Решение № 242 от 14.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Пловдив, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20245001000169 по описа за 2024 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 260061 от 13.12.2023 година, постановено по т. дело № 215/2020 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, са отхвърлени исковете, предявени от Г. Й. Ш., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „В.“ № 71, като процесуален субституент на Р. „Н.“ – гр. С., ул. „Т.“ 80, ЕИК ***, против Н.

Н. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Р.“ № 49, Г. Б. И., ЕГН **********, с адрес с. Т., община С., ул. „12-та“ № 9, П. П. Е., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „З.“ № 3, Н. С. М., ЕГН **********, с адрес гр.

С., ул. „*“ № 19 и С. Р. Д., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „О.“ № 7, за солидарно заплащане на сумата от 21 840 лв., предявена частично от общо 280 000 лв., представляваща вреда за к. от разлика между получената продажна цена и реалната пазарна стойност на продадените имоти с нотариален акт №*, том II, рег. № ***, дело № */2015 г. на нотариус И.М., собственост на к.; сумата от 1 900 лв., предявена частично от общо 25 200 лв., представляваща вреда за к. от пропуснати ползи в размер на неначислени 1 лихви за разсрочено плащане на цената, считано от датата на продажбата 23.10.2015 г. до датата на падежа на всяка вноска, както и сумата от 2260 лв., предявена частично от общо 30 057.69 лв., представляваща вреда за к. в размер на законната лихва върху разликата между продажната цена и реалната пазарна стойност на имотите, считано за периода от датата на продажбата 23.10.2015 г. до завеждане на исковата молба – 11.11.2016 г.

Осъден е Г. Й. Ш., ЕГН **********, да заплати на Н. Н. Ч., ЕГН **********, и Г. Б. И., ЕГН **********, по 2290 лв. деловодни разноски на всеки от тях, на Н. С. М., ЕГН **********, П. П. Е., ЕГН **********, - по 1330 лв. деловодни разноски на всеки от тях и на С. Р. Д., ЕГН **********, сумата от 5110 лв. деловодни разноски.

Така постановеното решение е обжалвано изцяло с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Г. Й. Ш., в качеството му на процесуален субституент на Р. „Н.“ град С., чрез адвокат С. Д.. Оплакванията във въззивната жалба са за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението на ОС – Пловдив. Оспорен е изводът на съда, че процесните имоти не са продадени на силно занижени цени в сравнение с реалната им стойност. Поддържа се, че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетелите И. и С., поради това, че кореспондирали с писмото на Община С. и не е взел предвид тези на свидетеля И.. Неправилно и недопустимо било позоваването на съда на това писмо, което според жалбоподателя не било годно доказателство, тъй като имало характер на писмени свидетелски показания на неочевидец. Освен това в писмото не се съдържала информацията, на която се позовавали съдът и свидетелите. Изводите на съда за състоянието на сградата и за невключването й в канализационната система на града не съответствали на показанията на свидетелите, включително на тези на С. и И., които били кредитирани избирателно, както и на писмото на Община С. от 09.01.2023 година. Изложени са от жалбоподателя подробни съображения и за това кой от вариантите за пазарната стойност на продадените имоти, изготвени от вещото лице, съответства на събраните доказателства и следва да бъде възприет от съда. Становището на жалбоподателя е, че съдът следва да вземе предвид вариант 2 и вариант 4.2., който според него бил най-обективен.

Поддържа се, че при определяне на пазарната стойност на имотите следва да бъдат прибавени и установените цени на избените помещения, които не били 2 самостоятелни обекти, а принадлежност към обектите – предмет на продажбата, както и стойността на мозаечните пана по сградата - хотел, които по своя характер били подобрения и приращения към самостоятелния обект. Изложени са доводи за продажба на имотите под данъчната им оценка, за липса на разгласяване на продажбата и за това, че взетото решение на общото събрание на к. за освобождаване от отговорност на ответниците в качеството им на членове на УС, не лишава ищеца като член –к. от възможността да упражни малцинственото си право по чл. 63, ал. 7 от ЗК. По тези съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което да се уважат предявените частични искове, ведно със законната лихва върху главниците от датата на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми и да се присъдят на жалбоподателя разноските, направени във всички съдебни инстанции.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от ответниците Н.

Н. Ч. и Г. Б. И., чрез процесуалните им представители адвокат Н. Д. и адвокат М. И.а. С отговора се поддържа на първо място недопустимост на предявените искове поради липса на финансов одит с констатации за вреди за к., като задължителна предпоставка за допустимост на предявения иск по чл.

63, ал. 7 от Закона за к.. В представения одит от 19.09.2017 година за 2015 година, изготвен от финансов одитор К., който се ползвал с материална доказателствена сила и не бил оспорен от жалбоподателя, липсвали констатации за финансови нарушения, свързани с процесната сделка. Не били оспорени и финансовите документи, въз основа на които е изготвен финансовия одит. Представеният от ищеца доклад, изготвен от В.Т., не представлявал финансов одит по смисъла на чл. 63, ал. 7 от ЗК. В отговора се изразява и становище за неоснователност на предявените искове поради липса на доказателства за противоправно поведение от ответниците и неустановяване на твърдените нарушения, като в тази връзка е направен подробен анализ на събраните доказателства. Искането е за оставяне без уважение на въззивната жалба на Г. Ш. и за присъждане на разноски.

