Решение № 219 от 05.05.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 853/2025
- Вид
- Решение № 219
- Подписан
- 05.05.2026
- В сила
- 05.05.2026
- Състав
- Теодора Кръстева, Рени Ковачка, Снежана Бакалова
Цитирани разпоредби
- чл. 135 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 135, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 135, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.216, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- параграф 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 125 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 25, ал. 6 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 42 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.135 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- параграф 1 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 219 гр. София, 05.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Теодора Кръстева
Членове:
Снежана Бакалова
Рени Ковачка при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20251001000853 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. от ГПК .
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 124741/23.10.2025год. на Национална агенция за приходите срещу Решение № 1380/06.10.2025год., постановено по т.д.№ 1247/2023год. на СГС, с което е отхвърлен предявения от НАП срещу „ А.С.М. България“ ЕООД и „ ЕМР Пропърти“ ЕООД иск по чл. 135, ал.3 от ЗЗД за обявяване за относително недействителен спрямо НАП на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 99, том-1,рег.№ 2971,дело № 97/18.05.2021год. на нотариус К. Б., по силата на който първият ответник е продал на втория ответник два недвижими имота,както следва : 1 / търговска зала № 4 със застроена площ 120 кв.м., съставляваща имот с идентификатор № *** по КККР на гр.София,заедно със съответните части от общите части на сградата,в която се намира,както и правото на строеж върху мястото,на което е построена – УПИ II, кв.47, м.“ Люлин-3 мкр. И 2 / магазин № 9, със застроена площ 13.88 кв.м.,съставляващ имот с идентификатор № *** по КККР на гр.София, заедно със съответните части от общите части на сградата, в която се намира,както и от правото на строеж върху мястото,на което е построена- УПИ II,кв.47, м. Люлин-3 мкр.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Изразява се несъгласие с направения от първоинстанционния съд извод за недоказаност на елементите от фактическия състав на чл. 135, ал.3 от ГПК. Сочи се , че от данните по делото било видно , че приобретателят по сделката- „ ЕМР Пропърти „ ООД е създадено непосредствено преди сделката и с единствената цел да придобие процесните имоти. Индиция за знание у дружеството длъжника и у приобретателя за увреждащият характер на сделката било обстоятелството , че управителите на двете дружества-турски граждани , имали еднакви фамилии, както и обстоятелството , че „ ЕМР Пропърти „ ЕООД не упражнява търговска дейност.
Седалището и адреса на управление и на двете дружества били на един адрес.
Първоинстанционният съд не бил обсъдил и взел предвид , че постъпилите от продажбата средства 1 управителя на дружеството- продавач бил превел по собствена лична банкова сметка и че продажбата е извършена на цена три пъти по – ниска от данъчната оценка. Увреждащият характер на процесната сделка бил изводим и от факта , че на датата на продажбата управителят на „ А.С.М.България“ ЕООД е продал и дружествените си дялове. Намерението за увреждане се извличало от цялостното поведение на страните и то било установено от редица действия, извършени от управителя на дружеството - продавач, предхождащи и съпътствуващи по време процесната сделка.
По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново , с което искът по чл. 135, ал.3 от ЗЗД да бъде уважен.
Писмен отговор не е подаден от „ А.С.М. България“ ЕООД.
В подаден от „ ЕМР Пропърти „ ЕООД писмен отговор се сочи ,че въззивната жалба е неоснователна и се прави искане тя да бъде отхвърлена.При отхвърляне на жалбата се претендират разноски за въззивното производство. Твърди се , че първоинстанционният съд бил обсъдил детайлно всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях бил достигнал до правилен извод за неоснователност на предявените искова претенция. С оглед обстоятелството, че разпоредителната сделка е извършена преди възникване на кредиторовото вземане ищецът бил длъжен да докаже при условията на пълно и главно доказване знание за увреждане , което не бил сторил.
Апелативен съд –София , в настоящия си състав , след като се запозна с доказателствата по делото и доводите на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирани да обжалват лица - имащи интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване акт.
