Решение № 21541 от 25.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21541 гр. София, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20251110112602 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявени от С. Д. Н. против ************и БАН искове: по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за установяване н а незаконност и отмяна на прекратяване на трудов договор, обявено със Заповед №РД-15-01 от 04.02.2025г., с която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 326 КТ; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен асистент в секция „Публичноправни науки““към ИДП-БАН“;- по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.225, ал.1 КТ - за обезщетение в размер на 19 342,56 лв. /бруто/ и за оставане без работа в периода 05.02.2025 г. до 05.08.2025 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба /06.03.2025 г . до окончателното изплащане на сумата. Твърди, че през време на изпълнение на трудовите си задължения д-р С. Н. не е имал проблеми в работата или конфликти с колеги до края на 2024г., когато при изпълнение на задълженията си влиза в спор с председателя на комисията по атестиране доцент Бончовски, за което д-р С. Н. на 25.01.2025г. „информира с нарочен имейл“ проф. д-р **********, в качеството й на Директор на ИДП- БАН. В имейла д-р С. Н. бил обяснил, че „при така създадената ситуация не може да изпълнява задълженията си и желае да напусне ИДП – БАН“, без да ищецът да е бил уточни л начина, по който иска да му бъде прекратено трудовото правоотношение, нито дата, на която желае това да се случи. Ищецът счита, че чрез така изложеното в неговото писмо било очевидно, че има желание за продължаване изпълнението на задълженията, но се иска намеса от страна на 1 работодателя, с която да се регулират отговорностите между председателя на атестационната комисия и ищеца. Твърди, че в отговор на това писмо, проф. д-р Ирена Илиева е поискала с писмена резолюция от 29.01.2025г обяснения от д-р С. Н., относно твърденията за обидни квалификации към него. В изпълнение на резолюцията , доктор С. Н. представи л обяснения на 30.01.2025г., отново по имейл, в който обяснява на проф. д-р ******* че възникналата ситуация между него и доцент Б

******е приключила и двамата са се разбрали и извинили един на друг. В имейла е обяснено, че ще продължи да изпълнява задълженията си в ИДП БАН, като поднася и извиненията си за създадената ситуация. Въпреки така изпратения имейл до проф. д-р *******, на 03.02.2025г. ищецът получи л нов имейл от страна на Директора на ИДП БАН, с който се казва, че се приема изявлението му от 27.01.2025г. за прекратяване на трудовия му договор на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ и същото било прието. В отговор на този имейл, д-р С. Н. на 03.02.2025г. отново заявява пред Директора, че не желае да напуска ИДП-БАН и противоречията с доцент Бончовски са преодолени. На 04.02.2025г. на имейла на ищеца Н. е получена Заповед №РД 15-01 от 04.02.2025г., с която на основание чл.326 от Кодекс на труда във връзка с чл.220, ал.2 Кодекс на труда е прекратено трудовото правоотношение с ищеца. Заповедта е придружена с описана фактическа обстановка, в която Директорът на ИДП-БАН бил посочил, че това не е искане за прекратяване на трудовия договор на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, а било предизвестие за прекратяване на трудовия договор на основание чл.326, ал.1 КТ. След като е получил процесната заповед, на 06.02.2025г. д-р С. Н. отново заявява по имейл, че не е правил официално изявление пред проф. д-р*********за прекратяване на трудовия му договор и съответно желае да изпълнява трудовите си задължения, но не е получил отговор. В хода на настоящото съдебно производство ищецът поддържа, че не е имало волеизявление от негова страна за прекратяване на трудовия договор с предизвестие, като първият цитиран имейл на ищеца е бил изтълкуван превратно от работодателя, а ако работодателят е имал някакви съмнения, т о е следвало да попита служителя си, а не да решава вместо него, каква е всъщност волята му.

От страна на ответника се оспорват предявените искове. Заявява становище, че първото получено изявление на ищеца /„Категорично отказвам да работя в такава среда и с такъв председател на гореописаната комисия. Изразявам желанието си да напусна********“/ представлява недвусмислено заявена воля от страна на ищеца да напусне *******Директорът на Института проф. Илиева поставя на това първо заявление резолюция от 29.01.2025 г., с която указва на д-р Н. да даде писмени обяснения за твърдените обидни квалификации от страна на доц. П.

2

************. На следващия ден, 30.01.2025 г. ищецът отговаря, че ситуацията е приключена, отношенията му с доц. ******** са уредени и желае да продължи работата си в ИДП. Директорът проф. ****** отговаря с имейл от 03.02.2025 г., като погрешно посочва, че с изявлението си от 25.01.2025 г. д-р Н. е предложил прекратяване на трудовото си правоотношение с Института по взаимно съгласие и тя приема направеното предложение. Последвал нов имейл от С. Н. от 03.02.2025 г., адресиран само до проф.*******, в който той отново цитира „официалното си изявление“, че иска да напусне ИДП, и моли същото да бъде игнорирано.

