Решение № 1198 от 13.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1198 гр. Варна, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Г.а като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20263110200013 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от М. С. М. от гр. Варна срещу Наказателно постановление № 25-0819-005170/18.12.2025г. на началник група към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“-Варна, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева /102,26 евро/, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП.

Жалбоподателят изразява несъгласие с издаденото наказателно постановление и го счита за неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Привежда доводи за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва фактическите констатации на наказващия орган и отрича извършването на вмененото му нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв.П. Б. от ВАК, който поддържа жалбата на сочените в нея основания. Позовава се на събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, според които улицата, по която се е движело санкционираното лице е следвало да бъде сигнализирана като път с предимство. В тази връзка поддържа, че кръстовището, на което е възникнало процесното ПТП, не е нерегулирано, както и че жалбоподателят е действал със съзнанието, че се движи по път с предимство, поради което и не е извършил 1 вмененото му административно нарушение. Моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление и претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, моли претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени в минимален размер.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 06.09.2025г. жалбоподателят управлявал товарен автомобил марка „Форд Транзит”, с рег.№ В *** ТТ, по ул.“Тодор Влайков“ в гр.Варна, в посока бул.“Васил Левски“. Според Генералния план за организация на движението на територията на община Варна ул.“Тодор Влайков“ била път с предимство, като на всяко кръстовище следвало да има поставен пътен знак „Б-3“. На кръстовището на посочената улица и ул.“Майор Минчо Димитриев“ обаче в такъв пътен знак липсвал.

Около 09,40ч. М. достигнал района на кръстовището и под впечатлението, че се движи по път с предимство, продължил движението си напред. В същото време по ул.“Майор Минчо Димитриев“, вдясно от посоката на движение на жалбоподателя, се движел лек автомобил „Форд Мондео“ с рег. №В *** ВВ, управляван от св.Д. Г. И.. Макар и Генералният план за организацията на движението да предвиждал наличието на пътен знак Б-2 “Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство “ на ул.“Майор Минчо Димитриев“ на посоченото кръстовище, на практика такъв също липсвал.

Поради това св.И. преценил, че като движещ се вдясно от жалбоподателя, следва да премине кръстовището с предимство и също не преустановил движението си, а предприел завой наляво. В резултат на това последвал сблъсък на двата автомобила, в резултат на който по тях настъпили материални щети, а св.И. получил контузия в лумбалната област и се наложило да бъде прегледан от лекар.

На мястото на инцидента пристигнали полицейските служители Г. К.

П. и И. Д. Н., които извършили оглед на автомобилите, участвали в произшествието и изследвали обстоятелствата около настъпването му, разговаряли с водачите и изготвили констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Свидетелите констатирали липсата на пътни знаци на двете улици и преценили, че се касае за равнозначни пътища.

В тази връзка на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че на кръстовище с равнозначни пътища не е пропуснал и е блъснал намиращият се от дясната му 2 страна и извършващ ляв завой лек автомобил „Форд Мондео“, в резултат на което е настъпило ПТП с материални щети и пострадало лице. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но след извършване на проверка по случая от специално назначена комисия, били счетени за неоснователни от наказващия орган.

Във връзка с тези констатации на 18.12.2025г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на М. М. била наложена глоба в размер на 200 лева /102,26 евро/ за извършено нарушение на чл.48 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите Д. Г. И. и Г. К.

П., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

С особено значение за изясняването на делото са показанията на св.И., който лично и от непосредствена близост е възприел действията на жалбоподателя.

Действително, И. е пострадал в резултат от произшествието и не се явява непредубеден и незаинтересован свидетел. Според установената съдебна практика обаче показанията на пострадалия са важен източник на преки доказателства и не могат да бъдат игнорирани само поради евентуалната му заинтересованост като претърпял вреди от деянието. Последното задължава съда при оценката им внимателно да ги прецени и съпостави с останалите източници на доказателства. (Решение № 290 от 14.07.2011 г. на ВКС по н. д.

№ 1650/2011 г., II н. о., НК). В случая сдът не констатира основания за съмнение в изявленията на лицето, тъй като същите кореспондират и на тези на св.П., които следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Актосъставителят не извлича ползи от твърденията си и не се намира в някакви особени отношения с жалбоподателя, като няма данни изобщо да го е познавал, при което показанията му се преценяват от съда като достоверни и правдиви.