Пред СГС е предявен иск от НАП-София за прогласяване на недействителността по отношение на държавата, на основание чл.216, ал.3 от ДОПК във вр. с чл.135 от ЗЗД, на Договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 99, том- 1, рег.№ 2971,дело 97 от 2021год. на нотариус К. Б., по силата на който първият ответник е продал на втория ответник два недвижими имота,както следва : 1 / търговска зала № 4 със застроена площ 120 кв.м., съставляваща имот с идентификатор № *** по КККР на гр.София,заедно със съответните части от общите части на сградата,в която се намира,както и правото на строеж върху мястото, на което е построена – УПИ II, кв.47, м.“ Люлин-3 мкр. И 2 / магазин № 9, със застроена площ 13.88 кв.м., съставляващ имот с идентификатор № *** по КККР на гр.София, заедно със съответните части от общите части на сградата, в която се намира,както и от правото на строеж върху мястото,на което е построена- УПИ II,кв.47, м. Люлин-3 мкр.
В исковата молба ищецът твърди ,че на 18.05.2021год. между „ А.С.М България“ ЕООД ,в качеството му на продавач и „ ЕМР Пропърти“ ЕООД,в качеството му на купувач е сключен договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 99, том- 1, рег.№ 2971,дело 97 от 2021год. на нотариус К. Б., по силата на който първият ответник е продал на втория ответник гореописаните два недвижими имота.
Твърди също така , че дружеството-продавач е имало публични задължения в размер на 3 494 439.12 лева , установени с влязъл в сила Ревизионен акт № Р222221021005824-091-001/06.06.2022год.Твърди се също така ,че най-ранното вземане на кредитора – НАП било възникнало през м. 04.2021год. и е било изискуемо към 25.05.2021год.Това било датата на падежа на подадената от страна на дружеството данъчна декларация-образец 6 , а увреждаща сделка била извършена на 18.05.2021год.,тоест 7 дни преди възникване на вземането.
Сочи се , че разпоредителната сделка е била предназначена да увреди НАП, а именно да осуети или затрудни осъществяване правата на кредитора спрямо длъжника .Поддържа , че намерението за увреждане било изводимо от обстоятелството , че управителите на двете дружества са баща и син, от датата на учредяване на дружеството купувач- непосредствено преди сделката и от факта че това дружество не упражнява търговска дейност , а и от поведението на управителя на дружеството-прехвърлител преди сделката- получената от продажбата сума била преведена по негова лична банкова сметка и от извършеното прехвърляне на дружествените дялове на едноличния собственик на капитала на „ А.С.М България“ ЕООД на трето лице.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор от „ ЕМР Пропърти“ ЕООД, който оспорва предявеният иск като неоснователен и недоказан. Прави възражение за липса на намерение за увреждане на кредитора НАП със сделката за прехвърляне на процесните имоти. Сочи и обосновава, че НАП няма вземане към дружеството – прехвърлител, което да е станало изискуемо 2 на 25.05.2021год., а и това вземане / ако се приеме за налично / би било погасено по давност. Дори да се приеме ,че такова е съществувало , то към този момент „ А.С.М България“ ЕООД е притежавало активи, с които да покрие задължението .Твърди се, че купувачът не е знаел, че седмица след продажбата на имотите ще възникне задължение за плащане на социалниосигурителни вноски и че подобно задължение няма да бъде заплатено от прехвърлителя. При получен приход от продажбата ,това задължение е могло да бъде погасено. Сочи , че по делото липсвали каквито и да било доказателства, че управителите на дружествата купувач и продавач са баща и син и че дори да се приемело, че това е така-това не доказвало наличие на свързаност по смисъла на параграф 1 от ДР на ТЗ и параграф 1 от ДР на ДОПК. Отрича се, че последващите на продажба действия на управителя на дружеството-продавач, сочени от ищеца, да имат отношение към действителността на сделката, чиято относителна недействителност се търси.
