продаде, дари, замени, учреди право на ползване с възбранения имот, това негово действие се смята за недействително спрямо взискателя. Застъпва тезата, че недействителността има действие само за извършените след вписването на възбраната разпореждания, какъвто е и настоящия казус. Вписаната в Служба по вписванията - Луковит възбрана върху 42 броя земеделски земи по изпълнително дело № 20168790401412 е от 15.06.2020 г., а прехвърлителната сделка е след това, а именно от датата 21.06.2022 г. Застъпва тезата, че разпорежданията от 21.06.2022 г. на И. Т. П. и П. С. П. с тези недвижими имоти, с които те ги прехвърлят на Й. М. П., които са вписани в Служба по вписванията - Луковит с вх. peг. № 784/21.06.2022 г., том 3, акт 48, са недействителни спрямо взискателя Н. Г. К..

ЧСИ посочва, че публичната продан на 42 броя земеделски земи в **** и **** е била насрочена за периода от 03.07.2022 г. до 03.08.2022 г., за което е спазен нормативно установения ред за нейното обявяване съгласно чл. 487 и сл. от ГПК. ЧСИ излага, че на 09.06.2022 г. е депозирана и молба с вх. № 33364/09.06.2022 г. от жалбоподателя за прекратяване на изпълнителното производство.

Излага, че на 03.08.2022 г. е издадено Постановление за отказ да бъде спряно изпълнителното производство, както и насрочената от 03.07.2022 г. до 03.08.2022 г. публична продан на 42 броя недвижими имоти по изпълнително дело № 20168790401412. Посочва, че към момента на подаване на Жалба с вх.

N& 49426/23.08.2022 г., публичната продан на горепосочените земеделски земи е приключила и за тях на датата 04.08.2022 г. има обявени купувачи, което е видно от съставените 42 броя Протоколи за обявяване на постъпилите наддавателни предложения и купувачи и за 42 броя земеделски земи са издадени и Постановления за възлагане.

ЧСИ посочва, че по повод на Жалба с вх. № 49426/23.08.2022 г. от Й.

М. П. против Постановление за отказ за спиране на изпълнителното производство от 03.08.2022 г. по ИД № 20168790401412 е постановено Решение № 100/25.05.2023 г. по Въззивно гражданско дело № 20234300500069 по описа на Окръжен съд Ловеч, което е влязло в законна сила на 08.08.2023 г., с което съдът е оставил без разглеждане жалба с вх. № 3

49426/23.08.2022 г. от Й. М. П., както и Жалба с вх. № 67925/21.10.2022 г. от Д. П. С. против Постановления за възлагане на недвижими имоти, издадени във връзка с проведената в периода от 03.07.2022 г. до 03.08.2022 г. публична продан по настоящото изпълнително производство. Налага довод, че Постановленията за възлагане на 42 броя земеделски земи са влезли в законна сила на 08.08.2023 г. /датата, на която е влязло в законна сила Решение № 100/25.05.2023 г. по описа на Окръжен съд Ловеч /стр. 3974 от том X/. Сочи, че решението е окончателно, не подлежи на обжалване и всички

Постановления за възлагане на 42 броя земеделски земи, след като са влезли в законна сила, вписани са в Служба по вписванията - гр. Луковит, което може да се установи чрез справка в том IX и том X по изпълнително дело № 20168790401412. Същите са връчени и доставени на купувачите на недвижимите имоти. ЧСИ приема за неоснователно и недоказано твърдението на жалбоподателя, че към настоящия момент жалба с вх. № 67925/21.10.2022 г. не е администрирана, са напълно безпочвени и недоказани. Посочва, че на 08.02.2023 г. в Окръжен съд Ловеч са администрирани 2 броя жалби, а именно следните: жалба с вх. № 49426/23.08.2022 г. и жалба с вх. № 67925/21.10.2022 г. /стр. 3811 от том IX/ и този факт много лесно може да бъде установен, чрез справка в регистратурата на Окръжен съд Ловеч. ЧСИ приема подадената жалба за неоснователна.

По отношение на Постановление за разпределение на постъпили суми ЧСИ посочва, че с изх. № 32982/13.11.2023 г. фигурира само и единствено Уведомление за предявяване на изготвено разпределение до длъжника /стр.

4265 до стр. 4268 от том X на настоящото изпълнително дело/, с което не са разпределени каквито и да било суми по изпълнително дело № 20168790401412, а само е посочена датата, на която ще се извърши предявяване на изготвено разпределение. Сочи, че от стр. 4268 на том X се установява, че призовкарят не е открил длъжника на постоянния и настоящ адрес на Д. П. С., след направени три броя посещения в рамките на един месец, съгласно разпоредбата на чл. 47 от ГПК, при което на 14.12.2023 г. е залепил уведомление на входната му врата по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. На стр. 4260 от том X е Протокол от 13.11.2023 г., подписан от Помощник-частен съдебен изпълнител Й. В., съгласно който поради нередовно уведомяване, е постановено, че предявяването на изготвено разпределение е пренасрочено за 12.01.2024 г. от 16.30 часа и са изготвени са уведомления до страните за него.