Предвид непротиворечивостта на твърденията на двамата свидетели съдът приема, че показанията им следва да бъдат кредитирани изцяло, още повече, че същите се подкрепят от приложените писмени доказателства. От последните с най-съществено значение са приобщеният Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1311 (в който е отразено причиняването на контузия в лумбалната област на пострадалия), изготвените във връзка с подаденото възражение Докладни записки (в които се съдържат и констатациите на полицейските служители за отсъствието на пътни знаци), Справка относно възражения по АУАН и др., които кореспондират на показанията на свидетелите и позволяват изложената фактическа обстановка да бъде счетена за изяснена по несъмнен начин.

От приложената извадка от Генерален план за организацията на движението на територията на община Варна, ведно с чертежи към него е видно, че на процесното кръстовище е предвидено поставянето на пътни 3 знаци „Б-3“- „Път с предимство“ в двете посоки на движение на ул.“Тодор Влайков“, както и пътни знаци „Б-2“- „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ на ул.“Академик Бешков“, с настоящо име ул. “Майор Минчо Димитриев“.

По искане на жалбоподателя като свидетел по делото е разпитано лицето Олег Александрович Иванов, който счита, че ул.“Тодор Влайков“ е път с предимство, като свидетелства и за механизма на настъпване на произшествието. Доколкото обаче свидетелят не е забелязал дали съответните пътни знаци са били налични и в този момент, показанията му на практика не допринасят съществено за изясняването на делото.

По делото като веществени доказателства са приложени и фотоснимки, отразяващи разположението на автомобилите след произшествието, както и липсата на пътни знаци на процесното кръстовище. Последните не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществено доказателствено средство по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС).

Всички коментирани доказателства са еднопосочни и позволяват изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл.

42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити; издадени са в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи). Описанието на 4 нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си.

Макар и в жалбата да се твърди, че наказателното постановление е издадено при наличие на съществени процесуални нарушения, конкретни такива не са посочени от жалбоподателя, а и не се констатират служебно от съда.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл.48 от ЗДвП. Цитираната разпоредба задължава водачите на пътни превозни средства на кръстовище на равнозначни пътища да пропуснат пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната им страна.

От нормата на чл.50, ал.1 от ЗДвП също така е видно, че за път с предимство водачите следва да приемат този, който е сигнализиран като такъв.

От показанията на свидетелите И. и П., както и от изготвените снимки се установява, че в момента на произшествието пътни знаци, които да бележат едната от двете улици като път с предимство, не са били налични. Предвид липсата на подобни пътни знаци на кръстовището актосъставителят е преценил, че се касае за равнозначни пътища.

Съдът приема посоченият извод за правилен. Действително, с поред Генералния план за организация на движението на територията на община Варна ул.“Тодор Влайков“ е път с предимство, като на кръстовището с ул.“Майор Минчо Димитриев“ следва да има поставен съответен пътен знак „Б-3“. Следователно от правна гледна точка двете улици не са равнозначни, а ул.“Тодор Влайков“ е път с предимство. В същото време обаче разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗДвП задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение с пътните знаци и пътната сигнализация. При управлението си на МПС водачите не следва да сверяват придвижването си с Генералния план за организация на движението на територията на община Варна, а следва да извършват преценка за приложимите правила за предимство съобразно наличието или липсата на съответни пътни знаци. След като в деня на инцидента е липсвал пътен знак, означаващ ул.“Тодор Влайков“ като път с предимство на конкретното кръстовище, жалбоподателят е следвало да съобрази поведението си с общото правило на чл.48 от ЗДвП. Това задължение е възникнало за жалбоподателя поради липсата на каквито и да било пътни знаци на процесното кръстовище, указващи коя улица е с 5 предимство. Действително, налице са данни, че на други кръстовища ул.“Тодор Влайков“ е била сигнализирана като път с предимство, като в предходни периоди съответни пътни знаци са били налице. Следователно М. е имал основания за субективната си увереност, че се движи по път с предимство. Наличието на такава увереност обаче не го е освобождавала от задължението да следи за поставените пътни знаци и пътна сигнализация, както и да се съобразява с наличието или липсата на такива. Предвид установената фактическа обстановка не може да се счете, че нарушението е извършено умишлено, но жалбоподателят е действал по непредпазливост, тъй като е бил длъжен и е могъл да възприеме отсъствието на пътен знак, бележещ улицата като път с предимство, и съответно- следвало е да съобрази поведението си с общото правило на чл.48 от ЗДвП. Неизпълнението на това задължение е довело и до настъпването на ПТП, тъй като при липсата на пътен знак „Б-2“ на ул.“Майор Минчо Димитриев“ другият водач, който е отчел това обстоятелство, е имал всички основания да счете, че следва да премине през кръстовището пръв.