Проф.*************установява, че в предходната кореспонденция погрешно е счела изявлението на д-р Н. за предложение за прекратяване на договора му по взаимно съгласие, още повече че той отново ясно изтъква, че думите му са били „искам да напусна ИДП'\ което означава волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение, но при по-новата негова преценка, директорът И**********е приела, че изявлението на ищеца е било за прекратяване на основание чл. 326 КТ. Така се стига до издаването на процесната заповед за прекратяване на трудовия договор основание чл. 326 КТ и изпращането й до служителя с подробен придружителен имейл, съдържащ правен анализ от страна на работодателя на развилата се ситуация, в това число че:- полученото от работодателя на 27.01.2025 г. електронно волеизявление от д-р Н., че желае да напусне ИДП, в крайна сметка се преценява от страна на работодателя като предизвестие за напускане, чийто срок започва да тече от деня, следващ деня на получаването му, като предизвестието да бъде оттеглено преди или найкъсно едновременно с получаването, а след този момент - единствено със съгласието на работодателя. Тъй като такова съгласие не е налице, и работодателят желае да прекрати трудовото правоотношение без отработване на срока на предизвестие, със заповедта договорът се прекратява веднага, а на служителя ще бъде изплатено обезщетение за неспазената част от срока на предизвестието, както и е сторено – в заповедта изрично е предвидено изплащането на обезщетение по чл. 220, ал. 2 КТ. Ответникът противопоставя възражение за прихващане със сумата 3226,76 лв. /уточнено с допълнителна молба от от 09.05.2025 г./, което заявява за разглеждане при евентуалност – в случай че бъде присъдено на ищеца обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за прихващане с размера на изплатеното на ищеца при прекратяването обезщетение по чл. 220, ал. 2 КТ.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

По делото са обявени за ненуждаещи се от доказване, като признати от ответника, следните обстоятелства: че ищецът е бил служител на ИДП на длъжност „главен асистент“, като трудовото правоотношение е прекратено със 3

Заповед на директора на Института № РД-15-01/04.02.2025 г., считано от 05.02.2025 г. на основание чл. 326. ал. 1 КТ (прекратяване на трудовия договор от служителя с предизвестие); размерът на брутното месечно трудово възнаграждение, което е получил ищецът за последен пълен отработен месец е в размер на 3223.76 лв.; съдържанието на разменената електронна кореспонденция между директора на ИДП и д-р Н..

Въпросът за основанието и момента на прекратяване на сключения между страните трудов договор подлежи на разрешаване въз основа на съдържанието на заповедта за прекратяване на трудовия договор и с оглед разпоредбата на чл. 335 КТ, която предвижда:

Трудовият договор се прекратява писмено:

- при прекратяване с предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието;

- при неспазване на срока на предизвестието - с изтичането на съответната част от срока на предизвестието;

- при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора.

Според издадената Заповед №РД-15-01 от 04.02.2025г., трудовото правоотношение се прекратява на основание чл. 326. ал. 1 КТ (прекратяване на трудовия договор от служителя с предизвестие), като е посочено в заповедта „с оглед писмо на служителя по електронната поща с вх.№ ЛС-0402 от 27.01.2025 г.“ В първото съдебно заседание е допълнен доклада на делото с указание към ответника, че е в негова доказателствена тежест да установи законосъобразно прекратяване на трудовия договор.

Съдът намира, че от страна на ответника не се доказва изявление, с което ищецът Н. да предизвестява за бъдещо прекратяване на трудовия договор. За да има правно значение на предизвестие, необходимо е изявлението да е с такова съдържание, което освен да указва за желание на подателя за прекратяване на договора в бъдещ момент, още:

- или да съдържа срок, след изтичане на който да настъпи прекратяване (например: „Желая трудовият ми договор да се счита прекратен след изтичане на срок от … дни“) ,

-или, ако предизвестието е без определен конкретен срок , то поне да съдържа ясно изявление, което да указва предизвестяване за сигурно бъдещо прекратяване (например: „Уведомявам ви, че ще напусна“/ „Предизвестявам ви за моето напускане“).

В случая изявлението на ищеца Н. в изпратения от него до 4 работодателя имейл е „Изразявам желанието си да напусна *****“, като това изявление не съдържа нито определен срок, нито изрази „предизвестявам“ или “предизвестие“, или друг подобен израз, за да е възможно да се тълкува именно като предизвестие без срок, за да е възможно допълване на липсващото съдържание на изявлението на служителя относно срока с предвиденото в диспозитивната норма на чл. 326, ал. 2 КТ, както неправилно е изтълкувано в случая от работодателя. Само по себе си желанието за прекратяване на трудовия договор се включва в различни основания за прекратяване на трудовия договор. В случая желанието на ищеца трудовият му договор да бъде прекратен, обективиран в израза „Изразявам желанието си да напусна*******“ може да обективира воля за различен вид прекратяване на трудовия договор:

- изявление за едностранно прекратяване на договора от служителя което изявление обаче не е достатъчно пълно и конкретно изявление (тъй като може да се тълкува както по чл. 326, ал. 1 КТ като такова с предизвестие, така и може да се тълкува като такова по чл. 327, ал. 2 КТ, което е без предизвестие и е за прекратяване веднага и считано от получаването на изявлението от работодателя)

-изявление за желанието-съгласие на служителя трудовият договор да бъде прекратен по взаимно съгласие, т.е. по почин на двете страни (което изисква съгласие на работодателя).

По изложените съображения съдът намира, че изявлението на ищеца, с оглед което ответникът-работодател е оформил прекратяване на трудовия договор („Изразявам желанието си да напусна **********) представлява незавършено изявление за съгласие/желание на служителя трудовият договор да бъде прекратен, което изявление е било необходимо да бъде изяснено чрез допълнително изявление на служителя, като поради неговата неяснота, същото изявление неправилно е било възприето от работодателя именно като предизвестие за прекратяване на договора, съответно следва, че е незаконосъобразно обявеното със Заповед №РД-15-01 от 04.02.2025г. прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 326, ал. 1 КТ.

Тъй като съдът намира, че няма ясно изявление на служителя, което да представлява предизвестие, безпредметно е обсъждането на доводите на ответника за невъзможността предизвестието да бъде оттеглено от ищеца.