4

По отношение на Д. П. С. е изготвено Уведомление с изх. № 32982/13.11.2023 г., за което на 14.12.2023 г. е залепено уведомление по реда на чл. 47 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на длъжника, а именно: **** /стр. 4267 и стр.

4268 от том X/. Депозирана е Молба с вх. № 00139/02.01.2024 г. от Д. П. С., чрез адвокат Й. П., ВТАК, за изпращане на Уведомление с изх. № 32982/13.11.2023 г., за което е било залепено уведомление по чл. 47 от ГПК.

Видно от пълномощното /стр. 4290 от том X/ адвокат Й. П. е упълномощен за извършване само на изрично и лимитирано посочено действие, а именно получаване на горепосочения документ. Твърди, че на 08.01.2024 г. този документа е изпратен на посочената от него електронната поща, за което е налице потвърждаване на получаването му от адвокат Й. П. /стр. 4299 от том X/.

ЧСИ налага довод, че всички страни са надлежно уведомени за предявяването на изготвено разпределение на 12.01.2024 г. и е изготвено е Постановление с изх. № 1556/12.01.2024 г. /стр. 4300 от том X/, заедно с Протокол от същата дата /стр. 4301 от том X/, подписани от Помощникчастен съдебен изпълнител Й. В.. Сочи, че на 12.01.2024 г. по електронната поща на адвокат Й. П. е изпратено Постановление с изх. № 1556/12.01.2024 г.

/стр. 4333 от том X/, във връзка с постъпилата молба с вх. № 04869/12.01.2024 г., отново заедно с пълномощно за лимитирано посочени действия /стр. 4304 и стр. 4305 от том X/, като жалбоподателят е заявил, че не е спазена разпоредбата на чл. 460 от ГПК и нормативно уредената поредност за разпределяне. ЧСИ посочва, че възложените 42 броя земеделски земи са били прехвърлени от Д. С. на неговите родители П. С. П. и И. Т. П. преди издаването на изпълнителен лист, издаден на 01.08.2016 г., по гр.д. № 114/2015 г. по описа на Апелативен съд Велико Търново, като с това длъжникът си е поставил за цел да бъде осуетено принудителното изпълнение. Сочи, че срещу прехвърлитетелните сделки е предявен иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, който е изцяло уважен с Решение № 240/14.12.2017 г. на Окръжен съд Ловеч, влязло в законна сила на 08.10.2019 г. С него е прогласена относителната недействителност на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 154, том IV, peг. № 3294, дело № 397/2016 г. от 10.06.2016 г. на Б. М., нотариус с peг. № 591 на НК и с район на действие Районен съд - гр. Луковит, вписан в Служба по вписванията - гр.

Луковит под № 27, том 3, дело № 436/2016 г., Нотариален акт за покупко5 продажба на недвижим имот № 121, том IV, peг. № 3188, дело № 384/2016 г. от 07.06.2016 г. на Б. М., нотариус с peг. № 591 на НК и с район на действие Районен съд - гр. Луковит, вписан в Служба по вписванията - гр. Луковит под № 15, том 3, дело 424/2016 г. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 122, том IV, peг. № 3189, дело № 385/2016 г. от 07.06.2016 г. на Б. М., нотариус с peг. № 591 на НК и с район на действие Районен съд гр. Луковит, вписан в Служба по вписванията — гр. Луковит под № 16, том 3, дело N° 425/2016 г., които се отнасят до процесиите недвижими имоти, само по отношение на Н. Г. К.. Искът по чл. 135 от ЗЗД е облигационен и решението по него няма действие спрямо трети лица, както е прието и в съдебната практика - Решение № 19 от 14.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1766/2017 г., III г. о., Г.К.

ЧСИ уточнява, че С Постановление за разпределение на постъпили суми с изх. № 1556/12.01.2024 г. с право на предпочтително удовлетворение на основание чл. 460 от ГПК във връзка с чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД са погасени всички дължими такси и разноски в изпълнителното производство по изпълнително дело № 20168790401412, както и тези по присъединените с Удостоверения по реда на чл. 456 от ГПК ИД № 20218790400184, с Удостоверение с изх. № № 02523/01.02.2021 г. и ИД № 20218790400186 - с Удостоверение с изх. № 02538/01.02.2021 г., които са били в размер на 10 746.36 лв. към датата 12.01.2024 г. Посочва, че остатъкът е разпределен в полза на взискателя Н. К. като единствен кредитор, който има правно основание съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД да се удовлетвори от постъпилата сума, във връзка с уважения иск по чл. 135 от ЗЗД.