Отговор на въззивната жалба е подаден и от ответницата С. Р. Д. чрез процесуалния й представител адвокат Г. К.. Изразява се становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържат се следните възражения: за липса на финансов одит като предпоставка за предявяване на иска по чл. 63, 3 ал. 7 от ГПК; за това, че този иск е предназначен за реализиране на персонална отговорност, а не и на такава за решения на колективен орган; че ищецът основава исковете си на решение на УС от 04.09.2015 година, което не било окончателно, а само подготвително за процесната сделка, а едва с решението от 16.10.2015 година, на което ищецът не се позовавал, били одобрени условията на сделката, било разрешено договаряне и бил овластен управителят да я сключи. Поддържа се освен това, че членовете на УС са освободени от отговорност за действията си през 2015 година от ОС на к. с влязло в сила решение, с което била погасена всяка хипотетична отговорност за вреди. Продажбата била разрешена и осъществена на цена, посочена от лицензиран оценител, поради което липсвала вина на членовете на УС. Не била установена и вреда за к. със сключването на сделката, а ставало дума за целесъобразно управленско решение с оглед на конкретната ситуация и състояние на сградата. В отговора са изложени подробни съображения за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба, касаещи неправилност на изводите на съда за погасяване на отговорността на членовете на УС след освобождаването им от отговорност с решение на ОС, както и на тези за реалната пазарна цена на продадените имоти. Искането е за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявените искове или за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски за въззивното производство на С. Д..

Останалите две ответници – П. П. Е. и Н. С. М. не са подали отговори на въззивната жалба.

Съдът, съобразявайки доводите на страните и доказателства, приема следното: събраните по делото

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ищеца срещу първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от него осъдителни искове, като при подаването й е спазен срокът по чл. 259 от

ГПК.

Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК намира, че първоинстанционното решение е недопустимо като постановено по недопустим иск, поради което следва да бъде обезсилено, а производството по делото следва да бъде прекратено.

4

Изводът си за недопустимост на иска съдът мотивира по следния начин:

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.

63, ал. 7 от Закона за к., предявен от Г. Й. Ш. срещу Н. Н. Ч., Г. Б. И., П. П.

Е., Н. С. М. и С. Р. Д.. Г. Ш. е член-к. в конституираната в процеса като съишец Р. „Н.“ град С. и е предявил иска като процесуален субституент на к..

Искът е за осъждане на петимата ответници, за които е посочено, че са членове на УС на Р. „Н.“ към 04.09.2015 година, да заплатят солидарно на к. сумата 21 840 лева, предявена частично от общо 280 000 лева, представляваща вреда от разлика между получената продажна цена и реалната пазарна стойност на имотите - собственост на к., продадени с нотариален акт №*, том II, рег. № ***, дело № */2015 г. на нотариус И.М.; сумата 1 900 лева, предявена частично от общо 25 200 лева, представляваща вреда за к. от пропуснати ползи в размер на неначислени лихви при договореното разсрочено плащане на цената, считано от датата на продажбата 23.10.2015 г. до датата на падежа на всяка вноска, както и сумата от 2260 лева, предявена частично от общо 30 057.69 лева, представляваща вреда за к. в размер на законната лихва върху разликата между продажната цена и реалната пазарна стойност на имотите, за периода от датата на продажбата 23.10.2015 г. до завеждане на исковата молба – 11.11.2016 г.

В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че въз основа на решение № 4 на 99-тото годишно ОС на к., на 04.09.2015 година УС е приел решение и на 23.10.2015 г. се е разпоредил със собствени на к. недвижими имоти в полза на „П.“ ООД. Продадените имоти включвали едноетажна масивна сграда, представляваща ресторант със застроена площ от 714 кв.м., ведно с нощно заведение с площ от 210 кв.м., заемащо западната част на приземния етаж от тази сграда, както и намиращата се в близост до тях седеметажна масивна сграда, представляваща хотел със застроена площ от 210 кв.м. и с разгърната застроена площ от 1470 кв.м. Съгласно нотариалния акт за покупко-продажба, посочените имоти били продадени за сумата от 280 000 лв., от които 121 000 лв.- за ресторанта, 24 000 лв. за нощното заведение и 135 000 лв.- за хотела, а данъчната им оценка към датата на продажбата била в размер на 290 080,80 лв. Според ищеца, с тази 5 продажба били увредени интересите на к., тъй като тя била лишена от възможността да получи разликата до действителната стойност на имотите, която била два пъти по-висока от договорената продажна цена. Вреди върху интересите на к. били нанесени и с договорените условия за изплащане на продажната цена от 280 000 лв., а именно на четири равни вноски от по 70 000 лв. всяка, като плащането на първата станало в деня на сделката, а останалите три следвало да се преведат по сметка на к. през следващите 3 години до 1 октомври на съответната година. При уговореното разсрочено плащане не била предвидена лихва върху незаплатената към момента на сключване на сделката сума. Поради това, приемайки среден лихвен процент 6%, ищецът е посочил, че пропуснатите ползи за к. – неуговорените и неполучени лихви, са в размер на 12 600 лв. върху сумата от 210 000 лв. за период от една година до 01.10.2016 г.; 8400 лв. върху сумата от 140 000 лв. за период от една година до 01.10.2017 г. и 4200 лв. върху сумата от 70 000 лв. за период от една година до 01.10.2018 г. Твърди се също, че УС не е предприел необходимите действия за разгласяване на продажбата, което осуетило възможността за узнаване и закупуване на имотите от други потенциални купувачи при по-изгодни условия. В резултат на описаните действия на членовете на УС, к. била лишена от възможността да реализира печалба в пълен размер от продажбата на собствените си имоти, тя се обеднила, получавайки суми, несъответстващи на стойността на продадените имоти и недоговаряйки и неполучавайки лихви върху разсрочената част от продажната цена.