Решение № 429 от 13.03.2020, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

429 от 13.03.2020 г. град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Бургас, втори състав, на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател: Станимир Христов при секретаря Вяра Стоянова и в присъствието на прокурор

Дарин Христов като разгледа докладваното от съдия

Христов административно дело номер 2953 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.

Образувано е по искова молба от Н.Д.Г. с ЕГН ********** ***, чрез адв. С.Ж.П. *** със съдебен адрес ***, пл. „Съединение“ № 3, ет. 4, офис 411 против Областна дирекция на МВР (ОДМВР) Бургас с ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, представлявана от Директора Радослав Стефанов Сотиров.

Формулирано е искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 500,00 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие на отменено Наказателно постановление № 19-4635-000129/03.07.2019 год., издадено от Началника на РУ Приморско към ОДМВР Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В съдебно заседание, ищецът редовно призован не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от процесуалния представител на ищеца – адв. С.П. ***, в която е заявено, че поддържа исковата молба, развити са доводи по съществото на спора и претендира присъждане на разноски по представен списък. Към молбата са приложени и подробни писмени бележки по съществото на спора.

Ответникът по иска – ОД на МВР Бургас, редовно призован не изпраща представител, като по дилото е постъпил писмен отговор от процесуален представител на ответника – юрисконсулт Гергана Владимирова, в която оспорва исковата претенция по основание и размер по подробно развити доводи и аргументи.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас изразява становище за основателност на исковата молба, но формулира искане за присъждане на исковата претенция в размер съобразно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа страна следното:

С оглед предпоставките за процесуална допустимост на исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, настоящия съдебен състав намира, че исковата молба е процесуално допустима – същата е подадена от лице, което твърди настъпили имуществени вреди вследствие на постановен незаконосъобразен юридически акт, а като ответник е посочено юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите в съответствие с чл. 205 от АПК. С оглед това, съдът намира така подадената искова молба за процесуално допустима.

Разгледана по същество, исковата претенция е основателна по следните съображения:

С Наказателно постановление № 19-4635-000129/03.07.2019 год., издадено от Началник РУ Приморско към ОДМВР Бургас е ангажирана административно наказателната отговорност на Н.Д.Г. с ЕГН ********** *** за това, че на 21.06.2019 год. в 04.07 часа в гр. Приморско, ул. „Ропотамо“ в посока ул. „Явор“ управлява собствения си лек автомобил „БМВ 320Д Х Драйв“ с рег. № Р 8506 КК, като извършва следното нарушение: управлява МПС след употреба на алкохол – изпробван е с техническо средство „Дрегер 7510“ с номер 0068, скалата на който е отчела 0,92 промила от издишания въздух на водача в техническото средство. На водача е бил издаден талон за медицинско изследване номер 0065645. Така вписаната фактическа обстановка е квалифицирана като административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), поради което и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на Н.Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 1000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Недоволен от така наложеното му административно наказание, Н.Д.Г. е оспорил Наказателно постановление № 19-4635-000129/03.07.2019 год. на Началник РУ Приморско към ОДМВР Бургас пред Районен съд - Царево, където е било образувано НАХД № 314/2019 г. по описа на съда. С Решение № 130/29.10.2019 г., постановено по НАХД № 314/2019 г., състав на Районен съд - Царево е отменил оспореното наказателно постановление. Така постановения съдебен акт не е бил оспорен и е влязъл в сила на 20.11.2019 год.

След анализ на доказателствата, съдържащи се в НАХД № 314/2019 г. на ЦРС, настоящия съдебен състав установи наличието на Договор за правна защита и съдействие от 14.08.2019 год., по силата на който Н.Д.Г., в качеството му на клиент възлага на адвокат С.Ж.П. *** изготвяне на жалба против Наказателно постановление № 19-4635-000129/03.07.2019 год. на Началник РУ Приморско към ОДМВР Бургас и процесуално представителство по образуваното дело до окончателното му приключване. От така приложения договор се установява, че между страните е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, като е отразено, че сумата от 500 лева е платена в брой в деня на подписване на договора – 14.08.2019 год. В изпълнение на така договореното, адв. П., в качеството си па пълномощник е изготвил жалбата против наказателното постановление, с която е бил сезиран ЦРС, а видно от протокола за проведено на 02.10.2019 год. публично съдебно заседание, същия е взел участие в съдебното производство, като процесуален представител на жалбоподателя, в каквото му качество е представил по делото и подробни писмени бележки по съществото на спора.

Предвид горното, със сезиращата съда искова молба се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 500 лева, ведно със законната лихва от датата на постановяване на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Производството по делото е по реда на чл. 203-207 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сочи, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, (общината) при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. настъпила вреда от такъв административен акт или от действието или бездействието и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

По своята същност, дейността по административно наказване е форма на административна дейност и по-точно това е правораздавателна или санкционна форма на административна дейност. Тя, заедно с другите три форми на административна дейност - правоприлагаща (чрез издаване на индивидуални и общи административни актове), нормотворческа (чрез издаване на подзаконови нормативни актове) и договорно-правна (концесии, обществени поръчки, споразумения и др.), осъществяват съдържанието на понятието изпълнителна или административна дейност, която е израз на изпълнителната функция или власт като част от държавната власт, съобразно принципа на разделението на властите. Нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не борави с понятието административен акт. Нормата обаче е озаглавена „Отговорност за дейност на адимнистрацията“, а основно изискване в нея е вредите да са резултат (при или по повод) от изпълнение на административна дейност. Ето защо обстоятелството, че санкционната дейност е форма на административна дейност не дава основание вредите от нея да се изключат от приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, единствено поради правораздавателния й характер.

В посочения смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, в мотивите на което е прието, че за квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Аналогично е и тълкуването, дадено в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС по т.д. №2/2016 г. Според посоченото тълкувателно решение, едно от условията за образуване на произовдство по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен и/или съдебен ред. Съгласно същото тълкувателно решение при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.

В нормата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт е указано, че тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. С оглед на това, настоящия съдебен състав приема, че исковата претенция за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени в следствие на незаконосъобразното Наказателно постановление № 19-4635-000129/03.07.2019 год. на Началник РУ Приморско към ОДМВР Бургас е процесуално допустима.

По отношение процесуалната допустимост на исковата претенция, съда намира за нужно да посочи и следното: С § 9 от ЗИД на ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) е изменен ЗАНН, като в чл.

63 се създават нови ал. 3, ал. 4 и ал. 5. Съгласно текста на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Така приетата нова правна регламентация предоставя процесуалната възможност на страните да претендират присъждане на направените разноски в самите производства по оспорване на наказателните постановления и електронните фишове. В настоящият случай, този нов процесуален ред е неприложим, доколкото, към момента на приключване на съдебното производство по оспорване на наказателното постановление – 02.10.2019 год. процесуалната възможност за претендиране на разноски в хода на административнонаказателното производство по оспорване на наказателното постановление не е била възможна (съгласно Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г. на Върховния административен съд, Общо събрание на съдиите от I и II колегия, постановено по тълкувателно дело № 7 по описа за 2008 г., административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административно наказателни дела). В този смисъл, единствената правна възможност за репариране на направените в хода на административнонаказателното производство разноски е по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.