По така предявения иск първоинстанционният съд е постановил обжалваното в настоящото производство решение , с което го е отхвърлил като неоснователен. Приел е, че ищецът има качеството „ кредитор“ спрямо ответника „ А.С.М България“ ЕООД , че атакуваната с иска сделкапокупко- продажба е увреждаща кредитора, но че по делото не е проведено пълно и главно доказване от ищеца , че приобретателят по сделката е знаел, че с нея се цели увреждане на кредитора.
Решението е правилно.
От фактическа страна по делото се установява следното :
По делото е представен Нотариален акт № 99, том-1, рег.№ 2971, дело № 97 от 2021год. на нотариус К. Б. ,в който е обективиран договор за покупко-продажба ,сключен между „ А.С.М.България“ ЕООД като продавач и „ ЕМР Пропърти“ ЕООД като купувач на следните недвижими имоти, а именно : 1 / търговска зала № 4 със застроена площ 120 кв.м., съставляваща имот с идентификатор № *** по КККР на гр.София, заедно със съответните части от общите части на сградата, в която се намира,както и правото на строеж върху мястото, на което е построена – УПИ II, кв.47, м.“ Люлин-3 мкр. И 2 / магазин № 9, със застроена площ 13.88 кв.м., съставляващ имот с идентификатор № *** по КККР на гр.София, заедно със съответните части от общите части на сградата, в която се намира,както и от правото на строеж върху мястото,на което е построена- УПИ II,кв.47, м. Люлин-3 мкр за сумата от 50 000лева .В нотариалният акт е отразено ,че част от продажната цена- 5000 лева е платена и продавачът я е получил преди сключване на договора, както и че останалите 45 000лева- купувачът ще плати по конкретна банкова сметка на продавача , след сключване на договора.
По делото е представен Ревизионен акт N Р -22221021005824-091-001/06.06.2022год., с който е констатирано, че за периода от 01.05.2021год. до 31.08.2021год. ответникът „ А.С.М.България“ ЕООД има задължения по ЗДДС в размер на 3 179 300 лева и 315 139.12 лева лихва. Ревизионният акт е връчен на „ А.С.М. България „ ЕООД на 06.06.2022год.
Ревизията е възложена със Заповед № 22221021005824-020-001/ 18.10.2021год. и съобщението за заповедта е връчена на „ А.С.М. България“ ЕООД на 26.11.2021год.
В рамките на ревизията е изготвен и ревизионен доклад от 10.05.2022год./неразделна част от ревизионния акт/ , от който е видно , че за периода 01.05.2021год. до 31.08.2021год. „ А.С.М.България“ ЕООД не е декларирал данни за извършена на 18.05.2021год. облагаема по ЗДДС сделка- покупко-продажба на недвижими имот, обективиран в горецитирания нотариален акт , което е наложило коригиране на размера на дължимия данък е определена сума за довнасяне .
Идентични констатации са направени и по отношение последващи на процесната продажба други продажби с недвижими имоти на „ А.С.М България“.
По делото са представени декларации образец 6 за декларирани от „ А.С.М. България“ ЕООД данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за м.4 ,5, 6. 2021год. За м. 04.2021год. е декларирано задължение по ДОО в размер на 324.16 лева и задължение по чл. 42 от ЗДДФЛ в размер на 137.00лева.
Представена е и справка за задълженията на „ А.С.М. България „ ЕООД към НАП и към дата 05.07.2023год., в която фигурира като най-ранно по време задължение на дружеството за ДОО и данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода от 01.04.2021год. до 30.04.2021год. в размер на общо 416.16лева и 102.26лева лихва.
Налично е по делото изпратено от НАП запорно съобщение до Първа инвестиционна 3 банка АД за наложен запор върху банкови сметки на „ А.С.М. България“ ЕООД за обезпечаване на публични вземания на дружеството в размер на 3 192 626.07лева. Запорното съобщение е получено в банката на 05.10.2021год.
Представен е договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 30.06.2021год., с който С. Б., в качеството му на управляващ и представляващ „ А.С.М.България“ ЕООД е прехвърлил на А. Й. собствеността върху 100% дружествени дялове от „ А.С.М.България“ ЕООД, всеки с номинална стойност по 50 лева за сумата от 100лева.